РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. В., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501500 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264025/6.04.2022г от Г. П. П. ЕГН
**********, съд.адрес: гр.София бул.„П.Е." № ***, чрез адв.Ф.Р. от САК,
против решението на ВРС-42с-в № 260126/28.02.2022г по гр.д.№2113/2021 в
ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на ищците Ж. М. В. ЕГН
********** гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, В. В. В. ЕГН ********** от гр.София ул.„О.“
***, М. В. В. ЕГН ********** от гр.В., ул.„П.“ 1 и Д. В. В. ЕГН **********
от гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, в качеството им на наследници по закон на В. Д. В.,
при равни квоти, в условията на разделност, сумата от по 250лв от общо
претендираната сума от 1000лв като частично предявен иск от цялото вземане
от 23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН
********** и „Банка ДСК“ЕАД, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от предявяването на иска-12.02.2021г до
окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН Е ответникът
Г. П. П. да заплати на ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. в
качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти и в
условията на разделност, сумата от по 87,50лв–припадаща се част от общо
1
350лв–сторените от ищците съдебно–деловодни разноски за заплатена
държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и затова моли за неговата отмяна и
изцяло за отхвърлянето на предявените искове.
Правилно РС бил отхвърлил главния иск по чл.74 ЗЗД, но следвало да
бъде отхвърлен и евентуалният такъв по чл.59 ЗЗД поради извършеното
прихващане.
Установявала се една сложност на отношенията между В. Д. В. и брата
на ответника - С. П. П., която все пак давала основание за гарантирането на
кредит с имот. Сложността се изразявала в това, че братът на ответника и
наследодателят на ищците боравели непрекъснато със суми, като си имали
огромно доверие. Именно това дало основание на наследодателя на ищците
да осигури гарантирането на задължението на ответника, тъй като
ипотекираната вещ била закупена изцяло със средствата на наследодателя.
В действителност, ищецът бил гарантирал за пред банката изплащането
на кредита с доходите си, които имали официален произход.
Както се установявало наследодателят на ищците е работил като
митнически служител и като такъв по думите на разпитания свидетел на
ищцовата страна В. разполагал винаги с по няколко хиляди лева в джоба си и
затова не би получавал заем от брата на ответника. Това било до момента, в
който В. започнал лечението си и вече нямал достъп до трайните постъпления
от държавната служба. Това цялото богатство приключвало, когато се
изпадне от сферата на услугите. Именно по тази причина В. е прибегнал до
заеми от приятели, каквито безспорно са били с брата на ответника. Както
потвърди С. П., в качеството му на свидетел, той е давал и други пари „на
ръка" на В., за лечението, но специално за тези пари.
Неуведомяването на длъжника не може да има за последица погасяване
на дълга, както приема първоинстанционният съд. Уведомяването се е
случило най-късно с получаване на препис от отговора на ответника, с
направеното възражение и представените доказателства. Длъжниците, в
качеството си на наследници /очевидно приели изцяло наследството на
заемателя/, могат да установяват междувременно редовно погашение на
кредитора си, нещо което не е сторено.
2
Поради изложеното моли за уважаване на подадената жалба и за
присъждане на сторените разноски за настоящото производство.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор ищците Ж. М. В.,
В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. чрез процесуалния си представител адв.А.Х.
изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
решението на ВРС в обжалваната му част.
Поддържа се становището за неоснователност на заявеното възражение за
прихващане с претендираното от ответната страна вземане към бащата на
ищците за сумата от 10 000евро, преведена по банков път, като дадени на
последния на заем от трето лице – свид.С. П. /брат на ответника/
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата си молба Ж. В., В. В., М. В. и Д. В., предявена против
ответника Г. П. излагат, че първата е съпруга, а вторият, третият и четвъртият
ищци - синове, т.е. всички са наследници по закон, при равни квоти, съгл.чл.5
ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН, на починалия на 24.12.2020г В. Д. В..
На 17.12.1997г В. Д. В. с нот.акт дарил на синовете си В. Вес.В., М.
Вес.В. и Д. Вес.В. своя недв.имот-ВИЛНО МЯСТО с пространство от
750кв.м, съставляващо имот пл.№ 3617 по плана на к.к. „Чайка“, гр.В., при
граници: улица, имот пл. №3617А, имот 3616 и двор на бившето АОНСУ,
като същият продължил да живее в имота до смъртта си, въпреки че в НА не
било запазено правото му на ползване.
На 27.12.2013г тримата синове В. Вес.В., М. Вес.В. и Д. Вес.В. като
собственици на същия имот учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна
ипотека върху имота си, обезпечаваща отпуснатия на отв.Г. П. П. кредит от
същата банка в размер на 180 000евро по сключен между ответника и Банката
договор за кредит от 27.12.2013г.
Тъй като ответникът не погасявал редовно вноските по кредита и затова
В. Дим.В. започнал да погасява сумите по кредита вместо кредитополучателя
Г. П., независимо, че не бил лично задължен по договора за кредит.
Така на 1.10.2018г, 22.10.2018г, 26.10.2018г, 29.03.2019г, 30.08.2019г,
6.02.2020 в полза на ответника по неговите кредитни клиентски сметки В.
Дим.В. внесъл в „Банка ДСК“ ЕАД вноски по кредита в евро и лева, както
3
следва:
с вн.бел. от 1.10.2018г-4972евро или 9724,39лв, изчислени по фиксинга на
БНБ;
с вн.бел. от 22.10.2018г–2043,14евро или 3996,03лв;
с вн.бел. от 26.10.2018г-60евро или 117,35лв;
с вн.бел. от 26.10.2018г-350евро или 684,54лв;
с вн.бел. от 30.08.2019г-876евро или 1713,31лв;
с вн.бел. от 6.02.2020г-7000лв или общо внесената от В. Дим.В., сума за
погасяване задължението на Г. П. възлиза на 23 235,62лв.
С погасяването на част от задължението на ответника към „Банка ДСК“
ЕАД, В. Дим.В. като лице, обитаващо имота, върху който е вписана
договорната ипотека от неговите синове, е имал правен интерес да погасява
вноските, дължими от ответника, поради реалната опасност в резултат на
неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя Г. П.П. да
настъпят неблагоприятни имуществени последици по отношение на В.
Дим.В., ползващ имота, и неговите синове-ипотекарни гаранти чрез
насочване на принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот. Поради
това В. Д. В. заплащал и други вноски по кредита, за които ищците сочат, че
нямали информация. Така в качеството си на трето лице по договора за
кредит е изпълнил чужд дълг - този на ответника спрямо банката - кредитор.
С изпълнението на чуждия дълг наследодателят на ищците е встъпил в
правата на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя Г. П.П. и
затова в неговия патримониум следвало да се счита за възникнало правото му
на вземане за заплатените суми срещу кредитополучателя.
Предвид изложеното, за ищите бил налице правен интерес от
завеждането на иск по чл.74 ЗЗД, на основание на който същите като
универсални правоприменици на поч.В. Дим.В. претендират от ответника
заплащането на исковата сума, с която ответникът се е обогатил. Налице е
имуществено разместване в резултат погасяване задълженията по кредита на
ответника със сумата от 23 235,62лв, от която се претендира частичната сума
от 1000лв.
В условие на евентуалност предявяват иск, като твърдят, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника с посочената сума, представляваща
4
извършени от наследодателя на ищците плащания поради липсата на
основание за това - между наследодателя на ищците и ответника липсвала
каквато и да била уговорка, по силата на която наследодателят на ищците да
бил поел задължение да погасява вноските по кредита.
Поради изложеното за ищците е налице правен интерес от завеждането
на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, с който претендират връщането на
платените от наследодателя им вноски през периода 1.10.2018г - 6.02.2020г.
Така заявените в условията на главен и евентуален частични искове са:
1/ за осъждането на отв.Г. П. П. да заплати при равни квоти и при
условията на разделност на ищците: Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. в
качеството им на наследници по закон на В. Дим.В. на всеки от ищците
сумата от по 250лв от общо 1000лв - частична претенция от цялото им
вземане в размер на 23235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен
между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ ЕАД, на осн.чл.74 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска-
12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
2/ в евентуалност за осъждането на ответника да заплати на всеки от
ищците сумата по 250лв от общо 1000лв - частична претенция от цялото им
вземане в размер на 23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен
между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ ЕАД, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска-
12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК отвeтника Г. П. П. е представил отговор със
становище за неоснователност на ИМ.
Не оспорва факта на сключен договор за кредит от негова страна с
„Банка ДСК“, по който част от ищците са учредили договорна ипотека за
гарантиране на дълга му.
По отношение предявения в евентуалност иск по чл.59 ЗЗД възразява за
следното:
1./ сумите, заплатени от наследодателя на ищците, били дадени на
съвсем друго основание - били част от отношенията между покойния В. Д. В.
5
и брата на ответника - С. П. П..
В действителност, това било твърде сложно правоотношение и тук не
било мястото за пълно разкриване на действителните отношения - ответникът
се явявал нещо като гарант на двамата, тъй като по това време той единствен
разполагал с доказателства за разполагаеми доходи в по-големи размери и
затова банката отпуснала кредита на негово име.
Наследодателят на ищците В. В. и братът на ответника С. П. имали
трайни отношения и работели с парични потоци, като краен платец на
задължението бил С. П., който редовно давал средства на В. В. да погасява
задължението на вместо брат му Петър П., т.к. това в действителност било
задължение на брата С. П.. Понеже отношенията между В. и С. били толкова
близки, затова парите се давали на ръка, но някои от сумите минавали и по
банков път.
Ето защо липсвало неоснователно обогатяване от страна на отв.П.П.,
тъй като липсвало обедняване от страна на наследодателя на ищците Вес.В..
2/ прави възражение за прихващане със сумата от 1000лв - част от
цедираното вземане от брата на ответника - С. П. по договор за прехвърляне
на вземането му против наследодателя на ищците В. Д. В. по договор за заем,
който договор бил унищожен, не по вина на С. П.. Сумата, която била
предоставена била в размер на 19 500лв за срок от 5 години.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД.
Предявените в условията на активно кумулативно субективно и
обективно съединяване искове против ответника Г. П. П. с правно основание
чл.74 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени и решението в тази част не е обжалвано,
като е влязло в законна сила. Затова същото не е предмет на въззивното
производство.
Предмет на същото е само постановеното от ВРС решение в частта му, с
която са уважение предявените в условията на евентуалност активно
кумулативно субективно и обективно съединяване искове с правно основание
чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като общият размер на частичните искове на
четиримата ищци възлиза на 1000лв от общия размер на цялата претенция от
23235,62лв.
6
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, и възраженията на въззиваемата
страна, както и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните няма спор по отношение на сл.факти, които се
установяват и от доказателствата по делото, а именно:
На 27.12.2013г между банка „ДСК„ЕАД и Г. П. П. ЕГН 74005220941 е
бил сключен договор за ипотечен кредит. По силата на чл.1 от договора
Банката-кредитор е отпуснала на Г.П. в качество на кредитополучател кредит
в размер на 180 000евро за финансиране на текущи потребности /чл.1/ със
срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване
/чл.2 от дог.– л.18 от делото/. В чл.8 от договора е уговорено, че кредитът се
обезпечава с ипотека на сл.недв.имот : ВИЛНО МЯСТО, цялото с площ от
750кв.м., а съгласно скица - с площ от 810кв.м с идентиф.№ 10135.2571.82
ведно с изградената в него ВИЛНА СГРАДА на два етажа със сутерен и
подпокривно пространство, състоящи се от : сутерен–бойлерно, перално, стая
и гараж; първи етаж – кухня–столова,дневна и санитарен възел; втори етаж–
три спални, килер и два санитарни възела и подпокривно пространство-три
спални, килер, санитарен възел и фоайе РЗП 291кв.м. с идентиф.№
10135.2571.82.1, КК“Чайка“ гр.В. адрес на имота: В. район В. КК“ЧАЙКА“.
С НА № 112/27.12.2013г на н-с Б.Василев /л.21-I/ е била учредена
договорна ипотека върху имота, вписан в т.7 от договора за кредит за
обезпечаване на кредита. В Раздел II-ри от същия договор е посочено, че за
обезпечаване на всички вземания на кредитодателя “БАНКА ДСК“ЕАД към
кредитополучателя Г. П.П. по отпуснатия кредит в размер на 180 000евро,
подробно описан в пункт I от НА, ведно с лихвата, комисионните,
евентуалната наказателна лихва, анексите и/или разноските, вкл. и на
последващи анекси при разсрочване на кредита ипотекарните гаранти В.
Вес.В. чрез пълномощник В. Дим.В., М. Вес.В. чрез пълномощник В. Дим.В.
и Д. Вес.В. се съгласяват и учредяват в полза на кредитодателя „БАНКА
ДСК“ЕАД ипотека върху своя съсобствен недвижим имот описаният по-горе
ПИ с ид.№ 10135.2571.82 ведно с изградената в имота многофамилна
жилищна сграда с идентиф.№ 10135.2571.82.1.
През 1997г праводателят В. Дим.В. е надарил синовете си В., Д. и М. с
7
описания имот, послужил за обезпечение на договора за кредит на отв.П. -
НА № 78 т.LXXXVIII н.д.№ 23127/1997г /л.112-I/, а именно ВИЛНО МЯСТО
с пространство 750кв.м., съставляващо имот пл.№ 3617 по плана на
КК“ЧАЙКА“-гр.В. при граници : улица, имот пл. № 3617а, имот 3616 и двор
на бившето АОНСУ, без да запазва за себе си правото на ползване.
Видно е от НА № 68/11.12.1998г на н-с Д.Стоянова /л.20-I/ за
собственост върху недвижим имот, придобит чрез ново строителство В. В. В.
и непълнолетните Д. В. В. и М. В. В., действащи със съгласието на майка си
Ж. Мих.В., са признати за собственици на недв.имот, построен върху
собствено вилно място, цялото с площ от 750кв.м., представляващо имот пл.
№ 3617, попадащ в регулацията на КК“Чайка“ при граници улица, двор на
бившето АОНСУ, имот пл.№ 3617а, при равни квоти за всеки един от тях, а
именно ВИЛНА СГРАДА, находяща се в КК“Чайка“ на гр.В., на два етажа
със сутерен и подпокривно пространство, състоящи се от : сутерена –
бойлерно, перално помещение, стая и гараж, първи етаж – кухня столова –
дневна и санитарен възел ; втори етаж – три спални, килер и два …./ в
останалата част копието не се чете /.
От приетите като доказателство скици /л.25 и л.26-I/ за имот с идентиф.
№ 10135.2571.82 и за имот с идентификатор 10135.2571.82.1 отразяват
местонахождението, площта, границите на ПИ и построената в имота сграда -
многофамилна жилищна сграда; като собственици на имота са вписани: В. В.
В., М. В. В. и Д. В. В. при равни квоти.
По делото е установено, че В. Д. В. ЕГН ********** е починал на
24.12.2020г, като е оставил за свои наследници по закон Ж. М. В. – преживяла
съпруга и деца - тримата синове: В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. /л.27, 28–у-е за н-
ци/.
В подкрепа възраженията си ответникът е представил копие от Договор
за прехвърляне на вземане /цесия/ от дата 20.04.2020г /л.40-I/, сключен между
цедента С. П. П. /без други идентификационни белези/ и Г. П. П. ЕГН
********** с посочен № на л.к., в качеството му на цесионер.
Съгласно чл.1 от този договор цедентът, на осн.чл.99 и сл ЗЗД,
ПРЕХВЪРЛЯ на цесионера само ЧАСТ от свое вземане срещу В. Дим.В. ЕГН
********** в размер на 19 500лв, представляващи ликвидна и изискуема
главница по договор за заем от 10.01.2014г с падеж 10.01.2019г. .
8
В чл.5 от същия е посочено, че цесионерът се задължава да заплати
цена на вземанията предмет на договора цесия в размер на 1лев, а в ал.2 и 3 е
посочено че сумата е платена изцяло и в брой преди подписване на договора
и договорът служи за разписка.
На л.43–ти по делото е приложено банково извлечение с дата
10.01.2014г отразяващо превод на сумата от 19 500лв с посочено основание
„договор за заем„ , като преводът е извършен от С. П. П. в полза на В. Д. В. по
посочената б.см. на В..
За установява на пълната фактическа страна на спора по делото, по реда
на чл.192 ГПК са изискани и представени от „БАНКА ДСК“ЕАД и
приобщени на л.72-263 от 1-воинст. дело заверени за вярност с оригинала
копия на кредитното досие на Г. П. П. ЕГН **********, ведно с всички
съдържащи се в досието документи.
Допълнително, от третото на спора лице „БАНКА ДСК“ЕАД са
представени заверени копия на операционни бележки за внесени суми по
кредита на Г. П.П. от трети лица – 11 бр, приобщени по делото на л.л.252-253
вкл.
От страна на ищците още с ИМ са представени и приети като
доказателство операционни бележки като част от кредитното досие по
договора за ипотечен кредит от 27.12.2013г, сключен между „Банка
ДСК“ЕАД и Г. П.П. /л.л.12-17-I/. От същите е видно, че приживе, в периода
от 1.10.2018г до 6.02.2020г праводателят В. Дим. В. е извършвал погашения
на задължението на ответника по договора му за кредит, както следва :
на 1.10.2018г – 4 972евро,
на 22.10.2018 – 2 043,14евро,
на 26.10.2018г - 60евро,
на 26.10.2018г - 350евро,
на 30.08.2019г - 876евро и
на 6.02.2020г - 7000лв или общо 11 301,14евро плюс 7 000лв.
При съответния курс евро–лев, възлиза на сумата от 23 235,62лв.
В полза на двете страни по спора са допуснати и събрани гласни
доказателства.
9
В о.с.з. на 28.01.2022г е разпитан свид.И.Х.И., без дела и родствени
връзки със страните по спора, сочен от ищ.страна.
Същият излага, че с В. В. били семейни приятели, познавали се от поне
13-14, а може и повече години. Знаел, че В. бил станал гарант на един
господин, на когото свидетелят знае само първото име – Г. от В.. В. също
живеел във В., даже се събирали по празници и затова свидетелят знаел за
въпросния кредит, по който В. станал гарант. Това знаел и понеже самият
свидетел работел в колекторската фирма „С.Г.ГРУП“ и като приятел В. се
обърнал към него за съвет понеже от банката почнали да го търсят за
невнесени вноски и затова В. започнал да ги внася.
По бележки, които свидетелят гледал, личните пари, внесени от В., били
около 20 000 - 30 000лв за периода 2018 - 2019г.
После В. го бил потърсил, за да му помогне да си събере парите и
свидетелят му дал съвет първо да се обърне към адвокат, да си мине по
каналния ред, през съдебно дело и решение и вече след това да се обърне към
колекторската фирма, където работел свидетелят за събирането на парите.
По думите на същия свидетел В. работел в Митницата и бил достатъчно
добре обезпечен, никога нямал проблем за пари, винаги ходел с поне по три-
четири хиляди лева в него, имал поне още четири-пет апартамента. Бил чувал,
че Г. имал брат, когото не познавал и не бил виждал нито Г., нито брат му.
С В. често си били говорели и той му разказвал, че доста пъти помагал
на Г. при сделки, при строежи, които са искали да правят. В. бил този, който
помагал финансово на Г., а Г. не бил давал пари на В.. Преди В. да се
разболее, работел в Митницата.
Последно се чули, когато В. бил във ВМА В.. Два дни преди да почине,
В. се обадил на свид.Х. уж с подобрение, но явно притесненията по къщата му
„помогнали“; починал малко преди Коледа миналата година през м.декември
/т.е. през 2021г/.
На свидетеля било известно, че преди В. да почине, имало писма от
Банката, с което викали жена му, че ще му вземат къщата и това било много
голямо притеснение за В., а в същото време пътувал до Турция, за да се
лекува от рак.
В хода на производството по делото двукратно е разпитван воденият от
10
отв.страна свидетел С. П. П.-брат на ответника. В първото о.с.з. на 9.07.2021г
/л.61-62-I/ свид.П., род.1971г, излага, че познавал В. Дим.В. поне от 30
години и над 20год - със сигурност. Отношенията им били „сложни„ , но не
помни какво ги свързало. Случайно се запознали през 1996–1997г и
поддържали връзка, като на седмица се виждали поне един път. Кредитът на
отв.Г. П., реално бил негов, т.к. тогава свидетелят не ставал за кредит и затова
брат му го изтеглил, а свидетелят обслужвал кредита първите години докато
станало невъзможно да се работи, а сега брат му плащал
кредита. Финансовите отношения между с В. свидетелят описва като „много
сложни“ - В. очаквал печалба от цялата работа, накрая като се завършела
сградата, но се разболял. Сградата се намирала в местността „Пчелина„
Свид.С. П. плащал да се строи сградата, а Вес.В. очаквал печалба. Строежът
на сградата започнал 2007-2008г; инвеститор бил дружеството на майката на
С.П., но строежът стигал до кога нула точно по време на кризата през
2007г. Когато се появила възможност свид.С.П. искал да рестартира отново
обекта и да се завърши понеже бил налял много пари в този строеж. И точно
по времето, когато започнал строежа, В. се разболял. Посочва още, че през
всичките години са си разменяли пари с В., а последната сума, която С.П. дал
на В. на няколко части била общо ок.4000–4500евро, малко преди превода по
банка. В. му поискал тези пари, за да се лекува в Турция, понеже бил болен от
рак и свидетелят му ги дал на заем.
На поставени от адв.Х. въпроси свид.С.П. отговаря, че преводът по
банка е от 10 000евро, без да си спомня годината /имало платежни документи/
и 4500евро ги бил дал на В., за да се лекува, като подчертава, че отношенията
им били „много сложни„ : давали си на ръка пари един на друг, когато
потрябвало за определени сделки. От посочените суми В. не му върнал
4500евро, нито С.П. си ги потърсил. Но, когато С.П. закъсал със строежа,
просто помолил В. да му ги върне, да почне вноските и той ги внасял като
вноски в банката.
На поставени от съда въпроси свидетелят пояснява, че доколкото знаел
В. провеждал лечение в Турция и в София, но не знаел в кои болници. Със
сигурност бил ходил в Турция поне 3-4 години, без да знае точно на какъв
вид лечение.
На поставени от адв.Х. въпроси свид.С.П. отговаря, че сумата от 10
11
000евро бил дал на В. на заем, а за другите 4500евро – също били дадени на
заем за лечението на В., но нямал никакъв документ.
В проведено поредно с.з. на 28.01.2022г /след две, на които е бил даден
ход на делото, но е било отложено разглеждането му, л.301-I/ свид.П. отново
е разпитан и е заявил, че договорът за заем бил в писмен вид, сключен за 5
/пет/ години.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Съобразно ал.2 това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити. Така в тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки: обедняване
на ищеца; обогатяване на ответника под формата на реално увеличение на
имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално
би направил; липса на правно основание за имущественото разместване.
Необходимо е да се изясни дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от ППВС №
1/28.05.1979г по гр.д.№ 1/79г/.
Установено е по делото, е отв.Г. П. е имал сключен с банка ДСК“ЕАД
договор за банков кредит от 2013г, обезпечен с договорна ипотека върху имот
- собственост та трети лица /ипотекарни гаранти/, които в случая са синовете
на починалия В. В., доколкото същите са били собственици на имота по
силата на извършеното от техния баща дарствено разпореждане в тяхна
полза.
Длъжник по договора за кредит е настоящият ответник.
По делото се установи, че неговото задължение частично е било погА.о
от трето лице В. В. - бащата на тримата братя чрез шест вноски на
горепосочените дати. Така общо за периода 1.10.2018–6.2.2020г от същия е
била внесена сумата в размер на 23235,62лв.
С погасяването на част от дълга на отв.Г.П., извършено от Вес.Д.В. към
кредитната институция, за ответника е настъпила имотна облага, тъй като с
посочената сума същият се е обогатил за сметка обедняването на праводателя
12
на ищците.
По заявеното от ответника възражение за прихващане с насрещното
му вземане към наследодателя на ищците В. В..
Поддържа се от отв.Г.П., че сумата от 19 500лв била дадена на правно
основание договор за заем, сключен в писмена форма, но впоследствие бил
унищожен/изгубен не по вина на С. П. –брата на ответника, който е бил
страна по договора, а впоследствие цедирал вземането си към В. Д.В. на своя
брат – настоящия ответник Г.П.
На първо място по отношение твърдението за наличие на писмен
договор за заем, който бил унищожен/изгубен.
За установяването на тези обстоятелства в първата инстанция не са
събрани доказателства, а що си отнася до поддържаното с въззивната жалба
оплакване в тази насока и събирането на доказателства, то въззивният съд е
взел отношение с определение № 3534/19.09.2022г по доклада на жалбата.
По делото е прието като доказателство преводно нареждане от
10.01.2014г /л.43–I/ за сума от 19 500лв от страна на свид.С. П. към В. Дим.В.
с вписано основание договор за заем.
На първо място. Преводното нареждане сочи на облигационно
правоотношение между страни, които не са идентични с настоящите страни –
наредителят на сумата е свид.С. П..
На сл.място. Само въз основа на посоченото за основание в платежното
нареждане не може да се направи извод за съществуването на такова. А
доколкото сумата е над 5000лв, установяването на облигационно
правоотношение с гласни доказателства чрез показанията на разпитания като
свидетел С. П.-страна по същото правоотношение, е недопустимо съобразно
нормата на чл.164 ал.1 ГПК. При това, свидетелят при повторния му разпит
сочи, че заемът бил за срок от 5 години, т.е. установява елемент от
съдържанието на договора, чието съществуване не бе доказано по убедителен
начин. Освен това, изложението му преповтаря изложеното във възражението
на отв.Г.П. в ПО, като са използвани сходни изрази - отношенията между
страните били „много сложни“, а същевременно казва, че не помни какво ги
свързвало. Предвид близката родствена връзка на свидетеля с ответника и въз
основа съдържанието на изложението му, съдът приема същото за
13
необективно и пристрастно, с цел подпомагане на ответната страна в процеса.
В изложеното от свидетеля не се съдържа конкретизация за обстоятелствата,
от които съдът да прецени по каква причина е било необходимо на В. Дим.В.
да иска заем от свид.С. П., при положение, че самият свидетел говори, че В.
разполагал с доста пари и бил обезпечен и имотно.
Що се отнася до договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от
20.04.2020г /л.40-I/, сключен между цедента С. П.П. и брат му - отв.Г. П.П.
като цесионер, то посочената в него дата няма характера на достоверна.
Липсват доказателства, че длъжникът Вес.Д.В. да е бил надлежно уведомен,
съобразно правилата на чл.99 ал.3 ЗЗД, ако се изхожда от посочената в
договора дата на съставянето му, към който момент длъжникът все още е бил
жив. В случай, че документът е бил антидатиран и съставен след неговата
смърт, то липсват данни за надлежното уведомяване на неговите универсални
правоприемници - наследниците по закон наследяват и имуществените
задължения на техния наследодател.
Предвид изложеното съдът приема наведеното възражение за
неоснователно.
При това положение предявеният частичен иск общо за сумата от
1000лв от общия размер на претенцията за 23 235,62лв като доказан по
основание и размер следва да бъде уважен, на осн.чл.59 ЗЗД.
Като обусловен от изхода по главния евентуален иск, основателен е и
акцесорният такъв за обезщетение за забавено изпълнение, изчислено в
размер на законната лихва върху главницата, считано от подаването на ИМ -
12.02.2021г, до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
За да определи този начален момент съдът съобразява, че, за да
изпадане в забава, на длъжника следва да бъде връчена покана по см.чл.84
ал.2 ЗЗД. Такава преди подаването на ИМ, която следва да се цени като
покана, не е била отправяна и затова началният момент на забавата следва да
се счита от датата на подаването на настоящата искова молба.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят
потвърждаване постановеното от ВРС решение.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция – неоснователността
14
на подадената жалба, то разноски за първата следва да останат, така както са
определени от ВРС.
За въззивното производство в полза на въззиваемите следва да бъдат
присъдени такива, на осн.чл.78 ал.3 ГПК в размер на 330лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-42с-в № 260126/ 28.02.2022г по
гр.д.№2113/2021 в ЧАСТТА МУ, с която Е ОСЪДЕН ответникът Г. П. П.
ЕГН ********** от гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ***, да заплати на ищците : Ж. М. В.
ЕГН ********** гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, В. В. В. ЕГН ********** от гр.София
ул.„О.“ ***, М. В. В. ЕГН ********** от гр.В., ул.„П.“ 1 и Д. В. В. ЕГН
********** от гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, в качеството им на наследници по закон на
В. Д. В., при равни квоти, в условията на разделност, сумата от по 250лв от
общо претендираната сума от 1000лв като частично предявен иск от цялото
вземане от 23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен между Г. П.
П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ЕАД, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска-
12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН
Е ответникът Г. П. П. да заплати на ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В.
В. в качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти и в
условията на разделност, сумата от по 87,50лв–припадаща се част от общо
350лв–сторените от ищците съдебно–деловодни разноски за заплатена
държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. П. ЕГН ********** от гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ***, със
съдебен адрес – адв.Ф. Р. от Софийска АК, гр.София бул.„П.Е." № ***, да
заплати на Ж. М. В. ЕГН ********** от гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, В. В. В. ЕГН
********** от гр.София ул.„О.“ № ***, М. В. В. ЕГН ********** гр.В. ул.
„П.“ № 1, и Д. В. В. ЕГН ********** от гр.В. ул.„Й.Т.“ № 3, в качеството им
на наследници по закон на В. Дим.В. общо сумата от 330лв /триста и
тридесет лева/, от която им се полагат равни части и същата представлява
общо сторените от тях разноски за въззивното производство, на осн.чл.78
15
ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
в 30-дневен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.218а б."а" ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16