Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5335 по описа на съда за 2012 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по внесено в съда мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество от И.С.К., Е.В.К. и С.И.С..
Твърди
се в искането, с което съдът е сезиран, че И.К. е осъден с влязла в сила присъда
за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, т. 2 вр. ал. 2 от НК – в
периода юни 2005 г. – 17.09.2005 г. в гр. София участвал в организирана
престъпна група, която е била въоръжена с огнестрелни оръжия – пистолет с
неустановена марка и номер, сглобен в незаводски условия от части на различни
модели пистолети конструкция „Макаров“ (боен пистолет „Байкал“ и сигнално-газов
пистолет „ИЖ 79-8“) и пистолет марка „Валтер“, модел Р99, кал. 9 мм с № 045104
с боеприпаси – 16 бр. бойни патрони кал 9/18 мм „Макаров“, 50 бр. бойни патрони
кал. 9/19 мм „Лугер“ и 6 бр. бойни патрони кал. 9/18 мм „Макаров“ и създадена
да върши престъпления по чл. 115 от НК, с участници Б. Ц.И., С.Г.Р. и В.П.Т..
Това
престъпление попадало в приложното поле на чл. 3, ал. 1 т. 21 от ЗОПДИПДД
(отм.). Присъдата влязла в сила на 23.02.2012 г.
През
1992 г. сключил граждански брак с Е.В.С., от който имал родено едно дете – С.И.С..
И.С.
участвал в управлението на ЕТ „И.К.“, „Е.К.“ ООД и „П.-А.“ ООД.
На
24.10.1996 г. Е.К. закупила от трети лица апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 38.37 кв.м., заедно с избено помещение № 20 с площ 2.52 кв.м.,
заедно с 0.415% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за
сумата то 311 000 лева (нед.), или 56.5 МРЗ. Пазарната стойност на имота
към датата на придобиване се равнявала на 285.9 МРЗ.
Този
недвижим имот бил дарен от И.К. и Е.К. на дъщеря им С.И.К. през 2012 г.
През
1998 г. И.К. закупил от трети лица дворно място в гр. Д.М., с площ от
1 100 кв.м. (по скица 1 070 кв.м.), съставляващо парцел ІІІ-818 в кв.
58 по плана на гр. Д.М., заедно с построена в него стопанска сграда за сумата
от 2 093 200 лева (нед.), или 41.1 МРЗ. Пазарната стойност на имота
към датата на придобиване възлизала на сумата от 2 906 700 лева
(нед.), равняващи се на 57.1 МРЗ.
През
1998 г. И.К. придобил чрез покупко-продажба и стопански двор с площ от 7.566
кв.м., находящ се в гр. Д.М., представляващ прилежаща територия в парцел № 8 от
масив 57, V категория, по парцеларния план за сумата от 565 559 лева
(нед.), 10.6 МРЗ. Пазарната стойност към датата на придобиване се равнявала на
13.7 МРЗ.
И. Г. и
съпругата му Е.К. регистрирали и били собственици на следните превозни средства,
със служебно прекратена регистрация през 2006 г.: л.а. „ВАЗ 2101“ от 14.05.1996
г. до 01.10.2006 г., л.а. „Пежо 605 СРДТ“ - от 11.05.1999 г. до 01.10.2006 г.,
л.а. „Ситроен ХМ“ – от 28.10.1998 г. до 16.06.2006 г.,
Към
момента И. и Е.К. притежавали л.а. „Рено 25“ и л.а. „Ауди 100“.
В
периода 1993 г. – 1999 г. И.С. подал годишни данъчни декларации, според които
общият размер на доходите му се равнявал на 139.29 МРЗ.
Е.К. имала
общ доход от 75.21 МРЗ.
Общият
размер на декларирания осигурителен доход на И.К. бил 295.26 лева, а на Е.К. – 473.81
МРЗ.
И.С.
имал открит спестовен влог в „У.К.Б.“ АД на 07.10.2004 г. и към момента по него
салдото са равнявало на 0.1 МРЗ.
На
04.11.2003 г. банка „ОББ“ АД му отпуснала банков кредит в размер на 1 500
лева (13.64 МРЗ). Към 2007 г. кредитът бил напълно погасен.
Е.К. имала
открита на 22.08.2003 г. разплащателна сметка в „Ю.Б.“ АД (актуално
наименование), по която постъпили суми на обща стойност 75.2 МРЗ. Част от тях
били теглени за погасяване на задължения по овърдрафт.
На
01.08.2008 г. Е.К. открила сметка на „Ю.Б.“ АД, по която се обслужвал
предоставен потребителски кредит в размер на 4 000 лева (18.2 МРЗ) по
договор от 04.08.2008 г.
Общият
размер на постъпленията по банкови сметки от заплати и плащания по трудови
правоотношения на Е.К. се равнявал на 75.2 МРЗ, а общият размер на разрешени
банкови кредити бил 40.15 МРЗ.
Постъпилите
суми по банкови сметки на И.К. и Е.К. без данни за законен източник на средства
бил 294.26 МРЗ.
За
проверявания период – от 03.08.1987 г. до 03.04.2012 г. общият размер на
разходите за издръжка на семейството на К. бил равностоен на 1 145.45 МРЗ.
В
периода 1996 г. – 1998 г. И. и Е.К.закупили три недвижими имота за суми,
представляващи 356.71 МРЗ.
Разходите
за леки автомобили били за 606.8 МРЗ, за придобиване на дялове в търговски
дружества 0 10.60 МРЗ, за заплатени местни данъци и такси – 16.56 МРЗ, за
задгранични пътувания – 39.90 МРЗ.
Внесените
суми за погасяване на банкови кредити се равнявали на 19.90 МРЗ.
С
протокол от 28.02.2012 г. на И.К. била връчена декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД
(отм.) и декларираните от лицето данни били взети предвид изготвяне на сметката
за приходите и разходите на И.К. и неговото семейство.
Общият
размер на разходите бил 2 195.93 МРЗ, а на получените приходи –
1 050.91 МРЗ.
Данните
за доходите на И. и Е.К. давали основание за извод, че личното имущество е
придобито пряко или косвено от престъпна дейност, тъй като законни източници не
се установили. За наличното и собствено на И.К. недвижимо имущество принос на
съпругата му Е.К. липсвал и то подлежало на отнемане в полза на държавата.
На
отнемане подлежали и придобитите МПС, както и внесени и изтеглени суми от
спестовни влогове.
Комисията
моли да бъде обявена за относително недействителна по отношение на държавата на
сделката от 16.03.2012 г., с която И.К. и Е.К. са дарили на дъщеря си С.С. ***
и имотът да бъде отнет от И. и Е. К.. Евентуално, в случай, че съдът не уважи
това искане, Комисията моли апартаментът да бъде отнет от С.С. поради това, че
е придобила имота след връчване на декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД (отм.).
В случая
било налице имущество на значителна стойност, което многократно превишавало 400
МРЗ (60 000 лева), съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) – 983.41
МРЗ.
Комисията
моли от ответниците И.С.К. и Е.В.К. да бъде отнето имущество на обща стойност 191 206.36
лева, за придобиване на което липсвали данни за законни източници на средства:
от И.К.
и Е.К.:
- дворно
място в гр. Д.М., с площ от 1 100 кв.м. (по скица 1 070 кв.м.),
съставляващо парцел ІІІ-818 в кв. 58 по плана на гр. Д.М., заедно с построена в
него стопанска сграда, придобит през 1998 г.;
-
стопански двор с площ от 7.566 кв.м., находящ се в гр. Д.М., представляващ
прилежаща територия в парцел № 8 от масив 57, V категория, по парцеларния план,
придобит през 1998 г.;
- лек
автомобил марка „Рено“, модел „25“ с ДК № *******, придобит през 2000 г.;
-лек
автомобил марка „Ауди“, модел „100“ с ДК № *******, придобит през 2005 г.;
- сумата
от 150 лева от продажбата на л.а. „ВАЗ 2101“ с ДК № А ******;
- сумата
от 3 600 лева от продажбата на л.а. „Пежо 605 СРДТ“ с ДК №*******;
- сумата
от 3 600 лева от продажбата на л.а. „Ситроен ХМ“ с ДК № *******;
От И.С.:
- сумата
от 16 965 евро, изтеглена от спестовен влог в евро в „У.К.Б.“ АД;
- сумата
от 5.11 евро, внесени за откриване на 07.10.2004 г. на спестовен влог в „У.К.Б.“
АД;
- 25
дружествени дяла, по 100 лева всеки от капитала на „Е.К.“ ООД, в размер на
2 500 лева;
От Е.В.К.:
- сумата
от 1 559.70 лева, внесени по разплащателна сметка в лева в „ОББ“ АД за
погасяване на потребителски кредит, отпуснат и усвоен на 05.11.2003 г.;
- сумата
от 1 626 лева, внесени по разплащателна сметка в лева в „ОББ“ АД за
погасяване на потребителски кредит, отпуснат и усвоен на 07.06.2007 г.;
Моли и
съдът да обяви за относително недействителна по отношение на държавата на
сделка, с която И.С.К. и Е.В.К. на 16.03.2012 г. са отчуждили чрез дарение на
дъщеря им С.И.С. на недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 38.37 кв.м., заедно с избено помещение № 20 с площ от 2.52
кв.м., заедно с 0.415% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
и същият да бъде отнет в полза на държавата. Евентуално моли имотът да бъде
отнет от С.И.С..
Ответниците,
чрез процесуалния им представител адв. Л. В. са подали отговор на искането, в
който изразяват становище за неговата недопустимост, евентуално неоснователност.
Не оспорват, че описаното в искането движимо и недвижимо имущество е придобито
от тях, но считат за неясни сумите, приети като придобивни стойности. Доходите
на И. и Е.К.били достатъчни да покрият разходите зда придобиване на
имуществото.
Отделно
от това, вещите били придобити преди на И.К. да бъдат повдигнати обвинения, а
преди до образуване на наказателното производство срещу него нямало данни за
криминални прояви.
Комисията
не взела предвид доходи от полагане на труд от ответниците през периода от 1987
г. до 1996 г., а една след 1997 г. – до 2012 г.
Към
датата на придобиване имуществото било на стойност 143.5 МРЗ, а не 963.51 МРЗ.
Оспорва
и посочената стойност на МРЗ за проверявания период.
Неясно
бил образуван и разходът за задгранични пътувания.
Сумите
по спестовни влогове не били на И.К., а на „П.-А.“ ООД.
Апартамент
№ 15 бил придобит както с лични на приобретателите средства, така и с дарени от
родителите на И. и Е..
В
попълнената от И.К. декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД (отм.) той посочил, че в
периода 1987 г. – 1997 г. е работил в „Кремиковци“ АД и в хотел „България“,
София, като ЕТ „И.К.“. Декларирал и получавана от родителите си и от тези на
съпругата си помощи.
Средствата
за закупуване на апартамент № 15 в гр. София осигурили родителите на Е.К., а за
придобиване на дворното място в гр. Д.М. – от бащата на И.К..
Контролиращата страна Софийска Градска Прокуратура изразява становище за
основателност на искането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество (отм.), в сила от 19.11.2012 г., неприключилите до
влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на
ЗОПДИППД (отм.). Проверката от Комисията е започнала въз основа на уведомление
вх. № 5828/08.11.2006 г. на СГП. В определение № 2/05.01.2015 г. по ч.гр.д. №
6837/2014 г. на ВКС, ІV г.о. съдът изрично е посочил, че е налице трайно
установена съдебна практика, че неприключилите производства се довършват по
реда на отменения закон, а проверката започва незабавно след уведомлението по
чл. 21, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) до директорите на съответните териториални
дирекции на Комисията за започнато наказателно преследване за престъпление в
обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Установява се, че на 04.04.2012 г. е
взето решение № 111 да се внесе мотивирано искане до СГС за отнемане от И.С.К.,
Е.В.К. и С.И.С. на имущество, за което липсват данни за законни източници на
доходи.
Решението е взето въз основа на изготвено мотивирано заключение на директора
на ТД на КУИППД – София по образувано производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност с решение № 189/25.07.2007 г.
Комисията е извършвала проверки относно притежаваното от ответниците
имущество при действието на отменения закон, поради което възражението на
ответната страна за извършена проверка извън законоустановения срок и съответно
за погасяване на правата на държавата е неоснователно. Според чл. 11 от
ЗОПДИППД (отм.) правата на държавата по този закон се погасяват с изтичане на
25-годишна давност, която започва да тече от датата на придобиване на
имуществото.
За уважаване на внесеното в съда искане за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
ответникът да е придобил имущество със значителна стойност; срещу ответника да
е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията, посочени в чл.
3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) или да са налице изключенията по чл. 3,
ал. 2 и ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.); за това имущество да може да се направи
основателно предположение за придобиването му от престъпна дейност; да липсва
законен източник на средства за придобиването му.
В случая безспорно е установи наличието на осъществено престъпление,
обхванато от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) – т. 21 вр.
чл. 321, ал. 3, пр. 1, т. 2 вр. ал. 2 от НК. С влязлата в сила на 23.02.2012 г.
присъда И.С.К. е признат за виновен в това, че в периода юни – 17.09.2005 г. е
участвал във въоръжена престъпна група.
Съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Установи се по делото, че проверяваното лице И.К. и съпругата му Е.К. са
придобили през проверявания период имущество на значителна стойност, което
понятие има своето легално определение в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) –
стойност над 60 000 лева, която се определя от реалната пазарна цена на
придобитото през проверявания период към датата на оценяването му.
Съгласно трайно
установена съдебна практика (решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г.
и решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО), стойността
е значителна, когато общата стойност на имуществото по пазарни цени към датата
на проверката от съда е над 60 000 лева.
В случая се
установява, че придобитото имущество възлиза на сума, надвишаваща 60 000
лева.
В ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС са дадени
задължителни указания, според които отнемането на имуществото може да бъде
допуснато при наличие на конкретна връзка (пряка или косвена) между престъпната
дейност и придобиване на имуществото, и липса на законен източник на доходи.
Необходимостта от конкретна връзка следва да е между изрично определената в чл.
3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) престъпна дейност. При липса на безспорно
установена пряка или косвена връзка е необходимо такава да може основателно да се
предположи. Това предположение представлява възможност от дадена причина да
следва определен резултат, и то би било основателно, когато от осъществяването
на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на
логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между
причината и следствието.
За установяването на това предположение следва да се изследва вида и
характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуални
последващи трансформации и други логически взаимовръзки, за да може да се
стигне до извод за връзка между конкретното престъпно деяние по чл. 3,
ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобитото имущество. Неустановяването на
законен източник на средствата за придобиването на търсеното имущество само по
себе си не може да замести основателното предположение за връзка с конкретната
престъпна дейност.
В
настоящия случай проверяваният период попада изцяло в обхвата на давностния
срок по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.).
Преценката
далиК.са разполагали с достатъчно доходи от законни източници за закупуване на
движимото и недвижимо имущество се основава на съпоставка на приходите и
разходите към момента на придобиването му и само положителна разлика може да
обоснове извод за налични средства за това.
И.К. и Е.К.
са сключили граждански брак през 1992 г. и до 1993 г. ответниците са
разполагали с достатъчно доходи за покриване на разходите си, основно за
издръжка на живота, съгласно заключението на повторната съдебно-икономическа
експертиза. Този извод се подкрепя и от събраните по делото гласни
доказателства.
В решение №
481/23.04.2013 г. по гр. д. № 99/2012 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че при
оценката на обичайните за домакинството на проверявания разходи трябва да се
анализира действителният начин на живот и личният стандарт на проверявания, а
не направо да се прилага средния разход по данни на НСИ. В случая съдът приема
посочените МРЗ като ориентир за средния размер на разхода за издръжка на
членовете на семейството на проверяваното лице, но съобразява и подробните и достоверни
показания на свидетеля В. Г., баща на Е.К.. От тях се установява, че след
пенсионирането си със съпругата си заживял в с. Ковачица, в обл. Монтана,
където отглеждали продукти и по този начин подпомагал семейството на дъщеря си Е..
Произведените количествата са били достатъчни да спестят значителни средства до
степен семейството на проверявания да закупуват само хляб и олио.
Отделно от това,
бащата на Е.К. е вложил свои средства при придобиване на апартамент № 15.
Обстоятелството, че Г. е роднина на ответник по делото не налага дискредитиране
на показанията му, а тяхната преценка се извършва с оглед на конкретни данни по
делото (чл. 172 от ГПК). Имотът е закупен само на името на Е.К., по време на
брака й с И.К., което прави вероятно основателна липсата на принос на
проверявания в закупуване на апартамент № 15. Широко известна е и практиката в
България родителите да подпомагат финансово създадените от децата им
семействата, както и да участват в грижите за внуците си.
Дори и да се приеме, че съпрузите
са имали равен принос в придобиването на този недвижим имот и бащата на Е.К. не
е участвал в закупуването му (които обстоятелства съдът намира за опровергани
по делото), видно е от съдебно-икономическата експертиза, че към 1996 г.
спестените средства за закупуване на апартамент № 15 са надвишавали 154.91 МРЗ.
Заедно с приходите от 256.79 МРЗ общият разполагаем паричен ресурс наК.е бил
411.7 МРЗ – достатъчен за закупуване на апартамент № 15, независимо кое от
заключенията на оценителните експертизи (на единичната или тройната такава) ще
бъде предпочетено.
Искането за
отнемане на апартамент № 15 в гр. София, ж.к. „Суха река“ е неоснователно.
При липса на
доказателства, годни да обосноват извод, че апартамент № 15 е придобито със
средства от престъпна дейност, и още повече, че И.К. няма принос в
придобиването му, неоснователно е искането сделката от 2012 г., с която имотът
е дарен на С.С. да се обяви за относително недействителна по отношение на
държавата и съответно да бъде отнет от приобретателя.
Изложеното се
отнася и за л.а. „ВАЗ 2101“, чиято пазарна цена към датата на придобиването му
се равнява на 0.27 МРЗ (3040 лева) и с каквато сумаК.безспорно са разполагали.
Поради това е неоснователно искането да се отнеме в полза на държавата сумата
от 150 лева от продажбата на този автомобил през 2006 г.
Достоверни и съответстващи
на писмените доказателства по делото (л. 398 – 417 от делото) са показанията на
свидетеля Г. Г., който разказва, че брат му С., баща на ответника в настоящото
производство И.К., работил в Либия в периода 1996 – 1997 г. и се върнал с
парична сума, която обмислял как да вложи. Именно през 1998 г. са закупени
недвижимите имоти в гр. Д.М., като техният характер (дворно място със стопанска
сграда и стопански двор) съответстват на дейността, с която И. и баща му са
възнамерявали да развиват.
Това имуществото (дворно
място в гр. Д.М. с площ от 1 000 кв.м., а по скица 1 070 кв.м.,
съставляващо парцел ІІІ-818 с пл. № 818 в стр. кв. 58 по плана на града, заедно
с построената в него стопанска сграда и стопански двор с площ от 7.566 кв.м. в
гр. Д.М., представляващ прилежаща територия в парцел № 8 от масив № 57, V
категория по парцеларния план) ответниците придобили с помощта на своите
родители.
От друга страна, далиК.са
разполагали със собствени приходи, които да вложат в закупуване на движимото и
недвижимо имущество в периода 1998 г. – 2000 г. е неотносимо обстоятелство от
гледна точка на абсолютната невъзможност да се направи основателно
предположение, че средствата, с които това имущество е придобито, са с източник
престъпната дейност, установена с присъдата от 14-.06.2010 г. по НОХД №
1281/2006 г. по описа на СГС, НК.
Двата недвижими
имота в гр. Д.М. и трите превозни средства (л.а „Ситроен ХМ“ с ДК № *******,
л.а. „Пежо 605 СРДТ“ с ДК №******* и л.а. Рено 25“ с ДК № *******) са придобити
в периода 1998 г. – 2000 г., който предхожда с пет до девет години началото на
инкриминираната дейност на И.К. – юни 2005 г.
Няма пречка да се предположи и
съответно установи, че имуществото е придобито във връзка с престъпната дейност
и назад във времето, с оглед конкретните обстоятелства. Следва обаче да се
изхожда от характера на престъпната дейност и в каква конкретно връзка тя се
намира с придобитото имущество, за да се изясни периодът от време, в който ще
се установяват доходи, разходи и придобито в този времеви отрязък имущество. (така
решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение № 806/10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009г.
на ВКС, ІV г.о. на ВКС и др.)
Нито в искането,
нито в доказателствата по делото се съдържат данни, от които да се извлече
пряка или косвена връзка между престъпното деяние по чл. 321 от НК и придобитото
в периода 1998 г. – 2000 г. имущество. Факти от извършената престъпна дейност,
които да се намират във връзка с постъпки на К. през предходен период,
обуславящи реализиране на неправомерен доход, не се установяват по делото.
Криминални прояви или съмнения за реализиране на такива до 2005 г. не се
доказаха.
По тези
съображения нито един от недвижимите имоти и притежавания към момента л.а.
„Рено 25“ не следва да се отнема в полза на държавата от ответниците.
Правомерно придобитите „ВАЗ 2101“ и „Пежо“ са отчуждени, а получените суми са
вложени в задоволяване нужди на семейството и произходът на тези средства не
подлежи на отнемане.
Не е налице връзка
между деянието по чл. 321 от НК и получената на 11.10.2004 г. по сметка на К.
сума в размер на 16 965 евро. Платец е К. С. Н., а посочено основание:
„ПП-имот на ип.к-т дог 791/07.10.2004 г.“ Така направеното отбелязване обвързва
съда да приеме, че трето лице е извършило превод по посочената в сметката
причина. В тежест на ищеца беше да докаже различно от посоченото в извлечението
от сметка BG************ основание И.К. да
получи плащането на сумата от 16 965 евро и в частност, че произходът на
тези средства е от незаконен източник, а също и че получаването на сумата се
намира във връзка с престъпната дейност с начало юни 2005 г.
Сумата от 16 965
евро титулярът на сметката в „У.К.Б.“ АД е изтеглил, а вещото лице по
повторната съдебно-икономическа експертиза неправилно не е включил в частта
„приходи“ на семейството за 2004 г. Изтеглената от сметката сума, както и
остатъкът по нея от 5.11 евро липсва основание да бъдат отнемани, доколкото не
се установи да са с източник престъпна дейност през 2005 г., за която е налице
влязла в сила присъда.
Съобразно
гореизложеното, положителната разлика между приходи и разходи на семейството в
периода до 2000 г. не е от значение за крайния изход на спора, тъй като не може
да се изведе каквато и да било връзка на източника на средствата с престъпната
дейност на И.К. през 2005 г. Съотношението между приходната и разходната част
обаче е от значение за преценка наличието на достатъчно доходи за закупуване на
л.а. „Ауди“ през 2005 г. и за средства, с които Е.К. е погасявала изтеглените
от нея банкови кредити през 2003 г. и 2007 г.
На база
заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза и при съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира следното:
Безспорно, до 1993
г. проверяваното лице и неговото семейството са имали остатък, след разходване
на средства изключително за издръжка на живота, от 154.91 МРЗ. Тази стойност
обаче следва да се коригира, съобразно приетите от съда за достоверни показания
на свидетелите Г. и Г.. Родителите на И. и Е. са им оказвали финансова помощ,
като са поемали огромна част от изхранването на семейството, грижите за С.К. и
за закупуване на недвижимите имоти. Следователно, стойността на разходите в
последна колона на таблицата на лист 726 от делото, л. 11 от приетата в
съдебното заседание на 12.10.2018 г. експертиза, за времето до 2002 г. подлежат
на редуциране в т.2.1 (за придобиване на недвижими имоти), т. 2.2. (за
закупуване на леки автомобили) и т. 2.4. (разходи за издръжка на живота на
семейството на И. Г.).
За периода до 2002
г. средствата, посочени като равностойни на 414.4 МРЗ за придобиване на
недвижими имоти следва да се изключат като разход на К.. Съдът прие за
установено, че покупната цена на апартамент № 15 е заплатена изцяло със
собствени на В. Г. парични средства, поради което 294 МРЗ се изключват от
разходната част на бюджета на К..
По същите
съображения ответниците не са разходили и 120.4 МРЗ за закупуване на
недвижимите имоти в гр. Д.М.. Придобиването им от С. К. е било с цел инвестиция
на средства от полаган от него труд в чужбина.
За закупуване на
л.а. „Ситроен“ през 1998 г. средствата са отделени от бюджета на бащата на И.К.
(така показанията на свидетеля Г. Г.) и със 117.75 МРЗ се намалява крайната
разходна стойност от 214.36 МРЗ (като разлика между 334.76 МРЗ и 120.4 МРЗ),
или общият размер на разходите за 1998 г. са 96.61 МРЗ. Величините на този,
както и на останалите разходи за издръжка на живота следва да се намалят, тъй
като не съответстват на събраните по делото доказателства. Вече се спомена, че
статистическите данни на НСИ са само ориентир за определяне на частта от
доходите, които семействата отделят за посрещане на потребностите си. Не се
установиК.да са водили охолен начин на живот и да са заделяли средства, за да
си осигурят по-висок стандарт на живот от обичайния. Напротив, родителите и на
двамата ответници са им помагали с продукти; участвали са финансово в
отглеждане на единственото дете на И. и Е. и това се е случвало в години на
инфлация и хиперинфлация, когато основната помощ от всякакъв вид за младите
семейства е идвала от техните родители. Посочените в колона 2.4. стойности на
необходима МРЗ не е реално да бъдат приети за средства, осигурени от собствен
на младото семейство ресурс. За времето от 1993 г. до 2002 г. тези размери
съдът редуцира от 617.41 МРЗ на 380 МРЗ. Така, разходите наК.за времето от
началото на проверявания период - 1987 г. до 2002 г. са сумарната стойност на МРЗ
по т. 2.2 (241.07 МРЗ), т. 2.4 (492.38 МРЗ), т. 2.5 (26.61 МРЗ) и т. 2.6 (8.85
МРЗ), или 768.91 МРЗ. Приходите им до този момент са 600.32 МРЗ.
Явно те не са били
достатъчни и през 2003 г. Е.К. е изтеглила сумата от 1 500 лева по договор
за кредит с „Ю.Б.“ АД. Той е погасяван в продължение на четири години – до 2007
г., в който период попада и осъществената престъпна дейност от И.К.. По тази
причина съдът дължи да провери дали погасяването на кредитите не е извършено
със средства от престъпна дейност и в този смисъл да подлежат на отнемане като
произхождащи от неустановен източник.
За времето от 2003
г. до 2007 г. приходите на семейството представляват 199.08 МРЗ. За същия
период разходите в МРЗ, изключая сумите за погасяване на кредити на Е.К. (т.
2.3 на л. 726 от делото) и при намаляване в процентно съотношение на разходите
за издръжка на живота, възприето и за периода 1993 г. – 2002 г. – на 112.75 МРЗ
(вместо 199.08 МРЗ), са равностойни на 125.97 МРЗ. Остатъкът от 73.11 МРЗ са
достатъчни както за погасяване на двата кредита на Е.К. (от 2003 г. и 2007 г.),
така и за закупуване на л.а. „Ауди“ през 2005 г.
Приходите за 2007
г. – 2009 г. от 112.42 МРЗ на фона на разходите за същия период – 92,39 МРЗ са
достатъчни за заделяне на финансов ресурс, който И.К. да вложи в придобиване на
дялове от „Е.К.“ ООД (преименувано на „С.П.“ ЕООД през 2015 г.) – 10.71 МРЗ.
Всичко изложено обосновава
неоснователност на иска изцяло и срещу всички ответници, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора, на ищеца разноски не се дължат.
Не следва да се
присъжда и адвокатско възнаграждение на адв. Л. В., тъй като задължително
условие за това е да е налице договор за правна защита и съдействие, какъвто по
делото липсва. Обстоятелството, че ответниците са били освободени от заплащане
на разноски по делото предполага те да не са имали финансова възможност и да
заплатят адвокатски хонорар на процесуалния им представител, но за да се
присъди възнаграждение са необходими доказателства за оказана безплатна правна
помощ – договор между процесуалния представител и неговия клиент.
Така
мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество иск с правно основание чл. 28, ал.
1 ЗОПДИППД (отм.) против И.С.К., ЕГН **********, Е.В.К., ЕГН ********** и С.И.С.,
ЕГН ********** за отнемане в полза на държавата на следното имущество:
І. От И.С.К. и Е.В.К.:
А. Дворно
място в гр. Д.М., с площ от 1 100 кв.м. (по скица 1 070 кв.м.),
съставляващо парцел ІІІ-818 в стр.кв. 58 по плана на гр. Д.М., заедно с
построена в него стопанска сграда, придобит през 1998 г.;
Б. Стопански
двор с площ от 7.566 кв.м., находящ се в гр. Д.М., представляващ прилежаща
територия в парцел № 8 от масив 57, V категория, по парцеларния план, придобит
през 1998 г.;
В. Лек
автомобил марка „Рено“, модел „25“ с ДК № *******, придобит през 2000 г.;
Г. Лек
автомобил марка „Ауди“, модел „100“ с ДК № *******, придобит през 2005 г.;
Д Сумата
от 150 лева от продажбата на л.а. „ВАЗ 2101“ с ДК № А 1312 В;
Е. Сумата
от 3 600 лева от продажбата на л.а. „Пежо 605 СРДТ“ с ДК №*******;
Ж. Сумата
от 3 600 лева от продажбата на л.а. „Ситроен ХМ“ с ДК № *******;
ІІ. От И.С.К.:
А Сумата
от 16 965 евро, изтеглена от спестовен влог в евро № BG************ в „У.К.Б.“ АД;
Б. Сумата
от 5.11 евро, внесени за откриване на 07.10.2004 г. на спестовен влог № BG************ в „У.К.Б.“ АД;
В. 25
дружествени дяла, по 100 лева всеки от капитала на „Е.К.“ ООД (актуално
наименование „С.П.“ ЕООД), в размер на 2 500 лева;
ІІІ. От Е.В.К.:
А. Сумата
от 1 559.70 лева, внесени по разплащателна сметка в лева № BG0********* в „ОББ“ АД за
погасяване на потребителски кредит, отпуснат и усвоен на 05.11.2003 г.;
Б. Сумата от 1 626 лева, внесени по разплащателна сметка в лева № BG0********* в „ОББ“ АД за погасяване на потребителски
кредит, отпуснат и усвоен на 07.06.2007 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество за обявяване недействителността
по отношение на държавата на сделка, с която И.С.К. и Е.В.К. са дарили на С.И.С.
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, състоящ се от една
стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 38.37 кв.м., за което е
съставен нотариален акт № 21, том LLХІІІ, дело
№ 22299/24.10.1996 г. на І-ви нотариус при СНС към РС и за отнемането му в
полза на държавата.
Оставя
без уважение искането на адв. Л. В. за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на СГП като контролираща страна.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: