Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
25.01. 2021
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1034 2020
дело №
по описа за година.
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Същото е второ по ред въззивно производство след постановена с Решение № 213 от 19.10.2020 г., по КАНД № 190
/ 2020 г., на АС – Кюстендил отмяна на предходно постановено от друг състав
на районния съд въззивно Решение № 230/10.07.2020 г., по АНД №258/2020 г., по описа на РС-Дупница и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания
за събиране на допълнителни доказателства.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 20-0348-000090 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Т.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
излагат съображения срещу законосъобразността на наказателното постановление. Твърди
се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, а описаното в него нарушение
недоказано от събраните доказателства. Развиват се съображения за допуснати
процесуални нарушения довели до ограничение на правото на защита на
жалбоподателя. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.. Последният поддържа
жалбата и излага множество допълнителни съображения в нейна подкрепа. Моли за
отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 31.01.2020 г. около 09.16 часа, жалбоподателката
Т.Г. управлявала лек автомобил марка и модел „Ауди А4 ОЛРОУД КУАТРО“, с рег. № КН1333ВС, собственост на лицето В.Л.А., в населено място - гр. Дупница, обл.
Кюстендил, по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение към гр. Самоков. На
това място, с автоматизирано техническо средство - TFR1-M,
с фабр. № 563, автомобилът е бил засечен да се движи със скорост от 106 км/ч,
от която е приспаднат толеранс от 3% и е определена окончателно наказуема
скорост на движение от 103 км/ч, при ограничение за скоростта на движение в
населено място – до 50 км/ч. Нарушението е заснето с клип №4924.
При преглед на
снимковия материал от полицейските служители С. и И. е установена заснетата на
клипа изготвен от техническото средство превишена скорост – 103 км/ч. Направена
е справка в системата на КАТ ПП и е установен собственика на автомобила – В.Л.А..
Същата попълнила на 05.02.2020 г. декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на
процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателката Т.П.Г.,
която също попълнила по-късно, на 05.02.2020 г., декларация по чл. 188 ЗДвП, че
лично е управлявала автомобила на процесната дата и час.
За така установеното превишаване на
скоростта, на 31.01.2020 г., на жалбоподателя е бил съставен АУАН от св. В.И.,
в присъствието и на посочения в акта свидетел Р.С.. Акта е подписан без
възражения от жалбоподателя, както и от полицейските служители, като на Г. е бил връчен и препис от АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено и
обжалваното НП № 20-0348-000090 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Т.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите справки от АПИ
и община Дупница, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал – клип № 4924, протокол от периодична проверка на техническо
устройство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10 от
Наредбата, справка за собственост на автомобила, декларации по чл. 188 ЗДвП, както
и от останалите по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите
справки. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност установяват последователно и
непротиворечиво фактите по делото. Съдът приема относно мястото на нарушението
и приложимото ограничение на скоростта – 50 км/ч, съгласно посочените в снимковия
материал географски координати, установеното от представените от ОПУ-Кюстендил,
към АПИ и от Община Дупница, ведно със приложените справки и карта на пътя. От тях
се установява, че процесният пътен участък от ул. „Самоковско шосе“ е част от
общинската пътна мрежа. Във справката от община Дупница и приложенията към нея
е отразено, че съгласно проверените координати посочени в снимковия материал
мястото на нарушението е в рамките /границите/ на населено място гр. Дупница,
като е посочен изрично с координати и изобразен в приложението краят на
населеното място, който е далеч след процесния пътен участък, в който е
използвано посоченото АТСС, а именно краят е фиксиран на км. 45+544 м. от път II-62 „Дупница - Клисура“ където е поставена табела
Д-12 „край на населено място“. Посочено е допълнително в справката на
ОПУ-Кюстендил при АПИ, че към дата 31.01.2020 г., за целия пътен участък км.
44+000, до 59+062 м., включващ процесния пътен участък, представляващ ЛОТ 27 от
път II-62 „Дупница - Клисура“ е била въведена временна
организация за безопасност на движението с максимална скорост на движение – до
50 км/ч., която съвпада с тази за движение в границите на населено място.
Свидетелските показания дадени от св. И., вкл. прочетените такива по реда на
чл. 281 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, дадени от св. С. не противоречат на
информацията налична в писмените доказателства. Казаното от всеки от тях е
логично, последователно и ясно, поради което съдът приема показанията им с доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това
следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е
приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
издадени са от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните
правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършеното от
жалбоподателя нарушение и приетите за нарушени законови норми. Не са допуснати
каквито и да е процесуални нарушения.
Обосновани от доказателствата и
законосъобразни с оглед приложимия закон са решаващите изводи на АНО за
съставомерност и доказаност на процесното административно нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП. Същото е установено с одобрено и годно за експлоатация техническо
средство за измерване - TFR1-M, с фабр. № 563,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, надлежното веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението от обективна страна, са
изготвените с техническото средство снимки /клип № 4924/. Клипът, като
веществено доказателствено средство, съдържа предвидените в закона реквизити,
които сочат на движение в границите на населено място със скорост, чиято
стойност надвишава с над 50 км/ч , а именно с 53 км/ч, разрешената такава
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. доказват
се обективните признаци на съставомерното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което
законодателят е предвидил кумулативно да се налагат административни наказания
глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Безспорно от изисканите служебно
справки се установява, че мястото на нарушението е в границите на посоченото населено
място при приложимо общо ограничение на максимално допустимата скорост от 50
км/ч и при липса на поставени пътни знаци позволяващи по-висока скорост на
движение. Напротив вкл. за този пътен участък към 31.01.2020 г. е била въведена
дори и временна организация за безопасност на движението с максимална скорост
на движение – до 50 км/ч., която
напълно съвпада като стойност с тази определена в закона за движение в
границите на населено място.
Горното, преценено в контекста на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /по аргумент за противното/, според която
при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш, сочи на необходимост от съставяне на АУАН и на
НП за констатираното нарушение, като изключва правната възможност за същото да
се издаде електронен фиш. Поради изложеното, за деянието е съставен АУАН,
а въз основа на него е издадено и обжалваното НП. Налице е правилно приложение
на закона във връзка с общия ред на проведеното административнонаказателно
производство. Изложеното съдържание на относимите правни норми в съвкупност с
установените факти по случая, сочи на законосъобразно процедиране от АНО. В същата насока е и практиката на касационната
инстанция - Решение № 127 от
30.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 86 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 4 от 15.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 315 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си
на движение с указаната в закона. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта до 50 км/ч. след като се движи в границите на населеното място, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, с намерението си да управлява МПС, с избрана от него превишена скорост, независимо от наличието на ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 700,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с над 50 км/ч, а именно с установените 53 километра в час. В този случай според чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП - „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:“ т.6 „за превишаване над 50 km/h-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство...“, което обосновава наложения размер на наказанието „глоба“, в случая в размер от 700,00 лева. Правилно е наложено във фиксирания от законодателя размер и кумулативното административно наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца.
Деянието с оглед характеристиките си и присъщата му обществена опасност не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата и допълнително в съдебно заседание от процесуалния му представител. Налице е законосъобразна процедура със съставени в хода на същата АУАН и НП, които по съдържание и описание дават възможност за надлежно упражняване на правото на защита от страната на санкционирания водач. Нарушението е констатирано чрез АТСС, което е годно за употреба и използвано съгласно инструкциите видно от приложените писмени доказателства, вкл. протокол по чл. 10 от НАРЕДБАТА, който е заверен по надлежния ред. Същото е използвано от служител, който е преминал специално обучение, а именно посочения в протокола по чл. 10 от НАРЕДБАТА - Харизанов. Изготвеният чрез употребата на АТСС снимков материал – л. 32 от делото също има необходимите реквизити. Още повече, че за жалбоподателя като жител *** е общоизвестно, че това е именно улицата водеща в посока към гр. Самоков, която в тази си част съвпада и с път II-62 „Дупница - Клисура“, видно от справката на ОПУ-Кюстендил при АПИ, за който е била налице въведена временна организация за движение с ограничение на скоростта, също до 50 км/ч.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0348-000090 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил,
РУ-Дупница, с което на Т.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„глоба” в размер на 700,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: