Р Е Ш Е Н И Е
№
I-4
23.01.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав,
в публично съдебно заседание, на петнадесети януари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1859 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК. Повод за въззивното
производство е въззивна жалба с вх. № 4555/19.08.2019г. по описа на РС Айтос,
подадена от адв. Кирилов като процесуален представител на Г.А. О., А.А.А. и Е.К.И.,
допълнена с вх. № 4819/03.09.2019г., подадена от Г.А.Х., А.А.А. и Е. К.И. чрез
адв. Захари Кирилов от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 92 против
Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. на РС Айтос, с което съдът е
наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от
домашното насилие по молба на ********* С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН **********
срещу осъществено домашно насилие от страна на ответниците Г.А. О. с ЕГН **********,
Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и трите с адрес ***, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА
ответниците Г.А. О., Е.К.И. и А.А.А., да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо молителите - ********* С.К.А. и Ф.А.А. и техните **** С.С.К. и К.С.К..
ЗАБРАНЯВА
на ответниците Г.А. О., Е.К.И. и А.А.А., да се приближават на разстояние
по-малко от два метра от жилището на молителите - ********* С.К.А. и Ф.А.А. и
техните **** С.С.К. и К.С.К., както и от тях самите (********* и техните ****) в рамките на
дворното място, което обитават заедно, а извън дворното място да спазват
разстояние най-малко от 10 метра от тях, детското заведение на ****та, ако
посещават такова и местата им за социални контакти и отдих, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ
МЕСЕЦА.
НАЛАГА
на Г.А. О. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
НАЛАГА
на Е.К.И. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
НАЛАГА
на А.А.А. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
С
Решение № 239/07.11.2019г. по гр.д. № 617/2019г. по описа на РС Айтос е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка като фамилното име на Г.А.Х.
се чете вместо с неправилното О. с правилното Х..
С
Определение № 947/07.11.2019г. РС Айтос е оставил без разглеждане исканията за
изменение на Решение № 166/05.08.2019г. в частта за разноските направени от А.Д.
в отговор на въззивна жалба. Срещу посоченото определение не е подадена частна
жалба, поради което същото е влязло в законна сила.
С
въззивната жалба решението се намира за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди се, че доказателствата по делото противоречат на
изложеното в молбите за незабавна защита и декларациите по чл. 9 ЗЗДН.
Твърденията на ищците били изолирани и неподкрепени с писмени и гласни
доказателства. Сигнал за случилото се на 21.06.2019г. бил подаден единствено и
само от една от ответниците, но не и от ищците, което било аргумент, че не
ищците, а ответниците се почувствали застрашени. Показанията на свидетеля З. М.
опровергавали ищцовите твърдения. Поддържа, че акт на насилие не бил доказан по
безспорен начин, събрани били доказателства, които опровергавали изложеното в
декларациите, а доказателствата не установявали акт на насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН. Сочи на физически характеристики на ответниците, които
разколебавали актовете на насилие, както и се позовава на родствени връзки,
които счита, че изключват осъществено насилие. Моли да се отмени обжалваното
решение. Не се правят искания по доказателствата.
Постъпил
е отговор на въззивна жалба от С.К.А. чрез адв. Анна Димитрова (пълнм. л. 17),
с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Айтос за
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че в делото са налице доказателства, от
които се установява осъществено домашно насилие, както и че е осъществено в
присъствие на ****та. Не се правят искания по доказателствата. Моли да се
ревизира определеното възнаграждение за адвокат, тъй като било под установения
в чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Претендира възнаграждение за въззивна инстанция при
условията на чл. 38 ЗА като представя пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
Настоящият
съдебен състав намери, че въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в
законоустановения срок и същата е редовна и допустима, поради което я внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание, на което страните редовно призовани –
не се явяват, а се явяват законните им представители, които поддържат въззивната
жалба, съответно отговора на въззивна жалба. Процесуалният представител на
въззивниците представя заповед от 04.07.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на АРС и
решение от 04.12.2019г. по същото дело за наложени мерки за защита по молба на А.А.А. срещу осъществено домашно насилие
от страна на С.К.А. и Ф.А.А. като последните са задължени да се въздържат от
домашно насилие, забранено им е да се приближават на разстояние по-малко от 50
метра от жилището на А.А. за срок от осем месеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
Районен
съд Айтос е сезиран с молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита
от С.К.А. и Ф.А.А. – лично и като законни представители на С.С.К. и К.С.К.
срещу Г.А.Х., Е.И. и А.А. като се излагат твърдения за влошени отношения между
ищците и ответниците от месец май 2018г., подавани били жалби до РП Айтос, РПУ – Руен, както и сигнали на
тел. 112, а през месец април 2019г. било заведено дело за отмяна на дарение. На
21.06.2019г. около 21,30 часа С.А. решил да отиде на сватба в селото, където била малката ****** на молителите С. заедно с **** си, а Ф.А. останала в къщата
да приспива малкия им ***. Когато С.А. излизал от къщата, А.А. - негова **********
го блъснала и Ф. чула да го псува с всякакви обидни думи. С. й направил
забележка да не блъска вратата, а тя му отговорила, че ще се обади на тел. 112
и с оплакване, че я бият. С. й казал да се обади на когото иска и напуснал.
След малко започнало да се чука на прозореца на къщата като Ф. видяла ********
си Г. и А. да блъскат с ръце по прозореца. Ф. се колебаела дали да отвори, но
решила, че ще счупят прозореца и отворила, попитала какво става и А. й
отговорила „***** ти путката става!“, а ********та започнала да вика С. да
излезе. А. замахвала да бие Ф. и казвала „махай се оттук, ти не си на бащино
семейство тук, аз съм в къщата на дядо ми, ти си никаква“. Ф. едва успяла да
затвори прозореца и се обадила по телефона на С., който се върнал заедно с ******
им С. и се обадил на полицая на селото Зену, който му казал да се затворят и да
не излизат навън. В къщата дошли К. (******
на молителката) и Д. (*** на молителката) и ги попитали защо стоят в жегата в къщата
и им предложили да излязат да отидат на сватбата. Тогава дошли двама други
полицаи и казали, че срещу С. бил подаден сигнал от А., че я ударил. Докато
разговарял с полицаите, навън били излезли и трите ответници и започнали да викат,
да крещят и да посягат към тях, както и на К. и Д., казвали, че идват в чужда
къща, заканвали се с обидни думи и псувни. Полицаите ги разделили като казали
да застанат по определен начин далеч една от друга и от тях. От виковете С. се
разплакала и затова изпратили ****та с **** си и ***** си, но А. продължавала
да крещи Ф. да се маха, само С. й трябвал. Полицаите я предупредили да не й говори така и
с такъв тон, а Г. викала „Затворете го в затвора поне за две години! И **** ти
не искаме и тя да се маха от къщата“. Е. също се заканвала и подкрепяла с думи
и действия ****** си. Разправията с полицаите продължила 2 часа и били
предупредени, че ще бъдат глобени, но А. казала, че глобата не може да я
уплаши, защото имала тези пари. Полицая излезнал от колата и й казал, че това, че има пари не й дава право да прави
каквото си иска. Седмицата преди тази случка зачестили обидите от трите
ответници срещу молителите, което се случвало пред ****та. Наричали пред С. ****
му „курва“, била на чужда къща, да се маха, да освободи имота, ****та наричали
боклуци, цигани и те се страхували да излязат, били затворници в собствената си
къща. Молят да се издаде заповед за незабавна защита и да се наложат подходящи
мерки за защита.
Представени
са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от С.А. и Ф.А. – лично и като родители и законни
представители на С.К. и К.К. в съответствие с подадената молба за защита с твърдения
за влошените отношения с ответниците поради имуществени спорове. През 2006г. **********
на С. му дарили дворното място заедно с построена в него паянтова къща като си
запазили право на ползване върху къщата и парцела, а през 2012г. молителят се
оженил и си построил къща. Отношенията между неговото семейство и роднините му
се влошили, когато през 2018г. при ***** му се нанесли ****** му и ****та й – месец
май 2018г. Било заведено гражданско дело срещу него за отмяна на дарението,
което направили ********** му. Излагат се твърденията за осъществено на
21.06.2019г. насилие в съответствие с тези в молбата.
По
делото са депозирани писмени отговори от всеки от ответниците като се излагат
твърдения, че описаното в молбата не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Г. Х. твърди, че била подло**** на тормоз от страна на ***а и *****
си, не представлявала заплаха за молителите. На 21.06.2019г. ****** й А.А. била
нападната от молителите вербално и физически и подали сигнал на тел. 112. Е.И. твърди, че се отзовала на молбите на *****
си Г.Х. да й помогне, но когато започнала да се грижи за нея брат й и ***** й
започнали да издевателстват над тях психически, многократно подавали жалби, а
на 21.06.2019г. брат й ударил А. и позвънили на тел. 112. От писмени отговор на
А.А. също се оспорва подадената молба за защита от домашно насилие, твърди се,
че на 21.06.2019г. била нападната от С., обадила се на компетентните органи.
Твърди, че всекидневно били заплашвани и се страхувала.
Ангажират
се доказателства в подкрепа на твърденията в декларациите като се представя
отговор на искова молба за отмяна на дарение, удостоверение за семейно
положение ******* и ****, издадено от Община Руен, съгласно което Ф.А. е *******
на С.А., а С.К. и К.К. са съответно техни ****** и ***.
Представя
се постановление за отказ да се образува досъдебно производство по повод на
жалба, подадена от Ф.А. за системен тормоз от страна на Г.Х. и Е.И., както и че
на 19.08.2018г. А. - ****** на Е. я бутнала, след което дошли Г. и Е., които
също започнали да я бутат и дърпат. Посочено е, че не са налице данни за
престъпление от общ характер и е указано, че Ф.А. може да потърси защита по
реда на ЗЗДН.
Съгласно
удостоверение за ******* и родствени връзки С.А. е женен като негова ******* е Ф.А.,
**** К. Х., който е починал, ***** Г.Х., ****** С.К., *** К.К. и ****** Е.И..
Извършена
е справка по Наредба № 14/18.11.2009г. като е установено, че Г.Х. има ****** Е.И. и ****** А.А..
Представя
се удостоверение за сключен граждански брак през 2012г. между молителите. Представят
се удостоверения за раждане на С.К. и К.К..
Въз
основа на депозираната молба и представените декларации, както и писмените
доказателства съдът е издал заповед за незабавна защита като е определил мерки
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 - задължил
е Г.А.Х., Е.И. и А.А. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо
молителите, както и забранява на ответниците да приближават на разстояние
по-малко от два метра жилището на молителите и техните **** в рамките на
дворното място, което обитават заедно, а извън дворното място да спазват разстояние
най-малко 10 метра от тях, детското заведение на ****та, ако посещават такова и
местата им за социални контакти и отдих.
Съгласно
справка л. 33 в деловодната система на съда към 27.06.2019г. не се установяват
други дела по ЗЗДН със страните по делото.
Съгласно
справка за съдимост ответниците не са осъждани.
Не
е открита медицинска документация в картотеката на ЦПЗ Бургас за ответниците.
Представят
се протоколи за предупреждение на лицето Е.И., Г.Х., А.А. да спазват Определение
№ 532/27.06.2019г. и заповед за незабавна защита № 14/27.06.2019г. на РС Айтос.
Представя
се жалба от А.А. до РП Айтос за осъществено насилие на 21.06.2019г. Представя
се докладна записка от мл. инспектор Кемал Кемал, че по време на дежурство на 21/22.06.2019г.
заедно с мл.инс. Халит Ниязи получили сигнал около 22,00 часа от ОДЧ Айтос за
възникнал семеен скандал в с. Трънак, подаден от лицето Е.И.. На място снели
сведения от С.А. и съставили предупредителен протокол на лицата. Представят се
съставените протоколи за предупреждение на лицата Е.И., А.А. и С.А..
Представя
се медицинско удостоверение № 148/2019г. от д-р Янков за извършено освидетелстване
на А.А. на 25.06.2019г. като при
прегледа не се установяват видими следи от увреждания, възможно е да се нанесат
удари, които да причинят болка и да не оставят видими следи. Представя се
амбулаторен лист от 24.06.2019г. за преглед на А.А.с анамнеза за оплаквания за
главоболие, световъртеж, констатирано е обективното състояние на лицето като
няма назначена терапия и изследвания.
Представят
се докладни записки във връзка с подавани сигнали от С.А. и Г.Х. до
компетентните органи за нарушаване на реда.
Представя
се социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Руен, съгласно който **********
на ****та К.К. и С.К. полагат адекватни грижи за тях в семейна среда,
задоволяват потребностите им, емоционалното и психическото състояние на ****та
е стабилно.
Представят
се данни за подаден сигнал на 21.06.2019г. на тел. 112 от Е.К.И..
Постъпила
е докладна записка от ОД на МВР Бургас РУ Руен, л. 77, че за периода
2016-2019г. са образувани преписки от 29.06.2019г. по жалба на С.А. срещу Е.К.,
преписка от 02.10.2018г. по жалба на Ф.А. срещу Г.Х. и Е.И. и А.А., има подаден
сигнал от Г.Х. срещу С.А., подадена жалба има и от А.А. срещу С.А..
По
делото са събрани гласни доказателства като е разпитан свидетелят З. М., който
като младши полицейски инспектор в РУ Руен работил по преписки на страните, но
не присъствал като очевидец на техни случки, в негово присъствие страните не се
карали. Посещавал ги и съставял протоколи за предупреждение, на 21.06.
свидетелят не е бил на смяна, а бил друг патрул, но С.К. му се обадил, че имал
проблеми със ****** си, чукали по прозорците, но той му казал, че не е хубаво
да се карат и ако имат проблеми да се обадят на тел. 112. Показанията на
свидетеля като обективни и безпристрастни се кредитират от съда.
Пред
въззивна инстанция се представя заповед за незабавна защита (представена и пред
РС) и решение на РС Айтос по гр.д. № 648/2019г. АРС, с което са наложени мерки
за защита като са задължени С.А. и Ф.А. да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо молителката А.А. и е забранено на ответниците С.А. и Ф.А.
да се приближават на разстояние по-малко от 50 метра от жилището на
молителката, както и от самата нея, работното й място и местата за социални
контакти и отдих.
С обжалваното
решение АРС е намерил, че молбата за защита от домашно насилие е допустима и
основателна и е предоставил защита на молителите като е изложил подробни
мотиви относно това, че предмет на спора
е осъществения акт на насилие от страна на ответниците, а не е предмет на
делото евентуално осъществено над А.А. насилие, както и са изложени подробни
мотиви относно основателността на молбата с оглед на събраните по делото
доказателства, подробно е обоснован периодът, за който следва да се наложат
мерки за защита и който би спомогнал за подобряване на отношенията между
страните и преодоляване на споровете помежду им.
Този
съдебен състав изцяло споделя мотивите на АРС, поради което на основание чл.
272 ГПК препраща към тях, но с оглед на въведените с въззивната жалба
възражения, намира, че следва да посочи следното:
Претенцията е с
правно основание чл.
4, ал.1
от ЗЗДН като защита се търси спрямо лица от кръга, посочен в чл. 3 от ЗЗДН и
това не е спорно по делото. ЗЗДН регламентира
отношения във връзка с домашно насилие между лица в близка или родствена връзка
и целейки осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл.
13, ал.3 от ЗЗДН
е предвидил декларацията по чл. 9, ал. 3 като доказателствено средство в
процеса по молбата за защита срещу домашното насилие. Тя (декларацията) се
подава към молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице, когато няма други събрани доказателства. Не се
споделят изложените във въззивната жалба възражения, че с постановения съдебен
акт РС неправилно е приложил закона и че актът на насилие не бил доказан по
безсъмнен начин. Именно с оглед специфичния характер на отношенията, чиято
защита се търси по ЗЗДН, законодателят предоставя улеснен ред за молителя като
представи цитираната декларация, на която е придадено доказателствено значение
и в случай на липса на други доказателства да бъде издадена заповед за защита
само въз основа на нея, доколкото съдържа ясно, точно и конкретно описание -
като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилието по смисъла на чл. 2 от закона. При
направено оспорване в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила, което не освобождава
молителите при оспорване на твърденията им да проведат доказване на същите.
Представеното
пред въззивна инстанция решение на АРС по друго дело, с което е допусната
защита за А.А. за осъществено насилие от страна на С.А. и Ф.А. не изключват
необходимостта от произнасяне в настоящото производство, което се основава на други
твърдения. С оглед особеността на отношенията между близки роднини много често акт
на насилие се осъществява и от двете срещупоставени страни чрез физически или
психически действия. Соченото насилие от С.А. спрямо А.А. не е предмет на това
производство като предмет на настоящото е нуждата от защита на С.А. и Ф.А.,
както и на техните ****. Дали спрямо А. е осъществен акт на домашно насилие не
е относимо към настоящото производство. Отделно, изложените съображения, че
представеното решение по гр. д. № 648/2019г. по описа на РС Айтос не е изпълнимо,
а е реално изпълнимо само обжалваното пред настоящата инстанция решение следва
да се посочи, че Решение от 04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. АРС подлежи на самостоятелен
съдебен контрол по предвидения за това процесуален ред, по който би следвало да
се извърши и преценка за адекватност на допуснатите мерки за защита. В
настоящото производство съдът на основание чл. 269 ГПК следи за валидност,
допустимост и правилност на обжалваното Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. №
617/2019г. на РС Айтос, поправено с Решение № 239/07.11.2019г. по гр.д. №
617/2019г. по описа на РС Айтос.
Този
състав намира, че със събраните по делото доказателства не е оборена
доказателствената сила на декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, напротив, същите
ги подкрепят. От извършената справка в ОД на МВР РУ Руен (л. 77) се установява, че конфликтните
отношения между страните са започнали през 2018г., когато съгласно изложеното
от молителите, А. А. и Е.И. се преместили да живеят при Г.Х.. Налице са множество жалби подавани от
страните по делото, което говори за задълбочен конфликт между тях и
невъзможност да преустановят споровете помежду си. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото полицейски служител, който е работил по
сигнали за осъществено насилие. Показанията на този свидетел подкрепят и
посоченото в молбата за защита от домашно насилие и в декларацията, че на
21.06.2019г. С.А. му се обадил, че ****** му тропа на прозорците, а той го
посъветвал да се затворят и да не се карат. Предупредителни протоколи от
21.06.2019г. са представени за Е.И., А.А., С.К., което също подкрепя изложеното
в декларацията. Сигналите по делото потвърждават факта на влошени роднински
отношения между страните, а представения продупредителен протокол за А. А. доказва,
че същата е отправяла словесни обиди и поведението й е предизвикало съставяне
на протокол. Относно съображенията, че ответниците не са физически способни да
осъществят насилие, съдът следва да посочи, че насилие по смисъла на закона е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Насилието може да се осъществи не само
физически съгласно закона, но и психически като по делото не са оборени
твърденията за нанесени от страна на ответниците обидни думи по отношение на
молителите в присъствието на ****та им. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Съдът
следва да укаже на страните, че е необходимо да преодолеят конфликтните си
отношения като за известен период от време, който счита, че правилно е
определен от РС, да преустановят контактите помежду си, да предприемат мерки да
се въздържат от действия, с които се провокират неоснователно, да проявят
добронамереност, разбиране и търпение. Вещните спорове, станали до голяма
степен причина за конфликтните отношения, следва да бъдат оставени за
разрешаване от съда, който след излагане на твърденията на всяка страна и
събиране на доказателствата ще разреши спора им.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че не е оборено или разколебано изложеното от молителите в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и изводът на въззивната инстанция съвпада с този на
първа инстанция, поради което решението следва да бъде потвърдено.
Определените
от първа инстанция мерки, в срока, за който са определени, следва да дадат
резултат като действат предупредително и възпиращо с цел избягване на бъдещи
конфликти, още повече, че имуществения спор между страните следва да бъде
разрешен с влязло в сила съдебно решение и да доведе до преустановяване на
конфликтите помежду им. Предвид всичко изложено, съдът
намира възраженията за неоснователни, а решението на първата инстанция за
законосъобразно и правилно, поради което следва да го потвърди изцяло.
С оглед изхода
на делото и отхвърляне на въззивната жалба право на разноски имат само
ответниците. Процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.
38 ЗА, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя
възнаграждението по реда на чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от характеристиките на производството по
налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково като
в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане
на административни мерки. Предвид посоченото този състав счита, че тъй като по
делото не се предявяват отделни искове по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защитата
е осъществена по отношение на всички молители общо, актът на насилие се
основава на общи факти и обстоятелства, по делото е подадена обща молба за
защита, както и е подаден отговор на въззивна жалба само от С.А.,
възнаграждението на адвоката следва да се определи в размер на 400 лева, който
следва да бъде заплатен от въззивниците.
На
основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на Окръжен съд Бургас е окончателно.
Воден
от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. на РС Айтос, поправено с
Решение № 239/07.11.2019г. по гр.д. № 617/2019г. по описа на РС Айтос.
ОСЪЖДА
Г.А.Х.с ЕГН **********, Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и
трите с адрес ***, да заплатят на основание чл. 38 ЗА на адв. Анна Димитрова като
процесуален представител на ********* С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН **********
и техните **** С.С.К.с ЕГН ********** и К.С.К.с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин лева) за защита пред въззивна
инстанция по ЗЗДН.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.