№ 1097
гр. Русе, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20244520101208 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. Д. Д., Т. П. Д., С. П. Д., и
тримата от гр.Русе срещу „Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Русе, 7011, п.к.12 искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки един по 200 000.00 лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на злополуката- 19.12.2022г. до
пълното изплащане на сумата. Претендират разноски за процесуален представител, на
основание чл.38 от ЗА.
Първата ищца, В. Д. Д., е имала сключен брак с П. Д. от 21.09.1975 г. до
неговата смърт на 28.01.2023 г. От брака си имат две деца - дъщеря С. Д. и син Т. Д. -
втория и третия ответник.
Ищците твърдят, че П. Д. работел по трудов договор с ответното дружество на
длъжност „Шлосер ремонт и поддържане на машини и съоръжения“. По време на
работа на 19.12.2022 г. при изпълнение на възложена работа от пряк началник е
възникнал пожар, при който той е получил изгаряния на тялото. Приет е по спешност в
УМБАЛ „Медика“ АД на 19.12.2022 г., където е лекуван до 28.01.2023 г. По време на
лечението му са провеждани три оперативни интервенции. Предвид големия процент
изгаряния и тяхната тежест на 28.01. 2023 г. наследодателят им починал.
Злополуката, в резултат на която наследодателят им починал била приета за
трудова съгласно Разпореждане № 5104174/ 18.01.23 г на ТП на НОИ-Русе.
1
Наследници по закон на П. Д. са тримата ищци - преживялата съпруга и двете
деца.
И тримата ищци търпели от настъпилата смърт на техния баща и съпруг
страдания с голям интензитет. Новината за станалата тежка злополука е предизвикала
дълбоки и непреодолими травми и у тримата ищци. След първоначалния шок всеки се
опитвал да приеме случилото си, заживял с надеждата за възстановяване на
пострадалия П.. Полагали всички възможни грижи, необходими за лечението, като
намиране на кръводарители, обгрижване от съпругата му в болничното заведение, като
придружител, извършване на рехабилитационни процедури и др.
На 28.01.2023 г. П. Д. е починал в резултат на тежкото изгаряне. Ищците за
втори път преживели шока и скръбта от загубата на съпруга и баща си.
Към деня на злополуката - 19.12.2022 г. П. Д. е бил в добро здравословно
състояние, работоспособен, имал е задружно и сплотено семейство, което е разчитало
на подкрепата му.
П. Д. заедно със съпругата си са живели в гр. Русе ************, където той
основно се грижил за имота, за поддръжката му, извършвал е сам всички ремонти,
както основни, така и текущи. Семейството е притежавало и имот на село, за който
отново почти всички грижи е полагал П.. Децата му, макар и пълнолетни също са
разчитали на баща си за поддръжката на домовете си, тъй като той имал умения в тази
област.
В. е преживяла много тежко смъртта на съпруга си. Първите дни след смъртта
му тя не е била адекватна, не е можела да осъзнае случилото се, като изпада в
депресия. Наложило се е медицинско лечение както от специалист психиатър, така и от
заболявания, чиито провокиращи фактори са силен стрес и срив на имунна система.
Имали са планове за реновация на селски имот, където да прекарат съвместно
старините си, които не са се осъществили в резултат на прекъсване на един човешки
живот. Имали са и други планове и надежди за подкрепа в съвместил им живот, които
също са прекъснати.
След смъртта на съпруга си В. се е преместила да живее при сина си, тъй като
не е могла да остане сама в къщата. Причината за това са заболяванията, които е
получила, психичното състояние и необходимостта да се полагат грижи за
възстановяване на здравето и.
Т. Д. е имал силна връзка с баща си. Заедно с него са се грижили за дома му, П.
е помагал много за грижите за децата му - две момчета, които отглежда сам.
В първите месеци след смъртта на баща си Т. е трябвало да поеме основните
грижи за майка си и сестра си, заедно и с грижите за децата. Това изключително го
натоварвало не само емоционално, но и му е попречило в бизнеса. Бил е принуден да
2
изостави част от работата си в резултат на което значително спадат месечните обороти,
и това е повлияло на финансовия резултат на дружеството, което е единствения
източник на доходи на семейството му.
С. Д. също е имала изключително силна връзка с баща си. Заедно са празнували
всички семейни празници, заедно са били на почивка. Разчитала е на баща си не само
за помощ в бита, но и като подкрепа и съвет -в живота й.
Новината за смъртта на баща й я е разстроила изключително много. Наложило
се е да остане в къщи, тъй като не е била способна да работи, докато се справи с
мъката и тъгата. Наложило се е да потърси медицинска помощ поради склонността и
да развива доброкачествени тумори при повишаване нивото на хормона на стрес.
Наложило се да проведе лечение и последващ контрол на здравословното й състояние.
Цялата ситуация е била изключително травмираща и съсипваща и за тримата,
както и за останалите близки на П. - неговите внуци, на които е трябвало да съобщят
по деликатен начин за смъртта.
С много медикаменти и подкрепа от близки и приятели ищците са успели да се
справят с първоначалния шок, да организират погребението, да се справят с
първоначалните административни формалности, свързани със смъртта като
прекратяване на договори, смяна на партиди, сметки и други.
След приключване на този период, в който ищците са се държали от адреналина,
от лекарствата, изпаднали в нова тежка фаза от живота си - да останат насаме със себе
си и да приемат факта на смъртта на най-близкия си човек. Наред с това трябвало да
извършат и редица административни задължения, свързани със снабдяване с
документи за смъртта, деклариране на този факт на редица места, подаване на
заявления за пенсии, и други. Отделно от това те започнали да търсят отговор на
въпросите за причините за смъртта на П..
В. се опитала да поеме върху себе си отговорността за текущите задачи, да
помага на децата и внуците си, но всичко това я сломило и тя изпаднала в тежка
депресия. Не можела да приеме ситуацията, не спирала да плаче и не можела да се
успокои. Не можела адекватно да се ориентира в житейските ситуации и да вземе
каквито и да било решения. Това наложило посещението й при личен лекар, д-р
Джурова, с която многократно вземат решения за провеждане на лечение, отговарящо
на наличните заболявания, както и на тези, които се отключват от настъпилата смърт ,
като депресия, хипертония, псориазис, инфекциозни заболявания в резултат на слаба
имунна система. Тъгата по загубата на съпруг и влошеното здравословно състояние
още повече увеличават страданията на ищцата, чувството за безпомощност и
безизходица са големи и травмиращи.
Страхувала се, дали сама ще успее да се справя финансово с домакинството,
дали ще може да покрие всичките си потребности - храна, дрехи, издръжка. Загубата
3
на съпруга й я поставило и в много трудно финансово състояние, което я затруднява
икономически и натоварва психически. Значително са ограничили потребностите си,
основно за храна и консумативи за жилището им.
П. е бил опората на семейството, тъй като е бил по-уравновесеният, по -
спокойният, винаги е обмислял решенията си, държал е да се обсъждат преди да се
приемат и реализират. Той е бил човека, който е можел да реши всеки проблем -
житейски или технически и съпругата и децата му са разчитали изцяло на него.
Към настоящия момент В. все още не може да приеме, че съпругът й не е жив и
че няма да се върне някой ден при тях, че няма да отвори врата или няма да включи
косачката или да донесе дърва за печките. Като опит да избегне тежките мисли тя
спряла да излиза с общите им приятели, тъй като когато ги виждала си спомняла за
общите им срещи, когато са били заедно с П. и това я натъжавало отново. Вече не
намирала общи теми на разговор - струвало й се, че те постоянно говорят за семейните
си отношения и тя оставала изолирана - няма какво да сподели, освен мъката си.
Предпочитала да стои вкъщи, да се грижи за внуците си.
След смъртта на П. за съпругата му се явявят много нови задължения и задачи,
които досега са извършвани от него - плащане на сметки, комуникация с
администрации, обезпечаване на дърва за отопление, поддържане на двора. Много
ежедневни дейности, които дори до сега не била забелязвала, но без които не може да
премине ежедневието и. Това и отнемало от времето, натоварвало я психически и я
затруднявало допълнително.
Най-много я натоварвала отговорността към децата, невъзможността да замести
баща им в разговорите, в съветите, в мъжката подкрепа, която са получавали от него.
Макар и към настоящият момент да са изминали 12 месеца от смъртта на П., съпругата
му не е успяла да възстанови душевното си здраве, да приеме случилото се и да
продължи живота си напред. Все още страданието и мъката са силни, а трудностите в
ежедневния живот и липсата на мечти и планове за бъдещето остават.
Животът на Т. също се променил коренно. След загубата на баща си, той бил
силно разстроен, чувствал се емоционално и психически нестабилен. Притеснявал се
за майка си и нейното здраве и искал да я закриля и подкрепя, затова предпочитал да я
вземе в дома си в Русе, да е до нея и да й помага в този тежък за семейството му
период. При Т. започват чести превишения на кръвно налягане, констатирани са и
повишени нива на кръвна захар. В грижата си за децата, остава без подкрепа на
човека, на който основно разчита, включително съпровождането им до училище,
спортни мероприятия, медицински прегледи и нужди от всякакво естество, на които
единствено П. Д. е отреагирал безапелационно и себеотдадено. Децата от своя страна
губят, приятел и вдъхновяваш пример. Със загубата на баща си Т. изгубва и човека, с
който заедно са извършвали поддръжка и ремонти по фамилни имоти, инвентар и
4
автомобили, човекът, който е бил за пример и модел на подражание. След загубата
поема грижата за селския семеен имот, като дребни ремонти по къщата, ремонт на
оградата, подмяна на част от ВиК, ремонти на инвентар, както и необходимите
ремонти, данъци и застраховки на автомобила, който е бил собственост на П. Д., с
надеждата неговата майка да използва самостоятелно отново. Отлагат се
предварително планирани ремонтни дейности. Нарушава се работата в дружеството
му, което е единствен източник за доходи за семейството.
Животът на С. след смъртта на баща й е коренно различен. Смъртта я съкрушава
и нанася траен отпечатък в съзнанието й, които се отразяват крайно негативно на
емоционалното й състояние. Започва да получава паник атаки, изразяващи се в страх
за близките й, безсъние, кошмари, задух и сърцебиене. Започва да изпитва ужас при
всяко позвъняване на близките си и най-вече на майка й дали ще й отговорят. Ако не й
отговорят по някаква причина на обаждането, изпада в паника, че нещо им се е
случило. Тази мисъл я тормози и преследва непрекъснато. Всяко позвъняване е
съпроводено с първоначална тревога и страх. Получава задух, сърцебиене, силно
разтревожена и плачлива е. Близките й също се тревожат изключително много, имайки
предвид състоянието й и ако се окаже, че имат пропуснато обаждане от нея.
Здравословното й състояние се влошава.
По-късно, полагайки грижи за почистване на гроба на баща си получава
ухапване, което е диагностицирано като лаймска болест. Налични са медицински
документи за дългосрочно лечение, изследвания и проследяване на състоянието й.
Поради стрес получава срив на имунна система, в резултат на което отключва
свръхчувствителност към респираторни заболявания в по- тежка форма.
Злополуката е връхлетяла ищците внезапно, неочаквано, като първоначално не
можели да повярват и не осъзнавали какво им се е случило. И към настоящия момент
цялото семейство преживява тежко и не може да се примири със загубата на загиналия
П.. И до настоящия момент очакват всеки момент завръщането му в къщи.
В резултат на злополучния инцидент съпругата му и децата му търпят
неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдание по изгубения баща и съпруг,
борят се с психичните травми, опитват се да възстановят живота си в нормални
граници.
Правели всичко възможно за да преодолеят тежката загуба, съветвали се
периодично със психиатър, за да се стабилизират и водят пълноценен живот.
Част от страданията се и в нарушения финансов баланс в семейството, тъй като
първата ищца е пенсионер, а починалият съпруг е получавал трудово възнаграждение
над средното за страната. Това засилва чувството на несигурност и тревога.
Състоянието, в което се намират и тримата, 12 месеца след смъртта на П. предполага,
че всеки от ищците трудно ще излезе от тежката криза, в която се намира, трудно ще
5
намери новия си път, а душевното спокойствие вероятно няма да бъде намерено.
Начина на живот и стандарта на живот, който тримата ищци са имали е изцяло
променен и загубен. Сега те трябва отново да изградят своя живот, да намерят най-
подходящите за тях правила, така че да могат да преодолеят огромната загуба и да
намерят новия си път.
Мъката и страданието от загуба на баща и съпруг, особено когато между тях е
имало силна привързаност и обич няма да се преодолее до края на живота на ищците.
И тримата знаели, че П. е ценен служител от своя работодател, той винаги е бил
отдаден в работата си и давал максимално всичко при изпълнение на трудовите си
задължения. След неговата смърт обаче, семейството не получило никаква подкрепа от
ответника, освен заплащане на разходите за погребението.
В името на добронамерените отношения, ищците са предложили на
работодателя да се договорят извънсъдебно за изплащане на обезщетение. В момента,
в който с писмо от 14.11.2023г. ищците заявили претенцията си, ответникът
преустановил всякаква комуникация с тях. Считат това поведение за недобросъвестно
упражняване на работодателската власт, тъй като ответникът не е длъжен да приеме
предложението или да се спогоди, но етичните и правните норми налагат да даде
отговор.
За всички претърпени мъки и страдания, както и за предвидимите такива, които
ще търпят ищците от трудовата злополука и внезапната смърт на П. Д. до края на
живота си, определят справедливо обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки
един от тях.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на по 200 000 лв.
за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на злополуката 19.12. 2022г.
до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски, както и
адвокатско възнаграждение, с оглед безплатното явяване в защита на ищеца на
основание чл.38 от ЗА.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения иск по чл.200, ал.1 от КТ.
Ответникът „Дунарит” АД, гр.Русе, оспорва иска като изцяло неоснователен и
недоказан поради изключително съпричиняване от страна на пострадалия, който не е
положил елементарно старание и внимание, пренебрегнал е основни технологични
правила и правила за безопасност, като по този начин не е положил грижата, която и
най небрежния би положил при същите условия.
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:*********, гр.София – помагач на страната
6
на ответника, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от трудова
злополука се основават на разпоредбата на чл. 200 от КТ. Съгласно цитираната
законова разпоредба:
(1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50
на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина
за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както
и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Следователно, за да се уважат исковете следва да е налице трудова злополука,
която да е довела до смърт на родственика на ищците. Размерът на неимуществените
вреди следва да се определи от съда по справедливост /в този смисъл е константната
съдебна практика - виж решенията на ВКС по по гр. д. № 1134/92 г., IV г. о., докладчик
председателят на отделение Благовест Пунев, по гр.д. № 1729/2006 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Цачева, по гр.д. № 1575/2003 г., III гр. о., докладчик
председателят Таня Митова/.
В настоящия случай от представения по делото писмени доказателства -
преписи от становище относно инцидент –запалване с пострадал работник и
разпореждане на ТП на НОИ-Русе е видно, че на 19.12.2022 г. по време на работа в
ответното дружество в резулт на злополука П. Т. Д. е получил обгаряне на долни
крайници, като злополуката е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.
Същата е настъпила през време и по повод на извършваната работа, като П. Д., при
изпълнение на възложена работа от пряк началник, е почиствал бъркалка на миксер за
боя, използвайки разредител в близост до нагревателен уред, вследствие на което
възникнал пожар от който получил обгаряне на долни крайници. Приет е по спешност
в УМБАЛ „Медика“ АД на 19.12.2022 г., където е лекуван до 28.01.2023 г. По време на
7
лечението му са провеждани три оперативни интервенции. Предвид големия процент
изгаряния и тяхната тежест на 28.01. 2023 г. П. Т. Д. е починал. От изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява еднозначно, че причината за
смъртта е именно изгарянето, получено при злополуката. Вещото лице заключава, че
„причината за настъпилата смърт на Д. следва да се отдаде на установеното, тежко и
на голяма площ изгаряне на долните крайници, довело до интоксикационен синдром,
генерализиран възпалителен процес и полиорганна недостатъчност“. Експертът е
посочил, че при изгаряне около 25% каквото е било при наследодателят на ищците, е
възможно да настъпи летален изход и при своевременно и адекватно лечение,
съобразено с утвърдените медицински алгоритми. В този смисъл са отговорите и
останалите въпроси от медицинската експертиза.
С оглед на това съдът счита, че е доказан право-пораждащият факт за правото
на ищците на обезщетение за претърпените вреди. Това е така, защото кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга /Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС/. Възприетото от
съдебната практика решение относно определяне на кръга от лица, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело до смърт
изхожда от принципа за справедливостта и последователно е прилаган и в случаите,
когато увреждането е резултат от трудова злополука - в този смисъл Определение №
1024 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 246/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Д.а, Определение № 604 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2011 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, Определение № 229 от 20.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1203/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова. Поради
това ищците, които са съпруга и деца на починалия /видно от у-ние за наследници в
препис на л.7 от делото/ са лица, които имат право на обезщетение за вредите от
настъпилата при трудова злополука смърт на свой близък. При това положение следва
да се прецени какви са претърпените от правоимащите ищци вреди и какво
обезщетение се следва за тях, а след определяне на размерите да се разгледа и
възражението на ответника по чл. 201, ал.2 от КТ. Конкретното съдържание на
отношенията между починалия и ищците и това какви болки и страдания са
претърпели в резултат на смъртта му са от значение за размера на обезщетенията и
представляват обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определянето
им по справедливост съгласно изискването на чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на
починалия, трудоспособността му, общественото му положение, отношенията между
8
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица друго обстоятелства /проявили се във всеки конкретен случай/,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящото
производство са разпитаните свидетели, които установяват, че ищците са преживяли
изключително тежко загубата на своя съпруг и баща както предвид възраст, така и
предвид обстоятелствата, при които е настъпила. От събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че ищците и починалия им съпруг и баща са били едно
задружно семейство, със силни връзки между тях, които са живеели в хармония и
взаимопомощ. Стожер на семейството е бил П. Д., който се е грижил за всички.
Независимо, че децата му са вече пълнолетни и самостоятелни, П. Д. е бил човека
опора за тях. Помагал е за технически и битови проблеми, помагал е на дъщеря си
дори в работата й, съдействал е и на сина си за бизнеса му. Св. Златев излага факти за
състоянието на ищеца Т. Д. след смъртта на баща му, как се е променил, затворил се е
в себе си, не е бил предишния „веселяк“. Сочи, че докато баща му е бил в болница Т. е
бил много угрижен, дори на обичайните тренировки на децата е бил постоянно на
телефона. Налагало се е свидетеля да съдейства за сина на Т., за водене и прибиране
от тренировки, неща, които ги е правил при необходимост дядо му. Споделя, че е
станал доста разсеян в работата си, при поръчка за десен калник е доставял ляв, дава
различен ремък и всичко това от напрежението и скръбта по баща си. Споделя, че
големият син на Т. е поканен да играе в отбора на Дунарит, но той е отказал, тъй като
свързва мястото със смъртта на дядо си. Свидетелите Ангелова и Цонев споделят за
близките си отношения със семейството на П. Д., изнасят факти колко задружно
семейство са били, как заедно са празнували всички празници, заедно са ремонтирали
дома си, заедно са ходели на почивки. Св. Ангелова споделя, че след смъртта на
съпруга си ищцата е била много разстроена, известно време е живяла при сина си,
вероятно защото се е страхувала да остане сама, но после се е върнала в апартамента
си. Започнала да се оплаква от високо кръвно, случвало се е да падне, ударила си
главата, поради това ходела с шапка. Свидетелката я е канила на разходки или други
занимания, с цел да я разсея, но ищцата отказвала. Св. Цонев твърди, че до
злополуката П. Д. не се оплаквал от здравето си, напротив бил е жизнен, активен.
Твърди, че след злополуката съпругата му рязко се е променила. Тя и децата й са били
много ангажирани с лечението, посещавали са болница ежедневно, търсели са
кръводарители, основно Т. се е занимал с това. След смъртта на П. Д. съпругата му
често е била натъжена, плачела, вече нямало обичайните семейни събирания и
тържества. Тежестта за семейството е паднала върху Т., свидетелят Цонев му е
съдействал по апартамента и мазето на баща му, от там има впечатления, че той е
станал доста сприхав и изнервен. Св. Г.а е колежка на С. Д. и от там познава
семейството й. Споделя, че връзката баща дъщеря е била много силна, почти всеки ден
9
П. Д. е минавал през магазина, където тя работела, интересувал се е от дъщеря си, бил
е много грижовен, заедно са били на празници, на екскурзии. След злополуката С. се е
променила коренно, станала е изнервена, тревожна, започнала да страда от алергии,
появили са се болежки, които преди не са съществували, появили са се червени петна.
Счита, че и към настоящия момент С. не е преодоляла скръбта по баща си. Св.
Стоянов сочи, че С. е била голямата слабост на П. Д.. След смъртта му С. тотално се е
сринала, имунитетът й е паднал и е започнала много често да боледува. При едно от
посещенията на гроба на баща си, С. била ухапана от насекомо и се е наложило да
бъде лекувана от лаймска болест с антибиотици. Твърди, че съпругата на П. Д. също
тежко е преживяла смъртта му, също е има сериозни здравословни проблеми, появили
са се екземи по главата, високо кръвно. Твърди, че П. е бил много стриктен и
изпълнителен работник, ставал е в три часа, за да бъде навреме на работа, понякога е
почивал само един ден в месеца, когато е имало много работа, сроковете ги притискат
и също е помагал в производството. Не помни да е боледувал, дори счита, че за П. Д. е
под достойноството му да се разболее и да отсъства от работа. Злополуката е
настъпила на 19.12.2022 г., а П. Д. е починал на 28.01.2023г. Ищците на два пъти са
преживели шока и скръбта от загубата на съпруга и баща си. С много медикаменти и
подкрепа от близки и приятели ищците са успели да се справят с първоначалния шок,
да организират погребението, да се справят с първоначалните административни
формалности, свързани със смъртта като прекратяване на договори, смяна на партиди,
сметки и други. След приключване на този период, в който тримата ищци са се
държали от адреналина, от лекарствата, изпадат в нова тежка фаза от живота си – да
останат насаме със себе си и да приемат факта на смъртта на най-близкия си човек.
Наред с това трябва да извършат и редица административни задължения, свързани със
снабдяване с документи за смъртта, деклариране на този факт на редица места,
подаване на заявления за пенсии, и други. Наред с това те започват да търсят отговор
на въпросите за причините за смъртта на П. Д.. И към настоящия момент цялото
семейство преживява тежко и не може да се примири със загубата на загиналия П. Д..
И до настоящия момент очакват всеки момент завръщането му в къщи. В резултат на
злополучния инцидент съпругата му и децата му търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в мъка и страдание по изгубения баща и съпруг, борят се с психичните
травми, опитват се да възстановят живота си в нормални граници. Правят всичко
възможно за да преодолеят тежката загуба, съветват се периодично със психиатър, за
да се стабилизират и водят пълноценен живот. Част от страданията се изразяват и в
нарушения финансов баланс в семейството, тъй като първата ищца е пенсионер, а
починалият съпруг е получавал трудово възнаграждение над средното за страната.
Това засилва чувството на несигурност и тревога. Състоянието, в което се намират и
тримата и към момента предполага, че всеки от ищците трудно ще излезе от тежката
криза, в която се намира, трудно ще намери новия си път, а душевното спокойствие
10
вероятно няма да бъде намерено. Начина на живот и стандарта на живот, който и
тримата ищци са имали е изцяло променен и загубен. Понастощем те трябва отново да
изградят своя живот, да намерят най-подходящите за тях правила, така че да могат да
преодолеят огромната загуба и да намерят новия си път. Мъката и страданието от
загуба на баща и съпруг, особено когато между тях е имало силна привързаност и обич
няма да се преодолее до края на живота на ищците.
Отчитайки изложените по-горе съображения, съдът счита че причинените на
ищците вреди от смърт на техния съпруг и баща при трудова злополука подлежат на
обезщетяване с парично обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.
Последният въпрос от значение по делото е налице ли са обстоятелства, които
да изключват дължимостта на обезщетението /виновно причиняване от пострадалия -
чл. 201, алл.1 от КТ/ или да дават основание за намаляването на размера му /груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ/. По делото няма твърдения и
доказателства за умишлено причиняване на вредата от пострадалия. Ответникът обаче
е направил възражение по чл. 201, ал.2 от КТ - "Отговорността на работодателя може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност". В негова тежест е да докаже същото. По делото са представени
вътрешни актове, с които се цели да се установи как работодателя е организирал
трудовия процес и как е обезпечил безопасните условия на труд. Разпитани са и
свидетели, всички служители при ответника, които са били очевидци или са работили
с П. Д.. Прието е заключение на съдебно-графологична експертиза, относно подписите
на книгата за инструктаж. По отношение на дефиниране на деяние, което следва да се
квалифицира като съпричиняване, /Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4075/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/ „При
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната
небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в
гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
11
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за
безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на
нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове
дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на
правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй
като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен
на съпричиняване).“В процесният случай, не се доказа съпричиняване от страна на
пострадалия работник, тъй като установения механизъм на трудовата злополука и
условията и обстоятелствата, при които е настъпила не сочат за наличие на груба
небрежност, а е налице съществено неизпълнение на задълженията на работодателя за
осигуряване на безопасни условия на труд. За съпричиняването следва да се установят
действия на работника по време на работа, които той извършва без елементарно
старание и пренебрегвайки технологичните правила. По отношение на технологичните
правила следва да се установи какви са те, дали съответстват на изискванията за
здравословни условия на труд, дали работникът е запознат с тях, за да може да ги
наруши или пренебрегне. Основното задължение на работодателя, регламентирано в
чл.127 от КТ е да наеме работника за подходящата за неговото образование и
квалификация работа и да му обезпечи нормативно регламентираните условия за
безопасна работа, да го запознае, инструктира и поддържа квалификацията му за
установените правила за безопасна работа. Указанията за начина на изпълнение на
трудовите функции от работника се дават с длъжностната характеристика, Правилника
за вътрешния трудов ред, други вътрешни актове на работодателя, а доказателство, че
работникът е запознат с дадените указания и инструкции се удостоверява с
проведените инструктажи на работника или друго писмено удостоверяване. По делото
не се представиха писмени доказателства, от които да е видно как работодателя е
указал и организирал начина на изпълнение на трудовите задължения. Представени са
писмени доказателства, че ответникът е сертифициран за производство на боеприпаси.
Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са приети на
13.11.2003г. В тях са посочени потенциалните опасности в дружеството, в раздел 2.3
„работни места, работни помещения, производствени сгради“ в т.2.3.3. е
регламентирано, че производствените и складовете помещения трябва да бъдат
класифицирани с определен клас на функционална пожарна опасност и група опасност
на електрически уреди и инсталации. В раздел 2.4. Работна среда е регламентирано, че
при повърхноста температура на топлинни съоръжения по-висока от 55 градуса следва
да се изпълнява изолация или ограждения, възпрепятсващи допира до горещата
повърхност. Представена е и Инструкция за защитни мероприятия и защитни
среддства против злополуки с електрически ток. В Инструкцията за безопасна работа
при нанасяне на лаковобояджийски покрития в т.1.5 е регламентирано какво трябва да
12
бъде отоплението и вентилацията в помещения. Във връзка с използване на
отоплителни уреди ответникът представи годишни заповеди, в които се регламентира
в кои помещения какви отоплителни уреди могат да се използват и кой е отговорен за
това. В Заповед № 1342/02.12.2022г. е посочено в т.7 Цех 320 какви електроуреди се
използват и е определен отговорника инж.П. П.. В т.4 на заповедта е посочено, че
всички ел. уреди, които не са посочени в заповедта се конфискуват. Твърдението за
съпричиняване от страна на работника се изразява в това, че е извършвал измиване на
бъркалка от миксер от боята в близост до открит отоплителен уред и пожарът е
възниклат от пръските. По повод на злополуката ИТ-Русе извършва проверка на
работното място, като констатациите са отразени в Протокол от 23.12.2022г. Посочено
е, че злополуката е настъпила в „ремонтна работилница на цех 320“. Установено, че
оценката на риска за длъжността „шлосер“ е направена въз основа на данни, които са
станали „невалидни и неподходящи, тъй като при изготвянето не са включени всички
източници на информация отнасящи се до данни за злополуки с работници“ и е дадено
предписание да се преразгледа оценката на риска. Констатирано е, че работните места
не са оборудвани с достатъчно пожарогасители и също е дадено предписание да се
отстрани този недостатък. Разпитан като свидетел Пл.П. – началник цех твърди, че
работниците винаги са инструктирани и обучавани за работата, която вършат.
Свидетелят сочи, че цехът е обособен на две части и там където е станала злополуката
е част от бояджийския участък. Твърди, че в задълженията на П. Д. не е влизало да
разбърква боята, но той бил много инициативен и работлив и обичал да помага на
колегите си. Този тип баки трудно се отваряли и шлосера по ремонта помагал при
отварянето на капака, тъй като инструментите са при него. Пояснява, че обичайно тези
баки се отварят от шлосера, тъй като по-сложни и не може без инструмент. Допуска,
че П. Д. е взел баката от склада, за да я отвори и помогне на колега при боядисването.
Аналогични показания, че са отваряли баките с инструменти дава и св. Райков, който е
работил заедно с П. Д.. Според св. Пл.П. в работилницата, където работи П. Д. е
забранено да има отоплителен уред, тъй като е близо до бояджийския цех. Заявява, че
печката „която допринесе за пожара съм я виждал преди, беше в галваничното“.
Твърди, че той прави инструктажите в цеха. Свидетелят П. описва подробно печката, а
също така твърди че почти всеки ден влиза в работилницата, където работи П. Д., в
която няма отопление. От показанията му се установява, че е имало вторично
запалване на дрехите на П. Д., които явно не са били добре загасени. Св. Каменова
/инспектор по безопасност и здраве, твърди, че П. Д. е следвало да има ежемесечен
инструктаж, който се провежда на работното място и се извършва от прекия
ръководител, началника на цех 320. Работниците, които работят с бои, лакове,
разредители имат ежедневен инструктаж. Сочи, че „работилницата“ не е работно
място на П. Д., тъй като е обособено пространство под стълбите, поради което и в
заповедта за отоплителните уреди няма посочено такова помещение. По делото са
13
представени инструктажните книги, които ищците са оспорили относно авторството на
подписа на наследодателя. От заключението на изготвената съдебно-графологична
експертиза се установява, че инструктажните книжи са оригинални, като върху
листите са залепени компютърно набрани листи – списъци с имена. За м. юли и август
е нанесен ръкописен текст, а останалите месеци печатен текст. Експертът еднозначно
заключава, че подписите за м. юли и м. ноември 2022г. са изпълнени от П. Д..
Подписите за м.август, септември, октомври и декември 2022г. не са изпълнени от П.
Д.. При съвкупния анализ на писмените и гласните доказателства и графологичната
експертиза, според се извежда извода, че действията на работника по време на
настъпилата злополука не могат да се определят като груба небрежност, по смисъла на
чл.201 КТ. Устенови се, че от страна на работодателя са допуснати съществени
нарушения на правилата за безопасна работа, както и на създаване на условия за
безопасна работа и контрол. Конкретни правила за работа на шлосерите, свързани с
условията на работната среда, в която полагат труд работодателят не е създал. Това е
така, тъй като както е констатирала ИТ не е направена обективна и актуална оценка на
риска. Какви са правилата за работа, особено в среда с повишена опасност –
задължение на работодателя е не само да ги разработи, определи, но и да ги сведе до
знанието на работника и да го обучи да работи с тях и да му предостави определените
средства за защита или да укаже забранителните действия. Работодателят дори не е
изпълнил основното си задължение – да инструктира работника, а е допуснал това да
стане формално, като някой е поставял подписи в инструктажните книги.
Действително П. Д. е разбърквал боята, но кой и как е разпоредил или забранил това
не се извършва от шлосера. Напротив, началник цеха твърди, че отварянето на баките
не може да се извърши без помощта на шлосера и обичайно това се е извършвало от
П. Д.. След като е знаел за този проблем и този начин на работа, работодателят е бил
длъжен да създаде организация на този процес, да го регламнтира, за да се избигнат
инциденти. Безспорно е обаче, че П. Д. е бил допуснат да извърши това действие от
работадателя, поради неизпълнение на задълженията му по чл.127 от КТ. От
изложеното следва да се изведе, че в случая поведението на работника не може да се
определи като виновно и отговорно за настъпване на злополуката. Видно е, че
работодателя не е изпълнил задълженията си да създаде условия и организация за
безопасна работа, като не е приел правила, не е провел инструктаж на служителя, не е
обезпечил обучен и квалифициран персонал, не е създал организация за пренасяне,
отваряне на баки и разбъркване на боята. И всичко това се извършва в предприятие за
производство на боеприпази – едно от най-опасните производства и с най-голям
трудов травматизъм. За да се определи процента на съпричиняване, следва да има
количествен критерий и колкото по-голям е приноса на работника, толкова по-малка е
отговорността на работодателя. В Решение № 307 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1974/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д. е прието, че „ При наличието на
14
груба небрежност отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Последната се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които
представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. Колкото повече едно лице е
допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в обезщетяването й.“ В конкретния случай е налице пълно неизпълнение на
нормативни задължения от страна на работодателя, поради което дори да е налице
неизпълнение от страна на работника, то то е принебрежително малко. Работодателят
не е оценил риска на работното място на пострадалия, не е изготвил и не е запознал
пострадалия с вътрешните правила за работа и правилата за безопасна работа /липсват
доказателства, че всички представени инструкции са доведени до знанието на
работника/, дори не го е инструктирал за безопасност при работа със задължителните
ежемесечни инструктажи. Всяко едно от посочените действия на работодателя
представлява нарушение на императивни правни норми, поради което поведението на
работодателя следва да се оцени като виновно неизпълнение на нормативни
задължения, довели до настъпване на трудовата злополука. Безспорна е практиката на
ВКС, че при допуснати нарушения на правилата за безопасна работа от страна на
работодателя, той не може да се позовава на съпричиняване от страна на работника.
От доказателствата по делото не може да се установи, че е налице съпричиняване от
страна на П. Д. за настъпилата злополука. Напротив работодателят не е създал
условия, организация и обучение на работника за работа с актуалните производствени
процеси и това е констатирано и от ИТ. Не е създал и условия за пожарогасене и
оказване на помощ при пожар. Както се установи, не са използвали специалните
одеяла за огън, допуснали са повторно да се възП.ят дрехите на П. Д., което
потвърждава, че при ответника не са осигурени безопасни условия за работа. От
изложеното следва да се заключи, че не е налице съпричиняване и възражението на
ответника е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ съдът следва да съобрази
признанието, което ищците са направили за изплатеното застрахователно обезщетение
от застрахователя, което е в размер на по 21 308.00лв. за всеки един от тях.
С оглед на това исковете следва да се уважат до размер от 78692.00 лв. за всеки
един от ищците, а за горницата до 200 000 лв. да се отхвърлят.
На ищците е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА. Предоставилият безплатната правна помощ адвокат е поискал
присъждането на дължимото минимално адвокатско възнаграждение за
производството. Искането е основателно и следва да се уважи. С оглед материалния
15
интерес по делото, на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 16650.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
или сумата от 14621.05лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 9443.04 лева –
държавна такса върху уважения размер на предявения иск и 150.00 лева – частично
направени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, 7011, п.к.12, представлявано от П. Великов П.- изп.директор да заплати на В.
Д. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на по 78692.00 лв. - обезщетение по чл. 200 от
КТ за смъртта на нейния съпруг П. Т. Д., настъпила вследствие на трудова злополука
на 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 200 000.00 лв.
ОСЪЖДА „Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, 7011, п.к.12, представлявано от П. Великов П.- изп.директор да заплати на Т.
П. Д., ЕГН: **********, от гр.Русе, у************** сумата в размер на по 78692.00
лв. - обезщетение по чл. 200 от КТ за смъртта на неговия баща П. Т. Д., настъпила
вследствие трудова злополука на 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
200 000.00 лв.
ОСЪЖДА „Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, 7011, п.к.12, представлявано от П. Великов П.- изп.директор да заплати на С.
П. Д., ЕГН:**********, от гр.Русе, у************** сумата в размер на по 78692.00
лв. - обезщетение по чл. 200 от КТ за смъртта на нейния баща П. Т. Д., настъпила
вследствие трудова злополука на 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
200 000.00 лв.
ОСЪЖДА „Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, 7011, п.к.12, представлявано от П. Великов П.- изп.директор да плати по
сметка на Русенски районен съд сумата в размер на 150 лв. - разноски за експертиза по
делото и държавна такса в размер на 9443.04 лв.
16
ОСЪЖДА Дунарит” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, 7011, п.к.12, представлявано от П. Великов П.- изп.директор, да заплати на
адв.П. И., от гр.Русе, ул.Хан Аспарух, №31, ет.2 сумата от 16650.00 лева -
възнаграждение за безплатно оказаната на ищците правна помощ по исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
бул.Княз Ал.Дондуков, №68 на страната на ответника „Дунарит” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Русе, 7011, п.к.12.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
17