№ 127
гр. Г.Т., 22.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Росен М. С. Наказателно дело частен
характер № 20213220200202 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Частни тъжители: Р. Т. – редовно уведомен в предходно съдебно
заседание чрез адвокат С. и адвокат С., не се явява, представлява се от
адвокат М.Я. от АК - Д., редовно упълномощени и приет от съда от преди;
С. ИСМ. АС. – редовно уведомена в предходно съдебно заседание чрез
адвокат С. и адвокат С., не се явява, представлява се от адвокат М.Я. от АК -
Д., редовно упълномощени и приет от съда от преди;
Подсъдим ЕМ. ЯНК. ЯН. – редовно призован, воден от ОЗ „Охрана”,
явява се лично и с адвокат Д.Ч. – АК Бургас, редовно упълномощена и приета
от съда от преди;
Вещо лице: Д-р Д.Д. – редовно призован, явява се лично.
Съдът разпорежда да се свалят белезниците на подсъдимия.
Становище по хода на делото:
Адвокат Я. – Да се даде ход на делото.
Адвокат Ч. – Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните съдът счита, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът запитва страните за искания по доказателствата.
1
Адвокат Я. – Нямам други искания, само да изслушаме вещото лице.
Адвокат Ч. – Моля да бъде изслушано вещото лице.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещото лице.
Вещо лице Д-р Д.Д. – р*** ЕГН **********.
Съдът запознава вещото лице с отговорността, която носи по чл. 291 от
НК и той обеща да даде вярно заключение.
Вещо лице Д. – Представил съм заключение, което поддържам изцяло,
ако има въпроси ще отговоря.
Адвокат Я. – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението по експертизата.
Адвокат Ч. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението по СМЕ.
Съдът намира изготвено заключение по съдебно-медицинската
експертиза за пълно, всеобхватно, отговарящо на всички въпроси, изготвено
от лице притежаващо съответната професионална легитимация, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И :
Да изплати възнаграждение на вещото лице, съобразно представената
справка-декларация в размер на 300.00 лв., ведно със сторените разноски по
явяване н съдебно заседание от внесения депозит.
След изслушване и приемане на експертизата съдът отново запитва за
други искания по доказателствата и реда на съдебното следствие.
Адвокат Я. – Представям писмени доказателства за заплатени от
двамата тъжители адвокатски хонорари, с които ще претендираме
присъждане на разноски в производството.
Адвокат Ч. – Не възразявам да се приемат.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага по делото: 2 броя фактури за заплатен хонорар от
частните тъжители Р. Т. и С.А..
Съдът отново запитва за други искания по доказателствата.
2
Адвокат Я. – Нямам искания по доказателствата.
Адвокат Ч. – Нямам искания по доказателствата.
Съдът дава възможност на подсъдимия да даде обяснения по случая и
да отговори признава ли се виновен.
Адвокат Ч. – Подзащитният ми няма да дава допълнителни обяснения,
господин съдия.
Съдът като констатира липса на искания по доказателствата и реда на
съдебното следствие на основание чл. 283 от НПК пристъпва към прочитане и
приемане на писмени доказателства, имащи значение за изхода на делото
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага като доказателства по делото: Амбулаторен лист
№597/15.07.2021 г.; Видеозаписи от охранителни камери на оптичен носител
(CD); Амбулаторен лист № 589/14.07.2021 г.; Доклад с резултати от
радиологични изследвания № 177304.1.0.**********.1899; Доклад от
изследвания, протокол № 2754816/13.08.2021 г.; Протокол за
Видеотехническа експертиза № 141/18.11.2021г.; CD – 2 броя с дата
08.07.2021 г.; Протокол за Видеотехническа експертиза № 14/24.02.2022 г.;
Съдебно медицинска експертиза вх.№ 858/07.04.2022 г.; Справка за съдимост
рег.№ 7252/28.04.2022 г.; фактура № *********/12.07.2021 г. за заплатено
адвокатско възнаграждение; фактура № *********/12.07.2021 г. за заплатено
адвокатско възнаграждение; Справка за неприключили наказателни
производство вх. № 319/15.02.2022 г. от ОП – Д.; Характеристична справка от
15.09.2021 г.; Справка за образувани досъдебни производства вх. №
1678/8.10.2021 г. от ОД на МВР – Д..
След прочитане и приемане на писмените доказателства, имащи
значение за изхода на делото, съдът отново запитва за искания по
доказателствата и реда на съдебното следствие.
Съдът като констатира липса на искания по доказателствата, счете
делото за попълнено с доказателствен материал, обяви съдебното дирене за
приключило, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адвокат Я. – Уважаеми господин председателю, поддържаме изцяло
3
депозираната тъжба с внесеното изменение в посока на оттегляне на част от
тъжбата в хода на съдебното следствие. Като намираме, че производството е
приложимо единствено по предявените частни обвинения по чл. 130 ал. 2 от
НК за причинени болки и страдания на Р. Т. и чл. 148 ал. 1 т.1 от НК за
отправени обидни думи по отношение на тъжителката С.А.. Намира, че в
хода на съдебното следствие се събраха достатъчни, ясни, точни и безспорни
доказателства, установяващи изложените в обстоятелствената част на тъжбата
фактически твърдения, а именно, че на 8.7.2021 г., около 18 часа в с. Присад,
общ. Г.Т., подсъдимият Я., описан от свидетелите в явно нетрезво състояние
е посетил магазина в центъра на селото, стопанисван от Севждан Исмаил А.
пред магазина е имало множество лица, които са били и свидетелите П., С. и
Д., там се е намирал и тъжителят Р. Т., който стана ясно от показанията на
свидетелите, живее в условията на фактическо съжителство с тъжителката А..
Подсъдимият се е държал крайно вулгарно, дали под въздействие на изпития
алкохол или по други причини, след като е получил няколко предупреждения
от св. Севждан, той е започнал да отправя обиди и към нея, които са се
изразявали за това, че са му били отправени упреци, разбира се в кавички от
страна на подсъдимия, за това, че като не могла да си намери млад мъж, си
намерила дъртак и то чак от Турция го била довела, така буквално сочи в
своите показания св. С. и Д.. Опитвайки се да предотврати лошото
поведението на подсъдимия Р. Т. прави някакви опити да го укроти и да го
покани да си тръгне. След като вижда, че това няма да се получи, Т. се
обраща, за да се отдалечи от подсъдимия, като в този момент получава силен
удар в гърба. След което пада и получава както каза св. П. „няколко
тупаника“. В резултат на това тъжителят Т. са нанесени средни телесни
увреждания, които са квалифицирани от вещото лице като разстройство на
здравето неопасно за живота за това е повдигнато обвинение по чл. 150, ал. 2
от НК, като след малко ще взема становище по този въпрос.
Намирам, че тези факти се установиха абсолютно безспорно. На първо
място и най-вече от представените обективни доказателства, а това са
веществените доказателства: флаш-памет с материализирани в тях
видеозаписи ок камери, разположени пред магазина. Тези флаш-памети са
обект на щателно изследвани от страна на експертиза, назначена и приети от
почитаемия съд, чието заключение, че записите не са манипулирани, няма
данни те да са обработвани технически, за да се повлияе по какъвто и да е
4
начин тяхното съдържание, а вещото лице добросъвестно и точно проследява
деятелността на всички лица, които са в полезрението на тези видеокамери,
като също така добросъвестно и точно обяснява, че едно от лицата облечено
по определен начин се вижда как нанася удари на друго лице, след което това
лице пада на земята и последствие трето лице, св. П., както стана ясно, застава
между двамата, като се опитва да преустанови продължаването на нанасянето
на удари от страна на лицето, започнало да нанася тези удари. Кои са тези
лица, вещото лице не може да отговори, предвид качеството на записите, но
тук идва на помощ показанията на трима свидетели. А именно свидетелите:
П., С. и Д. които безпротиворечиво сочат какво се е случило, какво е
безпротиворечиво разпознават Ерол или подсъдимият Е.Я., като лицето,
нанесло ударите, безпротиворечиво описват как е било облечено това лице,
как е бил облечен и тъжителят, които техни възприятия възпроизведени пред
Вас съвпадат изцяло с резултатите от видеотехническата експертиза и с
видяното от нас в съдебно заседание по време на прегледа на тези
видеозаписи.
Ето защо аз намирам, че фактическата обстановка е изцяло и
безпротиворечиво установена.
По отношение на правната квалификация. Както се оказа според
заключението на нещото лице деянието, което е извършено от подсъдимия по
отношение на тъжителят Т. е лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота. С тъжбата е въведен предмет
на доказване и е повдигнато частно обвинение, квалифицирано по чл. 130 ал.
1. Частния тъжител разполага с траен способ да извърши изменение на
обвинението о реда на чл. 287 ал. 6 от НПК, но само и единствено в
преклузивния срок по 54 от НПК, който е шестмесечен. Към момента на
обвинението част от обстоятелствата стават известни, срокът по чл. 54 НПК
вече е бил изтекъл. И тук възниква въпросът следва ли получи някакво
наказание подсъдимият за извършеното от него или следва да бъде оправдан.
Аз намира, че както практиката, така и правната доктрина са категорични, че
чл. 304 от НПК сочи, че лицето може да бъде оправдано, когато не е
извършило престъпление, а не когато не е извършило престъплението, за
което е бил обвинен. Той може да бъде оправдан само когато в хода на делото
се установи, че то не е извършило абсолютно никакво престъпление. Както е
5
посочил ВКС в свое решение 587 от 11.09.2006 г., постановено по НОХД
1128/2005 г. на І НО дори и да липсва процесуална възможност за поправяне
на правната квалификация по делото с повдигане на по-тежко обвинение то и
старата правна квалификация трябва все пак да бъзе запазена. Търсената на
някакви вместо на действителната по-тежка отговорност е действително плод
на противоречие, но то при всички случаи трябва да бъде предпочетено пред
алтернативата при извършено престъпление да не бъде понесена никакви
отговорност. В този смисъл е и Решение 273/2000 г. на ІІІ НО на ВС,
признават подсъдимия за невинен когато деянието не съставлява
престъпление, и то не съставлява престъпление изобщо, а когато то
съставлява такова и макар неправилно да му е дадена по лека квалификация
то следва подсъдимия да понесе отговорността по по-леката квалификация. В
подобна насока са протекли и няколко наказателни производства с мое
участие, затова ще си позволя да ги цитирам. Това са НОХД № № 205/2018 г.
по описа на ОС Д., приключило с присъда№13/13.12.2019 г., с която
подсъдимият е признат за виновен; НОХД 1106/20 на ВС Варна и ВНОХД №
232/2021 г. ВАС, НОХД № 1106/202 г. ВКС, Решение № 2600064/23.12.2020
г. по ВНОХД № 123/2020 г. на ВАС, Решение № 62/20.05.2021 г. по КД №
158/2021 г. на ВКС .
Ето защо считам, че почитаемият съд след като приеме с присъдата си
и с мотивите си, че подсъдимият е извършил престъпление то той следва да
бъде осъден за престъпление по чл. 130 ал. 2 НК, дотолкова доколкото
законът изрично и категорично забранява осъждането на дееца за по-тежко
престъпление без да има съответно изменение на обвинението, което както
стана ясно не такова може да има.
За това престъпление законът предвижда до 6 месеца Лишаване от
свобода и пробация и глоба в размер на 300 лева. С оглед на тежко
обремененото съдебно минало на подсъдимия аз пледирам към почитаемия
съд да наложи наказание Лишаване от свобода в срок към максималния
предвиден на чл. 130 ал. 2 НК, а именно 6 месеца Лишаване от свобода, което
следва да бъде изтърпяна в затвор от закрит тип.
По отношение на престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 НК – обида,
нанесена публично,защото както стана ясно там са присъствали множество
свидетели: Т., П., С. и Д., като двама от тях, а именно: С. и Д. са възприели
6
лично изказаните обиди по отношение на тъжителя А.. За това престъпление
законът предвижда наказание глоба от 3000 лв. до 10000 лв. и наказание
обществено порицание, аз моля да наложите глоба в размер на 8000 лв., ведно
с наказание обществено порицание. Намирам, че гражданските искове така
както са редуцирани и пояснени в едно от предходните съдебни заседания и в
тъжбата са основателни и доказани, дотолкова доколкото в тях стои деликта,
а деликта стои в основата на престъплението, поради което и неправомерното
поведение и непозволеното увреждане е факт, ето защо моля да уважите в
цялост определените от нас граждански искове със съответните обезщетения
на всеки един от тъжителите, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 08.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Пледирам подсъдимият да бъде осъден да заплати на тъжителите
сторените разноски по делото, доказателствата в тази насока са налице
преводни нареждания за плащане и депозити за вещи лица и такси, а също и
заплатени адвокатски хонорари.
Адвокат Ч. – Уважаеми господин съдия, аз ще започна с реплика към
становището на колегата, във връзка с твърдението му, че към настоящия
момент не би могло да се престъпи към изменение на обвинението, касаещо
леката телесна повреда, тъй като е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК.
Когато в обстоятелствената част на тъжбата са налице твърдения, които дори
и в противоречие с квалификацията, дадена пак отново в тъжбата, не са се
променили, напротив доказани са по делото и съобразно приетото по делото
заключение на СМЕ сочещо, на друга правна квалификация на деянието, а
именно по тежка такава по чл. 130 ал. 1 от НК, не сме изправени пред
хипотезата на чл. 287 ал. 6 от НПК, според която при наличие на съществена
промяна в обстоятелствата по повдигнатото обвинение е наложително да се
направи изменение на обвинението по първоначалното обвинение по тъжбата,
ако е спазен срокът по чл. 81 ал. 3. В настоящия случай не сме изправени пред
такава хипотеза, няма изменение в обстоятелствената част на тъжбата по
отношение на фактите. Налице е единствено и само извод сочещ на правна
квалификация на по тежко наказуемо деяние. В тази връзка най-актуалната
съдебна практика за приложението на чл. 287, ал. 6 във вр. с ал. 1 сочи, че
когато е наложително промяна на обвинението в по-тежко такова, без
промяна на фактите, такива каквито са изложени в тъжбата и съответно
доказани по делото, няма пречка да бъде допуснато изменение на
7
обвинението дори и да не е спазен срокът по чл. 81 ал.3 от НПК, тъй като
нито тъжителят към датата на изготвяне на тъжбата, нито съда към датата на
изготвяне на разпореждането за образуването на делото не разполагат със
специални знания, които да дадат база за квалифициране на деянието, такова
каквото е в действителност. Такава база на нас служи назначената по делото
СМЕ. Т.е. СМЕ коментира факти, установени по делото, съответно твърдени
от тъжителя, с оглед на което е налице единствено основание за изменение на
правната квалификация, което би могло да бъде и от друг характер. Можеше
да бъде по реда на чл. 286 ал. 1 от НПК.
Това до даване ход по същество не беше извършено от тъжителите.
Съдът няма право да постанови присъда, да и да приеме за налични по делото
факти, обуславящи, че деянието лека телесна повреда с обвинение по чл. 130
ал. 1 от НК е доказано, съответно да постанови присъда на това основание,
след като такова изменение на обвинението по чл. 83 т.3 от НПК, вече по
изложените съображения, следва да бъде извършено предвид факта, че
доверителят ми не може да бъде осъден за деяния, вкл. за по-тежко, за което
не му е било повдигнато обвинение, което би следвало да бъде сторено или с
тъжбата или с молба за изменение на обвинението в по-тежко такова. Именно
поради наличието на този процесуални пропуски, аз считам, че доверителят
ми следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като считам,
че не са налице доказателства, за установяване на този състав на
престъпление.
По отношение на останалите деяния, по които производството е
висящо, по тях предоставям на съда да прецени доколко обвинението по тях е
доказано и доколко са достоверни, неизключващи се събрани по делото
гласни доказателства разпити на свидетели. В тази връзка не биха могли да
бъдат ползвани веществени доказателства, които установяват размяна на
словесни реплики между тъжителите и подсъдимия.
По отношение на претенцията за гражданския иск във връзка с
извършеното престъпление, считам че с оглед изложените от мен основания
за постановяване на оправдателна присъда по това обвинение, гражданския
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на гражданския иск по отношение нанесената обида,
моля съда да вземе предвид и да изследва налице или не е налице съответното
8
престъпление, извършено ли е то. Ако приеме, че доверителят ми следва да
бъде осъден за това престъпление да определи справедлив размер на
гражданските искове.
По отношение на разноските в настоящото производство беше налице
искане от частните тъжителите и техните процесуални представители за
оттегляне на тъжбата частично, ето защо считам, че в тази връзка разноските
по делото следва да бъдат присъждани при наличие на присъда, признаваща
за виновен доверителят ми, само в частта, касаеща обвиненията към
настоящия момент, а не за присъждане в цялост на разноски. Напротив
именно по тази причина на подсъдимият следва да бъдат присъдени
разноските, съответно извършени от него и разноските по деянието, по които
тъжбата е оттеглена и съдебното производството то пях е прекратено.
Адвокат Я. – Една реплика, аз също бих много искал да бъде
извършена корекция на по пътя на чл. 287 НК, само, че в случая, това, което
цитира, уважаеми колега, но изменение на обвинението по чл.287 ал. 1 НК е
неприложило, защото касае изменение на обвинението само за извършено
престъпление от общ характер. В случая приложимата разпоредба е една
единствена и тя е чл. 77, ал. 6. там законът е категоричен- дори и да има
някаква трайно установената практика, която се е доказала през годините, то
трайно установения принцип в тази посока е един единствен, който цитирах.
Благодаря за вниманието.
Съдът дава право на подсъдимия на защитна реч.
Подсъдим Я. – Оставям на адвокатката ми, съгласен съм с казаното от
нея.
Съдът дава право на подсъдимия на последна дума.
Подсъдим Я. – Което съм извършил не съм бил никой и никой не съм
псувал, затова оставям на съда да реши.
ОПРЕДЕЛИ:
След изслушване последната дума на подсъдимия съдът се оттегли на
тайно съвещание, след което публично, в присъствието на страните обяви
присъдата си като разясни, че същата подлежи на обжалване и протест в 15-
дневен срок от днес пред ДОС.
9
Заседанието приключи в 12.00 часа.
Протоколът е изготвен на 24.06.2022г.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
Секретар: _______________________
10