МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 651/19г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Спрямо
подсъдимия К.И.П.
- роден на *** г. в с. Сладун, Хасковска област,
български гражданин, със средно образование,
работи, женен, не осъждан, ЕГН: **********, Окръжна
прокуратура гр. Варна е предявила обвинение и е внесен обвинителен акт в съда
за престъпление наказуемо по чл. 255 ал. 3 вр.ал. 1 т.2 предл.2 вр. от НК
(редакция от „Държавен вестник" бр. 75/2006 г, за това,че:
На 31.03.2014г. в гр. Хасково, в
качеството си на собственик и управител на „П. ***, с ЕИК *********, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 34
000 /тридесет и четири хиляди лева/ по ЗКПО (редакция от 08.03.2013г.), като
затаил истина в подадена в ТД НАП-Пловдив-офис Хасково, Годишна данъчна
декларация с вх.№264351400406426/31.03.2014г., която се изисква по силата на
чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък,за
отчетен период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.
За
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес е приет и предявения от
Владислав И. Горанов – Министър на финансите, представляващ държавата,
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 34000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от 31.12.2013г.
Разпитан
на досъдебното производство подс. П. се признава за виновен. В съдебно
заседание дава обяснения, че се признава за виновен, тъй като се е предоверил
на счетоводството. В последната си дума, заявява, че съжалява, че не е прочел и
проверил какво пише в декларацията.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така
внесеното обвинение срещу подсъдимия, прави сериозен и задълбочен анализ на
доказателствата, предлага на съда да го признае за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода за срок към предвидения в закона минимум, изтърпяването
на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
В
пледоарията си по съществото на делото, защитата на подсъдимия не оспорва
приетата от обвинението фактическа обстановка, молят за справедлива присъда с
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок.
След
анализа на събраните по делото доказателства, съставът на Варненският окръжен
съд прие за установено от фактическа страна следното:
През 2008г. подсъдимият К.П. и Л.П.
решили да създадат дружество с ограничена отговорност, за целта подготвили
необходимите документи и ги подали във Фирмено отделение при ОС-Хасково. С
Решение от 03.11.2008г. на Хасковски окръжен съд, в Регистъра на търговските
дружества било вписано дружество с ограничена отговорност „П. груп" ООД, с
ЕИК *********, и собственици лицата К.П. и Л.П.. Дружеството било с капитал в
размер на 5000 лв. Предметът на дейност на „П. груп" ООД бил "покупка
на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, обработен или преработен
вид, продажба на стоки от собствено производство, хотелиерство,
ресторантьорство, туроператорска дейност, туристическа, агентска дейност,
предоставяне на допълнителни туристически услуги, покупка, строеж и обзавеждане
на недвижими имоти с цел продажба и отдаване под наем, строителство и
извършване на отделни строителни и монтажни работи /при спазване на
изискванията на закона за камарата на строителите и след съответно вписване и
издаване на удостоверение, когато се изисква за съответната категория строеж
или строителни дейности след създаване на централния регистър на строителите/,
комисионни, спедиционни, превозни, складови и лицензионни сделки, маркетингова
и лизингова дейност, консултантска дейност, търговско представителство и
посредничество, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги, сделки
с интелектуална собственост.".
На 27.03.2012г. дружество „П.
груп" ООД било регистрирано по ЗДДС.
Първоначално в дружеството не е имало
назначено лице, което да води счетоводството, но впоследствие, през м.май
2008г., тази дейност била възложена от подсъдимия, на счетоводителя Т.Б., с
която бил сключен граждански договор. Тя водела счетоводството на „П.
груп" ООД до края на 2009г., като справките-декларации по ЗДДС и годишните
данъчни декларации по ЗКПО се подписвали и били представяни в ТД на
НАП-Пловдив-офис Хасково, лично от подс. К.П.. Впоследствие Б. престанала да
бъде счетоводител на цитираното дружество.
През 2013 година подсъдимият К.П. в
качеството си на управител и представляващ фирма „П. груп" ООД, се
занимавал с внасянето през Митница -Варна, на стока - моторни кораби,
предназначени за скрап «Оушън Лайон», «Орион», «Корстен» и «Джул». За тези
внесени кораби е било установено,че ставката по Закона за ДДС е нулева. През
цялата година счетоводството на дружеството било водено нередовно от самия подсъдими.
Дружеството „П. груп" ООД имало
търговски взаимоотношения през 2013г. с фирма „Шолц България" ЕАД. В края
на 2013 година, „П. груп" ООД останало да дължи сумата от 170 201 лева на
„Шолц България" ЕАД. Тази парична сума не била върната на каса или по
банков път, от първото на второто дружество - нито през 201Зг., нито
впоследствие. Същевременно тази парична сума била отписана в счетоводството на
дружеството. Не било издадено и кредитно известие към фирма „Шолц
България" ЕАД.
По банкова сметка *** „Токуда Банк“,
на 18.07.2013г била преведена сумата от 250 000 лева, предоставена като „аванс
за скрап" по фактура №177/18.07.2013г. на фирма „Ел комерс" ООД, която
не била осчетоводена. На следващият ден - 19.07.2013г., от същата сметка били
изтеглени на каса 240 000 лева. Сумата от 250000 лева останала „висяща",
което е видно от хронологическия опис на сметка 412-„Клиенти по аванси".
Не било издадено кредитно известие към фирма „Ел комерс" ООД, от страна на
дружеството, представлявано от подсъдимия П..
Видно от счетоводна операция 456 на
същия хронологически опис на сметка 412-„Клиенти по аванси", са били
платени на каса на клиенти по аванси 251 360 лева.
На 31.03.2014г, в ТД НАП – Пловдив - офис
Хасково, била подадена Годишна данъчна декларация с вх.№ 264351400406426/31.03.2014г.,
която се изисква по силата на чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък- за отчетен период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.,от подс.
П., която била подписана лично от него.
В предоставената ГДД за 2013г. с вх. №264351400406426/31.03.2014г„
подадена в ТД НАП-Пловдив-офис Хасково, са отчетени приходи от продажби 1 450
295,15лв., които отговарят на приходите по предоставената главна книга за
2013г. Това обаче съставлявало затаяване на истина, тъй като е трябвало да се
декларират от подсъдимия К.П. 1 790 295.15 лева - като приходи от продажби.
Тази сума се получава от сбора на 1 368 734.15 лева приходи + 421 561 лева
отписани задължения към клиенти по аванси (съответно 170 201 към „Шолц
България" ЕАД и 251 360 към фирма „Ел комерс" ООД).
На представляваното от подсъдимия
дружество не е била извършвана данъчна ревизия за периода
01.01.2013г.-31.12.2013г.
Съгласно заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П.Ж. е констатирана сумата
от 340 000 лева, като разлика между сумите, посочени в дневниците за продажби
за 2013г. и счетоводството на фирмата.
Назначена и изготвена е била и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че в
предоставените копия на дневниците за продажби за 2013г., е следвало да намерят
приложение всички издадени фактури за продажби, включително издадените фактури
за получени аванси. При съпоставка на сумите от дневниците за продажби и
предоставената главна книга по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки",
и сметка 412" Клиенти по аванси", се открива разлика в размер на 340
000лв. Тази сума се получава като размер от 1790295,15лв - 1450295,15лв+50
000лв. и представлява укрит данък по ЗКПО.
При извършената проверка в масивите на
НАП, в дневниците на клиентите на „П. груп" ООД е установено,че няма
включени кредитни известия. Съгласно чл.115 ал.1 от ЗДДС при развалянето на
доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие
към фактурата. Видно е, че дружеството „П. груп" ООД не е издало такива.
Салдото по сметка 412 -„Клиенти по
аванси", към 31.12.2013г. е нула, което означава,че парите по
предоставените аванси са върнати (за което трябва да има кредитни известия по
чл.115 ал.1 от ЗДДС), или задълженията са били отписани,вследствие на което
трябва да се признае приход, който следва да се обложи с корпоративен данък в
размер на 10%. Което не е било направено поради затаяването на истина в ГДД, от
страна на подсъдимия П..
В съдебно заседание по искане на защитата, бе
назначена и приета повторна съдебно-счетоводна експертиза, както и тройна
такава, от заключението на която е видно, че сумата от 340 000 лева,
следва да се счита за приходи през 2013г, като дължимия допълнителен
корпоративен данък е в размер на 34 000 лева.
Изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, назначените и приети
счетоводни експертизи, всички други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Посочените
доказателства съдът кредитира изцяло – същите са абсолютно непротиворечиви,
пълни и водят към основния факт, като не се оспорват от страните.
Изложеното
по-горе, съпоставено поотделно и в съвкупност като цяло, дава основание да се
приеме, че подсъдимият П., от обективна и субективна страна е осъществил състав
на престъпление наказуемо по чл. 255 ал. 3 вр.ал. 1 т.2 предл.2 вр. от НК
(редакция от „Държавен вестник" бр. 75/2006 г.
След като прецени, че
всички доказателства са без противоречиви и взаимно допълващи се и очертават
всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДСЪДИМИЯ К.И.П.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,ЧЕ
:
На 31.03.2014г. в гр. Хасково, в
качеството си на собственик и управител на „П. ***, с ЕИК *********, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 34
000 /тридесет и четири хиляди лева/ по ЗКПО (редакция от 08.03.2013г.), като
затаил истина в подадена в ТД НАП-Пловдив-офис Хасково, Годишна данъчна
декларация с вх.№264351400406426/31.03.2014г., която се изисква по силата на
чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък,за
отчетен период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.
Обект на престъпленията са
обществените отношения свързани с фискалната политика на държавата, които гарантират
изпълнението на задълженията на данъчните субекти.
От обективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия чрез затаяване на истина в подадена в ТД НАП Пловдив
офис Хасково ГДД с вх. № 264351400406426/31.03.2014г.,
която се изисква по силата на чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък, за отчетен период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл - интелектуалният момент включва съзнание у
дееца относно обществено опасния характер на деянието, а волевият момент включва
целта му да се обогати неправомерно.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнания
и разкаяние за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - не се констатираха.
Причини за ивършване на деянието -
стремеж към неправомерно облагодетелстване и незачитане законоустановения
правов ред в страната.
За да наложи наказание на подсъдимия П., съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието - сравнително висока и
дееца – ниска, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнания и разкаяние, както и липсата на
отегчаващите обстоятелства.
Всичко
изложено по-горе, мотивира състава на съда да определи наказание на подс. П.
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода
за срок от три години.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
както и характеристиките на извършеното, съдът прецени, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително, така определеното му наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и отложи изпълнението с изпитателен срок от пет години.
По този начин и с така наложеното наказание
съдът счита, че то съответства в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца. С налагането му, последния ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът осъди
подс. К.И.П. да заплати на Министъра на финансите, представляващ Държавата,
сумата от 34 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 31.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски в размер на 1180,01 лева, в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна, 1385 по сметка на ВОС.
Според състава на съда за постигане целите на
генералната и най-вече на специалната превенция е необходимо така определеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Водим от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: