МОТИВИ към Присъда по н.о.х.д. №6792/2020 г. от
27.11.2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт срещу И.Н.М. за това че: на 20.05.2020 г., в гр. Пловдив при условията
на повторност, в немаловажен случай,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е
отнел чужда движима вещ, а именно – 1 /един/ брой таблет, марка „DIVA“, модел
„QC-7BHD“, с фабричен № ***, черен на цвят, на стойност 50 лв., от владението
на Н.Н.И., с ЕГН:**********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои– престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив
поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано с оглед всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Защитникът на подсъдимия адв. М. М. *** се
присъединява към становището на представителя на РП-Пловдив относно изложената
в обвинителния акт фактология и нейната доказаност предвид събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Излага единствено различно становище от
това на прокурора относно дадената
правна квалификация с внесения обвинителен акт като акцентира на ниската
стойност на отнетото имущество, предмет на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност подзащитният му. Поради това служебният защитник
моли деянието, за което е предаден на съд подсъдимият да се преквалифицира в
по-леко, а именно по чл.194, ал.3 от НК и на подзащитния да му бъде наложено
наказание „пробация“ по преценка на съда.
В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимият се
присъединява към становището на своя адвокат.
В тази връзка подсъдимият прави и изрично искане
за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при
прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава изцяло фактите,
така както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като е запознат преди
това с правните последици на това
диференцирано производство, заявява, че
не желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него. Моли
съда да му бъде наложено наказание по-леко от „лишаване от свобода“.
Съдът, след като
установи, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните,
прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият И.Н.М. е
роден на *** ***, ***, български граждани, неженен, осъждан, живущ ***.
С определение № 1053/29.11.2019г. за одобряване на
споразумение по НОХД № 7531 /2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 24-ти
н.с., в сила от 29.11.2019 г., подсъдимият И.М. бил осъден за извършено на
23.11.2019 г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца,
изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението.
Посоченото осъждане обуславя квалификацията на деянието
по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, по внесения
обвинителен акт, като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.
28, ал.1 от НК.
Св. Н.Н.И. живеела със съпруга си в гр. Пловдив, на
ул. „***“, № ***, в едноетажна жилищна постройка с двор, която се намирала
непосредствено зад гърба на магазин „***“. Вратата към двора на жилищната
постройка била дървена и се заключвала посредством метална верига и метален
катинар, който се слагал на нея и се заключвал с ключ. Катинарът обаче бил
развален, поради което дори и след заключването му с ключ, можел лесно да се
отвори, ако човек го дръпне леко с ръце. Вътре в двора, вляво от входната
дървена врата, се намирал коридор, през който се влизало в стаята на жилището,
която обитавали св. Н.И. и съпругът й. Вътре в стаята имало спалня с повдигащ
се механизъм, а до нея бил поставен пластмасов шкаф с четири чекмеджета.
Вратата на тази стая не се заключвала.
Св. Н.И. работила като хигиенист във фирма „Марица
Текс“ ЕООД. Тя притежавала и ползвала черен на цвят таблет, марка „DIVA“, модел
„QC-7BHD“, с фабричен № ***. Телефонът й бил подарен от сина й Атанас И., който
го бил закупил на 12.12.2018 г. от магазин „Технополис“ в гр. Пловдив.
На 20.05.2020г., сутринта, св. Н.И. тръгнала за
работа, като преди това оставила таблета си, който нямал СИМ карта в него, да
се зарежда в един разклонител, поставен върху таблата на спалнята в стаята на
жилището й, след което затворила вратата на стаята, без да я заключва, и се
запътила към двора на жилището. Излизайки от дървената врата на двора на
жилището, тя я заключила, като сложила металната верига и катинара на нея и го
заключила с ключ. Св. Н.И. била наясно, че катинарът бил развален и лесно можел
да се отвори, ако човек го дръпне леко с ръце, независимо че го била заключила
с ключ.
Около 13:30 часа на същия ден покрай двора на жилището
на св. Н.И. минал подсъдимият И.М.. Същият имал нужда от парични средства и
решил да си ги набави, като влезе в дома на св. Н.И. и открадне намиращи се там
вещи. В изпълнение на това свое намерение, подсъдимият И.М. дръпнал с ръце
катинара, с който била заключена дървената врата на двора на жилището на св. Н.И.
и той се отворил. Така успял да отвори вратата и да влезе в двора, а оттам през
коридора достигнал до стаята в жилището. В този момент в стаята нямало никого. Подсъдимият
забелязал таблета на св. Н.И., който същата била оставила да се зарежда в един
разклонител върху таблата на спалнята и
решил да го открадне. След като го взел, го сложил в джоба на анцуговото си
горнище, за да не се вижда, и побързал да напусне жилището. По същото това
време обаче св. Н.И. си била тръгнала от работа, за да се прибере в дома си да
обядва. Тя била вече близо до дома си, когато видяла, че от входната врата на
двора на жилището й излиза подсъдимият И.М..
Св. Н.И. спряла подсъдимия и го попитала учудено какво прави в дома й, а подсъдимият
притеснено й отговорил, че търсил свой приятел. Св. Н.И. усетила, че подсъдимият
я лъже и пак го попитала защо е влезнал в дома й, при което подс. И.М. се
уплашил, че ще бъде разкрита кражбата му и побягнал бързо в посока към входа на
магазин „***“, заедно с отнетия таблет. Св. Н.И. не го последвала, а решила да
се прибира, като се насочила към жилището си. Тогава забелязала, че катинарът
на дървената врата на двора на жилището й бил отворен, а металната верига
висяла свободно на вратата, която била широко отворена. Катинарът не бил счупен
или повреден, по него нямало никакви следи от физическо въздействие и бил
непокътнат като техническо състояние. След като влезнала в двора, св. Н.И. тръгнала
към стаята си. Направило й впечатление, че вратата на стаята била отворена, а
вътре спалнята й била с вдигнат механизъм нагоре и всичките дрехи и завивки,
който се намирали под нея и били подредени, сега били разхвърлени навсякъде.
Св. Н.И. се огледала из стаята и установила, че таблетът й липсва и не се
намира на мястото, където го била оставила да се зарежда сутринта.
Осъзнавайки, че й е била извършена кражба, тя
сигнализирала на полицейските органи за случилото се. По този повод било образувано
досъдебно производство. Междувременно подсъдимият И.М. занесъл откраднатия таблет в дома си, но
след като разбрал, че е издирван от полицейските органи за извършената от него
кражба, решил да се яви на 22.05.2020 г. в сградата на 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, където признал за стореното и предал с протокол за доброволно
предаване отнетия от св. Н.И. таблет, както и дрехите, с които е бил по време
на деянието.
Подсъдимият И.М. бил задържан за срок от 24 часа със
заповед по реда на ЗМВР от дата 22.05.2020 г. С постановление на Районна
прокуратура гр. Пловдив от 23.05.2020 г. подсъдимият бил задържан в срок до 72
часа, в който било внесено искане до Районен съд гр. Пловдив за вземане по
отношение на същия на МНО „Задържане под стража”. Впоследствие с определение от
26.05.2020г. на Районен съд гр. Пловдив, 18-ти н.с., постановено по ЧНД №
2885/2020 г., влязло в законна сила на 02.06.2020г., спрямо него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
В хода на разследването бил извършен оглед на
местопроизшествие, който бил обективиран в протокол от 20.05.2020г., ведно с
фотоалбум, при който не били иззети следи и веществени доказателства.
По делото било извършено процесуално-следствено
действие разпознаване на лице, обективирано в протокол от 22.05.2020 г., при
което подсъдимият И.Н.М. бил категорично разпознат от св. Н.Н.И. като лицето,
което на инкриминираната дата е срещнала на входната врата на двора на жилището
си.
Видно от заключението на назначената и извършена в
хода на досъдебното производство съдебна стоково-оценъчна експертиза, стойността
на отнетата вещ, а именно: 1 бр. таблет,
марка „DIVA“, модел „QC- 7BHD“, с фабричен № 104843000294, без поставена СИМ
карта в него, към момента на инкриминираното деяние е 50 лв.
В хода на досъдебното производство била назначена и
извършена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на същата
компактдиск CD-R, 700 MB, 120 min с фаб. № CD-R 80 UG / предаден с протокол за
доброволно предаване от 26.05.2020г./, съдържа 8 бр. видеофайла и същите са в
„mp4” формат, цветни, без звук и резолюция 1268 х 712 пиксела. Видеофайловете според
заключението са цифров презапис от оригинален файл, на записан върху твърдия
диск на видеоохранителната система видеозапис. В рамките на записания интервал
от време има вкопиран таймкод - за дата, ден, време и номер на камера.
Възпроизвежданият от плейъра времеви интервал на записите не се прекъсва. Било
установено, че при възпроизвеждане на записите на монитора се появява черен на
цвят елемент, който покрива по-голямата част от екрана, като в компактдиска не
се съдържа информация относно описания дефект. След извършен преглед на
видеофайловете, налични в компактдиска, обект на експертизата, в
изследователската част на протокола били експортирани снимкови кадри от
значение за провежданото изследване, описано е заснетото лице и неговите
действия. Видно от експертното заключение, при направена оценка на снимковите
кадри, извлечени от видеофайла, се установявало, че тяхното качество не
позволява разграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетото лице от
видим мъжки пол, както и извършване на идентификация на дрехите на лицето от
записа с тези предадени с протокол за доброволно предаване като веществени
доказателства по делото. Основни причини според заключението за това са :
неподходящото положение на записващото устройство - заснемането е извършено от
значителна височина, недостатъчна запълненост на кадрите от заснетото лице,
ракурсът на заснемане, недостатъчна разделителна способност. Експертът сочи в
заключението си, че снимките са ограничено годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. Според експерта резултатът от сравнителния
анализ позволява да се направи извод, че е възможно лицето от видим мъжки пол,
заснето на видеофайла, да е подсъдимият.
С протокол за доброволно предаване от 22.05.2020 г. подсъдимият
И.М. предал за нуждите на разследването следните вещи: 1 бр.таблет, черен на цвят, с надпис на гърба
„DIVA“; 1 бр. анцугово горнище, марка
„NIKE“ отляво на гърдите с бели надписи върху син фон и светло зелена ивица по
протежението на раменете и 1 бр. розова тениска с яка с избродирано конче от
лявата страна. За предадените вещи подсъдимият заявил, че таблетът бил
откраднал от жилището на св. Н.И., а дрехите били тези, с които бил облечен по
време на извършената от него кражба на посочения таблет. Впоследствие били
изготвени протоколи за оглед на така приобщените веществени доказателства,
съответно от 22.05.2020 г. и от 16.07.2020 г., ведно с фотоалбуми. С
приемо-предавателен протокол от 12.10.2020г. същите били предадени на
съхранение на домакина при 03 РУ на МВР гр. Пловдив.
В хода на разследването с приемо-предавателен протокол
от 26.05.2020 г., като веществено доказателство по делото бил приобщен 1 бр.
оптичен носител на електронни данни с файлове с видео съдържание от охранителни
камери, монтирани на фасадата на магазин „Кауфланд“, ведно със средствата за
преглед на кадрите. Съдържащите се видеозаписи в посочения по-горе 1 бр.
оптичен носител, приобщен като веществено доказателство по делото, били
прегледани от К.Д.У.- *** от сектор
„Криминална полиция“ при 03 РУ на МВР гр. Пловдив, във връзка със служебната му
работа по настоящия случай.
Така описаната фактическа
обстановка съдът въз основа
на събраните устни, писмени доказателства и доказателствени средства –
показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Н.Н.И.,
обяснения на подсъдимия, протоколи, обективиращи извършените в хода на разследването
процесуално-следствени действия – разпит на пострадалото лице, разпит на
обвиняем, протокол за разпознаване от 22.05.2020 г., протокол за доброволно
предаване от 22.05.2020 г., протокол за доброволно предаване от 26.05.2020 г., протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.05.2020 г. ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.07.2020 г. ведно с фотоалбум, както и въз основа
на изготвената стоково-оценъчна експертиза, съдебно-техническа експертиза,
характеристична справка, справка за съдимост.
Съдът намира, че показанията на разпитания
в хода на досъдебното производство свидетел Н.Н.И., която е и пострадал от
престъплението допринасят напълно за изясняване на развилата се фактическа
обстановка. Нейните показания съдъжат информация за предмета на перстъплението-таблет,
обстоятелствата, при които е извършено – в дома на пострадалата и неговия
автор. Относно авторството на престъплението допринася и съставеният в хода на
досъдебното производство протокол за разпознаване 22.05.2020 г. В хода на
проведеното разпознаване посрадалото
лице посочва именно подсъдимия като лицето, което е установило непросредствено
след кражбата да излиза от дома й. Показанията на св. Н.Н.И., дадени при
проведените разпити на 20.05.2020 г., 22.05.2020 г.22.06.2020 г., 17.07.2020
г., 12.10.2020 г., 23.10.2020 г. не се отличават с противоречия помежду си,
точно обратното, всички нейни показания в тяхната хронология се характеризират
с последователност, логичност и непротиворечивост, поради което съдът дава вяра
на същите.
Показанията на разпитания в качеството на
свидетел *** К.Д.У.допринасят за изясняване на извършените оперативно-издирвателни
мероприятия и за резултатите от тях.
В подкрепа на събраните устни
доказателства са и съставените протоколи
- протокол за оглед на местопроизшествие от 20.05.2020 г, ведно с
фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства от 16.07.2020 г. протокол за доброволно предаване от 22.05.2020 г.
и26.05.2020 г ведно с фотоалбум, протокол за
разпознаване от 22.05.2020 г.
За изясняване стойността на вещта предмет
на престъпление допринася назначената съдебно-стокова експретиза, според която
стойноста на отнетатат движима вещ възлиза на 50 лв.
За изясняване автора на инкриминираното
деяние способства назначената съдебно-техническа експертиза, резултатите от
която сочат, че сравнителния анализ позволява да бъде направен извод, че е
възможно лицето, заснето на видеофайла да е именно подсъдимият И.Н.М..
Съдът кредитира резултатите на
назначените в хода на досъдебното производство експертизи и приема, че същите
са изготвени от компетентни лица, в
указаните срокове, основават се на обективно, всестранно и пълно запознаване с
всички останали събрани по делото доказателства.
В корелация със събрания доказателствен материал е и
даденото от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира признанието на подсъдимия и
намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
С оглед събраните доказателства съдът направи следните
правни изводи : подсъдимият И.Н.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК, а именно : на 20.05.2020г., в гр. Пловдив при условията на повторност, в
немаловажен случай, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужда
движима вещ, а именно – 1 /един/ брой таблет, марка „DIVA“, модел „QC-7BHD“, с
фабричен № ***, черен на цвят, на стойност 50 лв., от владението на Н.Н.И.,
ЕГН:**********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои
Субект на пресъплението е пълнолетно , вменяемо лице.
Изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в отнемането на движима вещ - 1бр таблет, марка DIVA, модел QC-7BHD, с фабр.№ *** от владението на нейния собственик.
От субективна страна деянието е изършено умишлено –
при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. Налице е съзнание у подсъдимия, че
вещта е била чужда, както и че подсъдимият установява фактическа власт върху
нея без съгласието на нейния собственик. Налице е и намерението за своене
предвид обстоятелството, че вещта е била във владение на подсъдимия и се е намирал в дома му до установяването на
автора на пресъплението от страна на
органите на полицията. Подсъдимият е бил наясно, че и преди е бил осъждан за
престъпление от същия вид, но въпреки това не се е разколебал да извърши
намисленото.
Причини
за извършване на деянието според съда са незачитане на установения правов ред и правото на собственост на гражданите.
Налице
е и квалифициращият признак на престъплението по чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.28, ал.1 от НК. Деянието е
извършено от подсъдимия, след като
същият е бил признат за виновен за друго такова престъпление от същия вид,
производството по което е приключило с определение № 1053/29.11.2019 г. за
одобряване на споразумение по н.о.х.д.№ 7531/2019 г. по описа на РС-Пловдив,
съгласно което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер
на осем месеца, изпълнението на което е
било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане всила на
определението за одобряване на споразумението.
Съдът намира за правилна дадената в
повдигнатото обвинение правна квалификация по чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.28,
ал.1 от НК, изискваща освен деянието да извършено повторно, но и случаят да не
е маловажен. Вредните последици и критериите за определяне на случая като
немаловажен са не само имуществените последици. Следва да се отчете също и
интензитета на деянието, извършването му светлата част на денонощието, което
сочи за престъпна упоритост при извъшването на намисленото от дееца независимо
от вероятността да бъде установен на местопроизшествието, както и обремененото
му съдебно минало извън осъждането везто предвид при определяне на правната
квалификация. Извън осъждането по н.о.х.д. № 7531/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, обуславяща правната квалификация като престъпление, извършено
повторно, подсъдимият е осъждан и по н.о.х.д. № 7091/2019 г. съгласно
определение № 1044/28.11.2019 г. по описа на РС–Пловдив, отново за престъпление
от същия вид. Всички тези обстоятелства сочат за трайна престъпна упоритост от
страна на подсъдимия и склонност да върши престъпни поряви от един и същи вид
и изключват възможността да бъде дадена
предложената от защитата на подсъдимия правна квалификация по чл.194, ал.3 от НК.
При определяне на размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът взе предвид, че за
престъплението, за което е предаден на
съд се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години.
При индивидуализиране на наказанието с оглед
правилата, предвидени в чл.54 от НК, съдът прие, че обществената опасност на
деянието е висока с оглед значителния
ръст на посегателствата против собствеността.
Налице е и висока степен на обществена
опасност на самия деец предвид обремененото му съдебно минало.
От друга страна съдът взе предвид ниската
стойност на отнетото имущество, а също и съдействащото поведение на подсъдимия
в хода на разследването, поради което наложи наказание към минимума, предвиден
в закона.
При
определяне на наказанието на подсъдимия М. на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.54 от НК съдът приложи
разпоредбата на чл.58А от НК, като намали така
наложеното на подсъдимия наказание от една година „лишаване от свобода” с 1/3 и
осъди подсъдимия на осем месеца „лишаване от свобода“.
Съдът
прие, че за изпълнение целите на наказанието и за да бъде поправен и
превъзпитан дееца така определеното и наложено наказание „лишаване от свобода“
следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид факта, че предходните осъждания, по
които е било постановено наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде
изтърпяно условно не се произвели своя възпитателен и възпиращ ефект спрямо
личността на подсъдимия, поради което и определи ефективното му изпълнение при първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието.
Що се касае до предходните осъждания на
името на подсъдимия по н.о.х.д.№ 7531/2019 г. и по н.о.х.д.7091/2019 г., и двете по описа на
РС-Пловдив, и значението им по отношение на режима на изтърпяване на
наказанието, определено по настоящото дело, от справката за съдимост излиза, че
за тях не е проведено производство по определяне на общо най-тежко наказание.
Естествено правомощие на първоинстанционния съд, разглеждащ настоящото дело, е
да определи едно общо най-тежко наказание и за тези осъждания. Доколкото обаче
съществува възможност такава кумулация да бъде направена и в отделно
производство по реда на чл. 306, ал.1 т.1 от НПК, вр.чл.23, вр. чл.25 от НК,
ал.1 и най-вече воден от това, че в производството по чл.306, ал.1 т.1 от НК
може да бъде направена нова, по-задълбочена преценка относно определянето на
общо най-тежко наказание съдът прецени, че решаването на този въпрос следва да
бъде отложено за разглеждането му на по-късен
етап. Следва да се отбележи, че в производството по чл.306 т.1 от НПК,
вр.чл.23, вр. чл.25 от НК няма пречка решаващият съд да приеме, че определеното
общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. В случай обаче че
бъде прието, че определеното общо най-тежко наказание измежду осъжданията по
н.о.х.д.№ 7531/2019 г. и по
н.о.х.д.7091/2019 г., и двете по описа на РС-Пловдив, трябва да бъде
отложено, следва да се
направи прочит и на нормата на чл.25, ал.4 от НК, извод от която представлява
фактът, че отделно определените изпитателни срокове губят своето самостоятелно
значение. С други думи настоящата инстанция застъпва становището, че при определяне началния момент, от който
следва да започне да тече определеният изпитателен срок на общото най-тежко
наказание при отлагане на неговото изпълнение, не може да започне да тече от
влизане в сила на втората присъда или на съдебния акт, приравним на нея. Още
по-малко пък това е допустимо да става от деня на влизане в сила на първата
такава. Също така несподеляемо от
настоящия състав е и становището, че „търпяно наказание”
лишаване от свобода по смисъла на чл. 25, ал.2 от НК следва да означава както
реално търпяното такова, така и времето, през което условно осъденият е имал този
статут. Под изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по смисъла на
коментираната норма се има предвид само реално изтърпяното, защото обикновеният
анализ на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК несъмнено насочва към отлагане
изтърпяване на наложеното наказание./ В този смисъл е
и решение № 549 от 16.12.2013 г.
по нак. д. № 2021/2013 г. на Върховен касационен съд/. Ето защо изпитателен срок, наложен на основание чл.66, ал.1 от НК, относим към определеното
общо наказание по чл. 25, ал.1 от НК започва да тече от влизане в сила на
определението за кумулация. Всички тези разсъждения се правят, за да се изяснят
причините, поради които настоящият състав прие, че не са налице основания за определяне
на строг режим при хипотезата на чл.57,
ал.1 т.2 б.в от ЗИНЗС. Доколкото към
датата на постановяване на настоящата присъда не е имало влязъл в сила съдебен
акт, определящ общо най-тежко наказание по предходните осъждания, както и не е бил определен начина, по който следва
да бъде изтърпяно това наказание – ефективно или отложено, при липса на влязъл в сила такъв съдебен акт
по чл.306, ал.1 т.1 от НПК, вр.чл.23, вр. чл.25, ал.1 от НК настоящата инстанция, прие, че
режимът, при който следва да бъде изтърпяно наказанието по настоящото дело следва
да бъде общ, като съображенията защо това наказание следва да се изтърпи
ефективно вече бяха изложени по-горе.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.
2 от НК от така определеното и наложено на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ съдът приспадна времето,
през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 22.05.2020 г., както и по
реда на НПК с постановление на наблюдаващия прокурор от 23.05.2020 г. за 72
часа, включително и времето, през което спрямо същият е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.05.2020 г. до влизане в
законна сила на присъдата, като един ден задържане се равнява на един ден
лишаване от свобода.
Съдът постанови веществените
доказателства : 1 бр. оптичен носител /компактдиск/, съдържащ записи от
охранителни камери, монтирани на фасадата на магазин „Кауфланд“, както и 1 бр. диск от тел. 112, да останат по делото, а вещественото
доказателство 1 бр. таблет, черен на цвят, с надпис
на гърба „DIVA“, предаден с приемо-предавателен
протокол от 12.10.2020 г. на Домакина на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, да се върне
на правоимащото лице Н.Н.И..
Съдът постанови веществените
доказателства : 1 бр. анцугово горнище, марка „NIKE“ от ляво на
гърдите с бели надписи върху син фон и светло зелена ивица по протежението на
раменете и 1 бр. розова тениска с яка с избродирано конче от лявата страна,
предадени на съхранение на Домакина при 03 РУ на МВР гр. Пловдив да се върнат
на подсъдимия.
С оглед изхода на делото на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК сдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски за
изготвена стоково-оценъчна експретиза и съдебно-техническа експертиза в размер
на общо 248,00 лв. лева по сметка на
ОДМВР Пловдив.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :
…………………………………
Вярно с
оригинала! МК