РЕШЕНИЕ
№ 3368
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110214168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. Т. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-016634/18.08.2023г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателката са наложени
следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като описанието на
нарушението не отговаря на действителната обстановка. Поддържа се, че
жалбоподателката е положила усилия да даде качествена проба за употреба на
наркотични вещества, но не е успяла, като й е бил издаден талон за
медицинско изследване. Поддържа се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като е предоставен прекалено кратък срок за
явяване във ВМА, който тя е пропуснала. Наведен е довод и за нарушение на
чл. 5 от Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохолв
1
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от
адв. Б., който пледира, че не е налице отказ да бъде направена проверката, че
срокът, който е бил предоставен за явяване в медицинско заведение, не е бил
достатъчен. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2023г. около 22.50 часа в гр. София жалбоподателят Е. Й. Т.
управлявала лек автомобил “Мерцедес” с ДК № покрай зала „Фестивална“ до
бл. 3 от ул. „Манастирска“ към ул. „А. Узунов“. Пред бл. 3 жалбоподателката
била спряна за полицейска проверка от патрул на 01 РУ-СДВР в състав
свидетелите С. В. и С. П.. Самоличността на водача била установена като Е. Й.
Т.. Бил извикан екип за съдействие на ОПП-СДВР. Св. С. П. изготвил докладна
записка по случая. На място дошъл св. А. С., мл. автоконтрольор при ОПП–
СДВР, който предложил на водача Т. да бъде тествана за употреба на
наркотични вещевства и/или техни аналози с техническо средство Дръг Тест
5000 с номер АRMM 0017. Водачът Т. се съгласила да извърши теста. Бил
отворен тампон, който Т. държала в устата си определено време, но не успяла
да даде качествена проба. След като Т. не дала качествена проба, й бил
издаден талон за медицинско изследване № 0176534, в който бил отразен отказ
на водача Т. да бъде проверена за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози, като й бил предоставен срок от 40 минути да се яви във ВМА
София за медицинско изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателката и
подписан от нея. Св. А. С. съставил на Е. Т. АУАН № 923485/18.07.23г. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като в АУАН било вписано, че нарушителят
няма възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 23-4332-
016634/18.08.23г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на
жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за това, че е отказала да бъде
изпробвана/отказва да даде качествена проба/ за употреба на наркотични
вещества с Дръг Тест 5000 № ARMM 0017.
2
Видно от заповед № 513з-2563/22.04.15г. актосъставителят е компетентен
да състави процесния АУАН, а видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
началникът на група в ОПП-СДВР е компетентен да издаде атакуваното НП.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. е прекратено временното
преназначаване на Гергана Борисова, началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност” в 03 сектор „Административно
обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите С. Вo и К Г, показанията на свидетелите А. С. и С.
П./частично/ както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – АУАН №
923485/18.07.23г., талон за медицинско изследване № 0176534, справка картон
на водача, заповед № 513з-2563/22.04.15г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-13180/23.10.19г.,
докладна записка, извлечения от google и мобилно приложение Moovit.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите С. В. и К Г. Съдът прие, че показанията
на свидетеля очевидец В. обективно и безпристрастно отразяват процесните
събития. Полицейският служител е част от екипа на 01 РУ-СДВР, който е
спрял за полицейска проверка водача Т.. От показанията му категорично се
установява, че водачката Т. не е отказала да й бъде направена проба за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Напротив – същата е
приела да направи теста и е сложила тампона в устата си, който е престоял в
устата й продължително време. Независимо от това пробата не е била
успешна. Същите обстоятелства се установяват и от свидетеля на
жалбоподателката – Г, който макар и да не е очевидец, преразказва
разказаното му от жалбоподателката, която му е съобщила, че е приела да
направи теста и е предприела действия в тази насока. Показанията на св. В.
кореспондират и с отразеното в АУАН, където твърдението не е за отказ за
изпробване, а отказ за даване на качествена проба, което е косвено
потвърждение, че проба или опит за проба е бил извършен.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя С. и на св. С. П., част
3
от автопатрула, спрял жалбоподателката, относно действията, които са
предприели и фактите, които за възприели, с изключение на факта, че
жалбоподателката не е слагала тампон в устата си, т.е. че изобщо е отказала да
направи проба за употреба на наркотични вещества.
Приобщените по делото писмени доказателства изцяло се кредитират от
съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или наркотични
вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната
разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като
е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът приема, че не се доказва по несъмнен начин, че
жалбоподателката е отказала да й бъде направена проба. Напротив –
установява се, че тя се е съгласила и е предприела определени действия, за да
извърши пробата, като е изпълнила разпорежданията на полицаите да сложи
тампона в устата си, като го е държала продължително време в уста. Поради
това и от обективна страна жалбоподателката не е осъществила вмененото й
нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с Дръг Тест 5000 № ARMM 0017. НП
се явява материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На следващо място основателно е възражението за нарушение на чл. 6,
ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.17г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Видно от талона за медицинско изследване на
жалбоподателката е бил предоставен 40 минути срок за явяване във ВМА-
4
София за медицинско изследване. Съдът приема, че този срок не е бил
достатъчен, за да се яви Т. в посоченото медицинско заведение, като е
следвало да й бъде предоставен максималният срок от 45 минути. Факт е, че
съобразно чл. 6, ал. 8 от Наредбата крайният срок за явяване на лицето се
определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на
медицинското заведение и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отиване до него. Контролният орган обаче не е съобразил тези
обстоятелства и срокът е недостатъчен, за да може водачът да се яви навреме
за медицинско изследване. Видно от представените извлечения от google и
мобилно приложение Moovit 40 минути са недостатъчни, за да се яви водачът
навреме в отразеното в талона за медицинско изследване медицинско
заведение ВМА-София. По този начин е ограничено правото на защита на
жалбоподателката и НП се явява незаконосъобразно и на формално основание.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото жалбоподателката има право на присъждане на
разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие жалбоподателката
е заплатила 600 лева за адвокатско възнаграждение. В писмен вид от
процесуален представител на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Адвокатското възнаграждение е малко над минималния
законоустановен размер, който в случая е 500 лева, поради което и съдът прие,
отчитайки фактическата и правната сложност на случая, че следва да осъди
СДВР да заплати в полза на жалбоподателката пълния размер на адвокатското
възнаграждение от 600 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-016634/18.08.2023г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с
което на Е. Й. Т. са наложени следните административни наказания: лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000
лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. Й. Т. 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6