№ 1421
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506030 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25012470/15.02.2022 г. на В. Н. Е. и Л. В. В.
срещу Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
37 състав.
Въззивникът В. Н. Е. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлен искът
с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК срещу Н. Х. Е. за присъждане на издръжка за
минало време в размер на 550 лева месечно за периода 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. и в
частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143 СК за разликата
над присъдената ѝ месечна издръжка от 350 лева до пълния предявен размер от 550 лева.
Л. В. В. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлен искът й с правно
основание чл.127, ал.2 вр. чл.149 СК срещу Н. Х. Е. за присъждане на издръжка на
непълнолетното дете Н. Н. Е., родена на ******* г., за минало време в размер на 500 лева
месечно за периода 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. и в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК за разликата над присъдената месечна издръжка
от 300 лева до размера от 500 лева.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.
1
Въззивниците твърдят, че размерът на присъдената издръжка не е съобразен с нуждите на
децата на въззиваемия и с възможностите на последния. Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете в цялост да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. Х. Е. е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 25048894/23.06.2022 г. от В. Н. Е. и Л. В. В.
срещу Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
37 състав, с което е отхвърлено искането им за поправка на допусната в Решение №
20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав очевидна
фактическа грешка и е оставено без уважение искането им за изменение на последното в
частта за разноските. Развити са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт,
доколкото са допуснати множество фактически грешки в изписване на периодите на
претендираната и присъдена издръжка и извършени прихващания, изложени са мотиви за
частична основателност на исковете за издръжка за минало време, но сетне претенцията е
отхвърлена за целия период 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г. по отношение и на двете деца на
въззиваемия. Сочи се, че в производството пред районния съд не е бил налице спор относно
местоживеенето и родителските права по отношение на непълнолетното дете Н. Н. Е.,
спорът е бил изцяло средоточен върху претенциите за издръжка, поради което и разноски се
дължали, а съдът неправилно не ги е присъдил, приемайки, че се касае за спорна съдебна
администрация.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. Х. Е. е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Намира, че в
Решение № 20219046/05.12.2021 г. не са допуснати очевидни фактически грешки и не е
налице основание за изменението му в частта за разноските.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
страни, притежаващи правен интерес от обжалването и насочени срещу подлежащи на
въззивно обжалване актове.
С Определение № 20137531/13.06.2021 г. производството по гр.д. № 52072/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 37 състав е прекратено в частта по отношение на претенциите за
определяне на родителските права и местоживеенето на В. Н. Е., поради навършване на
пълнолетие в хода на производството и е постановено последното да продължи по
претенциите за присъждане на издръжка на същата до датата на навършване на пълнолетие.
С Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III
ГО, 37 състав, упражняването на родителските права по отношение на Н. Н. Е. е
предоставено на нейната майка Л. В. В., при която е постановено детето да живее и е
определен режим на лични отношения на бащата Н. Х. Е. с непълнолетната. Със съдебното
2
решение Н. Х. Е. е осъден, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143 СК, да заплаща на детето Н.
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
(10.09.2019 г.), ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, отхвърлен е искът за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 500 лева и на основание чл.127, ал.2
вр.чл.149 СК въззиваемият е осъден да заплати на детето Н. издръжка в размер на 91,29 лева
за месец декември 2019 г. и по 300 лева за периода 01.01.2020 г. – 09.09.2021 г. или в общ
размер на 2 491,29 лева като е отхвърлил предявения иск за периода 10.09.2018 г. –
31.12.2019 г. в размер на 500 лева месечно, за разликата над присъдените 91,29 лева до
пълния предявен размер от 500 лева за месец декември 2019 г. и за разликата над
присъдените 300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за периода 01.01.2020 г. –
09.09.2020 г. С атакувания съдебен акт, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК,
въззиваемият е осъден да заплати на дъщеря си В. Н. Е. издръжка за минало време в размер
на 79,34 лева за месец януари 2020 г. и по 350 лева месечно за периода 01.02.2020 г. –
09.09.2021 г. или в общ размер на 2 529,34 лева, ведно със законна лихва върху остатъка от
всяка просрочена вноска от датата на падежа – края на съответния месец до окончателното
плащане като е отхвърлен искът за издръжка за периода 10.09.2018 г. – 31.01.2021 г. в
размер на 500 лева месечно, както и за разликата над присъдените 79,34 лева до пълния
предявен размер от 500 лева за месец януари 2020 г., както и за разликата над присъдените
300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за периода 01.02.2020 г. – 09.09.2020 г. С
горепосочения съдебен акт въззиваемият е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати
по сметка на СРС сумата от 799,52 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове за издръжка.
С Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III
ГО, 37 състав е отказано изменение на Решение № 20219046/05.12.2021 г. в частта за
разноските и поправка на допусната очевидна фактическа грешка в последното.
При дължимата служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният състав намира
Решение № 20219046/05.12.2021 г. за валидно, доколкото притежава изискуемото от
разпоредбата на чл.236 ГПК съдържание и от мотивите му, чрез тълкуване, може да бъде
изведена волята на съда за размера на дължимите на двете дъщери на въззиваемия
издръжки, макар в диспозирива на съдебния акт, в частта за произнасяне по дължимите на
В. Е. издръжки за период година преди подаване на исковата молба и след нейното
депозиране и дължимата на детето Н. издръжка за минало време да е налице неправилно
приложение на разпоредбата на чл.76 ЗЗД, неточни калкулации при допуснато смесване на
периодите на претенциите за издръжка за минало и бъдеще време, математически и
логически погрешни изчисления и изводи. От мотивите на съдебното решение (стр.9, абз.4 и
абз.5 и стр.10, абз.7) може да бъде изведена волята на решаващия съдебен състав на детето
Н. да се присъдят издръжки в размер на 300 лева, а на въззивника В. Е. да бъдат присъдени
издръжки в размер на 350 лева, като за бъдеще време издръжката на последната е дължима
до датата на навършване на пълнолетие, макар и погрешно посочена от СРС.
3
Във въззивната жалба от 15.02.2022 г. са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа
на доказателствата по делото.
Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
От датата на депозиране на исковата молба до 05.09.2020 г. въззивникът Е. е била на
седемнадесет години и е учила в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“. Детето Н. понастоящем е
на шестнадесетгодишна възраст и е ученик е в десети клас на 133 СУ „Александър
Сергеевич Пушкин“. Нуждите на двете дъщери на въззивника са обичайни за деца на
тяхната възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и
развлечения. Съдът приема, че средствата, необходими за месечната издръжка на въззивника
Е. в периода след депозиране на исковата молба възлизат на 580 лева при отчитане на
посочените в нея, установени в производството, описани от първоинстанционния съд и
неоспорени от въззиваемия месечни разходи за детето. Същият размер на издръжката съдът
приема и по отношение на детето Н. като съобразява актуалния ръст на инфлацията в
страната (от публично достъпните данни на електронна страница на Националния
статистически институт /https://www.nsi.bg// през януари месец 2023 г. месечната инфлация,
измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.0% спрямо предходния
месец, а годишната инфлация за януари месец 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 14.1%).
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на децата съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи ежемесечни
разходи за лечение. При отчитане на установения въз основа на представените
4
удостоверение рег.№ФС-3302/16.07.2021 г. и удостоверение № ФС-5205/27.10.2022 г.
среден месечен доход на въззиваемия в периода след депозиране на исковата молба,
възлизащ на 3 059 лева, работоспособната му възраст, липсата на твърдения и доказателства
за здравословни проблеми при същия и наличието на алиментни задължения към
малолетното дете К. Н. Е., както и доказания доход на майката за същия период и
необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на
детето, то се налага извод, че бащата разполага с възможността без затруднения да отделя
над средствата, необходими за собствената му издръжка, сумата от по 380 лева за
издръжката на всяка от двете му дъщери.
При определяне на горния размер съдът отчита обстоятелството, че по делото са
ангажирани доказателства, че въззиваемият е подпомагал децата си като е превеждал суми
за уроци (виж преводно нареждане от 17.01.2021 г. на л.121) и семинари (виж преводно
нареждане от 18.07.2020 г.) на въззивника Е., суми с основание „захранване Коледа“ на
двете си дъщери (извлечение от сметка, отразяващо извършен превод на 18.12.2020 г.).
Съдът съобразява отделеното като безспорно обстоятелство, че до 11.02.2023 г. бащата е
заплащал стойността на месечните абонаментни такси и ползвани мобилни услуги на детето
Н. и въззивника Е..
Доказва се от представеното платежно нареждане от 19.05.2020 г., че въззиваемият
предоставил на двете си дъщери сумата от по 2 709,17 лева, представляваща
застрахователно обезщетение.
От извлечение от разплащателна сметка към писмо на „Банка ДСК“ АД от 16.03.2021
г. се доказва плащане от Н. Е. по банкова сметка на детето Н. на 1 200 лева на 24.06.2020 г. с
основание „захранване на сметка“.
Получаването на застрахователно обезщетение и извършените банкови преводи в
полза на дъщерите на Н. Е. за семинари, за захранване на сметка и за коледни подаръци не
могат да бъдат отчетени като погашения на задълженията за месечна издръжка, както
правилно е съобразил първоинстанционният съд.
Представеният от въззиваемия лечебен план от 02.02.2021 г. не удостоверява
извършени от същия разходи за стоматологично лечение на въззивника Е., а единствено
планирани стоматологични интервенции на същата, които да се извършват от д-р Р.Р. в
периода 14.05.2020 г. – 10.08.2020 г.
Поради изложеното първоинстанционното решение от 05.12.2021 г., с което е
отхвърлен искът за заплащане на издръжка от въззиваемия на детето Н. Н. Е. на основание
чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК за периода от 10.09.2019 г. за разликата над 300 лева до
размера от 380 лева следва да бъде отменено и да се потвърди в частта, в която претенцията
е отхвърлена за разликата над сумата от 380 лева до обжалвания размер от 500 лева.
С решението от 05.12.2021 г. първоинстанционният съд е присъдил издръжка на
въззивника В. Е. за периода месец януари 2020 г. – 09.09.2021 г. като е посочил, че се касае
за издръжка за минало време. Периодът попада в обхвата на претенцията за издръжка след
5
датата на депозиране на исковата молба на 10.09.2019 г. като за времевия интервал
01.02.2020 г. – 31.01.2021 г. съдът е присъдил издръжка в размер на 350 лева месечно, но е
отхвърлил иска за разликата над присъдените 300 лева месечно до размера от 500 лева и
едновременно с това е отхвърлил претенцията в размер на 500 лева изцяло. За месец януари
2020 г. също е присъдена издръжка за минало време, макар да се касае за претенция по
чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, като искът в тази част е отхвърлен за разликата над тази сума
до размера от 500 лева и едновременно е отхвърлен изцяло за сумата от 500 лева, доколкото
този месец попада в обхвата на периода 10.09.2018 г. – 31.01.2021 г., за който период
претенцията за издръжка е отхвърлена до размера от 500 лева. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви, че извършва погасявания на задължения за издръжка за минало време в
поредността по чл.76 ЗЗД, но са погасявани задължения за месеците от септември 2019 г. до
януари 2020 г. и върху тях е изчислявана по реда на чл.162 ГПК лихва, макар заявената
претенция за минало време да обхваща периода 10.09.2018 г. – 09.09.2019 г., което съдът
изрично е фиксирал в решението (л.1, абз.4).
По горните съображения решението от 05.12.2021 г. в частта за произнасяне по
претенциите за издръжка на въззивника В. Е. следва изцяло да се отмени и да се постанови
ново, с което въззиаемият да се осъди да заплати на най – голямата си дъщеря издръжка на
основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК в размер на 380 лева за периода от подаване на
исковата молба на 10.09.2019 г. до навършване на пълнолетие от същата на 05.09.2020 г., а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 550 лева (с оглед допуснатото по
реда на чл.214 ГПК изменение на размера на иска) следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност правилно
първоинстанционният съд е приел, че за периода от една година назад, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, грижи за детето Н. и за въззивника В. Е. са полагани
преимуществено от тяхната майка, при която те са живели. За този период бащата, като
неотглеждащ родител, дължи издръжка, чийто размер съдът определя на 350 лева при
отчитане на установените и неоспорени нужди на децата, по – ниската им възраст в този
период и по – ниския размер на инфлацията през същия (по данни на Национални
статистически институт за декември 2019 г. спрямо ноември 2019 г., месечната инфлация е
0.7%, а годишната инфлация за декември 2019 г. спрямо декември 2018 г. е 3.8%).
Определеният размер държи сметка и за изчисления от вещото лице по допуснатата съдебна
счетоводна експертиза потребителски разход за дете на месечна база за периода 2018 г. и
2019 г.
По делото е представена пред първоинстанционния съд разпечатка на хартиен
носител от интернет банкиране за движение по сметка на въззиваемия, от която се
установява, че на 25.09.2018 г., 26.10.2018 г., 26.11.2018 г., 21.12.2018 г. същият е превел по
сметка на Л. В. сумите от по 250 лева при всяко от четирите нареждания (предходните
нареждания в разпечатката не обхващат исковия период и съдът не ги обсъжда). Сумата е
отчетена и от изготвената по делото експертиза. Липсва спор между страните, че тази суми
6
в размер на общо 1 000 лева са преведени за издръжка на двете деца, поради което правилно
СРС е приел, че същата следва да се подели поравно помежду им.
От приложеното на л.112 и л.154 от делото на СРС извлечение от сметка се доказва,
че на 24.06.2020 г., 25.06.2020 г., 24.07.2020 г., 25.08.2020 г., 25.09.2020 г., 23.10.2020 г.,
25.11.2020 г., 23.12.2020 г. по сметка на В. Е. въззиваемият е превел сумата от по 150 лева с
всеки от преводите и на 25.01.2021 г., на 25.02.2021 г. сумата от по 162,50 лева с основание
„ежемесечна издръжка“ или общо сумата в размер на 1 525 лева.
Установява се, че на 25.06.2020 г., 24.07.2020 г., 25.08.2020 г., 25.09.2020 г.,
23.10.2020 г., 25.11.2020 г., 23.12.2020 г. по сметка на детето Н. въззиваемият е превел
сумата от по 150 лева с всеки от преводите и на 25.01.2021 г., на 25.02.2021 г. сумата от по
162,50 лева с основание „ежемесечна издръжка“ или общо сумата в размер на 1 375 лева.
Пред въззивния съд е представено авизо за издадено преводно нареждане от
22.12.2021 г., от което се установява, че на посочената дата въззиваемият е заплатил по
сметка на въззивника В. сумата от 3 591,29 лева с основание „издръжка 20219046 от
05.12.2021 г. от 01.02.2020 г. до 31.12.2021 г.“. В основанието за плащане е вписан номера и
датата на постановяване на решението на първоинстанционния съд. Горното не е влязло в
сила, подлежи на отмяна и доколкото посоченият в него период на непогасената издръжка за
двете дъщери на ответника е погрешно определен, то с внесената сума следва да се погасят
най – старите задължения съобразно чл.76 ЗЗД.
При извършване на останалите гореизброени преводи на суми за издръжка не е
посочено за кой месец се погасява издръжката, поради което и при приложение на правата
на чл.76 ЗЗД с извършените плащания са погасени задължения за издръжка на В. Е. за
периода 10.09.2018 г. – 31.07.2019 г. и натрупаната върху тях лихва, определена по реда на
чл.162 ГПК /https://nra.bg//. Непогасени са останали задълженията за периода месец 08.2019
г. до 09.09.2019 г. (датата предхождаща подаването на исковата молба) в размер на по 350
лева месечно.
При прилагане на горната разпоредба погасени са задълженията за месечна издръжка
в горепосочения размер за периода 10.09.2018 г. – 18.07.2019 г., включително, ведно с
лихвата върху тях. Непогасени са останали задълженията за издръжка на детето Н. в размер
на по 350 лева месечно за периода 19.07.2019 г. - 09.09.2019 г.
Първоинстанционното решение в частта на произнасянето по претенцията за
присъждане на издръжка на детето Н. и въззивника В. Е. за минало време следва да бъде
изцяло отменено, доколкото не държи сметка за извършените плащания и поредността на
погасяване на еднаквообременителни еднородни задължения, възникнали по различно
време, при което са извършени неточни калкулации при допуснато смесване на периодите
на претенциите за издръжка за минало и бъдеще време. Въззивният съд следва да постанови
ново решение, с което да уважи иска по чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК по отношение на В. Е. за
периода от месец 08.2019 г. до 09.09.2019 г. до размера от 350 лева месечно, а за разликата
над него до пълния предявен размер от 550 лева месечно искът следва да се отхвърли. Искът
7
следва да се отхвърли и за периода 10.09.2018 г. – 31.07.2019 г., поради извършено плащане.
Претенцията за издръжка за минало време за детето Н. следва да се уважи за периода
19.07.2019 г. - 09.09.2019 г. до размера от 350 лева месечно и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 500, както и за периода 10.09.2018 г. – 18.07.2019 г.
Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
37 състав, в частта, в която е отхвърлено искането на въззивниците за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка е правилно. Не е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на Решение №
20219046, а се констатират смесвания на периоди, неспазена поредност на погасяване на
стари задължения, неточни калкулации и логически разсъждения, които сочат на
неправилност в тази част на съдебния акт, чиято поправка се иска.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може
автоматично да намери приложение в делата по чл.127, ал. 2 СК пред първата инстанция
/Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. по описа нa I г.о./, независимо
дали основният спор между страните е бил средоточен изключително в дължимостта и
размера на присъдената издръжка. По тези съображения, макар да са различни от тези на
първостепенния съд, то крайният извод за липса на основание да се измени решението от
05.12.2021 г. в частта за разноските е законосъобразен.
Въззивниците са претендирали присъждане на разноски за оказана безплатна правна
помощ пред въззивния съд на основанията по чл.38, ал.1, т.1 и т.3 ЗАдв.
Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да
бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗАдв хипотези. Ако наличието на
съответната хипотеза по чл.38 ЗАдв не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния
представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано
безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява
изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга.
Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се
презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно
доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /Определение №515/02.10.2015г. по
ч.т.д.№2340/2015г. по описа на ВКС, I ТО, Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266/2016 г. по описа на ВКС I ГО/.
В конкретния случай действително не е представен договор за правна защита и
съдействие, но отсъстват данни да е било договорено между въззивниците и процесуалния
им представител заплащане на адвокатско възнаграждение, своевременно е направено
искане за присъждане на такова на адв. Г.-М. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., въззиваемият не е
8
оспорил факта, че правната помощ е предоставена безплатно и противното не се установява
по делото. Адв. Г.-М. е осъществила безплатна правна помощ на двете въззивници. Съдът,
съобразявайки обстоятелството, че всеки от тях разполага с право на адвокатска защита на
самостоятелно основание, което е надлежно упражнено, чрез сключване на договори с
посочения адвокат, то счита, че на същия се следва адвокатско възнаграждение за оказаната
на две лица правна защита и съдействие, чийто размер следва да се определи по реда на
чл.21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция към момента на упълномощаването (ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г.). Така съобразно уважената част от частните жалби на адв. Г.-М. се следва
възнаграждение в размер на 220 лева.
На въззиваемия се следват разноски съобразно отхвърлената част от въззивните
жалби. Основателно е възражението на въззивниците, че по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500
лева с ДДС. Представената по делото фактура не удостоверява реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение. Същата, като първичен счетоводен документ, съобразно чл.6,
ал.1 ЗСч, е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е
доказателство за извършено плащане по стопанската операция, доколкото в нея не е
отразено и получаване на сумата /Определение № 296/30.05.2017 г. по ч.т.д. № 1061/2017 г.
по описа нa ВКС, II TO/. Съгласно задължителните разяснения, дадено в т.1 на
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния
представител в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин
на плащане, а заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представянето
на доказателства за извършен банков превод. Подобни по делото не са ангажирани.
Въззиваемият е сторил разноски в размер на 320 лева за депозит за възнаграждение на вещо
лице и на същия се следва сумата от 192 лева. Доколкото отговорността за сторените
разноски е разделна, то всеки от въззивниците следва да понесе тежестта на половината от
тези разноски или по 96 лева.
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на още
165,20 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по описа на
СРС, III ГО, 37 състав, в частта, в която Н. Х. Е., ЕГН **********, е осъден да заплаща на
9
дъщеря си Н. Н. Е., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Л.
В. В., ЕГН **********, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, месечна издръжка за
разликата над сумата от 300 лева до размера от 380 лева, считано от 10.09.2019 г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, в която
Н. Х. Е., ЕГН **********, е осъден да заплати на непълнолетната си дъщеря Н. Н. Е., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Л. В. В., ЕГН **********,
на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК, издръжка в размер на 91,29 лева за месец декември
2019 г. и по 300 лева за периода 01.01.2020 г. – 09.09.2021 г. или в общ размер на 2 491,29
лева, ведно със законна лихва върху остатъка от всяка просрочена вноска от датата на
падежа – края на съответния месец, до окончателното плащане и е отхвърлен предявения иск
за издръжка за периода 10.09.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 500 лева месечно и за
разликата над присъдените 91,29 лева до пълния предявен размер от 500 лева за декември
2019 г. и за разликата над присъдените 300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за
периода 01.01.2020 г. – 09.09.2020 г., както и в частта, в която Н. Х. Е., ЕГН **********, е
осъден да заплати на дъщеря си В. Н. Е., ЕГН **********, издръжка за минало време в
размер на 79,34 лева за месец януари 2020 г. и по 350 лева месечно за периода 01.02.2020 г.
– 09.09.2021 г. или в общ размер на 2 529,34 лева, ведно със законна лихва върху остатъка от
всяка просрочена вноска от датата на падежа – края на съответния месец до окончателното
плащане като е отхвърлен искът за издръжка за периода 10.09.2018 г. – 31.01.2021 г. в
размер на 500 лева месечно, както и за разликата над присъдените 79,34 лева до пълния
предявен размер от 500 лева за месец януари 2020 г., както и за разликата над присъдените
300 лева месечно до предявените 500 лева месечно за периода 01.02.2020 г. – 09.09.2020 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, Н. Х. Е., ЕГН **********,
да заплаща на непълнолетната си дъщеря Н. Н. Е., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на нейната майка Л. В. В., ЕГН **********, още 80 лева месечна издръжка (или
общо 380 лева), считано от 10.09.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК, Н. Х. Е., ЕГН **********, да
заплати на непълнолетната си дъщеря Н. Н. Е., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на нейната майка Л. В. В., ЕГН **********, сумата от 350 лева месечно за
периода 19.07.2019 г. - 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 350 лева
до пълния обжалван размер от 500 лева, както и за периода 10.09.2018 г. – 18.07.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, Н. Х. Е., ЕГН **********,
да заплати на дъщеря си В. Н. Е., ЕГН **********, сумата от 380 лева месечна издръжка за
периода от 10.09.2019 г. до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 380
лева до пълния предявен размер от 550 лева.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК, Н. Х. Е., ЕГН **********, да
заплати на дъщеря си В. Н. Е., ЕГН **********, сумата от 350 лева месечно за периода
месец 08.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 350 лева до
пълния обжалван размер от 550 лева, както и за периода 10.09.2018 г. – 31.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20219046/05.12.2021 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 37 състав, в частта, в която е отхвърлена претенцията с правно
основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК на Л. В. В., ЕГН **********, срещу Н. Х. Е., ЕГН
**********, за заплащане на месечна издръжка на детето Н. Н. Е., ЕГН **********, за
разликата над сумата от 380 лева до пълния предявен размер от 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032154/26.04.2022 г. по гр.д. № 52072/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 37 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.1 и
т.3 ЗАдв., Н. Х. Е., ЕГН **********, да заплати на адв. Л. О. Г.-М. с адрес на практиката
гр.София, ул. „*******, ап.5, сумата от 220 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред въззивната съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Л. В. В., ЕГН **********, да заплати на Н.
Х. Е., ЕГН **********, сумата от 92 лева, представляващи сторени пред въззивния съд
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. Н. Е., ЕГН **********, да заплати на Н.
Х. Е., ЕГН **********, сумата от 92 лева, представляващи сторени пред въззивния съд
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Н. Х. Е., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 165,20
лева – държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11