Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2009 21.11.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1750 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 9б от ЗМДТ
и е образувано по повод постъпила жалба от Г.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001448 от 26.02.2015
г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в частта, с която са установени
задължения за периода 2012 г., 2013 г. и 2014 г. за такса битови отпадъци в общ
размер 10 965.00 лева и лихва за просрочие в размер на 1 803.07 лева,
потвърден с решение № 94-01-25934/9 от 19.10.2016 г. на директора на дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради
неправилно приложение на материалния закон. В нея се сочи, че такса битови
отпадъци не се дължи от жалбоподателя, тъй като имотът не е експлоатиран през
посочените периоди. По същество се иска отмяна на АУЗД в обжалваната част.
Производството
е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение №
11332/23.07.2019 г., постановено по административно дело № 3280/2018 г. по
описа на Върховния административен съд, е отменено постановеното по спора
Решение № 2235/20.12.2017г. по адм.дело № 2214/2016 г. на АС-Бургас и делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. В
изпълнение на указанията, дадени от ВАС, са изискани с разпореждането за
насрочване на делото доказателства за влизане в сила на РА № 21/02.03.2017г.,
издаден от органа по приходите към
Община Бургас и такива са представени от ответната страна с писмо с вх. №
8368/07.08.2019 г.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Заявява, че част от определените с АУЗД задължения са предмет на
установяване и с ревизионен акт № 21/2017 г. В подробни писмени бележки сочи,
че е налице пълно съвпадение между установените с оспорения АУЗД задължения за
такса битови отпадъци и тези, определени с ревизионния акт. Твърди, че при издаване
на оспорения акт административният орган не е изяснил релевантните факти, като
не е обследвал наличието на две дублиращи се партиди по отношение на процесните
имоти; не е направил проверка и не е взел предвид плащания от жалбоподателя по
другата партида и по други АУЗД; плащания от другите собственици на имоти в
парцела; конструктивните характеристики на сградите. Твърди също, че имотите не
са били използвани през процесните периоди, но административният орган не е
изследвал това обстоятелство. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага съображения
за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Ангажира
доказателства. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските, извършени от жалбоподателя.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът я намира за процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят Г.Д.Н. е придобил по наследство от
наследодателя Димитър Георгиев Н. (починал на 21.07.2007 г.) идеални части от следните
недвижими имоти: сграда с идентификатор № 07079.659.316.1 с площ от 442 кв.м.;
сграда с идентификатор № 07079.659.316.2 с площ от 250 кв.м.; сграда с
идентификатор № 07079.659.316.3 с площ от 172 кв.м.; сграда с идентификатор №
07079.659.316.4 с площ от 57 кв.м. и сграда с идентификатор № 07079.659.316.5 с
площ от 43 кв.м., всички находящи се в поземлен имот с идентификатор №
07079.659.316, представляващ общинска собственост, с административен адрес гр.
Бургас, кв. „Акациите“, ул. „Ангеларий“
№ 37. На 20.03.2012 г. същият е депозирал в община Бургас декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 2783, с която декларирал така придобитите недвижими имоти и
посочил своя дял от тях и дяловете на останалите наследници- М. Ангелова, Л.Пенчева и К.Атанасов.
По така подадената декларация е била открита партида № 5907230645002. В
производство за делба е била прекратена съсобствеността върху наследените имоти,
като в дял на жалбоподателя Н. са били поставени сграда с идентификатор №
07079.659.316.1 и сграда с идентификатор № 07079.659.316.2, видно от приложеното
протоколно определение от 27.06.2012 г. по гр.д. № 80/2012 г. на Районен съд-
Бургас. След извършване на делбата, същият е подал коригираща декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 8297/20.09.2012 г., с която отново е декларирал всички имоти
и е отразил прекратената собственост върху общите сгради.
На 30.12.2013 г. Н. е депозирал декларации с вх. №
9654 и 9652 по партида № 5907230645001, с които е заявил, че през 2014 г.
сградите с идентификатори № 07079.659.316.1 и № 07079.659.316.2, няма да се ползват.
Със заявление с вх. № 3259/08.04.2015 г. на Община Бургас
Н. е поискал закриване на партида № 5907230645001, открита въз основа на
подадена от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2001 г., поради дублиране на
декларираните с нея имоти с част от имотите, заявени по партида №
5907230645002. С писмо с изх. № 94-01-25934/1/ от 22.08.2016 г. същият е бил
уведомен, че партида № 5907230645001 е закрита на 31.12.2006 г.
С оспорения АУЗД № АУ001448 от 26.02.2015 г. са определени
задължения на жалбоподателя, както следва: за
2012 г.- данък върху недвижимите имоти в размер на 494.61 лева, ведно с
лихва за просрочие в размер на 120.30 лева и такса битови отпадъци в размер на
3 581.68 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 871.14 лева; за 2013 г.- данък върху недвижимите имоти в размер на 764.70 лева,
ведно с лихва за просрочие в размер на 115.92 лева и такса битови отпадъци в
размер на 5 537.49 лева, ведно
с лихви за просрочие в размер на 839.42
лева; и за 2014 г.- данък върху
недвижимите имоти в размер на 764.70 лева, ведно с лихва за просрочие в размер
на 38.32 лева и такса битови отпадъци в размер на 1 845.83 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 92.51 лева. Актът е обжалван пред
директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас
и е потвърден с решение № 94-01-25934/9/19.10.2016 г. В решението подробно е
описан начинът на определяне на дължимите ДНО и ТБО за конкретните периоди. Посочена
е данъчната оценка на имотите, както следва: на сграда с идентификатор 07079.659.316.1-
данъчна оценка в размер на 336 852.50 лева; на сграда с идентификатор
07079.659.316.2- ДО в размер на 190 527.40 лева; общ размер на данъчна
оценка за всички пет декларирани имота от дела на жалбоподателя (1/3)-
132 724.80 лева. Дължимите ДНО и ТБО са определени за 2013 г. и 2014 г.
въз основа на така посочените данъчни оценки, като е взета предвид подадената
декларация от лицето, че двата имота няма да се ползват през 2014 г. По отношение
на задълженията за 2012 г. е посочено от решаващия орган, че за първите четири
месеца (от 01.2012 г. до 04.2012 г. вкл.) задълженията се определят въз основа
на 1/3 от общата данъчна основа за всички имоти, а за следващите осем месеца-само
за поставените в дял на жалбоподателя имоти.
На 03.08.2016 г. жалбоподателят е депозирал искане с
вх. № 94-01-25934 до директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама” при Община Бургас, да бъде извършена ревизия във връзка с установените
задължения с оспорения АУЗД, с доводи за неправилно определяне на задълженията,
дублиране на същите със задължения по друга партида, недължимост на ТБО за имот,
който не се ползва. По повод постъпилото искане е била издадена заповед за
възлагане на ревизия № 21/31.10.2016 г., с предмет установяване на задължения
за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху
превозните средства за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г. За констатациите
при извършване на ревизията е бил съставен ревизионен доклад № 21/09.01.2017 г.
С него ревизиращият екип приел, че Н. дължи данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за процесните 2012 г., 2013 г. и 2014 г., за сградите с
идент. № 07079.659.316.1; № 07079.659.316.2; № 07079.659.316.3; №
07079.659.316.4 и № 07079.659.316.5, както и за поземления имот, върху който те
са построени, представляващ общинска собственост, находящ се на адрес гр.
Бургас, кв. „Акациите“, ул. „Ангеларий“ № 37. На жалбоподателя са били
определени следните задължения: за 2012 г.- ДНИ за сградите в размер на 497.29
лева и за поземления имот- 183.33 лева и ТБО за сградите- 3 601.04 лева и
за поземления имот- 1 327.54 лева; за 2013 г.- ДНИ за сградите в размер на
764.70 лева и за поземления имот- 266.63 лева и ТБО за сградите- 5 537.49
лева и за поземления имот- 1 930.82 лева; и за 2014 г.- ДНИ за сградите в
размер на 764.70 лева и за поземления имот- 266.63 лева и ТБО за сградите-1 845.83
лева и за поземления имот- 643.60 лева. За първите седем месеца на 2012 г. (до извършване
на делбата) ДНИ и ТБО са били определени за 1/3 ид. част от описаните пет
сгради с посочена обща данъчна оценка в размер на 633 672.10 лева и
данъчна оценка на поземления имот в размер на 256 181.60 лева, а за останалите
пет месеца от 2012 г.- въз основа на данъчната оценка на сградите, поставени в
дял на жалбоподателя- 527 379.90 лева, и на 71.78% поземления имот,
съответстващи на квадратурите на сградите; за периодите 2013 г. и 2014 г. задълженията
са били определени по същия начин, като за 2014 г. при определяне на ТБО е била
определена такса само за поддържане чистотата на обществените територии. Ревизионното
производство е приключило с издаване на ревизионен акт № 21/02.03.2017 г., с
който са определени задължения за ТБО и ДНИ, различни по размер от посочените в
ревизионния доклад, а именно: за 2012 г.- ДНИ в размер на 608.18 лева и ТБО в
размер на 4 404.02 лева; за 2013 г.- ДНИ в размер на 912.80 лева и ТБО в
размер на 6 609.95 лева; и за 2014 г.- ДНИ в размер на 948.32 лева и ТБО в
размер на 2 822.98 лева. В мотивите на ревизионния акт е посочено, че
задълженията са определени при различна данъчна оценка на имотите, доколкото е
прието, че част от имот с идентификатор № 07079.659.316.1 се ползва за жилищни
нужди и по отношение на тази част, както и по отношение на поземления имот, не
е взета предвид подадената декларация, за освобождаване от такси за 2014 г. По
жалба срещу ревизионния акт е образувано в Административен съд- Бургас адм.д. №
2550/2017 г. по описа на съда. Видно от приложеното по делото определение №
1131/21.05.2018 г. по същото дело, производството е спряно до приключване на
настоящия спор с влязъл в сила съдебен акт.
При тези фактически данни съдът намира жалбата за
основателна, поради следното:
Оспореният акт е издаден от служител на общинската
администрация, комуто са предоставени със Заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета
на община Бургас права и задължения на орган по приходите. Следователно, актът
е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ орган,
в обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа
изискуемите реквизити.
Оспореният акт е издаден на основание чл. 107, ал. 3
от ДОПК. Според цитираната норма акт за установяване на задължение се издава по
искане на задълженото лице или служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия или служебно въз
основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато
по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и
не е извършена ревизия. По делото не е спорно, че към момента на издаване на
оспорения акт задълженията за ТБО за процесните периоди не са заплатени от
жалбоподателя и не е извършена ревизия. След издаване на АУЗД, обаче, е
проведено ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт, с
който са определени задълженията за ТБО за същите периоди (2012 г., 2013 г. и
2014 г.) и имоти- сгради с идентификатор № 07079.659.316.1; № 07079.659.316.2;
№ 07079.659.316.3; № 07079.659.316.4 и № 07079.659.316.5. Поради това съдът
приема за основателни възраженията на жалбоподателя за дублиране на задълженията
по АУЗД с тези по ревизионния акт. Обстоятелството, че с двата акта е определен
различен размер на задълженията, не променя този извод- разликите произтичат от
констатирано по време на ревизията несъответствие между данните от декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ с № 8297/20.09.2012 г., с която обектът с идентификатор №
07079.659.316.1 е заявен като такъв с нежилищно предназначение, и приложеното
към нея писмено доказателство- протоколно определение на БРС за извършена делба,
в което изрично е отбелязано, че обектът се състои от две халета, предназначени
за нежилищни нужди, и от жилище, на две нива. Така е индивидуализиран имотът и
от жалбоподателя в подадената декларация за освобождаване от такса битови
отпадъци за периода 2014 г. Несъответствието в размера на определените
задължения за 2012 г. се дължи и на възприетия различен момент на прекратяване
на съсобствеността върху процесните имоти. Посочените несъответствия между АУЗД
и ревизионния акт обаче не променят извода за идентичност на определените с тях
задължения за ТБО, доколкото се отнасят до едни и същи имоти и за едни и същи
периоди- 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
Според нормата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните
задължения, в т.ч. задълженията за такса битови отпадъци, се установяват с
ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. На основание чл. 108, ал. 2 от ДОПК
задълженията за данъци се считат окончателно
установени с издаването на ревизионен акт, а ако такъв не е издаден,
предварително определените задължения стават окончателни едва след изтичане на
срока по чл. 109 от ДОПК. От данните по делото е видно, че след издаване на
оспорения АУЗД, по искане на жалбоподателя е извършена ревизия. Ревизията е приключила
с ревизионен акт, издаден в срока по чл. 109 от ДОПК, като към този момент
предварително определените с АУЗД задължения не са станали окончателни (арг. от
чл. 108, ал. 2 от ДОПК). Двата акта съставляват изпълнителни основания,
издадени за едни и същи задължения. Ето защо, доколкото е налице ревизионен акт
за същите данъчни задължения, издаденият АУЗД се явява незаконосъобразен и
следва да се отмени в обжалваната част (в този смисъл решение № 6892 от
09.06.2008 г. на ВАС по адм.дело № 3564/2008 г., І отд.).
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят
на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 2 840.00 лева,
от които: 10.00 лева държавна такса за образуване на административно дело, 5.00
лева държавна такса за касационно оспорване, 550.00 лева възнаграждение за вещо
лице по адм.д. № 2214/2016 г. по описа на Административен съд- Бургас,
1 475.00 лева адвокатско възнаграждение за осъществено представителство по
адм.д. № 2214/2016 г. по описа на Административен съд- Бургас и в касационното производство,
и 800.00 лева адвокатско възнаграждение за осъществено представителство в
настоящото производство. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение. Определено съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г., адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на
913.04 лева. С представения по адм.д. № 2214/2016 г. на АСБ договор за правна
помощ страните са постигнали съгласие за представителство от адвоката и в
касационното производство, т.е. за двете съдебни инстанции, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение не би могло да се определи като прекомерно. Относно заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство следва да се отбележи, че размерът на същото е по-нисък от предвидения
в Наредбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001448 от 26.02.2015 г.,
издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в частта, с която са установени
задължения за такса битови отпадъци за периода 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ
размер 10 965.00 лева и лихва за просрочие в размер на 1 803.07 лева,
потвърден с решение № 94-01-25934/9 от 19.10.2016 г. на директора на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на Г.Д.Н. с ЕГН ********** сумата от 2 840.00 (две хиляди
осемстотин и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: