Решение по дело №889/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище - [населено място] на Комисията за защита на потребителите против Решение № 344/ 15.03.2024 г., постановено по НАХД № 5285/ 2023 г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № 003959/ 06.11.2023 г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „КП“ при КЗП, с което на „Лидл България ЕООД Енд КО“ КД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв. на основание на чл. 210а от ЗЗП.

Недоволен от това решение е останал наказващият орган. В жалбата си и представените писмени бележки сочи, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от наказаното дружество.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че през месец май.2023г. служители на КЗП, сред които свид. А., извършили проверка на търговски обект – магазин Лидл Варна, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от "Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД. Повод за проверката бил подаден сигнал от потребител, че след консумация на протеинови барчета е изпитал чревен дискомфорт. При проверката в обекта били установени предлагани за продажба протеинови барчета с търговска [Марка] 60 грама /2х30 грама/ с обявена цена от 3,19 лева - 2 опаковки. Извършено било изследване в лаборатория „Алименти-Омнилаб" при „Ди Енд Ви Консулт" ООД относно информацията за количествено съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Борн Уинър Страчатела Кето“, като били получени следните резултати: 1. Съдържание на въглехидрати по етикет -9.00 гр., реалната стойност на въглехидрати в продукта - 39,85 гр.; 2. Съдържание на захари по етикет - 4,2 гр., реалната стойност на захари в продукта - 29,86 гр. 3. Съдържание на хранителни влакнини по етикет - 30.00 гр., реалната стойност на хранителните влакнини в продукта - 2,17 гр.

Въз основа на констатациите си при извършената проверка и получените резултати от лабораторията, проверяващите приели за установено, че „Лидл България ЕООД енд Ко" КД прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като представена по този начин, информацията относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Stracciatella Keto" въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или не този вид стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията, която получава относно съдържанието на продукта от посочените показатели на гърба на опаковката. С горното било прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 68д ал.1 пр.1 вр. с 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите. За дата и място на извършване на нарушението били приети датата и мястото на извършената проверка. На 24.07.2023г. св. А. е съставила Акт за установяване на административно нарушение, в който били посочени обстоятелства на извършване на нарушение и правната му квалификация. АУАН е бил връчен лично на представляващ въззивното дружество, като по същия било вписано, че ще се представи възражения, но такива не постъпили по преписката. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, с което АНО е санкционирал въззивното дружество, възприемайки изложената с АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.210а вр. чл.68д ал.1 вр. чл.68г ал.4 от ЗЗП и била определена имуществена санкция.

В случая е безспорно установено, че предлаганият за продажба продукт е с производител, различен от санкционираното лице - „Борн Уинър глобал" ЕООД. Именно от страна на този производител стоката – протеинов бар „Борн Уинър Страчатела Кето“ е била етикетирана, като е била посочена информацията относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини. В този смисъл и категорично не може да се възприеме, че от страна на санкционираното дружество на потребителите е била предоставена невярна информация. Предлагането на продукта така, както е доставен от производителя, с отразено от последния съдържание, не може да бъде определено като заблуждаваща търговска практика на търговеца. Заблуждаваща търговска практика е поведението на производителя, допуснал несъответствието между посоченото на опаковката и действително съдържание на стоката, като не може да се вмени в задължение на търговеца, предлагащ последната, да извършва действия по изпитване и установяване на съответствие с посоченото върху етикета за всяка от предлаганите от него стоки. В настоящия казус не са установени и не се твърдят конкретни действия на санкционираното дружество по етикетиране на продукта или предприети други действия, с цел да бъде променено търговското поведение на потребителя, а е установено единствено предлагането и продажбата на продукта така както е доставен от производителя, с отразено от последния съдържание. Горното води до извод, за неприложимост на нормата на чл. 68д ал.1 пр.1 вр. чл.68г ал.4 от ЗЗП (и в този смисъл – до извод за отмяна на постановеното от АНО НП като необосновано). Предвид изложеното, съдът е намерил, че следва да отмени НП без да обсъжда доводите за неправилно извършено изследване на предлаганите стоки и неправилно приложение на Директива 2005/29.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. С цел да гарантира правото им на информирано решение, въз основа на достатъчно пълна, достоверна и обективна информация за продуктите, европейският законодател с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО императивно е забранил нелоялните и заблуждаващи търговски практики (чл. 5, § 1 и § 4). и е регламентирал редица мерки в защита на потребителите. Дефинициите за нелоялни и заблуждаващи търговски практики са посочени в чл. 5, § 2 и чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Цитираните европейски норми са идентични на националните ни разпоредби (чл. 68в; чл. 68 г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП).

Според приложената разпоредба чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (Регламентът). Понятието "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл. 2, § 2, б. "и" от регламента "етикет" означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, § 1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните. В него ясно и недвусмислено е посочено, че това е субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните( по арг. на чл. 8, § 2 от Регламента).

Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. В чл. 8, § 3 от Регламента изрично е посочено, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В казуса "Лидл България" ЕООД енд КО" КД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща.

Наред с това съдът приема, че деянието, за което е санкционирано дружеството не е доказано по категоричен начин. Както в АУАН, така и в НП наказващият орган се позовава на резултатите, установени от лабораторно изследване за което е съставен Протокол № 22230/28.04.2023 г. В него изрично е посочено, че резултатите се отнасят само за изпитваните образци. По делото липсват доказателства, че са изследвани продуктите, намерените в процесния магазин или поне, че са от една и съща партида с тях. С оглед на това не може да се приеме за безспорно установено, че в този обект са предлагани за продажба протеинови барчета, с отразена невярна и подвеждаща информация за тяхното съдържание върху етикета, поставен от производителя им.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3 180 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства и не са установявани нови фактически обстоятелства. Оказаната правна помощ се изразява и в изготвяне на писмени бележки, които са аналогични по съдържание на представените жалба и писмени бележки в хода на производството пред Районен съд- Разград. С оглед на това съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3 180 лв. се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2 500 лв. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се съобразява и със задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344/15.03.2024 г., постановено по АНД № 20233110205285/2023 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на "Лидл България" ЕООД енд КО" КД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ******, обл. София, сумата от 2 500 лв. дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.