П Р О Т О К О Л № 260077
гр. Пловдив, 22.10.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИНА АНТОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
съдебен секретар КАТЯ МИТЕВА,
прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ,
сложи за разглеждане ВЧНД № 496 по описа за 2020
година, докладвано от съдия АНТОНОВА.
На именното повикване в 10:07
часа се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста се намира жалбоподателя-обвиняем С.А.А. в изпълнение
разпореждане на
съдията-докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на
Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка чрез Skype.
В съдебната зала се явяват неговите
пълномощници адв. Й.Д. и адв. К*.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор
Иван Даскалов.
В съдебната
зала присъства и системният
администратор на Апелативен съд – Пловдив
– Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв.
Д*: Моля да дадете ход на делото. Подадената до съда молба да
бъда изчакан, поради ангажираност по друго дело, вече не е актуална.
Адв.
К*: Моля да дадете ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се
жалбата от съдията-докладчик Велина Антонова.
Адв.
Д*: Поддържам жалбата.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА
правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв.
Д*: Уважаема госпожо председател! Уважаеми съдии! Считаме, че
председателят на състава следва да се отведе от настоящото дело, за да бъде
осигурена преценката на данните по делото по смисъла на чл. 14 ал.1 от НПК, тъй
като настоящият председател веднъж се е произнасял по мярката за неотклонение
на доверителя ни и е потвърдил искането, отказал е да се наложи по-лека мярка
за неотклонение. Нормалното човешко психично състояние и лично его на всеки
един човек предполага да удържа мнението и становище си, не само към момента, а
и за в бъдеще. По тази причина считаме, че за да се осигури обективно решаване
на делото е редно председателят да се отведе и да бъде гледано от друг съдия
настоящото дело, ведно с другите двама съдии - членове на състава, срещу които
нямаме искания за отводи.
Адв.
К*: Уважаеми съдии! Аз съм на същото мнение като колегата Д*,
че в конкретния случай, специално за председателя на състава, са налице основанията,
визирани в чл. 29 ал. 2, и поради изтъкнатите аргументи от колегата ми Д*,
които изцяло поддържам изцяло, считам, че с оглед обективност и липса на
съмнения относно тази обективност на състава на съда, желая да бъде направен
отвод от председателя на състава.
Обв.
С.А.: Съгласен съм, каквото е решил адв. Д*.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че искането е неоснователно и не следва да се уважава. Убеден съм, че
двамата колеги са се явявали, десетки, да не кажа стотици пъти, при един съдия
за разглеждане на няколко конкретни мерки за неотклонение. В тази връзка не ми
е ясно конкретно към вас ли е направено това искане или биха действали така,
ако съдията е друг. Според мен няма основателни искания за отвод.
Съдебният състав, след тайно
съвещание, във връзка с направеното искане за отвеждане на председателя на
съдебния състав от разглеждане на настоящото дело, намира, че искането е
неоснователно, не намира опора в разпоредбата на чл. 29 НПК. Обстоятелството,
че председателят на съдебния състав е участвал в друг състав на въззивния съд,
който се е произнесъл в производството, свързано с вземане на първоначалната
мярка за неотклонение спрямо обв. А. и негови съпроцесници, не е пречка да
участва в състава, разглеждащ делото понастоящем. В допълнение следва да се
посочи, че въззивната инстанция действа при разглеждането на делата в състав от
трима съдии, като конкретния случай в предходния състав на съда е участвала и
съдия Ванчева, за която защитата не прави искания.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отвеждане на председателя на
съдебния състав от разглеждане на настоящото производство.
Адв.
Д*: Искам отвод тогава и на съдия Ванчева, след като е
участвала. Забравил съм, защото нямам протоколното определение, не съм длъжен и
да помня всички състави, които разглеждат мерките. Днес съм по 4 въззивни
мерки, и няма как да знам. По същите съображения, да кажа следното: Точно
участието на двама от тримата съдии в гледане на мярката на същия подсъдим е абсолютно
основание да се отведе този състав и затова е случайното разпределение, прието
с Правилника на ВСС, на делата, на прокурорите и съдиите, за да се гарантира
именно спазване на разпоредбата за обективност, всестранност и пълнота при
решаване на делата. На колегата прокурор искам да отговоря на неговите
аргументи, че няма основания за отвод. Ние сме адвокати, защитници и сме длъжни
да се съобразяваме с позицията на клиентите си и няма значение дали участваме
един или два пъти или сто пъти с един и същ съдия.
Адв.
К*: Поддържам искането на абсолютно същите основания. Тъй като
чух определението, касаещо вашия отвод, искам да посоча следното. Ние поискахме
отвода на основание чл. 29 ал. 2, а не ал. 1, където са посочени другите
основания. В конкретния случай не са налице основанията на чл. 29 ал. 1 и
затова няма спор. Ние искаме отвода ви на двама от участниците в този състав,
на основание чл. 29 ал. 2, тъй като считаме, че сте предубедени и затова
евентуално във ваш съдебен акт за отказ ще моля да бъде посочено какви са
причините, поради които съдебният състав е непредубеден. Това го казвам и
заради прокурора, от гледна точка на това, че ние сме посочили конкретно
основание.
Обв.
А.: Държа на адв. Д* и на другия адвокат. Подкрепям и двамата.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам искането за неоснователно, както по съображенията, изложени преди малко,
така и по отношение на допълнението – относно казаното от адв. Д*, абсолютно
основание искането за отвод по ал. 2, не може да бъде. Абсолютните основания са
посочени по ал. 1 може само. Очевидно сега стана ясно, че не се иска отвода,
защото някой от съдебния състав е заинтересован от изхода на делото, а защото е
предубеден. В тази връзка няма как да сте предубедени, защото към момента,
когато вие сте се произнасяли веднъж, по делото е имало един обем
доказателства, а към настоящия момент има друг обем от доказателства. Съдът е
длъжен да се поизнася съобразно всички налични по делото доказателства, така че
няма как да сте предубедени при наличие на различен доказателствен материал към
първия момент и към настоящия момент.
Адв.
К*: Ал. 2 казва „предубеден или заинтересован“. Посочихме
алинеята от текста. Записано е в протокола. Трябва да дадете отговор и на двата
въпроса. Това го казвам заради представителя на прокуратурата, защото ал. 2
сочи и двете основания.
Съдебният състав, след тайно
съвещание, намира, че искането за отвод на член на състава на съда е
неоснователно. Не са налице основания за отводимост на същата. Само по себе си,
обстоятелството, че определени съдии са участвали в разглеждането на производство, свързано с мерките за
неотклонение на досъдебното производство, не представлява и автоматична пречка
за разглеждане на делото, дори по същество. В настоящия случай производството
касае искане на защитата, свързано с изменение на мярката за неотклонение на
А., като фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат подложени на анализ
от съда, са различни от обема на материалите, които са били обсъждани в
предходно производство, и не представляват основание за отвод на членовете на
съдебния състав. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отвод на съдия Ванчева за
разглеждане на настоящото производство.
Адв. Д*: Нямам други искания.
Адв.
К*: Нямам други искания.
С оглед изявленията на
страните и тъй като съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, съобразно предмета на доказване в същото, следва да се даде ход по
същество, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв.
Д*: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
нашия доверител С.А. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под
стража“ в по-лека, като намерите същата за основателна, а протоколното
определение на първоинстанционния съд по ЧНД № 2031/2020 г. - за необосновано и
неправилно.
Уважаеми съдии, ние не
случайно правим отвод на председателя на състава, преди всичко, и на другия
съдия, който е разглеждал мярката за неотклонение, защото, според мен, в
България не се изпълняват европейските стандарти и ние сме далеч от тях.
Съгласно ЕКПЧ,в чл. 6 е предвидено, че следва да се гарантира справедлив и
безпристрастен съд на всеки, изправен пред съда, за да може ефективно и
обективно да бъдат защитени неговите интереси, което е невъзможно, ако един
съдия, независимо от обема на доказателствата, се е произнасял за мярката за
неотклонение по отношение на едно и също лице два пъти. Нормално е всеки, който
е участвал в заседанието, да си направи отвод, но тъй като съдът е на друго мнение,
ще премина към другите ми аргументи.
Уважаеми съдии! Само като
прочетете пледоарията на прокурора в първата инстанция, следва да отмените тази
най-тежка мярка за неотклонение. Ще цитирам буквално, тъй като изказването е
кратко, протоколирано е и е безсъмнено:
Считам,че опасността да се укрие или извърши друго се презюмира от самия закон
и то е заради изключително тежките престъпления, които е извършил, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода. Вярно е, че няма никакви
противообществени прояви до момента, но това е плод на настоящото дело, което е
с години назад извършвана дейност, т.е. това е, че до момента не сме били
сезирани, не сме знаели за това какво върши, в момента разследването се
затруднява за това, че следва да бъдат разпитани толкова много свидетели, които
след оглед на веществени доказателства станаха повече и поради тази причина още
не можем да стигнем до конкретни обвинения“. Не може обвинението до настоящия
момент - 5 месеца, след като е задържан и много месеци преди да бъде задържан,
защото това дело се води много преди това, обвинението не може да стигне до
конкретни обвинения, защото предстояли още следствени действия. Това е казано
за нашия доверител А.. Кой нормален съд ще толерира такова поведение на
обвинението? Абсолютно бездействие! 5 месеца да не ни кажат какво е конкретното
обвинение и срещу какво да се защитаваме. Има ли такава правова система, която
позволява това, ако е демократична, разбира се, защото има други, които биха си
позволили това.
Като се видят аргументите на съда, които са кратки по отношение на доверителя
ни, тъй като се говори повече за другата подс. К*С* и казва – съдът, за да
откаже да промени мярката за неотклонение. Към настоящия момент е налице
обосновано предположение, но докато за С* не е надградено това обосновано
предположение, то със събраните доказателства по отношение на А., има
надграждане на обоснованото предположение. Това се установява от разпитаните
след м. юли свидетели. След това говори дълго за С* и отива отново за А. със
следния аргумент: „Същевременно, както се посочи по-горе, доказателствената
съвкупност, която продължава да се допълва по делото, от друга страна към
настоящия момент не води до този извод по отношение на обвиняемия А.. Отделно
от това, от показанията на последващите
свидетели, разпитани в скорошен период от време, сочат на неговото
заплашително, заканително отношение, което продължава да формира и понастоящем
констатираната опасност по осуетяване на разследването при наличието на по-лека
мярка за неотклонение“. Вярно е, че казва, че обвинението търпи критика, за
това че вече 5-ти месец не е прецизирало обвинението, но това ще стане
по-късно. Това са аргументите, за да откаже първоинстанционният съд. Верни ли
са тези аргументи? Ние ще видим, че след м. юли разпитаните свидетели са разпитани повече свидетели за
това какъв наем са получавали от жилищата, които са отдавали под наем
доверителите ми. Ще видите, че има свидетели, които 3 дни преди да бъдат
разпитани, са видели своите договори и се е оказало, че в договора пише 200 лв.
наем, а той плащал по 400 лв. В правото
има един принцип, че един документ, създаден между гражданите, не може да бъде
оборван със свидетелски показания и този основен принцип е залегнал в
гражданското право. Наказателното право мълчи по този въпрос, но то не значи,
че не трябва да се прилага. Какви стабилни граждански взаимоотношения ще има в
една страна, ако някой не си чете договор, подписва така, бил 200 лв. по
договор, а плащал 400 лв. или 450 лева. Дори да е така, казвам, което не е така,
защото писмените доказателства са категорични в тази насока и в тази насока не
може да ги оборят нито свидетелите А* Д*, нито К* Х*, нито другите свидетели.
Следователно, гласните доказателства са оборени от писмени. Освен договорите,
са приложени и лично датирани и подписани разписки на тези свидетели, които са
вписали саморъчно сумата, която плащат, и не е възможно тогава да е вярно това,
което твърди свидетелят, че 3 преди да бъде разпитан, той бил разбрал, че по
договор е една сумата, а той плащал друга, тъй като всеки месец, когато се е
плащал наем, той е получавал съответната разписка, която разписка подписва
лично той и вписва сумата плюс датата на плащането. В тази насока ще видите
колко убедителни са доказателствата, свързани със свид. С* С*, който не може да
смята, защото за автомобила, който говори М*, модел **, твърди, че са се договорили за 6500 евро,
направил му отстъпка 1500 евро и е заплатил с отделни плащания сумата от
13 000 лв., според него, т.е. 3000 е надплатил. От доказателствата по делото
с платежни нареждания се установява, че доверителят ми му е платил около 3000
лв. на този човек глоби, защото е управлявал
автомобила на името на доверителя ми и той е платил глоби, които си ги е
поискал да ги плати, защото не ги е дължал той. Шофирал е през цялото време
въпросният С* С*. И това е установено категорично и безспорно по делото, тъй
като съставените актове са на името на С*, а не на името на доверителя ми.
Какво укриване на данъцци става тогава, уважаеми съдии! В този смисъл са и
всички останали свидетели, които свидетелстват по делото. Какво ще кажете за
свидетелстването на свидетели по делото, например З* Т*, който казва: „Чувал
съм, че С. продава нещо, но не съм виждал и не знам какво“. Или свид. Н*, който
казва: „Аз съм чувал, че С. дава кредити, заеми на други лица, но не знам на
някой да е дал и не съм виждал лично“. Може ли на предположения да се изгражда
обвинение? Затова казвам, че твърдението на съда, че било надградено
обоснованото предположение, не отговаря на доказателствения материал. Какво са
събирали след юли месец в производството? По производството са постъпили
справки от КАТ, от които е видно, че доверителят ми е имал на свое име през
един период от почти 20 години 83 автомобила и като се знае, че се занимавал с
търговия на автомобили, това ненормално ли е? Ако се провери един автомобил,
сигурно ще видим, че за тези години е продал 830 автомобила, а не 83. Това
прави ли неговата законност противозаконна. Да не говорим, че този човек е
претърпял 7 ревизии през целия период, като физическо лице и фирма. Установено
е, че по всички ревизии, с изключение на една, е установено, че не дължи нищо
на държавата. По една само е констатирано, че има пропуск да плати 2000 и нещо
лева, които си ги е платил.
Обвинението и съдът вижда ли обстоятелството,
че доверителят ми има доказани над 600 000 лева доходи, 180 000 лв. само
печалби от 2 казина, от баба си получава на сватбата си 50 000 лева
неговата съпруга, от баба си получава голямо количество злато, което е
декларирано пред данъчните власти и за което си е платил съответните задължения
към държавата за това. Същият е доказал до стотинка онова, което е установил.
Нещо повече – последните години, без предишната 2019 г., същият години наред е
изплащал големи задължения към държавата, като данък печалба – 15 000,
13 000, 12 000. При 15 000 задължения за плащане на данъци, неговата
печалба е 193 000 лв. Да не
говорим, че не смятаме доказани разходи, които една фирма, или признати разходи,
примерно за наема 10 %, които се дават като право да отчисли задълженото лице в
данъка си печалба. Този човек има доказани доходи и сега го обвиняват, като
събират договори за покупко-продажба на автомобили и ред други неща, които не
се потвърждават по никакъв начин документално. Ако проверите заложната къща,
той вече 20 и колко години получава заеми, които са декларирани и ги е видяла
ревизията. Къде е тогава надграденото обосновано предположение? Къде, с оглед
обвинението, се предполага, евентуално презумира, опасността той да се укрие
или извърши престъпление? Тази презумпция е толкова оборена, защото този човек
до 40-тата си година, той никога не е напускал адреса, където живее. Никога!
Същият има 3 деца, грижи се за тях. Имат голямо семейство, защото живее не само
с жена си и децата си. Те са един патриархален род, който съжителства от
най-възрастните хора до младите. Голямо и задружно семейство и той е привързан
към тях и по тази причина и с оглед ТР № 1 от 2002 г е безспорно, че е
доказано, че няма опасност да се укрие.
Какво престъпление ще
извърши? Имало данни, че се държал застрашително и заплашително. Кого и как е
заплашил той? С какво го е заплашил? Да не говорим, че към настоящия момент
всичко е приключило. Вчера е предупредена сестра му вече да не ходи при
разследващия, защото делото е приключено окончателно. Тогава с какво застрашава
производството и разкриване на обективната истина този човек? Това е една
мантра, с която съдът си служи, без да влага съдържание в тази мантра и без да
влага смисъла, който влага закона. Как ще може да бъдат игнорирани показанията
на свидетели, при наличието на разпоредбата на чл. 281 от НПК. Вчера пледирах
по дело, по което цялото производство се базира на досъдебното производство,
тъй като на всички свидетели без изключение в цялост са приобщени свидетелските
показания от досъдебното производство. Никой от тях не си е спомнил какво е
ставало точно и тези, които са говорили нещо, са говорили в противоречие с
казаното в досъдебното производство.
Считам, уважаеми съдии, че
този човек нито е опасен, нито ще извърши престъпление. Тази мярка е ненужна и
ще видите, че той 2 пъти преди задържането се е явявал по негово желание да
даде обяснения, не по разпореждане на наблюдаващия прокурор, по негово желание.
И е изяснил всичко и е съдействал на органите на досъдебното производство за
изясняване на обективната истина.
На него са му накичени престъпления, към които той не е причастен. Например,
престъплението по чл. 155 – разпитани са проституиращите жени, като никоя от
тях не се е виждала с него, нито го познава, нито е контактувала, нито нищо.
Този бизнес с наема на хотела не е негов. Изцяло се занимава неговият брат. Те
продължително време не са се виждали и контактували и това е безспорно доказано
по делото.
С оглед всички тези
обстоятелства, моля да намерите за основателна жалбата на доверителя ни и да
постановите решение, с което да отмените първоинстанционното протоколно
определение и да наложите по-лека мярка за неотклонение. Считам, че с оглед на
това, че се твърди, че има опасност да извърши престъпление, като манипулира
свидетелите, да му се наложи една мярка „домашен арест“, за да бъде гарантирано
разследването по отношение на обвинението и с това, че той няма досег с никой
от свидетелите по делото и мисля, че тази мярка ще подсигури целите, визирани в чл. 57 НПК.
В този смисъл моля за вашия
съдебен акт!
АДВ.
К*: Уважаеми апелативни съдии, изцяло споделям и поддържам
становището, което изрази адв. Д*.
Считам, че 5 месеца по-късно
Вие следва да прецените дали тази мярка Задържане под стража, която е
на-тежката по-смисъла на НК, се явява целесъобразна и законосъобразна и дали тя
следва да продължи.
Безспорен факт е, че срещу
клиента ми са повдигнати обвинения за няколко тежки умишлени престъпления по
смисъл на Закона, за това няма никакъв спор. Но тежестта на обвинението според
съдебната практика и наказателно-правната теория може да бъде основание само за
първоначално задържане, а не може да бъде основание за по-продължително такова,
каквото е спрямо нашия клиент А.. Налице са и повдигнати обвинения при вземане
на тази мярка, работни обвинения, и 5 месеца по-късно, въпреки тежестта на
обвиненията, въпреки най-тежката мярка за неотклонение, няма вече
конкретизирани обвинения, които да ни позволят да се защитим от тези обвинения.
Това пречи на защитата. Обвинението по чл. 252 НК, посочен е един 10-годишен
период, в който се твърди, че А. е отпуснал кредити за над 1 млн. лв. и е
генерирал неправомерни доходи за 800 000 лв. 5 месеца по-късно четем
материалите по делото, разни свидетелски показания и не можем да си обясним защо
прокуратурата е повдигнала такова обвинение, а не например за 100 000 лв., за
50 000 лв. и откъде прави изводите за това тежко обвинение. Как да се
защитаваме тогава? При първоначално обвинение – да, но 5 месеца по-късно да
няма конкретизирано обвинение, за да може клиентът ни да даде обяснения, как да
се защитаваме? Непрекъснато по мерките ни се говори как срещу клиента ни има
тежки обвинения, че той е много опасен и затова мярката трябва да продължава.
Но поне като се говори така от страна на прокуратурата, да направи нещо, за да
конкретизира тези обвинения. Това е за абсолютно всички обвинения. Разпитват се
нови свидетели и тези свидетели нито влизат в новите обвинения, няма нови
обвинения. За мен това е основен проблем.
Повдигнато е обвинение за
укриване на данъци, след като виждате от протоколите за изземване от дома на
клиента ни, че са иззели огромно количество документи – фактури, от които става
ясно, че за този 10-годишен период нашият клиент е многократно проверяван, има
ревизии, има декларирани доходи, които явно по никакъв начин не са взети
предвид от обвинението.
В предишна мярка тези
обстоятелства бяха признати както от първоинстанционния съд, така и от
апелативния съд. Каза се, че за това разследване трябва време. Отново нито експертизи
са назначени – финансово-счетоводни експертизи, касаещи тези обвинения за
неплатените данъци. Отново не се прави нищо, отново се стои с тези работни
обвинения и тези работни обвинения пречат на нас да организираме защитата и да
дадем обяснения. Ако не ми се посочи на кого съм давал заеми, какви са лихвите,
аз няма как, след като няма обвинение, да давам обяснения. Няколко пъти нашият
клиент е дал обяснения. По делото са налице много голям обем финансови
документи, както казах и приключили ревизии, влезли в сила, които касаят
неговото финансово положение в този период, и лично аз, запознавайки се с част
от тези материали, не виждам как прокуратурата може да докаже обвиненията,
които е повдигнала с тези огромни суми, на базата на които обаче иска вие да
потвърдите тази мярка и той да остане с тази мярка за неотклонение Задържане
под стража. Да, разпитани са голям брой свидетели за голям брой сделки.
Приемам, че след като са разпитани, той няма как да им повлияе, както се сочи
от прокуратурата, защото доказателства, че може да бъде извършено такова нещо
няма от една страна, а от друга – тези свидетели вече са дали своите показания,
разпитани са. Затова считам, че 5 месеца по-късно при тези действия от страна
на прокуратурата и всички извършени процесуално-следствени действия досега за
мен целите, визирани в чл. 57 спокойно могат да бъдат осъществени и с по-лека
мярка за неотклонение от Задържане под стража. Защото в тази ситуация тази
мярка се явява наказание за този обвиняем. След като по тези обвинения спокойно
мога да кажа не се работи така, както би трябвало да се работи, когато
съответният подсъдим е с такава мярка, а именно Задържане под стража, считам,
че целите на чл. 57 спокойно могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за
неотклонение, каквато е Парична гаранция или алтернативно Домашен арест.
От една страна това ще
обезпечи по-нататъшния ход на ДП, от друга страна ще позволи и на нашия клиент
нормално да продължи живота си и това разследване да продължи по начина, по
който продължава и в момента от прокуратурата.
Както посочи адв. Д*, при
първоначалното задържане, защото се касае за 4 обвинения, съставите, които са
вземали първоначалната мярка, са приели, че е налице обосновано предположение,
че е извършил всички престъпления, впоследствие приемат, че относно
престъплението по чл. 155 вече това обосновано предположение е разклатено и
всички състави, освен последния, са обсъдили този въпрос. А и доказателствата
са категорични, че вече говоря за доказателства, събрани до настоящия момент,
че клиентът ни няма нищо общо с извършване на това престъпление по чл. 155.
Що се касае до другите 3
обвинения, положението е такова, какво го обясних – работно обвинение,
разпитват се свидетели, не се изготвят експертизи, не фигурират конкретни лица
и който и да дойде като адвокат на този подсъдим, не виждам как ще осъществи
правото му на защита, ако прокуратурата продължава по този начин. За мен тази
мярка вече се явява самоцел на прокуратурата само и само А. да стои в ареста.
Ако се приеме това, а аз смятам, че това са данните към настоящия момент, това
се явява наказание, което в никакъв случай не следва да бъде допускано.
Относно това да се укрие аз
смятам, че няма спор, че няма такива данни. Тези данни са разглеждани от
другите инстанции. Считам, че към настоящия момент при този обем извършени
процесуално-следствени действия, дори и с по-лека мярка, А. няма как да повлияе
на разследването, защото тези мерки се взимат най-вече да се осигури правилното
развитие на разследването и да се предотврати бягството на съответния подсъдим.
В случая такива данни няма. И най-вече аз мисля, че ако има някаква опасност,
то е за обвинението, което е по чл. 252 ал. 2. За другите обвинения, тъй като
са разпитани множество свидетели, ако бъдат назначени експертизи, то ще бъдат
назначени по данните, събрани до момента и няма как клиентът ни да повлияе на
разследването.
Уважаеми апелативни съдии,
моля, след като сте се запознали с всички материали по делото, с нашите
аргументи и тези на прокуратурата, да се произнесете със съдебен акт, с който
да уважите искането ни и да измените мярката за неотклонение на А. от Задържане
под стража в по-лека такава – Парична гаранция или Домашен арест, които
считаме, че към настоящия момент са целесъобразни и законосъобразни и могат да
изиграят ролята, визирана в чл. 57 НПК.
ДАДЕ
СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ:
Поддържам казаното от защитата ми. Искам по-лека мярка – Домашен арест, искам
да съм при семейството ми. Майка ми е болна, баща ми е стар човек. Няма да
мръдна от къщи.
От 2000 г. до 2018 г. имам
ревизия. През 2008 г. имам ревизия с претърсване вкъщи с Икономическа полиция,
около 10 души, те бяха разпитани в ревизия с № 1601400/2008 г. са разпитани
около 3 месеца. За С* И* бях повикан и дадох обяснения и той потвърди това не е
реалното. Аз му се молех да му прехвърлям колата. Той имаше 3000-4000 лв.
фишове и аз му се молех да му прехвърлям тази кола и той не се появяваше. З* Т*
11 месец 2008 г. ми беше дал на мене 20 000 лв., това го пише в ревизията,
даже мога да ви кажа номера - 801647 от 28.11.2008 г. З* като свидетел, че ми е
дал на заем пари, ние сме роднини с жена му. Като го разпитаха и мене, и много
други хора, тогава не бях задържан и аз винаги съм плащал. Имам платен данък
2017 г. 13 500, 2018 г. - 12 хиляди и нещо, 2019 г 15 000 лв., 2020 г. 16
000 лв. Бил съм златар. От баба ми имам дарено злато. Имал съм ревизия на
патентна декларация от злато. Свидетелите бяха разпитани. З* е разпитан и други
хора, всичко е разпитано. Със Здравко се познаваме от 20 години, ние с жена му
сме много близки. Той ми е дал 20 000 лв. назаем, това го пише в
ревизията. Когато ме разпитват, аз давам точно и отговорно в полицията
отговори, че не е така, изобщо не е така. Не мога да взема пари от С* И*.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за неоснователна и да я
оставите без уважение. Моля да потвърдите, като правилен и законосъобразен,
акта на първоинстанционния съд.
Искам да заявя, че няма да си
позволя да правя квалификации нито на пледоарията на прокурора пред първата
инстанция, нито на адвокатите.
Относно доказателствата и
основателността на акта, който се атакува:
Считам, че актът на
първоинстанционния съд е справедлив, спрямо доказателствата, събрани по делото.
В него е прието, че що се касае за доказателната съвкупност по чл. 155, няма
новонастъпили обстоятелства, т.е. не с лека ръка първоинстанционният съдия се е
съгласил с тезата на прокуратурата. Ясно и точно е казал По този текст, по този
състав, няма нови доказателства, по другия има. Кои са новите доказателства?
Описани са свидетелите, които колегата от първата инстанция е счел, че са
свидетели, които надграждат събраните до момента доказателства. Имената на тези
хора не ги чух в пледоарията на защитата, когато се обосноваваше защо има
надграждане и защо няма. Вярно е, че посочените в определението свидетели В*
Х*, С* Я* и Е*А* надграждат обвинителната теза по някои от наведените
обвинения.
За прословутата липса на
конкретизирано обвинение:
Вярно е, че са минали 5
месеца. Но с оглед вида и характера на обвиненията, с оглед периода, който е
посочен в тези обвинения, 5-месечен срок за разследване не ми се струва никак
неразумен. В тази връзка не е неразумно и задържането на някой по така
наведените обвинения. Както и да се мъча, не мога да констатирам спиране на
работата от страна на органите на ДП от образуването на делото, от задържането
на обвиняемия до настоящия момент. Същността на тези обвинения изисква първо да
се разпита определен кръг от свидетели и едва след това да се назначи
експертиза. Нелогично е след всеки свидетел да повдигаме ново обвинение, ако
смятаме, че той трябва да бъде включен в обвинението, да назначаваме експертиза
за него, след това да разпитаме още двама-трима, пак да ги включваме в
обвинението и по чл. 255, и по чл. 252, пак да назначаваме експертиза.
Повярвайте ми, този начин на разследване ще бъде по-бавен от досегашния.
Конкретизация на обвинението
ще има, когато бъдат разпитани всички свидетели, които са установени в рамките
на ДП, и когато бъде назначена експертиза. Надявам се, че не сме нарушили
толкова много правата, с оглед на обстоятелството, че ясно и точно са показани
в постановлението за привличане престъпните състави. Дали в рамките на този
престъпен състав ще фигурират 3, 5, 10, 20 или 100 свидетели, е въпрос на доказване
и събиране на доказателства. В тази връзка няма как да се иска към настоящия
момент конкретизация на обвинението във вида, в който се ще да има на защитата.
По отношение на втората
предпоставка, а именно дали продължава да е налице опасността, при евентуално
изменение на мярката за неотклонение, обвиняемият да извърши престъпление,
споделям напълно изнесеното в определението на първоинстанционния съд и искам
да добавя – нека да не забравяме какъв е профилът на хората, негови
кредитополучатели. Тези хора са внушаеми, нискограмотни, понякога неграмотни
изобщо, така че, с оглед на този профил, ми се струва, че тази опасност
продължава да бъде актуална и към настоящия момент. Към настоящия момент
продължава да е налице опасността да бъде извършено престъпление, ако бъде
изменена мярката за неотклонение. Що се касае до обоснованото предположение,
предвид състава на престъпленията чл. 253, чл. 255 и чл. 252 НК, към настоящия
момент то е надградено и доказателствата не оборват тезата на прокуратурата, а
напротив, подкрепят я.
В тази връзка моля да
потвърдите определението на първоинстанционния съд.
АДВ.
Д* /реплика/ - Уважаеми съдии, тъй като делото е в ръцете на държавното
обвинение, твърдението, че не трябва да анализираме позицията на държавното
обвинение, с оглед мярката, не намирам за обоснован. Ще критикуваме тази
позиция, още повече че вижте какви оправдания има. 5 месеца не са разпитани
всички свидетели и аз ще ви кажа защо. Вижте кои свидетели са разпитани и за
какво започва това дело. То започва с една неуспешна акция за търсене на
наркотици у нашия доверител. И затова са разпитани като свидетели, без да имат
никакво отношение към настоящото дело, свидетелите Д* Г* и Г* М*, полицаи от
Криминална полиция, от групата за борба с наркотици, които са по всяко дело,
без изключение, за наркотици. И случайно са се озовали и тук, защото тръгват да
търсят наркотици, а не да търсят милиони, които нашият доверител е раздавал
като кредити, или е укривал като доходи, и тъй като е неуспешна акцията, Айде
вътре в ареста и оттук нататък тръгваме да разследваме икономически
престъпления. Затова делото е на това дередже в настоящия случай. Експертизата
ще я назначат накрая, когато разпитат всички свидетели. Защо тези свидетели,
които са разпитани, не фигурират в обвинението да кажат от този свидетел е
вземал 10% лихва, от този 15%, от третия 10%, от другия 20%. На 50 свидетеля е
давал кредит. Кои са тези свидетели? Нали още в първоначалното обвинение сочат
бройките, дайте сега имената, дайте и лихвите, за да видим този човек
осъществил ли е това престъпление.
Укривал доходи. Откъде има
укриване и колко доходи е укрил към настоящия момент? Макар и ненапълно
конкретизирано, но дотолкова конкретизирано, че да се защитаваме.
Сега ни обясняват това
неконкретизиране с това, че имало много свидетели и накрая ще назначат
експертиза. Ами накрая пак ще ни конкретизирате обвинението, но сега ще можем
ние да се защитим, като дойдем и кажем: Вие ни обвинявате в това, но ето ви
сега документи, че няма такова нещо. Защото икономическите престъпления не се
решават със свидетели, а се решават с документи.
Всички документи са по
делото. Какво ще каже един свидетел или не, няма никакво значение според мен.
АДВ.
К* – На практика няма спор по въпроса, че няма други обвинения
от самото им повдигане, а и представителят на прокуратурата го каза, но
конкретизирането на тези обвинения е от изключително важно значение 5-месеца
по-късно, защото ако това стане, ние ще може да се защитим, а вие впоследствие
ще може да прецените дали мярката е законосъобразна, или не. Защото, ако бяха
повдигнати и ние ги оборим с документи и с показания, ще се види, че няма
такова престъпление, говоря хипотетично, и вие ще прецените дали ако няма
престъпление, той трябва да продължи с тази мярка, или не. Затова в никакъв
случай не мога да се съглася с прокурора.
Повдигат се едни тежки
обвинения, изчакайте да разпитаме. 8-10 месеца ще се разпитват свидетели,
накрая ще се направи една експертиза и няма да има нищо и тогава какво? Затова
считам, че трябва да има конкретизация на обвиненията. Събрали са 10-20-50
свидетели, повдигат обвинение, правят експертиза, защитаваме се. Иначе какво
става – Молим ви, дръжте го 8 месеца, ние събираме доказателства. Несериозно е,
защото е с най-тежката мярка за неотклонение. Поставете се вие на негово място.
Ако се работеше и се правеше
всичко, за което говорим, нямаше да се спори по този въпрос. Ако беше с по-лека
мярка за неотклонение, която не му ограничава толкова правата, пак нямаше да
спорим по този въпрос. Защото можеше да се повдигне обвинение за 10 млн. лв. и
тогава вие ще кажете: Това са 10 млн., как да не го задържим?
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ:
Искам по-лека мярка, ако обичате Домашен арест, няма да мръдна от къщи. Каквото
кажете, ще съдействам. Имам болна майка, имам дете. 20 и колко години живея на
същия адрес, с В* сме израснали заедно.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено следното:
Производство
е по реда на чл. 65, ал. 7 - 8 от НПК.
Образувано
е по жалби на обвиняемия А., чрез неговия защитник адвокат Й*Д*, срещу
протоколно определение на ПОС, с което е било оставено без уважение искането му
за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение от задържане
под стража в по-лека такава. В хода на съдебните прения се поддържат
аргументите за разколебаване на обоснованото предположение и неоснователност на
доводите на първия съд, че е налице опасност от извършване на престъпление.
Прокурорът
счита искането за изменение на мярката за неоснователно. Намира че
определението на Окръжен съд – Пловдив е отговорило мотивирано на всички доводи на защитата.
В
последната си дума обвиняемият иска да бъде смекчена мярката му за
неотклонение, поради разколебаване на обвиненията и семейни причини, които
изтъква.
След
като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение
на ПОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Изцяло
се споделят доводите на инстанцията, че и понастоящем са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за продължаващо изпълнение на
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. Изложените мотиви във
връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно.
Правилно
е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен за няколко разнообразни по
своята правна квалификация деяния за тежки умишлени престъпления, които са
били осъществявани в продължителни
периоди. Споделим е и изводът му, че от доказателствата в хода на разследването
и понастоящем може да се направи извод за наличието на обосновано предположение
за авторството на вменените престъпления и то с небходимия интензитет на
доказателствата в производствата за мярка. Аргументите на защитата за
компрометираност на най-актуалните разпити на свидетели, не могат да бъдат
споделени. Действително същите противоречат на представени по делото писмени
договори и разписки, с които е разполагал обвиняемият и неговата съпруга. От
друга страна, обаче, показанията на свидетелите са обективни, логични и
последователни, като корелират с показанията на останалите наематели, описали
идентична схема за „занижаване“, да данъчни цели, на реално получаваните наеми
в брой. Сами по себе си обстоятелствата, че приключилите данъчни ревизии в
миналото не са открили нарушения и данъци са били внасяни редовно, не налага
извод за отпадане на обоснованото предположение за престъплението по чл. 255 НК, тъй като се инкриминира промяна на действителния данъчен резултат, чрез
занижаване на реално полученото. Нещо повече: пред част от наемателите на
семейството изрично е била посочена и причината да се генерират симулативни
документи, а именно, че данъците са прекалено високи. Не могат да бъдат споделени
и останалите доводи на защитата за неотносимост на определени свидетелски
показания към обвинението за предоставяне на заеми срещу лихва, тъй като били
твърде общи. Действително част от свидетелите не твърдят да са имали договорни
взаимоотношения от подобен тип с обвиняемия, но са били категорични, че
дейността им по отпускане на заеми е била популяризирана в общността, поради
което са били разпитани и свидетели, които реално са ползвали „услугите“ на
обвиняемия при условията на системност. С това доказателствената съвкупност, от
която е било изведено авторството на деянията се е разширила и надградила. Настоящият
съдебен състав споделя становището, застъпено от ПОС, по отношение на
преценката и на останалите предпоставки, свързани с изпълнение на мярка
задържане на обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на
престъпление и повлияване по неправомерен начин на разследването. Те не са
мотивирани единствено с тежестта на деянията и техните особености, а и с
отбелязаните и от предходни състави на съда, в производства по мерките,
конкретни данни за опитите на обвиняемия да „респектира“ свидетели по делото.
Наред с това, със засилването на инкриминиращите доказателства, в контекста на
съдебната практика по подобни казуси за вида, тежестта на евентуално очакваните
санкции, също следва да се отчете като фактор, наред с всички останали, които
имат значение за визираните опасности. Ето защо, не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за намаляване на „изкушението“ от повлияване на разследването
по неправомерен начин с неговото напредване. Както правилно е посочил първият
съд, адекватна неутрализация на опасностите може да се постигне само чрез
изпълнение на мярката за неотклонение –
задържане под стража. При все да могат да
бъдат споделени доводите на защитата, че по отношение на прецизността на
обвинението има по-големи очаквания с напредване на разследването, то
настоящият съд остава с впечатлението, че обвиняемият е в течение на
извършената процесуално – следствена дейност, като детайлно познава и всички
събрани материали, поради което не може да бъде възприет довода за дефицит в
правото на защита срещу инкриминираните факти.
Аргументите
за неразумна продължителност на мярката и недостатъчна експедитивност на
разследващите, не могат да бъдат споделени, тъй като не държат сметка за
сложността на воденото досъдебно производство, което включва множество лица и
деяния. Освен това, видно от приложените материали, по делото се работи
ритмично, като се събират доказателства. При все че не всяко от извършваните
процесуално-следствени действия е налагало личното участие на А. и му е създало
погрешно впечатление, съответните органи не могат да бъдат упрекнати в излишна
мудност и забавяне на разследването.
Изложените от обвиняемия доводи за ангажираността му като глава на
семейство с близки и роднини, както и с развиваната до момента дейност, не са в
състояние сами по себе да доведат до, противни на вече направените по-горе
изводи, като общественият интерес винаги е имал водещо значение над изтъкнатите
лични причини и ангажименти.
Съвкупният
анализ на всичко изложено води настоящият съд до извод, че правилно и
законосъобразно първата инстанция е преценила, че най-адекватна за водещото се
разследване спрямо обвиняемия е най-тежката мярка за неотклонение – „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА“.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 260191 от 16.10.2020 г., постановено по ЧНД №
2031/2020 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 11:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: