РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330112408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Б. Л. Ч. е против „Стик –
Кредит“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1 007, 02 лв. – начислена наказателна лихва по
договор за потребителски кредит № .............и сумата от 216 лв. – неустойка по
договор за потребителски кредит № .............
В срока за отговор на исковата молба са предявени кумулативно
обективно съединени насрещни осъдителни искове от „Стик – Кредит“ АД
против Б. Л. Ч. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 800 лв. – главница, дължима по договор за
потребителски кредит № .............. и сумата от 44, 22 лв. – начислена лихва за
просрочени плащания на основание чл. 1, т. 10 от Договора за периода от
01.04.2022 г. до 16.09.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ................г., по силата на който в полза на
ищеца е отпусната сумата от 800 лв., при установен годишен лихвен процент
1
– 0 % и годишен процент на разходите – 0 %, при срок на кредита от 30 дни.
Твърди, че с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка
за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Сочи,
че му е начислена неустойка от 216 лв. Твърди, че е получил покана за
доброволно изпълнение на задълженията по договора, в която е посочено, че е
начислено задължение за заплащане на наказателна лихва от 1 007, 02 лв.
Счита, че така начислените суми са недължими. Сочи, че с начисляване на
задължения за неустойка и наказателна лихва се достига до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която установява, че при забава на потребителя
последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Счита,
че клаузите на договора, които предвиждат задължение за заплащане на
неустойка и наказателна лихва, са недействителни, поради установяването им
в противоречие с добрите нрави. Сочи, че в разрез с нормите на
добросъвестността са начислени задължения, които надвишават размера на
предоставения за ползване финансов ресурс. Твърди, че тези суми са
недължими и поради неравноправност на клаузите на основание чл. 143 ЗЗП.
Сочи, че с начисляване на посочените задължения в полза на кредитора се
установява допълнително възнаграждение и по този начин се достига до
неоснователното му обогатяване. Твърди, че сумите, начислени за неустойка
и наказателна лихва, са недължими и поради недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, тъй като договорът е сключен в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК в договора за потребителски кредит е посочено единствено лихвения
процент от 0 %, без да са посочени условията за прилагането му, дали е
фиксиран и какъв е размера на задължението. Счита, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочен
годишен процент на разходите от 0 %, като в последния не е включено
задължението за заплащане на неустойка и потребителят е в невъзможност да
установи какъв е процентът на оскъпяване на кредита. Счита, че е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като погасителният план не
отговаря на изискванията на ЗПК. По така изложените съображения се моли
за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
2
неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен
договор за кредит от ..............., в който е установено, че в полза на
потребителя се предоставя кредит под формата на кредитна линия, като в
полза на потребителя е заплатена сумата от 800 лв. като първи транш по
кредита. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разС.ие по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, като сключването на
договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на
договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като
клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е
обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за
неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на
обезпечение. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато
трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел
разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди,
че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради
което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира
причинените от неизпълнението вреди. Сочи, че не е налице изначална
невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок,
като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото
сключване.
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик –
Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е
превел в полза на длъжника сумата в размер от 800 лв. на .........
представляваща първи транш. Сочи, че страните са уговорили, че сумата по
първия транш подлежи на връщане в 30-дневен срок при размер на лихвата от
0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Твърди, че страните са
постигнали съгласие, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен
процент от 10 %. Твърди, че в установения срок длъжникът не е изпълнил
задължението си за връщане на предоставената сума, поради което е
начислена и лихва за забава на основание чл. 1, т. 10 от Договора. По така
изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск и осъждане
на ответника да заплати главницата по кредита, ведно с начислената лихва за
забава.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по
3
насрещната искова молба – Б. Л..... Ч., е депозирал отговор на насрещната
искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски,
поради което по отношение на него следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на
договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че клаузите за неустойка и
възнаградителна лихва са недействителни и не пораждат права и задължения
за страните. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени
основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по
кредита от 800 лв., като е установено, че задължението подлежи на
погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 01.04.2022 г. при фиксиран
годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 0 %.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът
Б. Л. Ч. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разС.ие № ........... по силата
на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредитен
лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на главницата от
800 лв. Установено е, че първият транш се отпуска след подаване на
заявление за кредит и сключване на договора, като общата сума, дължима от
потребителя по първия отпуснат транш е 800 лв., която следва да се погаси в
30-дневен срок. Договорен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен
процент на разходите от 0 %. В договора е установено, че потребителят се
задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви,
4
такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в
договора и съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 5 от договора е
установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в
деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков
превод или на каса Easy Pay.
С разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие,
че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в
срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да
отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави
банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена
неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността
на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение,
като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора
причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката
на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани
на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с
всяка погасителна вноска.
С разпоредбата на чл. 28 от Договора е договорено, че в случай, че
потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи
на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл. 1, т. 10 от Договора
е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания
е 10 %.
В клаузата на чл. 30 от Договора е установено, че при неизпълнение на
което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на
дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и
неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.
Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е
установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на
погасяване в срок от 30 дни – до 01.04.2022 г. В погасителния план е
посочено, че размерът на задълженията по договора са от 800 лв. при
годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена
5
до ищеца, в която е посочено, че ищецът дължи на ответника сумата от 800
лв. за главница, сумата от 24 лв. – лихва, сумата от 1 007, 02 лв. – наказателна
лихва и сумата от 216 лв. – неустойка, които задължения са начислени по
договор № ............
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
6
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК.
В случая съдът намира, че при сключване на договора за
потребителски кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема
потребителя, дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният
процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в договора е
установено, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите
са от 0 %. Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на
основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен
процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В погасителния
план към договора е обективирана различна от вече изложената информация
7
досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0
% и годишен процент на разходите от 42, 58 %.
При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя
да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички
съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е
налице несъответствие между представената преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за
кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим.
Същевременно в приложения по делото погасителен план, който
представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна
информация по отношение на годишния процент на разходите от тази,
установена в договора за потребителски кредит. По този начин се създава
неяснота относно задълженията по договора за кредит и годишния процент на
разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По така изложените съображения и правоотношението по договора за
кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, поради което следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответника
начислените по договора за кредит разходи за неустойка и наказателна лихва
в размерите, установени в поканата за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че предявените от ищеца
установителни искове са основателни, като не следва да се пристъпва към
останалите, въведени от ищеца, основания за недължимост на процесните
суми.
Следва да се пристъпи към разглеждане на насрещния иск, предявен с
отговор на исковата молба от „Стик – Кредит“ АД против Б. Л. Ч. с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лв. –
главница, дължима по договор за потребителски кредит № ..............и сумата
от 44, 22 лв. – начислена лихва за просрочени плащания на основание чл. 1, т.
10 от Договора за периода от .............
Между страните в производството е сключен договор за потребителски
8
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разС.ие № ..............,
по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца
кредитен лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на
главницата от 800 лв., като е договорено, че първият транш се отпуска след
подаване на заявление за кредит и сключване на договора, като общата сума,
дължима от потребителя по първия отпуснат транш е 800 лв., която следва да
се погаси в 30-дневен срок.
Ответникът – потребител не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен договор за кредит по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разС.ие, както и че първият транш по кредита в размер
на сумата от 800 лв. е усвоен от потребителя. Това обстоятелство се
установява и от приложеното по делото платежно нареждане от 02.03.2022 г.
за превод по банковата сметка на ответника на сумата от 800 лв.
От представения по делото погасителен план се установява, че падежът
за връщане на предоставената в заем сума е настъпил на 01.04.2022 г.
Предвид установената по делото недействителност на договора за
кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която
постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
С Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието,
че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК,
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на
основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо
вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
ЗЗД.
Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата
от 800 лв., която е усвоена от потребителя. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и
главно доказване, че е заплатил задължението си по договора за кредит.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на главница по договора
за кредит следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като с оглед
приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърли
9
акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за забава.
При този изход на правния спор – уважаване на предявените
установителни искове, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на сумата от 50 лв. за
заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитавана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. М., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 422 лв. – на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на
предявените установителни искове. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за липса на основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото
последният не установи с оглед разпределената от съда доказателствена
тежест, че ищецът няма качеството материално затруднено лице.
В полза на ответника, в качеството му на ищец по насрещния иск,
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност, с оглед изхода на
правния спор. Ищецът по насрещната искова молба е доказал разноски за
внесена държавна такса от 25 лв., депозит за вещо лице от 150 лв. и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лв. или по 300 лв. за всеки от
предявените насрещни искове. При определяне на разноските в полза на
ищеца по насрещния иск не следва да се съобразяват тези, сторени за
заплащане на депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза от 150
лв., тъй като тези разходи са сторени за доказване на размера на акцесорната
искова претенция, която е отхвърлена като неоснователна.
С оглед уважената част от предявените искове следва да присъди
сумата от 23, 69 лв. – определена по съразмерност държавна такса и сумата от
300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение или разноски в общ размер
от 323, 69 лв.
Съдът констатира, че при администриране на насрещната искова молба
неправилно е определил размера на дължимата държавна такса от 25 лв.,
доколкото с оглед разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират по ГПК държавната такса е в размер на 4 % от цената на
10
иска, но не по-малко от 50 лв. Следователно дължимият размер на
държавната такса по предявения насрещен иск е за сумата от 50 лв., поради
което следва на основание чл. 77 ГПК, с оглед изхода на правния спор –
съобразно уважената и отхвърлена част от насрещните искове, страните да
бъдат осъдени да заплатят държавната такса по сметката на Районен съд –
Пловдив. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд – така
Решение № 50265 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 3517/2021 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС, в което се приема, че е възможно поради грешка част цялата или част от
дължимата държавна такса да не е била събрана от съдилищата, защото те не
са дали указания по чл. 129, ал. 2 ГПК или са дали неточни указания досежно
размера й, и тогава сумите се събират принудително въз основа на
определение по чл. 77 ГПК. Следва ответникът да заплати сумата от 23, 69 лв.
– размерът на разноските, които би дължал на ищеца, ако последните бяха
предварително внесени по сметката на съда. Остатъкът в размер на сумата от
1, 31 лв. следва да се възложи в тежест на ищеца по насрещната искова молба
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Ответникът по насрещния иск претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. По делото е представено пълномощно в полза
на адв. М., като не е приложен договор за правна защита и съдействие, в
който да е установено, че защитата се поема по реда на чл. 38 ЗАдв., но
изявление в този смисъл е налично в изложението към списъка за сторените
разноски, поради което последното подлежи на присъждане в настоящото
производство. В този смисъл е константната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Определение № 60488 от 22.12.2021 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2391/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о., и Определение № 213/31.05.2021 г.
по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о. и Определение № 201 от 30.05.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 532/2022 г., III г. о., ГК. В посочените определения се
приема, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса
постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на
страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно. Прието е, че изявлението за наличие на конкретното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като достатъчно за
11
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставянето на
правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават,
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78
ГПК. Дадено е разрешение, че отсъствието на материализиран в писмен вид
договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не
препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът
на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя от съда
по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер от
400 лв. – на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от което с оглед отхвърлената част от насрещните искове
следва да се присъди сумата от 22, 11 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Стик – Кредит“ АД,
ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. Ш..... пл. „О................. по
предявените от Б. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Р....., ул. „Т........... искове
с правно основание чл. 124 ГПК, че Б. Л. Ч., ЕГН **********, не дължи на
„Стик – Кредит“ АД, ЕИК ............. сумата от 1 007, 02 лв. – начислена
наказателна лихва по договор за потребителски кредит № ........... и сумата от
216 лв. – неустойка по договор за потребителски кредит № ..........
ОСЪЖДА Б. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Р...., ул. „Т.........., да
заплати на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на „Стик – Кредит“ АД, ЕИК ...........
със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., пл. „О........... сумата от 800 лв.,
представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит №
............ като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 44, 22 лв. – начислена лихва за просрочени
плащания на основание чл. 1, т. 10 от Договора за периода от 01.04.2022 г. до
12
16.09.2022 г.
ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК ............, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Л. Ч., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. №...............
ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК .............. да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. В. М.,
АК – П..... с адрес гр. П.... бул. “П.... ш..........., сумата от 422 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по главния
иск, предявен по гр.д. № 12408/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав и сумата от 22, 11 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по насрещния иск, предявен по
гр.д. № 12408/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА Б. Л. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Стик – Кредит“ АД, ЕИК ............ сумата от 323, 69 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 12408/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Б. Л. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77
ГПК в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд – Пловдив за
държавни такси сумата от 23, 69 лв. – дължим размер на държавната такса по
гр.д. № 12408/2022 г. на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК ............ да заплати на основание
чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд – Пловдив
за държавни такси сумата от 1, 31 лв. – дължим размер на държавната такса
по гр.д. № 12408/2022 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
13