Р Е Ш Е Н И Е
№ 688 / 23.9.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 728 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл. 285 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на А.В.Я.,
подадена чрез процесуален представител адвокат В.С., срещу Решение № 489/09.06.2022
г. по адм. дело № 3/2022г. на Административен съд–Пазарджик. Релевирани доводи
за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и да се уважи изцяло предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на А.Я. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, които е претърпял при
престоя си в Затвора-гр. Пазарджик за периода от 16.04.2014 г. до 30.04.2017 г.
и от 01.04.2021 г. до момента на подаване на исковата молба. Твърди, че е бил
настанен в мръсни и пренаселени килии, при наличие на хлебарки, дървеници и
гризачи, без обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. Посочва,
че през първия период не е получил лечение на зъбите.
С решението си Административен съд-Пазарджик, I-ви
състав е отхвърлил като неоснователен иска на А.Я., като е приел, че за периода
от 16.04.2014 г. до 30.04.2017 г. претенцията е погасена по давност. Приел е
исковата претенция за периода от 01.04.2021 г. до 04.01.2022 г. за неоснователна
и недоказана, тъй като по делото са представени доказателства, от които е
видно, че всички спални помещения, в които е бил настанен Я. са разполагали със
санитарни възли с течаща вода, а почистването и хигиенизирането им е било
възложено в отговорност на самите лишени от свобода. Установил е, че Я. не е
изтърпявал наказанието си в условия на пренаселеност, като е разполагал с
минимум 4 кв.м. минимална жилищна площ.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът по
направено възражение на ответника и отчитайки разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е приел за погасена
по давност исковата претенция за периода 16.04.2014 г. – 30.04.2017 г. От представената
по делото извадка от електронното информационно досие, неоспорена от страните е
видно, че Я. не е пребивавал в Затвора-гр. Пазарджик през целия период, тъй като
е бил освободен на 02.09.2016 г. Съдът правилно е приел, че датата на
освобождаването му е тази, от която следва да се приеме, че са преустановени
претендираните незаконосъобразни действия и бездействия на служителите от
затвора, а именно 02.09.2016 г., като искът е следвало да бъде предявен
най-късно до 02.09.2021 г. Въпреки, че в съдебното решение е посочена грешна
дата на освобождаване – 02.06.2016 г., то същата не влияе на крайния извод, че
исковата претенция е погасена по давност, доколкото същата е предявена едва на
04.01.2022 г., т.е. извън определения законов срок.
Правилно е отхвърлена претенцията на ищеца за
периода от 01.04.2021 г. до 04.01.2022 г., в който не e установено същият да е
бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство. От приложените по
делото доказателства се установява, че затворническата администрация, чрез
съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите
помещения. Също така е била създадена организация за почистване на помещенията,
като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода.
Установено е, че помещенията са били със сменена дограма, осветени и
проветрени. При наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от
ищеца положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване,
съдът правилно е приел за недоказана претенцията в тази й част. Правните изводи
на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, съотнесена към
безспорно установеното наличие на минимално обитаемо пространство в мястото за
лишаване от свобода, обосновава правилност на изводите на административния съд,
че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на
предявената искова молба за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите, през които е пребивавал в затвора в гр. Пазарджик. Съгласно
практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви
конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода,
а е достатъчно да се установи самият факт на нечовешко и унизително отношение,
от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. При
наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца
положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът
правилно е приел за недоказана претенцията в тази й част.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора-гр. Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“. Тези условия са съответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е изпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. От
доказателствата по делото не е установена изключителна пренаселеност, която предпоставя
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което правилно е
приета исковата претенция за неоснователна.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489/09.06.2022 г. по адм. дело № 3/2022 г. по описа на
Административен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/