№ 313
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20231001000101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба вх. №814648/07.12.2022 година от К. Г. А., в качеството му на трето
лице помагач срещу решение №260673/11.11.2022 година, постановено по
т.д.1599 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав,
с което е признато за установено, в отношенията между страните, по
предявения иск от М. Б. Н. срещу „Атлон ди пи ес“ ООД, че решението,
обективирано в протокол от 24.06.2020 година с нотариална заверка на
подписа рег.4263 от 24.07.2020 година и със заверка на съдържанието рег.
№4263 от 24.07.2020 година на Нотариус Е. П. с рег. №*** НК за избор на нов
управител е нищожно като липсващо/невзето/.
Решението е постановено при участието на К. Г. А. като трето лице
помагач на страната на ответника.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй
като се касае за влязло в сила решение на ОС, поради което пътят за защита е
иск с правно основание чл.74 ТЗ, а не с иска по чл.71 ТЗ, а такъв не е
1
предявен в предвиденият от закона срок. Искът се предявява само при
атакуване на решения на други органи извън Общото събрание. Съдът е
посочил, че липсва решение за изключване на съдружниците, което не
отговаря на обективната истина и съдържанието на протокола за проведено
ОС. Не може съдружник да предявява иск по чл.71 ТЗ, за да защити свое
право, което е пропуснал да реализира като атакува решението на ОС. Моли
съда да постанови решение, с което обезсили решението на
първоинстанционния съд, а в условие на евентуалност отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи
предявения иск. В о.с.з. подържа жалбата.
Въззиваемата страна М. Б. Н., чрез процесуалния си представител е
представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд. В о.с.з. подържа писмения отговор.
Въззиваемата страна „Атлон ди пи ес“ ООД, чрез назначения особен
представител моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата си молба от 21.08.2020 година ищецът М. Б. Н. излага, че е
съдружник в дружеството, като на 24.06.2020 година се е провело общо
събрание на съдружниците, в което съдружникът К. Г. А. след като е посочил,
че във връзка с отправено предупреждение и изключване на съдружниците К.
и Н. провежда събрание, с което се е самоопределил като едноличен
собственик на капитала и е взел решение за избирането на самия себе си за
управител на дружеството и за отмяна на устава. Моли съдът да постанови
решение, с което признае за установено, в отношенията между страните, че
решението, обективирано в протокол от 24.06.2020 година с нотариална
заверка на подписа рег.4263 от 24.07.2020 година и със заверка на
съдържанието рег. №4263 от 24.07.2020 година на Нотариус Е. П. с рег. №***
НК за избор на нов управител е нищожно като липсващо/невзето/.
Ответникът „Атлон ди пи ес“ ООД, чрез назначения особен
представител е депозирал писмен отговор, в който не оспорва иска.
Третото лице помагач К. А., съдружник в дружеството оспорва иска.
Твърди, че същият е недопустим, тъй като законосъобразността на решението
2
следва да се оспорва по реда на чл.74 ТЗ и тъй като такъв иск не е провеждан
решението е влязло в сила. Твърди, че съдружниците Н. и К. са изключени
като съдружници с взети решения от 24.06.2020 година, поради което
последващите решения са валидни.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от публичните данни в Търговския регистър „Атлон ди пи ес“
ООД е дружество с ограничена отговорност, като са вписани трима
съдружници.
Няма спор, а и се установява от представените доказателства, че на
24.06.2020 година е проведено общо събрание на съдружниците, на което е
присъствувал и ищецът, като в този протокол не са обективирани решения на
общото събрание за изключване на съдружниците Н. и К.. Видно от
процесния протокол от 24.06.2020 година с нотариална заверка на подписа
рег.4263 от 24.07.2020 година и със заверка на съдържанието рег. №4263 от
24.07.2020 година на Нотариус Е. П. с рег. №*** НК е обективирано
волеизявление за избор на нов управител, изходящо от К. Г. А., в качеството
му на едноличен собственик на капитала.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По допустимостта на производството:
Въззивният съд следи служебно за допустимостта на постановеното
решение, но с оглед оплакванията във въззивната жалба намира, че следва да
изложи изрично съображения, касаещи допустимостта на производството:
Съгласно задължителните разяснения в т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС нищожно е
липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а
също така и ако е вписано в търговския регистър като в зависимост от това
дали решението подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър,
установяването на нищожността следва да стане чрез иск по чл.97 ал.1 и ал.3
от ГПК (отм.), съответно чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК - в първия случай, и чрез
иск по чл. 431, ал.2 от ГПК (отм.), съответно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ - във
3
втория случай. И в двата случая се касае за установителни искове, за които
следва да е налице правен интерес. Освен невзетото решение, нищожно е и
решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт, както и
решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ, които търговският
закон изрично квалифицира като нищожни. В т.3 от Тълкувателно решение
№1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г., ОСГК на ВКС е проведено
разграничение между правните последици от липсващото (невзетото)
решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския
регистър и взето решение на ОС, нищожността на което е установена по-
късно по исков ред. В първия случай вписаното несъществуващо
обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица
от вписването и до заличаването му при условията на чл.493 от ГПК, но за
същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във
втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до
установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има
конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а
от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на
третите добросъвестни лица - чл. 493 от ГПК.
Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на
диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните
по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само
търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и
защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от
ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира
съда.
При правото на иск това представлява правомощие на определени лица
/надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на
конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Правото на иск е
средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския
спор със сила на пресъдено нещо. Заявеното от ищеца спорно право обуславя
процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед
диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като
предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и
4
субективна страна от твърденията в исковата молба като съдът изхожда при
даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание
и петитум на иска. От формирания от страната петитум на иска, както и от
изложените обстоятелства се установява, че твърденията на страната са, че
изявленията в протокола изхождат от К. Г. А., в качеството му на едноличен
собственик на капитала на дружеството. Този факт, както и твърдението в
молбата, че „К. А. се е самоопределил за едноличен собственик на капитала
на дружеството и е взел напълно незаконосъобразно решение за избирането
на самия себе си за нов управител на дружеството“, дават основание да се
приеме, че ищецът атакува именно посоченото в същия акт решение за избор
на нов управител, като липсващо (невзето) по смисъла на разясненията в т. 2
на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС,
ОСГК, в какъвто смисъл са и указанията, дадени по ч.гр.д.3415 по описа за
2021 година на САС, които настоящият състав споделя изцяло.
Установителният иск, заявен на посоченото основание, е процесуално
допустим, а предявяването му не е обвързано с установен в процесуалния
закон срок.
В производството по иска доказателствената тежест е за ответника,
който черпи права и следва да докаже юридическите факти, които твърди, че
са се осъществили, а именно изключването на съдружниците в търговското
дружество, обуславящо качеството му на едноличен собственик на капитала.
Видно от обявените в Търговския регистър обстоятелства по партидата
на дружеството е, че същото е дружество с ограничена отговорност, с трима
съдружници, поради което тези обстоятелства се считат за съществуващи за
третите добросъвестни лица.
Съгласно решения: № 690 от 03. 12.2008 г., по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ
т.о.; № 135 от 09.11.2009 г., по т. д. № 184/ 2009 г. на І т.о., № 39 от
15.04.2011г., по т.д.№ 526/2001г. на І т.о.; № 90 от11.09.2009 ., по т.д.№
439/2008 г. на ІІ т.о., № 100 от 04.06.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., е посочено,
че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество решения,
подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във
вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и
съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в
зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което,
5
вкл. в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С оглед
горното няма пречка да се приеме, че решението е съществуващо като взето
от едноличния собственик на капитала ако се установи, че двамата
съдружници са били изключени с решение на общото събрание. Такова
решение по делото не е представено. Представен е протокол от Общото
събрание, в който не е формирано решение за изключване на съдружници,
поради което следва да се приеме, че към датата на вземане на решението за
избор на управител дружеството не е еднолично и К. А. не е едноличен
собственик на капитала, като решението, обективирано в протокола е
нищожно по смисъла на разясненията в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, поради което искът следва
да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива
не се присъждат.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260673/11.11.2022 година, постановено
по т.д.1599 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-21
състав, с което е признато за установено, в отношенията между страните, по
предявения иск от М. Б. Н. срещу „Атлон ди пи ес“ ООД, че решението,
обективирано в протокол от 24.06.2020 година с нотариална заверка на
подписа рег.4263 от 24.07.2020 година и със заверка на съдържанието рег.
№4263 от 24.07.2020 година на Нотариус Е. П. с рег. №*** НК за избор на нов
управител е нищожно като липсващо/невзето/.
Решението е постановено при участието на К. Г. А. като трето лице
помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7