РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Айтос, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100286 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 30 ЗН и чл. 34 ЗС.
Производството по делото е образувано по ИМ, предявена от Ф. Т. Ш., ЕГН
**********, и И. Ш. Е., ЕГН **********, двете чрез адв. А.Т., съд.адрес: ***, против Б. Ш.
М., ЕГН ********** и Б. С. И., ЕГН **********, двамата чрез адв.С.Г.-Т., съд.адрес: ***.
Като правоприемници на починалата в хода на делото страна И.Е. на осн.чл. 227 ГПК от
съда бяха конституирани наследниците й по закон - М. Б. Е., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН
**********, Т. М. Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН **********.
Твърди се, че Ф. Ш. и И. Е. заедно с ответника Б. М. са наследници на Ф. Ш., ЕГН
**********, поч.на ***г. (баба на ищцата Ш. по бащина линия, същевременно майка на
И.Е. и на ответника Б.М.). Твърдят, че посочените лица били съделители по гр.д.№794/17г.
на АРС, като съдът поставил в дял на починалата обща наследодателка (Ф. Ш.) процесния
недвижим имот, както и че определените no извършване на делбата суми, касаещи
уравнението на дяловете били изцяло плaтeни. Сочат, че възложеният на Ф.Ш. имот се
оказал завещан на ответника Б.М., който се легитимирал като едноличен собственик на
целия делбен имот пo силата на извършено от общата наследодателка саморъчно завещание
от 26.09.2017г. Поддържат, че с извършеното завещание се нарушавало правото на ищците
на запазена част от наследството на починалата Ф.Ш. (по 2/9 ид.ч. за всяка от Ф.Ш. и И.Е.).
Твърдят, че ответникът Б.М. се снабдил с КНА от 11.03.21г. относно собствеността върху
делбения имот, както и че на същия ден извършил две разпореждания (дарение и продажба)
с ид.ч. от имота в полза на ответницата Б.И., като последната придобила ½ ид.ч. от имота.
Считат, че реализиране на потестативното им право по чл. 30 ЗН ще доведе до
съсобственост върху процесния имот при следните квоти: пo 4/18 ид.ч. за Ф.Ш. и И.Е., 1/18
ид.ч. за ответника Б.М. и 9/18 ид.ч. за ответницата Б.И.. Поради изложеното заявяват
обуславящо съсобствеността искане за намаляване на извършеното от общата
наследодателка завещателно разпореждане от 26.09.17г. до размера на притежаваните от
1
Ф.Ш. и И.Е. запазени части от процесния имот (по 2/9 ид. ч. за всяка), като предявяват и иск
за делба на гореописания имот (явяващ се по техни твърдения единствения актив в
наследствената маса) съобразно заявените в ИМ квоти за всеки съсобственик. Претендират
разноски по делото.
Ответниците считат исковете за допустими. Не оспорват по основание иска по чл. 30
ЗН, като твърдят друг размер на запазената част от наследството в полза на правоимащите.
Твърдят, че към момента на смъртта (***г.) наследодателката Ф.Ш. притежавала само 5/8
ид.ч. от процесния имот, че ответника Б.М. изплатил присъдените суми на съделителите за
уравнение на дяловете, като след като заплатил лично на другите съделители освен неговата
наследствена 1/8 ид.ч. придобил и техните наследствени 2/8 ид. ч., a останалите 5/8 ид.ч.
придобил no силата на направеното завещание, т.е. придобил в пълен обем собствеността
върху процесния имот. Намират, че запазената част на всеки от ищците е в размер на 5/36
ид. ч. от имота (общо 10/36 ид.ч. от процесния имот), както и че ответника Б.М. преди
разпоредителните сделки от 11.03.21г. притежавал 26/36 ид.ч. от имота, както и че след
посочените разпореждания ответницата Б.И. придобила 18/36 ид.ч. от имота. Считат, че
съсобствеността върху имота е при следните квоти за страните: 18/36 ид. ч. за Б. И.; 8/36 ид.
ч. за Б. М.; по 5/36 ид. ч. за И. Е. и за Ф. Ш.. Молят в случай, че бъдат уважени исковете по
чл. 30 ЗН да се допусне делба между страните относно процесния имот при посочените
квоти в ОИМ. Претендират разноски по делото.
Конституираните в хода на делото по чл. 227 ГПК правоприемници на И.Е. - М. Б. Е., Т.
М. Б. и А. М. Б., чрез назначените им особени представители, поддържат ИМ и заявените в
нея искове, молейки за уважаването им. Новоконституираната страна Т. М. Б., редовно
уведомена по чл. 47, ал.3 ГПК, не се явява и не се представлява в о.с.з.
От събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна
следното: установява се, че наследници на Ш. Ш. /поч.на 17.11.2015 г./ и на Ф. Ш. /поч. на
***г./, имащи качеството на бивши съпрузи, са техните деца И. Е. и Б. М., както и Ф. Ш. /по
право на заместване на своя баща Т. М., поч.на *** г./. установява се и че страната И.Е. е
починала на ***г., оставяйки като наследници три деца и преживял съпруг: М. Б. Е., ЕГН
**********, Т. М. Б., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН
**********, конституирани като страни по делото на осн. чл. 227 ГПК /л.197-198/.
Не се спори и се установява от представените доказателства, че делбеният процесен
недв. имот е бил съсобственост на починалите Ф. Ш. и Ш. Ш. /като бивши съпрузи/, като
същият е бил придобит в режим СИО от последните.установява се и не се спори между
страните, че процесният недв.имот е бил и предмет на делба между Ф. Ш., И. Е., Б. М. и Ф.
Ш., като същият е бил поставен в дял на Ф.Ш. на осн. чл. 349, ал.1 ГПК /л.11-19 и л.21-23 от
делото и приложените към настоящото дело съдебни актове по гр.д.№794/17г. на АРС/, като
съдебния акт по извършването на делбата /втората фаза/ е влязъл в сила на 14.10.2020г.
Видно от приложеното по делото саморъчно завещание от 26.09.2017г., Ф. Ш. е
завещала цялото си имущество, вкл. процесния имот, на сина си Б. М., като същата е
починала на ***г..
Не се спори и се установява, че паричното уравнение на дяловете по гр.д.№794/17г. на
АРС по см. на чл. 349, ал.5 и ал. 6 ГПК са били платени от Б. М. на посочените в решението
лица /страните И.Е. и Ф.Ш./ след 14.10.2020г., т.е. на 26.02.2021г.
установява се, че Б.М. се снабдил на осн. чл. 587, ал.1 ГПК с КНА №13/11.03.2021г. /по
наследство и завещание, л.24-26 от делото/ относно собствеността върху делбения имот /за
ид.ч. от дв.място и 6/8 ид.ч. от построената в него сграда/, както и че на същия ден
извършил две разпореждания (дарение на 1/8 ид.ч. от процесния имот и продажба на 3/8
ид.ч. от същия) с части от имота в полза на Б. И. /л.27-32 /.
Представено е удостоверение за търпимост № 496 от 22.06.2017 г. относно сградата в
2
имота, от което е видно, че построената в имота сграда е нанесена на плана от 1986 г., като
съгласно подадената декларация е построена през 1985 г.
При тези факти, съдът намира от правна страна следното:
Относно исковете по чл. 30 ЗН: Първоначалните страни по делото И.Е. и Ф.Ш. са
наследници със запазена част по см. на чл. 28 ЗН, като в полза на Б.М. е извършено
универсално завещание от общия наследодател на тези лица - Ф.Ш., но Б.М. същевременно
се явява и наследник също със запазена част, докато Б.И. се явява правоприемник на ид.ч. от
процесния имот, прехвърлени и от Б.М. през м.03.2021г. Според настоящият състав предмет
на завещанието от 26.09.17г. са единствено въпросните 5/8 ид.ч. от процесния недв.имот,
притежавани от завещателя Ш. към момента на нейната смърт /при откриване на
наследството на 17.08.20г./. Към последната дата придобиването на собствеността върху
целия имот не се е реализирало, т.к. уравнението на дяловете по гр.д.№794/17г. на РС Айтос
се е случило в по-късен момент /съобразно твърденията и доказателствата по делото през
2021г./ и по арг. от чл. 349, ал.6 ГПК тогава е настъпило деривативното придобиване.
Поради това Ф.Ш. към ***г. не е могла да прехвърли вещни права, каквито не е
притежавала към момента на откриване на наследството, водещо до неоснователност на
довода, че завещанието довело до придобиване на пълната собственост върху процесния
имот от Б.М..
При твърдения за накърняване на запазена част поначало трябва да се формира маса по
чл.31 ЗН. Това правило обаче не се прилага тогава, когато завещаното имущество е
единственото в наследството, както е и в настоящия казус. Трайна е практиката на ВКС, че
при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва
цялото наследствено имущество, не е необходимо форМ.е на наследствена маса по чл. 31
ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна
част от цялото имущество /Р. № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Р.№
150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Р. № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
221/2010 г. на ІІ г .о./. Съгласно чл.29, ал.1, пр. 2 ЗН запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при две и
повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая
низходящите на наследодателя Ф.Ш., имащи право на запазена част по см. на чл. 28, ал.1
ЗН, са двете му деца Б. и И., както и внучката Ф.. Запазената част на всеки от тримата към
***г. от наследството на Ф.Ш. е общо 2/3 за всички наследници с право на запазена част от
наследството, която съобразно закона се разделя поравно между тях, а разполагаемата част
на наследодателя възлиза на 1/3. При това положение запазената част на всяко от лицата
И.Е., Ф.Ш. и Б.М. е от по 2/9 ид.ч. от 5/8 ид.ч. от процесния имот /равна на по 5/36 ид.ч. или
20/144 ид.ч. за всяко от посочените лица/. Правото на възстановяване на запазена част, което
е притежавала починалата И.Е., представлява имуществено право, като същото не се е
погасило с нейната смърт, настъпила в хода на делото – същото е преминало върху
наследниците й М.Е., Т.Б., Т.Б. и А.Б., като всяко от тези лица има съответно право на
запазена част от по 5/144 ид.ч. /арг. т. 3, б.“б“ от ППВС №7/1973г./. Запазените части на
лицата, имащи това право - Ф.Ш., М.Е., Т.Б., Т.Б. и А.Б., са накърнени със завещанието,
което следва да се намали по пътя на възстановяването, обуславящо извод за уважаване на
иска по чл.30, ал.1 ЗН.
Относно делбата на процесния имот:Искът за делба на процесното дв.място и на
построената в имота двуетажна жилищна сграда е основателен. Процесната сграда, предмет
на делбата, представлява самостоятелен обект на правото на собственост - касае се до
изградена до степен на „груб строеж“ двуетажна жилищна сграда. Налице е годен обект на
собственост тогава, когато строежа е завършен в „груб вид“ или е на ниво „груб строеж“ по
см. на §5 т.46 от ДР на ЗУТ. Законът не поставя изискване за вида на покривната
конструкция /Р.№ 203 по гр.д.№ 6297/2007 г., І г.о. на ВКС/, в който смисъл неоснователно
3
се явява възражението, че се касаело до незавършено строителство, като съдът изцяло се
присъединява към мотивите на приложените към настоящото дело Определение
№430/14.10.20г. по гр.д.№1237/20г., II ГО на ВКС и решението на ОС Бургас по в.гр.д.
№933/19г. От събраните по делото доказателства е видно, че се касае до възникнала въз
основа на наследяване съсобственост върху процесния имот между следните лица и при
следните квоти: за Ф.Ш. – 20/144 ид.ч., за М.Е., Т.Б., Т.Б. и А.Б. – по 5/144 ид.ч. за всяко от
лицата; Б.М. – 32/144 ид.ч.; Б.И. 72/144 ид.ч., като последната също е участник във
възникналата съсобственост върху процесния имот предвид прехвърлителните сделки от
11.03.2021г. извършени в нейна полза. По отношение на процесното дв.място съдът също
намира, че следва да се допусне до делба при същите квоти между страните. Процесният
УПИ е реално поделяем на два самостоятелни поземлени имота, които са реално обособени
и се ползват така от съсобствениците си. Липсва заповед за изменение на действащия план
за регулация, поради което към настоящия момент съществува един УПИ, чието
предназначение е да обслужва застроените в него сгради. Съгласно ППВС № 2/04.03.1982 г.
„Недопустимостта на делба на общ парцел не изключва възможността да бъде извършена
делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия
парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска
делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази
сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й
се част от парцела.“. Затова настоящият съдебен състав счита ,че в случая делбата на
дворното място между страните с оглед факта, че наследодателите им са били собственици
на имот пл. № 279 ,от който имот и от съседния имот – с пл. № 282 е образуван УПИ III-
279,282 в кв. 146 по плана на гр. Айтос, е допустима. В същия УПИ има построени две
самостоятелни жилищни сгради, които са изключени от съсобствеността, между които е и
процесната сграда. Искът за делба касае само наследството на наследодателите на страните,
а не целия УПИ, като делбата не засяга съсобствеността в неделимия парцел, а при
извършването й правата на наследодателя ще преминат върху някой от наследниците му, без
да накърняват статута на УПИ в който смисъл изцяло са важими мотивите на приложеното
по делото решение от 13.07.2018г. по в.гр.д.№871/18г. на ОС Бургас. Предвид казаното
делбата между страните по отношение на процесното дв.място следва да се допусне при
същите квоти, при които е допусната делбата и върху жилищната сграда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на осн. чл.30 ЗН завещателното разпореждане, извършено със саморъчно
завещание на Ф. И. Ш., ЕГН **********, с дата 26.09.2017 г. в полза на Б. Ш. М., ЕГН
**********, като възстановява запазената част на ищците от наследството на Ф. И. Ш. от
следния недв.имот: дворно място, намиращо се в *** и представляващо поземлен имот 279 в
кв. 146, цялото с площ от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници:
УПИ XVII-279; IV-280; поземлен имот 282 и улица, за който имот no нeприложената
дворищна регулация е отреден УПИ № III-279,282 с площ от 623 кв.м., при граници на
урегулирания поземлен имот: УПИ XVII-279; УПИ IV-280; УПИ V-281, УПИ VII-284,285 и
улица, ВЕДНО с изградената в имота жилищна сграда с площ от 98 кв.м., както следва: на
Ф. Т. Ш., ЕГН ********** - 20/144 ид.ч. и на М. Б. Е., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН
**********, Т. М. Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН ********** – по 5/144 ид.ч. за всеки.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ф. Т. Ш., ЕГН **********,
Б. Ш. М., ЕГН **********, Б. С. И., ЕГН **********, М. Б. Е., ЕГН **********, Т. М. Б.,
ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН **********, по отношение на
следния съсобствен имот: дворно място, намиращо се в *** и представляващо поземлен
4
имот 279 в кв. 146, цялото с площ от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м.,
с граници: УПИ XVII-279; IV-280; поземлен имот 282 и улица, за който имот no
нeприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279,282 с площ от 623 кв.м., при
граници на урегулирания поземлен имот: УПИ XVII-279; УПИ IV-280; УПИ V-281, УПИ
VII-284,285 и улица, ВЕДНО с изградената в имота жилищна сграда с площ от 98 кв.м.,
следните квоти: за Ф. Т. Ш. – 20/144 ид.ч.,; за Б. Ш. М. – 32/144 ид.ч.; за Б. С. И. - 72/144
ид.ч. за М. Б. Е., Т. М. Б., Т. М. Б. и А. М. Б. – по 5/144 ид.ч. за всеки.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5