Решение по дело №3740/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 362
Дата: 3 май 2023 г.
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20222230103740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Сливен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103740 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени два иска с пр. осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл. 143 от ЗЗП , вр. чл. 21 от ЗПК, осъдителни искове с пр. осн. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2021 г. между ищцата и ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2334009, по силата на
който са усвоени 2000 лв. за срок от 12 месеца. В приложение към договора били записани
размерите на лихвения процент по кредита, а именно 40 % и Годишният процент на
разходите (ГПР) в размер на 48.21%. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит било
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
били определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в
ал. 2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение.
В чл. 4, ал. 3 било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не пораждал действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1
от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на
кредитополучателя се предоставял Договор за предоставяне на номер, както номерът на
договора за заем, като по така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се
изисквало заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 1783.56 лв. Съгласно
раздел IV „Възнаграждение“ от договора за предоставяне на поръчителство било
предвидено „Кредисимо“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
1
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“
АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се
погасявали с приоритет задълженията към поръчителя. Клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора за
кредит гарантирала, че същият няма да породи действия, ако не бъде осигурено
поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, което от своя страна било сигурен признак, че
потребителят ще заплати възнаграждение за това поръчителство.
Сочи се, че видно от приложената към исковата молба разписка № 0500012545158008
издадена от „Изипей“ АД за заплащането на суми към „Кредисимо“ ЕАД, на 19.02 2021 г.,
ищцата е заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 2201.49 лв. за ползването на
кредита за 41 дни, а именно от 09.01.2021 г. до 19.02.2021 г. и със заплащането на сумата,
задълженията към кредитора и тези към поръчителя били предсрочно погасени.
Сочи се, че Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важели
изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият
договор бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
противоречал на законоустановените императивни правила, като се излагат аргументи в
тази насока.
Сочи се, че процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на правилата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият бил с размер на шрифта по-малък от 12. Наред с
изложеното се счита, че същият бил сключен в разрез с правилата за форма на договора за
кредит, в същия липсвали волеизявленията на страните, както и не отговарял на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и
Закона за потребителския кредит). Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг
траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсвали както саморъчни,
така и електронни подписи. Соченото обстоятелство водело до нищожността на целия
договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.
Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от
ЗПК. В договора, кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването.
2
Твърди се в настоящия случай, че дължимото по Договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на годишния
процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и
договорът за предоставяне на поръчителство били сключени в един и същи ден, както и че
двете търговски дружества били свързани лица, можело да се направи обоснован извод, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за
кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР
(въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото е било
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 300%. Ето защо се счита, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията по договора и с тези си действия кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.
Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен и на друго основание, а именно, тъй
като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Съдебната
практика приемала, че при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не
бил установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне
можел да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като
максимален размер. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на 40
% годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. Процесната клауза на договора, накърнявала договорното равноправие между
страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което същата се явявала нищожна.
Наред с това се посочва, че нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция
съставлявали обезпечение само по себе си по смисъла на закона, поради това нямало как
заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на
договор за банкова гаранция не съставлявало обезпечение на вземанията, тъй като уредбата
му не била посочена в глава VII от ЗЗД. Това потвърждавало още веднъж, че всъщност
уговореното възнаграждение за гарант е част от възнаграждението за предоставения кредит,
но е обособена отделно със цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по
отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите били незаместими по право от
повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент
от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се излагат аргументи и
практика в тази насока.
Предвид изложените съображения, се счита, че посочените клаузи на договора са
3
нищожни, което от своя страна водело до цялостната нищожност на самия договор на
основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, както и че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл.
68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречал на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице бил способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала
правата му като по-слаба страна в правоотношението и водело до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият
договор за предоставяне на поръчителство бил сключен с цел изпълнение условието на
„Кредисимо“ АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът
бил ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което водело до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя били нарушени, тъй като
бил ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи
задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на основание чл. 26, ал.
2, предл. 1 и 4 от ЗДД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид
обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство бил каузален и акцесорен
договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият бил
нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД
предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за кредит. Твърди се,
че предвид нищожността на главния договор - Договорът за кредит и акцесорния характер
на Договора за предоставяне на поръчителство, то последният се явява нищожен и поради
липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2334009 от
09.01.2021 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите;
Да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
09.01.2021 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
4
Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави;
Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 146 от ЗЗП, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът „КРЕДИСИМО“
ЕАД, да заплати на Е. Г. Д., сума в размер на 1 лв., като частичен иск от сумата в размер на
201.49 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Да осъди на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, да заплати на Е. Г. Д., сума в размер на 1 лв., като частичен
иск от сумата в размер на 201.49 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с
договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се сочи, че в исковата молба са
наведени неоснователни и недоказани твърдения. Съгласно чл. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Сочи се, че в настоящия случай шрифтът на Договора за кредит, ведно с
Приложение № 1 към него, Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“
ЕАД („ОУ") и СЕФ, отговарят на изискването на закона. Договорът бил изготвен по
разбираем начин, на български език и бил в предвидената от закона форма.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2334009/
09.01.2021 година (Договорът за потребителски кредит) между ищеца, като
кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 2000,00
лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) 35,70 % и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 42,16 %. Съгласно приложения към настоящия отговор Договор за
потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни
вноски, поради което същият се е задължил да извърши плащания на „Кредисимо“ ЕАД в
общ размер на 2407,44 лева за предоставен му кредит в размер на 2000,00 лева.
Считат се за неоснователни твърденията на ищеца, че процесният Договор за кредит
нарушава редица императивни законови разпоредби. Твърди се, че същият е сключен във
формата на електронен документ и отговаря изцяло на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички
други относими норми на действащото законодателство.
Твърди се, че е неоснователно твърдението, че процесния Договор за потребителски
5
кредит нарушава разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че същият е сключен в
писмена форма, на траен носител (съдържа се в изпратения до ищцата е-мейл и в профила й
на страницата на дружеството) по ясен и разбираем начин. Шрифтът на Договора не е по-
малък от законово определения минимално изискуем шрифт 12. В чл. 16, ал. 5 от Договор №
2334009/ 09.01.2021 година е уговорено между страните, че на основание чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ, страните приемат, че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис,
за какъвто могат да се считат техните имейл адреси определени по-горе, телефонни номера,
IP адреси, потребителски имена и пароли и/или други данни в електронна форма.
Оспорват се наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор № 2334009/
09.01.2021 година поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона
за потребителския кредит, като не се споделят и изложените в тази връзка доводи, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване
договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сочи се,
че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като
възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. При подаване на заявлението
за кредит по електронен път кредитоискателят Е. Г. Д. е имала възможностите а) да избере
необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора между него и кредитора „Кредисимо" ЕАД, като осигури
поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Допълнителен аргумент в тази насока
било и обстоятелството, че договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор
за поръчителство с различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното спазване на
изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне
на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към
момента на сключване на договора за кредит.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържат
действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно
законовите изисквания. Съгласно тях, общият размер на кредита (главница, лихви и разходи
по кредита) е в размер на 2407,44 лв. при спазване на договореното изплащане от 12 месеца,
който размер не е прекомерен, не противоречи на закона и на добрите нрави. Посочва се, че
сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство е съвсем отделен договор,
сключен от него с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и
дружеството „Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор срещу парична престация
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да
стане солидарен длъжник заедно с ищцата за изпълнението на всички негови задължения
спрямо „Кредисимо“ ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.
Ищцата сама е сключила договора с „Ай Тръст“ ЕООД като от страна на ответното
дружество сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е поставяно като
условие за сключване на договор за кредит.
Сочи се, че размерът на договорната лихва също не накърнява добрите нрави и не е
прекомерен, като се излагат аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
6
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2334009/ 09.01.2021 г. не е
нищожен, нито недействителен. Спазена е предвидената форма за неговото сключване като
електронен документ, клаузите в договора са индивидуално уговорени и ищецът реално е
имал възможност да влияе върху тях като промени параметрите на заявлението си за
искания кредит или на някои от разпоредбите на договора, изпратени като проект,
респективно да се откаже на сключи договора. Фактът, че ищецът е приел клаузите на
договора за потребителски кредит при общи условия без възражения означава, че той се е
съгласил с тях и няма предложения за изменение на съдържанието му. В договора също
няма клаузи накърняващи добрите нрави. Ищецът е информиран за договора, налице са
активни действия на кредитора в посока да обясни, да разясни и да уточни съдържанието на
договора по разбираем и ясен за потребителя начин чрез разменени електронни съобщения.
Предвид изложеното се моли съда:
Да остави без уважение предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността
на Договор за потребителски кредит № 2334009/ 09.01.2021 г.;
Да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск за
осъждането на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 1 лв. като
частичен иск от сумата в размер на 201,49 лева;
Да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск за
осъждането на „Кредисимо“ ЕАД, да заплати на ищцата сторените в настоящото
производство разноски.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се оспорват предявените от ищеца
искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №
2334009/09.01.2021 г. година и Договор за предоставяне на поръчителство №
2334009/09.01.2021 г.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2334009/09.01.2021 г. между ищцата като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като
кредитодател, за сумата от 2000.00 лв. Съгласно Договора за потребителски кредит, ищецът
се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни вноски от 200.62 лв., т.е. сума в
общ размер от 2407.44 лв.
Не се твърди в Договор за потребителски кредит № 2334009/09.01.2021 година да е
налице основание за плащане на суми на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
09.01.2021 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с
ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД такъв, какъвто е уговорен от него по Договора за
потребителски кредит № 2334009/09.01.2021 година.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, „Ай Тръст“ ЕООД
7
се е задължило да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който
„Ай Тръст“ ЕООД да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението
на всички негови задължения по Договора за потребителски кредит и за всички последици
от евентуално негово неизпълнение на задължения по Договора за потребителски кредит. За
предоставяне на услугите по Договора за предоставяне поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и
ищецът са уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно
Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 142.00 лв. за периода на действие на Договора за
потребителски кредит. Това е периодът, в който „Ай Тръст“ ЕООД предоставя уговорените
услуги. Съответно, при отказ от Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от
сключването му, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното
правоотношение с „Кредисимо“ ЕАД, ищецът не дължи възнаграждение на „Ай Тръст“
ЕООД за периода, в който не се предоставят уговорените услуги.
Твърди се, че ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е сключил
Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Подписването на Договора за предоставяне на поръчителство от
ищеца е извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код за
достъп. Кодът е получен от ищеца посредством кратко текстово съобщение на посочения от
него мобилен номер и служи за попълване и подписване на Договора за предоставяне на
поръчителство.
Посочва се, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство е сключен във
формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от
ЗЕДЕУУ, като клиентът е потвърдил условията на договора за предоставяне на
поръчителство чрез въвеждане на предоставен му SMS код при спазване на изискванията на
ЗЕДЕУУ и приложимото законодателство. Договорът за поръчителство е подписан с
обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДУУ, който е електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Счита се за неоснователно и релевираното в исковата молба твърдение, че
уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на поръчителство
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца следва да бъде включено от „Кредисимо“ ЕАД в
ГПР като разход по кредита. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че невключването на
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68 г., ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че сключеният
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.
138 ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното
по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита, като се излагат
аргументи в тази насока и се посочва съдебна практика.
В настоящия случай, Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен между
ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД и представлява валидно сключен договор за поръчка по чл. 280
ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя
8
възложените му от последния действия, а именно да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения на ищеца по Договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му.
Още повече вземането за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Посочва се, че допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че договорът
за кредит е сключен преди длъжникът да сключи договор за поръчителство с различно от
кредитора лице. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК
включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е
било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на
договора за кредит. Към момента на сключването на договора за кредит в правния мир
обективно не е съществувал сключен договор между ищеца и представляваното от мен
дружество. Сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е съвсем
отделен договор, сключен от него с дружеството „Ай тръст“ ЕООД и при параметри,
уговорени от ищеца и дружеството „Ай тръст“ ЕООД. Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не е
страна по този договор и не е поставяло сключването му като условие за сключване на
договора за кредит. Ищецът сам е попълнил формуляра с означение, че ще гарантира
договора си за кредит и в последствие сам е сключил договора. Налице е валидна
облигационна връзка между страните — длъжникът сам е заявил договор за кредит в
избрани от него основни съществени елементи на договорното правоотношение — размер
на заетата сума, срок на погасяване. Следва да се отчете и факта, че при кандидатстването
си за кредита от „Кредисимо“ ЕАД длъжникът предварително се е запознал със
съдържанието на договора, включително и с размера на ГЛП, получавайки по и-мейл цялата
преддоговорна информация. Длъжникът сам е избрал погасителен план, съобразен с
разпоредбите на действащия закон, получил е предварителна информация за всички общи
клаузи на Договора, потвърдил е запознаването и съгласието си с тях и по електронен път е
потвърдил волята си за сключване на договор и в последствие е получил заемната сума.
Твърди се, че е неоснователно твърдението, че Договорът за кредит е нищожен, тъй
като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява добрите нрави. Процесният
Договор за кредит е валиден и е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК, видно и от
приложените доказателства. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да надвишава
размера на законната лихва повече от 5 пъти. В настоящия случай ГПР е в размер на 49,00
%. В тази връзка не се явява прекомерен и размерът на ГЛП, уговорен в Договора за кредит.
Сочи се, че е налице обусловеност между отделните договори, като
възнаграждението за поръчителство отразява, че Договорът за кредит е главния договор и
погасяването на Договора за кредит автоматично води като последица до недължимост на
бъдещи плащания към „Ай Тръст“ ЕООД, защото отпада занапред предмета на
гаранционната сделка. Ползването на услугата, респективно задължението към „Ай Тръст“
ЕООД е в пряка зависимост от поведението на Длъжника и плащанията по дълга - при
предсрочно погасяване на кредита не се дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за
9
последващ период. В тази връзка се счита, че заплащането на възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство не нарушава еквИ.лентността на насрещните
престации.
Считат се за неоснователни твърденията в исковата молба, че процесния договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ищеца, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тьй като не били спазени изискванията на чл. 10а., чл. 11, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както н на основание чл. 68е, чл. 143, ал 1 и чл. 147
от ЗЗП.
Посочва се, че разпоредбите на ЗПК са неприложими за договора за предоставяне на
поръчителство. Същият представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Съгласно чл. 1 от
ЗПК, този закон урежда изискванията към договора за потребителски кредит, а съгласно чл.
3 ЗПК се прилага и по отношение на договори за кредит под формата на овърдрафт,
договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на
стоката — предмет на договора, т.е. ЗПК като специален закон е неотносим към процесния
договор за предоставяне на поръчителство. Следва да се има предвид, че при преценката за
наличие на неравноправни клаузи съществува ограничение съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП и не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, което е и пряко свързано с изискването на чл. 147 ЗЗП за съставянето на
клаузите по ясен и недвусмислен начин. Процесният договор за предоставяне на
поръчителство съдържа именно такИ. ясни и разбираеми клаузи, видно от договорните
условия.
Поради изложеното, не следва да бъдат споделени твърденията на пщцовата страна
за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Наведените доводи за липса
на насрещна престация по сключения договор между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД са
несъстоятелни, предвид наличието на задължаване от страна на „Ай тръст“ ЕООД в
качеството си на поръчител спрямо „Кредисимо“ ЕАД като кредитор на ищеца за
изпълнение на нейното задължение по процесния договор за кредит. С това, „Ай тръст“
ЕООД е изпълнило своето договорно задължение.
Предвид изложеното се моли съда:
Да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за
прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 2334009/09.01.2021 г.,
сключен между ищеца, като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател,
както и иска за прогласяване на нищожност на сключения на 09.01.2021 г. договор за
предоставяне на поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2334009/09.01.2021 г.;
Да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за осъждането
на „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати на Е. Г. Д., сумата в размер на 1,00 лева като частичен иск
10
от сумата в размер на 201,49 лева;
Да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за осъждането
на „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати на Е. Г. Д., сторените в настоящото производство разноски.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, с която уведомява съда, че е в невъзможност да
се яви в с.з. поради служебна ангажираност. Не възразява да бъде даден ход на делото. Не
възразява да бъде прието заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза. По
същество моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Претендира разноските по делото. Прави възражение за недължимост и прекомерност на
претендираното юриск. възнаграждение.
С отделна молба на основание чл. 214 ал.1 от ГПК прави изменение на предявената
искова претенция.
Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е становище от процесуален представител, в което заявява, че
поддържа отговора на исковата молба, както и депозираните становище. Оспорва
твърденията на ищеца изложени в исковата молба, както и в депозираните становища.
Оспорва и размера на претендираното адвокатско възнаграждение. По същество моли съда
да остави без уважение предявения иск. Претендира разноските по делото.
Ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е становище от процесуален представител, в което заявява, че
поддържа отговора на исковата молба, както и депозираните становище. Оспорва
твърденията на ищеца изложени в исковата молба, както и в депозираните становища. По
същество моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск.
Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 09.01.2021 г. между ищцата Е. Г. Д. и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2334009, за сумата от 2000,00 лв., при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) 35,70 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 42,16 %. Съгласно приложения към настоящия Договор за потребителски кредит, ищецът
се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни вноски, поради което същият се е
задължил да извърши плащания на „Кредисимо“ ЕАД в общ размер на 2407,44 лева за
предоставен му кредит в размер на 2000,00 лева.
Общият размер на кредита, включващаглавница, лихви и разходи по кредита е в
размер на 2407,44 лв. на 12 месеца.
Между ищцата и Ай Тръст ЕООД на 09.01.2021 г. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство , по силата на който срещу парична престация дружеството
11
„Ай Тръст“ ЕООД се е съгласило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да стане
солидарен длъжник заедно с ищцата за изпълнението на всички негови задължения спрямо
„Кредисимо“ ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.
Съгласно Приложение № 1 към договора за поръчителство възнаграждението на поръчителя
е в размер на 142 лева на месец за периода от действието на договора за кредит.
Видно от приложената към делото разписка № 0500012545158008 издадена от
„Изипей“ АД за заплащането на суми към „Кредисимо“ ЕАД, на 19.02 2021 г., ищцата е
заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 2201.49 лв.
С молба от 07.04.2023 г., процесуалният представител на ответницата прави
изменение на предявената искова претенция срещу „Кредисимо“ ЕАД, като увеличава
размера на претендираната сума на 48,99 лева и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, като увеличава
размера на претендираната сума на 142 лева.
В с.з. съдът на основание чл. 214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения
осъдителен иска срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД от частичен иск в размер на 1 лев, на
сумата 48,99 лева, както и изменение на предявения осъдителен иска срещу ответника „Ай
Тръст“ ЕООД от частичен иск в размер на 1 лев, на сумата 142 лева.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че съгласно приложената към делото разписка № 0500012545158008, издадена от
„Изипей“ АД, на 19.02.2021 г. ищцата Е. Г. Д. е заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 2201.49 лв. С извършеното еднократно плащане, са погасени сумите главница -
2000 лв., лихва - 48.99 лв., вноска по Договор за предоставяне на поръчителство, гарант „Ай
Тръст“ ЕООД - 142 лв., надвнесена сума - 10,50 лв.
Съгласно Чл. 19 (1) от 3ПK, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Общ размер на всички плащания - 2407.44 лв. /вкл. общ размер на главницата, заедно
с лихвите и разходите, които могат да възникнат/.
В този смисъл разходът за поръчителство, съгласно Договора за предоставяне на
поръчителство, не е включен при изчисляването на посочения ГПР - 42.16 %. Ако в него се
включи предвиденото възнаграждение за поръчителство за срок от 12 месеца, в размер на
142 лв. за периода на действие на Договора за потребителския кредит, то ГПР ще бъде в
размер на 347,66 %.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно, че Договорът е експортиран от системата с шрифт „Times New Roman“, като
заглавната част е с размер на шрифта 14.5, а основната част с размер на символите 12.5.
Символите в общите условия също са с шрифт „Times New Roman“ и размер 12.5.
Заглавната част е написана с главни удебелени букви с размер 14.5.
12
Основната част на Приложение № 1 е изобразено с шрифт „Times New Roman“ и
размер 12.5. Заглавната част е написана с главни удебелени букви с размер 14.5.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-счетоводна и техническа
експертизи, като изготвени от специалисти в областта, с необходимите знания и
компетентност.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и закона на
два договора – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са допустими, а
разгледани по същество и основателни.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
Налице е валиден договор за потребителски кредит, а неразделна част от същия са
Общите условия/ОУ/ и Стандартния европейски формуляр/СЕФ/.
В конкретният случай приложение намират и нормите на Закона запредоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на „Ай тръст”.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба.Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една
от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от
подаване на заявлението.
Въведените в исковата молба от ищеца основания за недействителността са две:
нарушение на добрите нрави и на императивната законова разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с
чл.21 ал.1 ЗПК .
Съдът следва да извърши преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ
до нищожност на инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази
клауза. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е предявил няколко
13
обективно съединени иска за недействителност на договора, в тези случаи съдът не е
обвързан и от посоченото от ищеца, относно вида на съединяването на предявените искове
(кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната
обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до
недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия.
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е налице друго
основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да разгледа първо нищожност поради
противоречие със закона. Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1,
т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в договора за кредит не е отразена действителната
„обща сума,дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено задължението,
поето по договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се отразява на
размера и на ГПР,защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за
кредит на 42.16% ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната
лихва. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 2407.44 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Кредисимо ЕАД като кредитор не оспорва, че е предоставил на ищцата процесната
сума от 2000лв.
Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в
сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
14
поръчителство между кредитора и поръчителя, не може да се приема, че кредиторът не е
знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от
кредитодателят поръчител е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя е
кредиторът по договора за потребителски кредит.
В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване
на кредита“, чл. 6 и чл. 8, ал.4 , т. 2 от сключения от Договор за предоставяне на
поръчителство е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл.8 ал.5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, кредитодателят е овластен да получава плащане на възнаграждението по
него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера
на ГПР да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца
да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като
условие за отпускане и усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на
чл.4 от договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата
реална промяна, защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като
се задължи с допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит, следва да се
извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без коментираната клауза.
Преценката следва да се извърши към датата на сключване на обсъждания договор за кредит
– 09.01.2021 г..
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влеченищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните разпоредби на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор обуславя недействителността на
целия договор, защото без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за кредит не
би бил сключен в този момент.
15
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на договора за
кредит от 09.01.2021 г.., поради противоречие със закона подлежи на уважаване.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки, че всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва
да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата договора е
определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено от
кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора за предоставяне
на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече,
предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8,
ал.5,изр. второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни
договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения
между страните, последиците от прогласяването на недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство. Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да договаря
условията за поръчителство.
Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е и икономически
по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност
да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна
лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно
покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна печалба за
кредитора в размер на 1704 лева- по 142 лева месечно за целия срок на договора сума, която
се приближава до размера на главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с предоставения
кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения, да се реализира по
– голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение,
независимо от начина на нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и
като такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 09.01.2021 г.., сключен с ищцата е нищожен на посочените две основания,
предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие със закона и поради противоречие с
добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
16
По предявените осъдителни искове с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждането на Кредисимо ЕАД да заплати сумата 48.99 лева и осъждането на Ай Тръст
ЕООД да заплати сумата 142 лева..
Предвид прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 2334009
от 09.01.2021 г., и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата то на осн. чл.
23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По делото е установено, че чистата стойност на кредита е 2000лв. Установено е също
от заключението на вещото лице по приетата по делото СИЕ , че ищцата е заплатила на
Кредисимо ЕАД сума в размер на 2201.49 лева на 19.02.2021 г. чрез Изипей АД. С
извършеното плащане са погасени 2000 лева главница, лихва в размер на 48.99 лева и
вноска по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 142 лева. Надвнесена е
сума в размер на 10.50 лева. При което разликата между чистата стойност и заплатените
средства или сумите от 48.99 лв. – договорна лихва и 142 лв. - възнаграждение на гаранта се
явяват недължимо платени и поради това подлежат на връщане.
Ето защо и ще се осъди ответникът "Кредисимо" ЕАД да заплати на ищцата сумата
от 48.99 лв. – договорна лихва ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на искова молба, явяваща се и дата на поканата за плащане до окончателното изплащане на
сумата.
Ай Тръст ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 142 лева, ведно
със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдет
осъдени да заплатят на ищцата сторените разноски в производството в размер на 200 лева
д.т., 150 лева депозит за СЧЕ е адв. възнаграждение в размер на 1600 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на
Договор за потребителски кредит № 2334009 от 09.01.2021 г., сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и Е. Г. Д. с ЕГН
********** от *****
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на
Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2021 г., сключен между „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и Е. Г. Д. с ЕГН
********** от ******
17
ОСЪЖДА„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“ да заплати на Е. Г. Д. с ЕГН ********** от ***** сумата 48.99 лева, на осн. чл.
23 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, представляваща недължимо
платена сума по недействителен, нищожен Договор за потребителски кредит № 2334009 от
09.01.2021 г., поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“да заплати на Е. Г. Д. с ЕГН ********** от ***** сумата 142 лева, на осн.
чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, представляваща
недължимо платена сума по недействителен, нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 09.01.2021 г. поради начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на Е. Г. Д. с ЕГН ********** разноски в размер на 1950 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
18