Р Е Ш Е Н И Е
№….........../29.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2228 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от АЗ, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. София, бул. ***, представлявана от
изпълнителния директор Д.Н., срещу М.А.М.,
ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 629,52 лв.,
представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от
03.05.2019 г. за обучение за придобиване на
професионална квалификация, сключен по реда на чл. 30б, ал. 1, т. 1 и
чл. 58а, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, уговорена за неизпълнение
на задължението на безработното лице по чл. 2.2.1 от
договора за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав.
По твърдения в исковата молба, на 19.04.2019 г. ответникът М.М. е подал заявление за включване в курс по професия
„работник в озеленяването“, въз основа на което между него, в качеството му на
обучаем, и ищеца АЗ, чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Варна, в качеството му
на възложител, е сключен договор с № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019 г. при
условията на чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от Закона за насърчаване на
заетостта, като ответникът е включен в група за обучение на обучаващата
организация ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД. По
силата на договора обучаемият се е задължил да посещава курс по професия
„работник в озеленяването“, специалност „Озеленяване и цветарство“ за периода
от 07.05.2019 г. до 01.07.2019 г., а възложителят - да организира обучението и
да го заплати. Единичната цена на обучението е в размер на 600 лв., като
плащането й е уредено в друг договор № 302-0001-19-20042/03.04.2019 г. по
проект „Трудова активност“ от Национален план за действие по заетостта 2019 г.,
сключен с обучаващата организация ЦПО към „Беньо енд
Ва Консулт“ ЕООД, в изпълнение на който е заплатил по проекта 599,55 лв. за обучението на ответника, от
които 300 лв. авансово плащане по фактура № 125/15.04.2019 г. и 299,55 лв.
окончателно плащане по фактура № 131/05.07.2019 г. Ответникът е спрял да
посещава учебните занятия от 30.05.2019 г. без уважителна причина, с което е
нарушил задължението си по чл. 2.2.1 от договора да има минимум 80% присъствие на учебни
занятия и да се яви на изпит, поради което дължи уговорената в чл. 3.1. от
договора неустойка за неизпълнение в размер на заплатените разходи за
обучението му, ведно с 5% върху тази сума.
По изложените съображения по същество ищецът моли за
уважаване на предявения иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на
процесния договор и участието му в част от обучението. Твърди, че прекъснал
същото поради заболяване, което нямало да му позволи да прилага наученото за
професията. Отделно изтъква, че Агенцията по заетостта е следвало да установи
съответствието на избраната професия със здравословното му състояние, което не
е сторила. Оспорва настъпването на изискуемостта на вземането на третото лице
спрямо ищеца за разходите по обучението му, както и изпълнението на това
задължение. Оспорва също изправността на ищеца по процесния договор, както и по
договора с третото лице.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк.
В.Р., поддържа исковата молба и претендира разноски по делото за заплатена
държавна такса. По същество поддържа, че с оглед подаденото от ответника
заявление и представените към него медицински документи, удостоверяващи липса
на пречки за включване в обучението, Агенцията е била длъжна да включи лицето в
поискания курс, респ. ответникът – да изпълнява поетите договорни задължения.
Счита, че неизпълнението му е виновно и дължи договорената неустойка.
Ответникът, представляван от адв.
С.С., поддържа отговора и представя списък по чл. 80 ГПК. Преди второто съдебно заседание навежда твърдения, че към момента на
сключване на договора не е могъл да разбира значението на действието по
подписването му и неговите последици. Тази възражения поддържа и в хода на
устните състезания, като въз основа на тях счита, че договорната му отговорност
е изключена.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане
е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните съществуването на вземането на ищеца за компенсаторна неустойка по
сключен с ответника договор, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Същият е допустим,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 15008/2020 г.
по описа на ВРС, според които по подадено на 23.11.2020 г. заявление от АЗ
срещу М.М. е издадена заповед за изпълнение за
процесната сума, която е оспорена от длъжника чрез възражение по чл. 414 ГПК,
като установителният иск е подаден в указания на
заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на иска е обусловена
от наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по процесния
договор, 2.) валидно уговорена неустоечна
клауза при неизпълнение на задълженията на ответника по договора, 3.)
точното изпълнение на задълженията на ищеца, тоест неговата изправност, както и
4.) неизпълнението на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане,
както и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение на задълженията му и/или настъпването на
други правопогасяващи или правоизключващи факти.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото
като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между
страните е сключен процесният договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019 г. за
обучение на безработно лице по проект „Трудов активност“ – НПДЗ-2019 г.
От съдържанието на договора (л. 9) се установява, че
същият касае обучение по професия „Работник в озеленяването“, специалност
„Озеленяване и цветарство“, като обучението е предоставяно за периода от
07.05.2019 г. до 01.07.2019 г. съгласно учебен график на обучаващата
институция, и възлиза в размер на 600 лв., платими на институцията от
средствата на държавния бюджет (чл. 1.1. от договора).
По силата на договорната връзка ищецът, в качеството му
на възложител, се е задължил да организира обучението и да изплати на
обучаемото лице средства за стипендия и обществен транспорт за присъствените
дни (чл. 2.1.), срещу насрещните задължения на обучаемия да посещава редовно
курса на обучение (да има минимум 80 на сто присъствие в учебните занятия) и да
се яви на изпит/тест при приключване на обучението (чл. 2.2.1).
При неизпълнение на тези задължения в чл. 3.1. вр.
чл. 1.1. от договора е предвидена неустойка в тежест
на обучаемия в размер на направените разходи по обучението му, ведно с 5 %
върху тази сума.
Безспорно между страните е, че ответникът е включен в
група за обучение на обучаващата организация ЦПО към „Беньо
енд Ва Консулт“ ЕООД. Последното дружество е изпълнител на възложената от АЗ
дейност по професионално обучение на 20 безработни лица по професия „Работник в
озеленяването“, специалност „Озеленяване и цветарство“ съгласно сключен помежду
им договор № 302-001-19-20942 от 03.04.2019 г. (л. 12). Следователно ищецът е
изпълнил точно задълженията си да организира обучението на ответника и се явява
изправна страна по процесното правоотношение. Изпълнението на задълженията му
по сключения с третото лице договор е ирелевантно, а възраженията на ответника
в обратна насока – недопустими.
От приобщените месечни присъствени форми за м. май-юли
2019 г. на обучаемите при ЦПО към „Беньо енд Ва
Консулт“ ЕООД (л. 20 и сл.) се доказва, че учебният график на обучаващата
институция за обсъжданата професия и специалност включва общо 39 присъствени
дни, от които 18 дни за м. май 2019 г., 20 дни за м. юни 2019 г. и 1 ден за м.
юли 2019 г. Не е спорно, а се установява и от присъствените форми и
представения констативен протокол № 185/01.07.2019 г. от проверка на обучение
(л. 31), че ответникът М.А.М. е присъствал на 12 дни от присъствените дни през м.
май 2019 г., след което посещенията на курса са преустановени. Така посещенията
му не надвишават изискуемото в договора минимално присъствие на 80 % от
учебните занятия, като ответникът не е изпълнил и задължението си да се яви на
изпит след приключване на обучението.
Основният спорен по делото въпрос касае действителността на процесния
договор и вината на ответника за неизпълнение на задълженията му като условие
за ангажиране на неговата договорна отговорност чрез заплащане на търсената
неустойка. Настоящият съдебен състав намира, че договорът е
действителен и неустойката – дължима, като съображенията за това са следните:
Договорът е сключен в изискуемата в чл. 30, ал. 1 ЗНЗ
писмена форма, по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта, като същият е двустранно подписан и автентичността му не е оспорена
в хода на процеса, поради което между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение. Възражението на ответника, че към момента на
сключването на договора не е могъл да разбира значението на действията си
поради влошеното му здравословно състояние и поставена диагноза „параноидна шизофрения“ по същество представлява възражение
по чл. 31 от ЗЗД за унищожаемост на сделката, но
същото е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния
срок по чл. 131 ГПК. В отговора на исковата молба изобщо не се съдържат
твърдения в тази насока, като обстоятелствата относно здравословното състояние
на ответника са изложени единствено по повод поддържаната от него невъзможност
за полагане на труд по специалността, за която е включен в обучението.
Всяка от страните по така възникналата валидна облигационна
връзка е длъжна да изпълнява поетите задължения, като в противен случай носи
договорна отговорност за претърпените от насрещната страна вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението, освен ако последното се дължи на причина, която не може да
му се вмени във вина – арг. от чл. 81 и чл. 82 от ЗЗД.
От съдържанието на договора се установява, същият е
сключен на основание чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ) - с цел придобиване на професионална
квалификация от безработен възрастен. Сключването му се предхожда от извършена
по реда на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗНЗ регистрация на ответника в Дирекция „Бюро по
труда“-гр. Варна като безработно лице, търсещо работа, извършена под №
10112147/17.04.2019 г.
Видно от приложеното заявление № 858/19.04.2019 г. до
Дирекция „Бюро по труда“ Варна, подадено и подписано лично от ответника (л. 6),
след регистрацията същият е заявил желание за включване в обучение за
професионална квалификация „работник в озеленяването“ по проект „Трудова
активност“, за която именно професия е сключен и процесният договор.
В декларацията ответникът е декларирал, че при
одобрението му ще представи медицински документ, доказващ, че професията, по
която желае да се обучава, не е противопоказна и няма да навреди на
здравословното му състояние. Задължение за представяне на подобен документ е
регламентирано и в чл. 2.2.2 от договора, която
договорна клауза препраща към разпоредбата на чл. 14 от Закона за
професионалното образование. Последната норма предвижда, че изискванията към кандидатите, желаещи да
се включат в програмите за професионално образование и професионално обучение,
се отнасят за минимална възраст, здравословно състояние, входящо образователно
равнище и входящо квалификационно равнище (чл. 14, ал. 1 от ЗПОО), като
здравословното състояние на кандидата се удостоверява с медицински документ,
доказващ, че професията, по която желае да се обучава, не му е противопоказна
(чл. 14, ал. 3 от ЗПОО).
Такъв документ – медицинско свидетелство за постъпване на
работа от 17.04.2019 г. (л. 52) е представен от ответника пред Дирекция „Бюро
по труда“ – Варна, като според същия М.М. има
поставена диагноза „параноидна шизофрения“, но може
да бъде приет като курсист в обучението съгласно заключението на лекаря. Същата
водеща диагноза е посочена и в приложеното към отговора на исковата молба
експертно решение от 31.01.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“
АД (л. 42), според което ответникът е с призната 80 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 г., тоест до 01.01.2022
г., с отразени противопоказни условия на труд – нервно-психическо напрежение и
отговорност.
Въз основа на декларираните от безработното лице
обстоятелства и представените документи за тяхното установяване, които
отговарят на изискванията на закона, Агенцията по заетостта е била длъжна да включи
ответника в заявеното обучение съгласно разпоредбите на глава седма ЗНЗ (чл. 58 и
сл.) и при спазване на регламентираните в чл. 54, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗНЗ
принципи на свобода на избора на професия, вида и формата на обучение и
свободен и равен достъп до обучение на правоимащите
лица. Нито в приложимия специален закон, нито в правилника за неговото
прилагане е установено задължение на Агенцията да извършва допълнителна
проверка относно достоверността на декларираните обстоятелства и/или
истинността на представените документи. Напротив – при промяна в декларираните
обстоятелства безработното лице е длъжно да уведоми Дирекция „Бюро по труда“ за
настъпилата промяна (чл. 14, ал. 3 ППЗНЗ), като отделно носи отговорност за деклариране на неверни данни при
регистрацията (чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ).
При това положение съдът
намира за ирелевантно обстоятелството, че ответникът не е могъл да изпълнява
длъжността „озеленител“ без опасност за собственото
си здраве или здравето на социалния му кръг, установено от приетото заключение
на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза (л. 73 и сл.). Ответникът
собственоръчно е подал заявлението за включване в курса по обучение на
посочената професия и специалност и е подписал процесният договор за
професионално обучение, като към момента на подписване на документите е бил
наясно както със собственото си здравословно състояние, така и с обусловените
от него възможности за полагане на труд. Затова и позоваването на същите тези обстоятелства
като причина за неизпълнение на задълженията му по валидно сключения договор не
може да бъде квалифицирано като обективна невъзможност за изпълнение и да
дерогира договорната му отговорност.
Отделно, според т. 26 от
ДР на ЗНЗ заболяването на лицето представлява „уважителна причина“ за
неизпълнението, но само ако ръководителят на поделението на Агенцията по
заетостта е уведомен своевременно за това. Подобно уведомяване в случая не е направено
нито при сключване на договора, нито в хода на започналото обучение или при
прекратяването му по инициатива на ответника, каквото негово задължение е
регламентирано изрично и в чл. 2.2.4. от договора.
Направените едва в хода на настоящия съдебен процес възражения относно
невъзможността за изпълнение не може да породят целения правоизключващ
ефект, тъй като в противен случай ответникът би черпил изгодни правни последици
от собственото си противоправно поведение, което е недопустимо.
Гореизложеното налага извод за успешно
доказване на всички елементи, включени във фактическия състав, правопораждащ
съдебно предявеното вземане за неустойка, поради което искът е доказан по
основание.
Според чл. 3.1. от процесния договор размерът
на неустойката възлиза на стойността на направените разходи по обучението,
увеличена с 5 %.
От ангажираните от ищеца писмени
доказателствени средства – договор от 03.04.2019 г. за обучение на безработни
лица (л. 12), двустранно подписани фактури от 05.07.2019 г. (л. 29) и 15.04.2019
г. (л. 30) и справка за извършени плащания от Дирекция Регионална служба по
заетостта гр. Варна като бюджетен разпоредител (л. 53 и сл.), се установява, че
в полза на обучаващата институция „Беньо енд Ва
Консулт“ ЕООД е заплатено възнаграждение за професионалното обучение по професия „Работник
в озеленяването“ на 20 безработни лица в общ размер на 11991 лв. или по 599,55
лв. за обучението на всяко лице, в т.ч. и ответника. След прибавяне на
уговорените в неустоечната клауза 5 % от тези разходи
общият размер на дължимата компенсаторна неустойка възлиза на претендираната
сума от 629,52 лв.
Следователно искът е доказан и по размер и
следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, ведно със законна
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковия процес разноски за
държавна такса в размер на 25 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 25
лв. за заплатена държавна такса, като тази сума също следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Предвид извода за
основателност на предявения иск, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че ответникът М.А.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца АЗ, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. София, бул. ***, сумата от 629,52 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и петдесет и
две стотинки), представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор №
302-0856-19-22077 от 03.05.2019 г. за обучение на
безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019 г. за
неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално
присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на
обучението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на АЗ,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. София, бул. ***, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на АЗ,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. София, бул. ***, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: