№ 3819
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110153900 по описа за 2021 година
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, обективно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.412,ал.3 КЗ.
Ищецът , твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „автокаско“, с
покритие „П“- пълно каско, за л.а. .. с .., като в срока на действие на застраховката, на
14.11.2016г. в град Плевен, е реализирано ПТП между л.а. ., и л.а. .., за което е двустранен
протокол за ПТП. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а. ., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. Твърди, че на л.а. вследствие
на ПТП са нанесени имуществени вреди, извършен е оглед, издадено е възлагателно писмо
за ремонт в сервиз, който е извършил ремонт на стойност 988,65 лева, от които 188,19 лева
са изплатени, като остатъкът са прихванати от дължими премии с ненастъпил падеж.
Твърди, че с покана поканил ответника да му възстанови общата сума 988,65 лева, и
обезщетение за забава от 284,24 лева за период 15.11.2018г. до 16.9.2021г.
Ответникът в срока за отговор, оспорва иска, с довод, че оспорва механизма на ПТП
и валидно засстрахователно правоотношение по автокаско. Оспорва двустранния протокол,
прави възражение, че недоказано е твърдението за вина на водача, застрахован при него,
като твърди, че вина има водачът на л.а. ... При условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване на вредите, при твърдение, че Елена Теодосиева не се е
движела във възможно най- дясна лента, поради което и водачът на ДАФ не е можел да
извърши маневра. Оспорва твърдението, че всички вреди са от ПТП, както и искът като
завишен, тъй като са вписани завишени количества труд и материали. Оспорва претенцията
1
за лихва , закото е неясно върху коя главница е начислена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 14.11.2016г.
водачът на л.а. . е застрахован по гражданска отговорност при ответника; ч
е на собственика на л.а. .. от ищеца е заплатена сумата 188,19 лева за ремонт на л.а. ,
както и ищецът е направил заявление за прихващане с остатъка от 800,46 лева -
непадежирали вноски по застраховка автокаско, както и че ответникът е получил покана за
плащане от ищеца на 15.10.2018г. Оспорването, направено от ответника, на наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско” за л.а. Форд, защото
представената полица не е подписана и няма доказателства за платена премия, е
несъщинско, защото не се сочи, че плащането, извършено от ищеца в полза на
застрахованото лице – „., е без наличието на основание.
Относно механизма на ПТП.
От показанията на свидетеля СТ. Т. СТ. , събрани непосредствено от СРС, който е
бил водач на т.а. .., се установи, че автомобилът бил паркиран към момента на ПТП, на
разстояние от 10-15 метра от кръстовището, на еднопосочна улица, отляво, на място, на
което е позволено паркирането, за което обстоятелство свидетелят сочи познанията си, тъй
като мястото се намира в района на офиса на фирмата, в която работи. Хора го извикали и
видял, че камион завива, отмества т.а. .. и продължава напред. Свидетелят сочи, че догонил
камиона, който бил за разнос на стоки и водачът му посочил, че не видял т.а. .., нямал
странично огледало. Т.а. .. бил увреден в частта зад шофьорската врата, ламарината била
разпорена. Свидетелят извикал полиция, която дошла на място, полицаите казали, че следва
да се изготви двустранен протокол за ПТП, който свидетелят изготвил пред полицаите, тъй
като другият водач, по негово мнение, бил неграмотен.
Съгласно заключението на вещото лице , щетите по т.а. .., посочени в оценката на
ищеца, отговарят като да се намират в причинна връзка с ПТП, по средна пазарна цена,
2
стойността за ремонт възлиза на 1379,03 лева , а ако средната пазарна цена се определи на
база средни цени в доверени сервизи към датата на ПТП, същата би възлизала на сумата
1309,67 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че вина за ПТП има само застрахования при
ответника водач. Ответното дружество, което, съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК носи
тежестта да докаже този факт с благоприятни за него последици, не е доказал, че водачът на
т.а. .. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищага, което да е довело до
ПТП. Възражението на ответника, че участието на водача на т.а. . в ПТП е недоказано,
недоказано е настъпването на ПТП, тъй като протоколът не е подписан, е неоснователно.
Механизмът на ПТП се установява от разпита на свидетеля С., водач на т.а. .., като
изложеното от него не се опровергава от нито едно събрано по делото доказателство.
Следователно, при спазване на разпоредбата на чл.94 ЗДвП от страна на застрахования при
ищеца водач, а застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбата на чл.42,ал.2,
т.1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчна странична дистанция между него и паркирания
правилно т.а. ...
С оглед изложеното, искът е доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна стойност
на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска стойност,
затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е именно
средната пазарна стойност. В настоящия случай, средната пазарна цена, посочена от АТЕ,
възлиза на сумата от 1379,03 лева, като стойността при доверени сервизи от 13709,67 лева
е в рамките на средната пазарна цена. С оглед изложеното, се налага изводът, че
възстановената от ищеца сума е в рамките на средна пазарна цена, тъй като обезщетението,
възстановено от ищеца възлиза на сумата 988,65 лева.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
Върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД се дължи и лихва за забава, която на
основание чл.412, ал.3 КЗ се следва от изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по
регресната претенцията. Поканата е получена от ответника на 15.10.2018г., като до
14.11.2018г. ответното дружество е следвало да се произнесе по щетата, поради което
обезщетение за забава се следва от следващия ден - 15.11.2018г. до 15.9.2021г., като
нейният размер, изчислен от съда, на основание чл.162 ГПК въз основа достъпният интернет
калкулатор за законна лихва, възлиза на 284,24лева, за която сума искът е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски за сумата от 100 лева държавна такса,
3
300 лева депозит за САТЕ, сумата от 100 лева депозит за свидетел / този депозит е използван
от СРС, а при разпита по делегация, няма доказателства депозитътда е използван, поради
което и страната може да иска възстановяването му от делегирания съд/, като претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение от 382,92,лева, срещу което е направено
възражение за прекомерност. Същото възлиза на 319,10 лева без ДДС, и 382,92 лева с ДДС,
което не е прекомерно, предвид разпоредбата на §2а ДР на НМРАВ, както и при
съобразяване, че по делото са проведени три открити съдебни заседания, а съгласно
разпоредбата на чл.7 ,8 за всяко следващо след второто о.с.з. се следва сумата от още 100
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . ЕИК . със седалище и адрес на управление . да заплати на . ЕИК . със
седалище и адрес на управление . сумата от 988,65 лева, заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „автокаско“ за имуществени
вреди на л.а. .. Партнер с рег.№ . от ПТП, настъпило на 14.11.2016г. по вина на водач на
т.а. . с рег.№ ., гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника, заедно със
законната лихва от 16.9.2021г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата за
период от 15.11.2018г. до 15.9.2021г. в размер на 284,24 лева и сторените по делото
разноски от 882,92лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG16BUIN74441010002091.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4