Р Е Ш Е Н И Е
№ 260141 /29.12.2020г., гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година ,в
състав
Председател: Красимир Ненчев
членове : Албена Палова
Мариана Д.
с
участието на секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия
Мариана Д. гр.дело № 508 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 245
постановено на 05.03.2020г. по гр.дело № 631 по описа на Пещерския районен съд
за 2019г., с което ПРС е отхвърлил предявените от И.Г.М.,
ЕГН ********** *** против И.Г.В., ЕГН **********
***, иск ,с който да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на реално обособена част, с площ от 20кв.м. , с площ на поземления имот с *** от 304 кв.м. със
съседи: имоти с ***; ***; ***; ***; ***.
по КККР на гр.П. , одобрен със Заповед №РД-18-14/20.06.2014г. ,и иск ,с който
да се приеме за установено по отношение на ответника, че е допусната грешка, с
която неправилно е попълнена по регулационната граница, вместо имотна по
кадастралния план с материализираната ограда от запад с 10 линейни метра към
дъното на имота с ширина 2 метра на придаваемото място, общо с площ от 20кв.м, по плана от 1968г.,
собственост на ищцата И.Г.М. на недвижимия имот по действащия кадастрален план
и по КККР на поземления имот с *** от 304 (триста и четири ) кв.м. със съседи:
имоти с *** *** *** ***; ***, като
неоснователни.Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.
С въззивна жалба въззивницата И.М. ,чрез пълномощника си-адв.З. твърди,че
решението е неправилно. Искането е решението да бъде отменено като
неправилно, а въззивната инстанция реши спора по същество и уважи предявения иск по чл.54,ал.1 от ЗКИР.
Въззиваемата страна И.В.,чрез пълномощника си-адв. К.
с отговора на въззивната жалба
излага съображения за нейната неоснователност. Искането е
решението да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че
въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е
допустима, провери изложени в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция доказателства,и заключението на експертите, дадено по съдебно-техническата експертиза
приета във въззивното производство , констатира следното:
Ищцата И.М. в исковата си молба твърди,че е собственик
на имот с *** ***с адрес в град П., ул. ***, а ответника на имот ***, по силата
на одобрен КККР със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София.
Твърди, че е допусната грешка относно прилагането на дворищно регулационните
граници между двата имота. Твърди, че по дворищно регулационния план,
наследодателя на ищцата бил собственик на имот УПИ № IX-254 в кв.55, действащ
към 1973 година. Изготвен бил протокол от 04.10.1973 година от Комисия, назначена със Заповед на кмета №
265/18.08.1973 г. по чл. 110 от ЗТСУ и чл. 265 от ППЗТСУ. Твърди, че ищцата
била изплатила на ответника по този протокол с приходен ордер
№1021/26.11.1973г. сума от 240.00 лева за празно място от 13 кв. м., придаваемо
към имот парцел УПИ № IX-254 в кв. 55. Твърди, че ответника не бил заплатил
придаваемото място към имота му УПИ № IX-517 в кв. 64 по плана от 1985 г. на
гр. П., придаващо се от имот УПИ №VІІІ-516 в кв. 64 , като по този начин ищцата
останала да го ползва. Твърди ,че ответника не се бил възползвал и от §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ и §8 от ПР ЗУТ. Твърди ,че по
влезлия в сила план през 1985 година не
е извършена процедурата по придаваемото
место. Дворищно регулационните граници не са влезли в сила тогава, когато са
били извършвани отчуждаванията на придаваемите места към съседните имоти.По
одобрената КККР със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София, при
заснемането на имот с ид. ***, е била допусната грешка, в размер на 20 кв.м. между двата
имота.Твърди, че има граница с материализирана ограда на место , която е
изпълнена по придаваемото место към имота на ответника, който не е бил
заплатил. Отправил бил ответника В.
нотариална покана към ищцата да „освободи границите“. Твърди ,че ищцата
владее имота си и оградата, която не е била заплатена при условията на ЗУТ.
Твърди ,че оградата е изпълнена по придаваемото место от 13,00 кв.м., което
ищцата била заплатила на ответника, и по
12 м.л. към дъното на парцела, което ответника не бил заплатил на ищцата.
Твърди че имота на ищцата по плана от 1985 г. е УПИ № 516 в кв. 64, а на
ответника ПИ №517.
С отговора на исковата ответникът оспорва исковите претенции. Твърди,че е
станал собственик на дворищен парцел IX-517 в кв. 64 по регулационния план на
гр. П. към онзи момент, с площ от 320
кв.м. По действащия план имота е с *** *** с площ от 336 кв.м., тази площ
владеел от дълги години, като владението му било явно, несмущавано от никого,
не е оспорвано от ищцата. Признава ,че регулационните сметки не били уредени.
Твърди ,че с ищцата имали спорове за поставени по границата – зайчарници,
строителни материали, асми и др. Твърди
,че имота бил заснет през 2013 година, както и наличието на противоречие в
искането на ищцата - претендира 20 кв.м., а по протокола от 1979 година е 13 кв.м.
,по скицата от 2019 година е 16 кв.м.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд за да
отхвърли иска по чл.54 ,ал.2 от ЗКИР се е обосновал основно със заключението на
съдебно-техническата експертиза. В това заключение вещо лице Д.-П. е установила
следното:
В
действащата КККР собствеността е отразена по парцелите от предхождащият я
кадастрален и регулационен план от 1985 г., с който е обезсилен геодезическия и
регулационен план от 1968 г. и няма данни границите по плана от 1985 г. да са
оспорени или изменени. В тези граници е и собствеността по последния по време
документ - изповядана сделка за покупко-продажба с н.а. №97/1992 г. Разликата
заключена между границата на имот пл.№254 по плана от 1968 г. с границата по регулационния
план от 1985 г. на парцел IX-517, която е и граница по действащата КККР, е около 12 кв.м., за която се
дублират права по документи за собственост - н.а. №230/1972 г. с н.а. №97/1992
г. за ½ ид.ч. За другата ½ ид.ч. от тези около 12 кв.м. няма надеждни
източници, по които да може да се установи дублират ли се правата по №133/1952
г. с тези по н.а. №97/1992 г.За парцел IX-254 по плана
от 1968 г. регулацията е доказано приложена по отношение заплатеното предаваемо
място от имот пл.№253. Към годината на одобряване на следващия план - 1985 г.
обаче на място тази регулация не е била приложена. Освен това има навлизане от
около 1 линеен метър в най-западните ъгли на вече разрушените 114 пж и паянтова плевня
от имот пл.№254 на ищцата в съседния имот от запад. Съответно в плана от 1985
г. границата между имоти пл.№516 и пл.№517 вместо по платеното предаваемо място
е отразена по съществувала в онзи момент паянтова ограда и по развалини. Също
така регулационната линия между парцели IX-254 и Х-253
по плана от 1968 г. и тази между парцели VIII-516 и IX- 517 по плана
от 1985 г. не съвпадат напълно. В лицевата част на парцелите регулацията
съвпада почти напълно, а в дъното им се отмества с около 1 линеен метър в
западна посока, т.е. увеличава се парцелът на ищцата, като фактически се
намалява частта предаваща се от нейния имот и се увеличава частта предаваща се
към нейния имот, спрямо предвидените по плана от 1968 г.В действащата КККР
парцелите от предхождащият я кадастрален и регулационен план от 1985 г., с който
е обезсилен геодезическия и регулационен план от 1968г, VIII-516 и IX-517 в кв.64
са отразени съответно като ПИ с ***и ***и ***. За парцел IX-517 регулацията
се счита за приложена с изповядването и вписването на сделка (покупко-продажба)
за него с н.а. №97/1992 г. - последния по време документ. В действащата КККР
границата между ПИ ***и *** съвпада с границата между парцели VIII-516 и IX-517 в кв.64
по действащия регулационен план от 1985 г.Съществуващата на място ограда
съвпада с регулационната граница между парцели VIII-516 и IX-517 по плана
от 1985 г.(съответно с границата в КККР), и с регулационната граница между
парцели IX-254 и Х-253
по плана от 1968 г. в частта, в която тези регулационни граници приблизително
съвпадат. А именно - в частта от заплатените предаващи се около 13 кв.м. от
имот пл.№253 към парцел IX-254. На ръчна скица към геодезическото заснемане, приложено в писмения отговор
на ответника, тази част е между подробни точки с номера 6 и 10. В плановете от
1968 г. и 1985 г. тази част не съществува в кадастралния план. Друга част -
между подробни точки с номера 11 и 13 съвпада с границата между пл.№254 и
пл.№253, и представлява част от границата на паянтова плевня по плана от 1968
г.От подробна точка 13 до подробна точка 15 и северния край, съществуващите на
място стени/огради не съвпадат с нито една граница, както кадастрална, така и
регулационна, по плановете от 1968 г. и 1985 г. Включват обаче границата на
стопанската постройка, описана в н.а. №97/1992 г.В частите от подробна точка 11
до подробна точка 15 и северния край на място ищцата владее около 13 кв.м. от
ПИ *** по КККР; от които за ½
ид.ч. от част от около 10
кв.м. е н.а. №230/1972 г. Останалите около 3 кв.м. са завзета част от имот на
трети лица пл.№252 по плана от 1968 г., за които няма данни да са уреждани като
предаваеми места. Възприемайки така установеното от вещото
лице,първоинстанционният съд е приел,че ищцата не е доказала наличието на грешка
в плана от 1968г., относно процесните
20кв.м., поради което искът й с правно основание чл.54ал.2от ЗКИР е
неоснователен.
Във
въззивното производство е назначена тройна експертиза, заключението на която е
идентично с заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство. Вещо лице С. Б.от състава на тройната
експертиза е депозирала особено мнение,прието по делото, в следния смисъл: липсват
данни за уреждане на регулационни сметки по отношение на процесната част с площ
от 20 кв.м. -придаващо се място от имота на ищцата към парцела на ответника по
плана на гр.П. от 1985г. Няма данни за проведена процедура по реда на ЗТСУ и
ППЗТСУ за прилагане на регулацията ,съгласно която ответникът е станал
собственик на придаваемото място. Вещо лице Б. сочи, че за да се установи
местоположението на процесната имотна граница в дъното на имотите на
страните е проследено отразяването й в
предходния кадастрален и регулационен план на гр.П., одобрен през 1968г. Установява се,че в дъното на имотите се е
придавала част от имота на въззивницата с пл. №254 към парцела ,отреден за
имота на ответника -Х-253 в кв.55 по плана от 1968г. преобладаващо попадаща върху паянтова плевня.
Вещото лице е категорично,че липсват доказателства за прилагане на регулацията
по плана от 1968г. по съответния ред или регулацията, по отношение на
придаващото се място от имота на въззивницата в дъното на имота, към парцела на
ответника не е била приложена. В кадастралния план,одобрен през 1985г. като
граница между имотите е отразено очертанието на плевнята, за която в кадастъра
е записано,че е развалина. Тази имотна граница от 1985г. между двата имота е
променена в по-късен момент с попълване на кадастъра, за което няма данни за
одобряването. Вещото лице приема, че границата между имотите -в дъното им е отразена по плана от 1968г. Регулацията
по отношение на придаващото се място от имота на въззивницата,в дъното на
имота, към парцела на ответника, по двата плана от 1968г. и от 1985г., не е
била приложена поради липса на доказателства за това.
При така установеното,настоящият
съдебен състав съобрази следното: Тълкувателно
решение № 3 от 1993г. на ОСГК е постановено при действието на ЗТСУ/отм./ и
приема, че дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който
регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1
и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е относимо не към заемането на
придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници
след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от
десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание.
В същия смисъл са и разрешенията в: Решение 1419 от 14.12.1971г. по гр.д. №
898/71г., ІІІг.о. на ВКС, което сочи, че с влизане в сила на
дворищнорегулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемото място. Едва след заплащането му може да бъде получено и владението
върху него и тогава регулацията се счита приложена. Ако тези
условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху
придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния
собственик. Решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 4227/2007г., ІVг.о. приема, че
дворищнорегулационния план има отчуждително действие, като преминаването на
собствеността е условно – след изпълнение на законовите изисквания за заплащане
на обезщетението и завземане на имота. При действието на §9 ЗКИР и §8, ал.1 ЗУТ
ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки, то
отчуждителното действие на плана отпада. По сходен въпрос е постановено и
решение на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение №
780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о., в което е прието, че
въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата режима на
ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./ дворищната регулация се счита приложена тогава,
когато са уредени сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет
на база съставен нотариален акт за придаваемото място. Дворищнорегулационният
план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към
съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата
собственост. Едва със заплащането и завземането на придадените места по
съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е
стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници
следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и
регулационен план съгласно чл. 33, ал.3 във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./.
Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е
приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите
стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия
план. В конкретният казус, вещите лица
от тройната експертиза са категорични, че няма данни за заплащане на
придаваемото место от имота на ищцата към този на ответника. При това
положение, неправилно първоинстанционония съд е приел,че регулацията е
приложена и не са налице предпоставките на претенцията по чл. 54 ,ал.2 от ЗКИР.
След като за придадената част от имота с пл. №254 на ищцата към имота на ответника -Х-253 в
кв.55 по плана от 1968г. няма данни за извършена
оценка на придаваемото място, за заплащането му и за завземането му по надлежен
ред, / а този извод от нотариален акт не би могъл да се направи без изрично
описание на релевантните обстоятелства в него/ , то по отношение на тази
придаваема част планът не е приложен, т.е. не е настъпило условието за
окончателното преминаване на собствеността. Затова, при изработването на
следващия регулационен план през 1985г. собствеността на ищцата се
възстановявява /отчуждителното действие отпада/ понеже не е настъпило съвпадане
на парцелните с имотните граници. Ето защо извършеното заснемане на
придаваемата част- в размер на 8 кв.м. от имот с *** като част от имот с *** ***
по действащия план е погрешно. Видно от особеното мнение на в. лице Б. -частта,
оцветена със зелен цвят на скица № 2 приложена към особеното мнение , с площ от 8
кв.м. е частта от имота на въззивницата с *** по действащата кадастрална карта на гр.П..
Именно за тази площ искът е основателен. А за
разликата до посочената в исковата молба площ от 20 кв.м. искът е
неоснователен, и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд ,но по
изложените съображения. Спорната част е оцветена в зелен цвят на скица № 2 от
особеното мнение на вещо лице Б. с площ от 8 кв.м. ,която скица е неразделна
част от настоящото решение.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивната инстанция
приема,че решението, с което искът е отхвърлен подлежи на отмяна ,по отношение
на частта от имот *** ***с площ от 8 кв.м. ,като вместо това за този имот искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР следва да бъде
уважен. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 8 кв.м. до 20
кв.м. решението следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК въззивницата – ищца в процеса има право на направените
разноски в размер на 1 970 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК ,Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 245 постановено на 05.03.2020г. по
гр.дело № 631 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., в частта, с която
искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК е отхвърлен относно имот с площ 8 кв.м.
и вместо него постановява:ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на И.Г.В.,
ЕГН ********** ***, че към момента на изработване на
кадастралния и регулационен план на гр. П.,одобрен със заповед № РД
18-14/20.06.2014г. И.Г.М., ЕГН ********** *** е собственик на имот с площ от 8 / осем/
квадратни метра ,представляващ част от имот с *** ***по
действащия регулационен план на гр. П., която част е оцветена със зелен цвят по
скица № 2 от особеното мнение към СТЕ на вещо лице С.Б.,която скица съставлява неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И.Г.В.,
ЕГН ********** ***, да заплати на И.Г.М., ЕГН **********
*** сумата в размер на 1 970 / хиляда деветстотин и седемдесет/
лева – представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове: 1.
2.