Присъда по дело №1559/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 77
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Иво Юриев Хинов
Дело: 20251100201559
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 77
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
СъдебниЕлиана Н. Захариева
заседатели:Маргарита Ас. Серафимова
Могадам
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от общ
характер № 20251100201559 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА К. Л. с ЛНЧ ****, роден на ********** г. в гр. Крайова, Румъния, румънски
гражданин, румънец, неженен, със средно образование, работещ и осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че на 11.04.2023 г., около 16,20 ч., в гр. София, в автобус № 204, между спирка Орлов
мост и спирка УМБАЛ Света Анна, е отнел чужди движими вещи – портмоне на стойност 6
лв и парична сума от 30 лв, от владението на М. Ц., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, което предствалява престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 194 ал. 1 НК, чл. 54 НК, във вр. с чл.58а НК, чл. 37 ал. 1 т. 1а НК го
ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 (четири) месеца.

ПРИЗНАВА К. Л. с ЛНЧ ****, роден на ********** г. в гр. Крайова, Румъния, румънски
гражданин, румънец, неженен, със средно образование, работещ и осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че на 11.04.2023 г., в гр. София, бул. ****, за времето от 16.37 – 16.40, при условията на
продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент – банкова карта, издадена от
ДСК на името на М. Ц., без нейно съгласие, като се е опитал да изтегли и успешно е
изтеглил парични суми от АТМ устройство РВ 521001, стопанисван от Юробанк България,
като отделните деяния са както следва:
- в 16.37.38 изтеглил сумата от 400 лв.;
1
- в 16.39.11 се е опитал да изтегли сумата от 800 лв.;
- в 16.39.41 е изтегли сумата от 400 лв;
- в 16.40.37 се е опитал да изтегли сумата от 400 лв.,
което предствалява престъпление по чл. 249 ал. 1 НК във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 249 ал. 1 НК, чл. 54 НК, във вр. с чл.58а НК, чл. 37 ал. 1 т. 1а и т. 7 НК го
ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години, както и на
наказанието „глоба“ в размер на 600 лв (шестстотин лева),
като го ОПРАВДАВА по обвинението, че елемент от състава на деянието му е
обстоятелството, че то не представлява по-тежко престъпление.

КУМУЛИРА на основание чл. 23 ал.1 НК така определените наказания, като НАЛАГА най-
тежкото от тях – а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното
наказание за срок от 5 (пет) години.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23 ал. 3 НК към това наказание "лишаване от свобода"
и наказанието „глоба“ от 600 лв (шестстотин лева).

НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НК ОСЪЖДА подс. К. да заплати направените по делото
разноски в размер на 471 лв, както и 5 лв за служебно издадения изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативния Специализиран наказателен съд
в петнадесет дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 1559/25 по описа на СГС, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против румънският гражданин К. Л.
за две деяния, извършени на 11.04.2023 г., в гр. София, първото докато пътувал в автобус №
204, между спирка Орлов мост и спирка УМБАЛ Света Анна, а второто чрез АТМ
устройство РВ 521001, стопанисван от Юробанк България, намиращ се бул. ****. С първото
деяние той отнел от пътничката в автобуса М. Ц., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои, портмонето , заедно със сумата от 30 лв в него (както и
други вещи, за които не е повдигнато обвинение, сред които и дебитна карта от ДСК), а с
второто деяние е използвал тази дебитна карта при четирите си опита да изтегли парични
средства, като с два от тях изтеглил по 400 лв, като деянието не представлява по-тежко
престъпление. Първото деяние е квалифицирано по чл. 194 ал. 1 НК, а второто по чл. 249
НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и
предлага да бъде признат за виновен, като му се определи наказание от 10 месеца "лишаване
от свобода" по първото обвинение и 3 години "лишаване от свобода", както и 600 лв „глоба“
по второто обвинение.
Защитата моли за по-леко наказание.
Подсъдимият изразява съжаление за случая.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият К. Л. е с ЛНЧ ****, роден на ********** г. в гр. Крайова, Румъния,
румънски гражданин, румънец, неженен, със средно образование, работещ, живущ трайно в
България (и перфектно говорещ български език). Той е осъждан, както следва:
1. по н.о.х.д. № И-1231/09 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 10.04.2009 г., с
него е наложено за деяние от 09.07.2008 г. по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода”
за срок от 5 мес., което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.
2. по н.о.х.д. № И-2035/09 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 16.06.2009 г., с
него е наложено за деяние от 12.06.2009 г. по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 мес при общ режим.
3. по н.о.х.д. № 12321/11 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 07.04.2011 г., с него
е наложено за деяние от 21.01.2008 г. по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок
от 6 мес, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.
4. по н.о.х.д. № 6276/17 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 10.04.2017 г., с него
е наложено за деяние от 06.04.2017 г. по чл. 131 НК наказание „пробация“ за срок от 2
години.
5. по н.о.х.д. № 12 593/17 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 21.07.2017 г., с
него е наложено за деяние от 18.07.2017 г. по чл. 194 НК наказание „пробация” за срок от 1 г.

На 11.04.2023 г., около 16,20 ч., подсъсдимият се намирал в гр. София, в автобус №
204. В същия автобус пътувала и св. М. Ц., на 75 години, която носила дамска чанта, в което
се намирало портмоне, съдържащо паричната сума от 30 лв, дебитна карта ****…**,
издадена от Банкса ДСК, както и други вещи (лична карта, карта за градския транспорт и
др). Стойността на портмонето била 6 лв.
Докато автобусът пътувал между спирка Орлов мост и спирка УМБАЛ Света Анна,
1
подсъдимият взел решение да вземе по-ценните неща от чантата . Приближил се до нея,
бръкнал в чантата ю, като взел това портмоне. След това слязъл от автобуса.
Подсъдимият установил, че банковата карта е придружена с лист, на който бил
изписан нейният ПИН код. Взел решение да изтегли паричните суми по сметката. Насочил
се към АТМ устройство РВ 521001, стопанисван от Юробанк България, намиращ се бул.
****, където четирикратно използвал тази карта.
Първо в 16.37.38 изтеглил сумата от 400 лв.; след това в 16.39.11 се е опитал да
изтегли сумата от 800 лв., но без успех; след това в 16.39.41 е изтегли сумата от 400 лв;
накрая в 16.40.37 се е опитал отново да изтегли сумата от 400 лв., но без успех.
Впоследствие подсъдимият задържал портмонето, паричната сума в него и паричните
суми, изтеглени от банкомата, за себе си.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен, категоричен и
непротиворечив начин по реда на чл.373 ал.2 вр чл.372 ал.4 вр чл.371 т.2 НПК – от
направеното самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя напълно от останалите
събрани по делото доказателства – а именно протоколи за разпит на св. Ц. (л. 47
досъдебното производство), справка за опити за тегления от банкомата (л. 42 досъдебното
производство), видеозаписи от охранителни камери (л. 45 и л. 58 досъдебното
производство), технически експертизи (л. 53, л. 62 досъдебното производство), оценителна
експертиза (л. 66 досъдебното производство), справка за съдимост (л. 77 и л. 84 досъдебното
производство).
По делото няма противоречие между доказателствата.

Направеното самопризнание от подсъдимия, по реда на чл. 371 т. 2 НПК, е напълно
подкрепено от събраните доказателства и най-вече от записите на охранителната камера в
автобуса. На този запис ясно се вижда кражбата на портмонето, извършена от подсъдимия.
След като несъмнено е установено, че незабавно след тази кражба са извършени четирите
операции с отнетата банкова карта, то е налице особено силно предположение, че автор на
това деяние е подсъдимият, доколкото той е откраднал портмонето с дебитната карта и
листчето с ПИН номера. Това особено силно предположение прераства в сигурност предвид
направеното самопризнание.
Съдът не взе предвид чуждестранните осъждания, доколкото отбелязването им на л.
84 досъдебното производство е крайно неясно.


При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
подсъдимият К. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194 ал. 1 НК
Той е отнел чужда движима вещи от владението на св. Ц. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. Неговото действие има юридическата
характеристика “отнемане”, доколкото чрез него е взел процесната вещ от мястото, където е
била оставена от законния й владелец, именно от дамската чанта на пострадалата, като по
този начин подсъдимият е установил своя фактическа власт върху портмонето, която
изключва фактическата власт на до този момент държалото го лице. То е бил отнето от
владението на трето лице – а именно св. Ц. – която до този момент е владяло своето
портмоне. Отнемането е насочено към предмет, който има качеството на движима вещ. Тя е
чужда, доколкото принадлежали на трето лице, като подсъдимият не е имал вещно право
върху нея. Отнемането е станало с намерение подсъдимият да я присвои, доколкото
2
впоследствие след отнемането е задържал вещта като своя.
Това намерение за присвояване е противозаконно, доколкото за него няма правно
основание. То е станало и без съгласието на владелеца, доколкото той не е знаел за това
противозаконно отнемане.
От субективна страна той е съзнавал, че с действията си че отнема чужди движими
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като точно този резултат – отнемането на
вещите – е искал да постигне с него. Също така е съзнавал обществената опасност на
извършеното и искал настъпването на общественоопасния му резултат. Поради това и
деянието му е извършено виновно с форма на вината “пряк умисъл”.

На второ място той е осъществил и състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 НК,
доколкото е използвал данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра. Дебитната
карта представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 НК, като неин титуляр е
била св. Ц.. Той е използвал тази дебитна карта при четирите си опити да изтегли парични
суми от нейната сметка, като два от тях са били успешни. Това е станало без нейно съгласие.
От субективна страна той е съзнавал, че с действията си че използва чужда дебитна
карта, без съгласието на лицето, на което е издадена тя, като точно този резултат –
използването на дебитната карта – е искал да постигне с него. Също така е съзнавал
обществената опасност на извършеното и искал настъпването на общественоопасния му
резултат. Поради това и деянието му е извършено виновно с форма на вината “пряк умисъл”.
Обстоятелството, че тази негова цел е била междинна, само като средство за постигане на
крайната цел – а именно изтегляне на парична сума – не се отразява на правната
квалификация на деянието, в конкретния случай.

На последно място съдът приема, че последният елемент от състава на чл. 249 ал. 1
НК, а именно „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление“ не е елемент от
фактическия състав на деянието; затова бе постановена оправдателна присъда в този аспект.
И по-конкретно не може да се приеме нито, че липсата му води до липса на
престъпление, нито че липсата на съзнаването му изключва умисъла за престъпление (чл. 14
НК). Това е указание, че ако същото деяние е елемент от една по-широка деятелност, то ще
се носи наказателна отговорност именно за нея, а не за самото използване. Това указание
обективно не е нужно, доколкото е подразбиращо се. Въпреки липсата на такова указание в
чл. 194 НК е несъмнено, че ако една кражба е придружена с насилие, то ще се приложи чл.
198 НК, а не чл. 194 НК.
Отново следва да се посочи, че естеството на деянието е самото използване на
дебитната карта – без значение от резултата от това използване. Ако този резултат е
изтегляне на парична сума, то това изтегляне, разгледано в светлината на използване на
дебитната карта, би могло да бъде друго, по-тежко наказуемо престъпление. В този случай
ще се носи наказателна отговорност за това по-тежко престъпление, но не и по чл. 194 НК.
Следователно отбелязването в текста на чл. 249 ал. 1 НК „ако деянието не съставлява
по-тежко престъпление“ е указание към органите, ангажирани с провеждане на
наказателното преследване, да преценят дали не налице друго, по-тежко престъпление.
Типична хипотеза е ако при използването на платежния инструмент е придобита облага,
напр. изтегляне на парични суми (какъвто е настоящият случай). Прокурорът е решил, че
това изтегляне не води до извод, че е налице друго, по-тежко престъпление. Предвид
невъзможността съдът да ревизира това становище, с прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление, бе постановен съдебен акт по избраната от прокурора правна
квалификация.


3
Относно наказанието. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК,
то съдът е задължен съобразно чл.373 ал.2 НПК да приложи нормата на чл.58а НК – а
именно като определи наказанието съобразно общите правила и ако то е „лишаване от
свобода”, да го намали с една трета, но не по-ниско от законовия минимум от 3 месеца.
При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че смекчаващи
отговорността обстоятелства са изразеното съжаление и ниската стойност на откраднатото.
Оттегчаващи отговорността обстоятелства е допълнителната парична щета, в резултат на
използване на банковата карта. Налице е превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при които условия следва да се определи размера на наказанието, доколкото
видът му е определен от закона – а именно „лишаване от свобода”. При обсъждане на така
установените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че
наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода” за деянието по чл. 194 НК и 4 години и 6
месеца "лишаване от свобода" за деянието по чл. 249 НК отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства
превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на
обществото.
Съобразно нормата на чл.58а ал.1 НК това наказание следва да се намали с една
трета, поради което съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок
от 4 месеца и съответно 3 години. Поради което и определи наказание в този размер.
Относно деянието по чл. 249 НК определи и допълнително наказание от 600 лв,
отново по-близо до минимума.

Налице са основания за кумулация на тези две осъждания. И двете деяния са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, като са наложени
наказания от един и същи вид – „лишаване от свобода”. Поради това и съдът кумулира тези
наказания, като наложи само едно – а именно най-тежкото от тях – това от 3 години
"лишаване от свобода".
Не е нужно да се прилага чл. 24 НК, доколкото обществената опасност на второто
деяние е от такова естество, че обхвагща и обществената опасност на първото, независимо че
са посочени в отделни глави на НК.

Съдът прие, че са налице законовите предпоставки за прилагане на нормата на чл.66
ал.1 НК в настоящия случай. Подсъдимият не е осъждан на наказание "лишаване от
свобода", доколкото е реабилитиран по предходното си осъждане. Също така – видно от
всички доказателства за делото – за неговото превъзпитание не е наложително той реално да
изтърпи така определеното му наказание. Възможността да се изтърпи това наказание при
ново престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо върху него.
Също така и деянието, за което е предаден на съда, не разкрива значителна
обществена опасност, поради което и му бе определено относително ниско наказание
“лишаване от свобода”. Това деяние носи белезите на инцидентен случай от живота му, след
втората поредица от престъпни деяния от 2017 г., поради което и проведеното наказателно
производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен ще въздействат
върху него превъзпитателно и предупредително, така че да го мотивират да спазва
законовоустановения ред. Поради това и не се налага той реално да изтърпи така
определеното му наказание. Поради това и съдът условно отложи изтърпяването на това
наказание за срок от пет години.
Към това наказание присъедини и наказанието „глоба“.

4
Подсъдимият бе осъден да заплати и разноските.

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


5
Съобщи за изтекли лични данни