№ 11419
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110114028 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 61 ЗДСл за заплащане на сумата от 515
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
4 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че от 04.06.2018 г. се е намирала в служебно правоотношение с
ответника, което е прекратено със заповед № РД-10-22/03.09.2021 г. Поддържа, че в
качеството си на държавен служител е имала право на редовен платен годишен отпуск
в размер на 20 дни годишно и допълнителен платен отпуск в размер на 10 дни
годишно. Сочи, че до датата на прекратяване на служебното правоотношение е
ползвала 20 дни редовен платен отпуск и 3 дни допълнителен платен годишен отпуск,
като е останал неизползван допълнителен платен годишен отпуск в размер на 4
работни дни. Поддържа, че работодателят не е изплатил обезщетението в размер на 515
лева, дължимо на основание чл. 61 ЗДСл във вр чл. 125 ЗДСл за неизползван платен
годишен отпуск, определено при брутно трудово възнаграждение в размер на 2 685
лева. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като
оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че към датата на
прекратяване на служебното правоотношение на 08.09.2021 г. пропорционално на
отработеното време за календарната 2021 г. ищцата е разполагала с платен годишен
отпуск в общ размер на 21 работни дни, като е използвала 23 работни дни. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е предявен от Г. П. Е. против ................................... иск по чл.
61 ЗДСл за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
1
на 4 дни за 2021 г.
Предвид приложимата разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на
служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност, като
размерът на паричното обезщетение се определя съобразно размера на брутната
заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на
служебното правоотношение.
Съобразно правилото на чл. 154 ГПК по иска по чл. 61 ЗДСл в тежест на ищеца
е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните, което е
прекратено, независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяването
му. При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е установи или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на
обезщетението за неползването му.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, в това число заповед № ЧР-5/04.06.2018 г. и заповед № РД-10-
22/03.09.2021 г. на директора на .........., споразумение от 30.08.2021 г., сключено на
основание чл.81а ЗДСл, и заповед № Н-1185/02.09.2021 г. на и.д. главен секретар на
Министерския съвет, че за процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността
„държавен инспектор“, както и че служебното правоотношение е прекратено, считано
от 08.09.2021 г.
Със заповед № Н-1185/02.09.2021 г. на и.д. главен секретар на Министерския
съвет, че ищцата е назначена на длъжността " .................." в дирекция
"...................................." на МС, считано от 08.09.2021 г.
Не се спори, а и се установява от представената заповед № РД-08-15/22.01.2021
г. на директора на .........., че на ищцата е определен отпуск на основание чл. 50, ал. 2
ЗДСл за ненормирано работно време в размер на 10 работни дни.
Представена е служебна бележка с рег. № РД-19-121/07.09.2021 г., издадена от
................................... в уверение на това, че ищцата е ползвала през 2021 г. годишен
отпуск, както следва: за 2020 г. / отложен по реда на чл. 59, ал. 2 от Закона за
държавния служител/ в размер на 1 ден; за 2021 г. / платен годишен отпуск/ - в размер
на 20 дни; за 2021 г. / служебен платен отпуск/ - в размер на 2 дни; за 2021 г. /
допълнителен платен годишен отпуск/ - в размер на 3 дни.
Представена е и служебна бележка с № ЧР-077/13.06.2022 г., издадена от отдел „
Човешки ресурси“ при МС.
Установява се от представените заявления от ищцата, справки за право на
годишен отпуск и заповеди на директора на .......... / л. 30 - 38 от делото/, че на ищцата е
разрешено ползването на платен годишен отпуск, както следва: за 2020 г. в размер на 1
работен ден и платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 1 работен ден, считано от
05.05.2021г. до 07.05.2021 г., включително, платен годишен отпуск за 2021 г. в размер
на 5 работни дни, считано от 14.06.2021 г. до 18.06.2021 г., вкл., платен годишен
отпуск за 2021 г. в размер на 14 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск от
3 работни дни, считано от 12.08.2021 г. до 03.09.2021 г., вкл.
2
Като писмени доказателства по делото са представени фишове за работна
заплата на ищцата за месеците май, юни и август 2021 г. и извлечение от система на
ответника за издадените заповеди за разрешен отпуск на ищцата.
От приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено, се установява, че полагаемият се платен годишен отпуск на годишна база на
ищцата е 30 работни дни, включващ отпуск по чл. 56, ал. 1 ЗДСл в размер на 20
работни дни и по чл. 50 ЗДСл - 10 работни дни. Вещото лице установява, че
допълнителният платен годишен отпуск няма самостоятелно значение, като се
придобива и ползва наред с основния или удължения платен годишен отпуск, а
предназначението му е да осигури допълнителен период от време за възстановяване на
работната сила. Съгласно експертното заключение към 08.09.2021 г. на ищцата е
разрешен и съответно е ползван отпуск в размер на 23 работни дни за 2021 г.
Полагаемият се платен отпуск на ищцата (пропорционално на отработеното време) за
периода от 01.01.2021 г. до 08.09.2021 г. е 21 работни дни. При тези констатации
вещото лице дава заключение, че към 08.09.2021 г. е ползван с 2 дни платен годишен
отпуск в повече от отпуска, който ищцата е следвало да ползва пропорционално на
отработеното време през 2021 г.
При така установените факти съдът приема, че от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи в процеса положителния факт на ползването на
отпуска, е проведено изискуемото пълно и главно доказване на сочения факт,
доколкото по делото се установява от представените писмени доказателства и
експертното заключение, че към датата на прекратяване на служебното
правоотношение ищцата е ползвала платен годишен отпуск с два дни повече от
полагаемия се такъв пропорционално на отработеното време през 2021 г., съответно,
налага се изводът, че в нейна полза не е възникнало правото на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Предвид изложеното предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата следва се възложат разноски в общ
размер на 610 лв. за депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие с процесуално представителство от 20.04.2022 г.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Е., ЕГН **********, с адрес:
..................................., против ..................................., Булстат ...................., със седалище и
адрес на управление: .............................., иск по чл. 61 ЗДСл за заплащане на сумата от
515 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 4 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Е., ЕГН **********, с адрес: ..............................., да заплати на
..................................., Булстат ...................., със седалище и адрес на управление:
.............................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 610 лв., представляваща
3
разноски по делото за депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4