№…………….
гр.
Варна, ………………..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно
заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 195/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № КС-225А-1/04.12.2019 г. издадена
от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Постройка“, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, кв. „Галата“, СО „Боровец-юг“, поземлен имот с идентификатор
10135.5403.185 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД
18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
Жалбоподателят счита
оспорената заповед за незаконосъобразна. Посочва, че е поставил навес между
съществуващата в имота сграда и оградата от бетонни блокчета, т.е. не е налице
строеж по смисъла на ЗУТ, поради което постройка, така, както е описана в
заповедта, не съществува. Поради изложеното твърди, че не е налице безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Сочи, че
процесната постройка не е отразена в кадастралната карта, защото не попада в
обхвата на чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Отправено е
искане за отмяна за обжалваната заповед и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Навежда
доводи, че при издаване на оспорената заповед не са взети предвид факти и
обстоятелства, съществуващи в правния мир към датата на нейното постановяване.
Конкретно сочи, че в пределите на заповедта за премахване, освен процесната
постройка, влиза и законно изграден строеж съгласно издадено разрешение за
строеж, поради което ако заповедта бъде изпълнена, ще бъде съборена и
постройка, за която има надлежно разрешение.
Ответната страна – Кметът на
Район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна, а издадената заповед за правилна и
законосъобразна. Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на жалба рег. №
РД19003938АС/28.02.2019 г. /л. 52 от адм. пр./, подадена от С.Б.П., е извършена
проверка от служители на „Контрол по строителството“ при дирекция КСИД в Район
„Аспарухово“, Община Варна на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
10135.5403.185 и ПИ с идентификатор № 10135.5403.3701, находящи се в гр. Варна,
м. „Боровец-юг“. Съставен е констативен протокол от 27.03.2019 г. /л. 49 от
адм. пр./, с който е установено, че по северната част на ПИ № 185, по
границата, е изградена масивна постройка от бетонни блокчета с едноскатен
покрив. По лицето на имота постройката е до уличната регулационна линия и до
двуетажната жилищна сграда.
При извършена последваща
проверка на място и по приложени документи, на строеж: „Постройка“, находящ се
в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 10135.5403.185, с административен адрес:
гр. Варна, Район „Аспарухово“, кв. „Галата“, СО „Боровец-юг“, е установено, че ПИ
с идентификатор № 10135.5403.185 е собственост на А.И.А., съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152/11.12.1997 г. /л. 30 – л. 31/. Констатирано е, че в
североизточната част на поземления имот, по границата с имот с идентификатор 10135.5403.3701
и по уличната регулационна линия, е изградена „Постройка“ от бетонни блокчета с
дължина около 12,00 м, ширина около 8,40 м и височина около от 2,00 м до 2,90 м.
Общата площ на постройката е около 57 кв. м, тъй като е долепена към
изградената сграда и ползва североизточната фасада на сградата, като образува Г-образна
форма. Констатирано е, че покривът е двускатен по късата и едноскатен по
дългата част на постройката, изграден от дървена конструкция и покрит с
профилна ламарина. Теренът е подравнен с бетонна подложка, върху която е
изпълнена плътна зидария от бетонните блокчета. По югоизточната част на
постройката са монтирани врата и прозорци, с които се осъществява достъп от
вътрешната част на имота. По североизточната част, където е лицето на имот №
185, е монтирана голяма дървена порта. Изградената постройка е напълно
завършена и електроснабдена, и функционира като склад с ползвател А.И.А., ЕГН**********,***.
Същото лице е посочено за възложител и строител на „Постройката“.
Предвид установените в хода
на проверката факти и обстоятелства, служителите, на Район „Аспарухово“ при
Община Варна счели, че изградената „Постройка“ е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква
„в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи.
Заключено е, че строежът на
постройката е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без разрешение за
строеж, и в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ – без одобрени строителни книжа,
предвид което същият е квалифициран като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ.
Резултатите от проверката са
отразени в Констативен акт № 6/26.06.2019 г. /л. 37 – л. 39 от адм. пр./, в
който е посочено, че предвид установените нарушения на цитираните разпоредби,
същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният акт е подписан и
връчен лично на А.И.А. на 27.08.2019 г., видно от саморъчно поставения подпис
на лицето /л. 39 от адм. пр./.
Срещу Констативен акт № 6/26.06.2019
г., А.И.А. е подал възражение с рег. № РД19016528АС/04.09.2019 г. /л. 19 – л.
20 от адм. пр./, в което посочва, че с Разрешение за строеж № 390/21.11.1986 г.
/л. 24 от адм. пр./ неговата майка и праводателка М.П.А.е получила разрешение
за изграждане на сезонна постройка със застроена площ от 34,46 кв. м, като през
същата година е изградена и оградата на имота с бетонна обшивка по
първоначалните граници на имота, с метални тръби и опъната телена мрежа, чието
местоположение не е променяно от 1986 година. Впоследствие, след построяването
на жилищната сграда, част от телената мрежа е била заменена с бетонни блокчета.
Във възражението се сочи, че между жилищната сграда и оградата на имота се
образува празно място, което за удобство и защита от неблагоприятни атмосферни
условия А. е покрил с ламарина върху дървена рамка, която самоделна конструкция
е описана от проверяващите органи като „Постройка“.
Въз основа на констатациите
в Констативен акт № 6/26.06.2019 г. е издадена оспорената Заповед №
КС-225А-1/04.12.2019 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна /л. 1 –
л. 3 от адм. пр./. Административният орган е възприел напълно установените в
хода на проверката факти и обстоятелства, като е заключил, че постройката е
трайно прикрепена към прилежащия терен посредством бетонна основа, поради което
същата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който към
момента на проверката е напълно завършен. Констатирал е, че постройката е с
площ от около 57 кв. м и е позиционирана в имота, като не е отразена в
кадастралната карта на гр. Варна. Счел е, че строежът е незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без разрешение за строеж и без
одобрени строителни книжа. За строител и възложител на обекта е посочен А.И.А.
съгласно представената от него декларация от 23.10.2015 г. /л. 40 от адм. пр./
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152/11.12.1997 година. Посочил
е, че не уважава възражението, подадено от А.А., тъй като същото не променя
констатациите за липса на издадени строителни книжа и документи за доказване
законността на строежа. С оглед горното, Кметът на Район „Аспарухово“ при
Община Варна е наредил да бъде премахнат незаконен строеж: „Постройка“, находящ
се в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв. „Галата“, СО „Боровец-юг“, поземлен
имот с идентификатор 10135.5403.185 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД 18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
От А.И.А. е подадено
заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж в ПИ
10135.5403.185 /л. 61 от делото/. В Декларация от А.И.А., която е нотариално
заверена с рег. № 4846/17.04.2014 г. е декларирал, че сгради с ид.
10135.5403.185.3 – къща, 10135.5403.185.4 – хангар, депо, гараж и
10135.5403.185.5 - складова база са собственост на А.И.А., строежът е започнал
1993 г. и е завършен 2001 г., извършител на строежите е А.И.А..
Съгласно отказ за издаване
на удостоверение за търпимост по реда и условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ
рег. № АУ188164АС-001АС/24.04.2014 г. на главния архитект на Район „Аспарухово“
при Община Варна /л. 59 от делото/, след извършен оглед на място от комисия към
Район „Аспарухово“ при Община Варна на вилна сграда в ПИ 185, м. „Боровец-юг“ и
представеното от заявителя А.И.А. геодезическо заснемане на имота е
констатирано, че част от строежа, за който е подадено искането, попада в
предвидената за изграждане улица по одобрения ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“,
одобрен с Решение № 2134-8, протокол № 21/24.03.2010 г. на ОС – Варна. Отказът
за издаване на удостоверение за търпимост е съобщен на А.И.А., чрез пълномощник
Владимирова на 28.04.2014 г. не е бил оспорен.
На л. 58 от делото е
представена извадка от плана за улична регулация на м. „Боровец-юг“, одобрен с
Решение № 2134-8, протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет – Варна.
По делото е приета съдебно
техническа експертиза /СТЕ/, която не е оспорена от страните и съдът я
възприема като обективно и компетентно дадена и безпристрастно изготвена.
Съгласно заключението на СТЕ /л. 113 – л. 119 от делото/, процесният строеж –
предмет на обжалваната заповед, е разположен в ПИ с идентификатор
10135.5403.5299 по КК на кв. „Галата“, СО „Боровец-юг“. Разположен е от
северната страна на съществуваща сграда с идентификатор 10135.5403.5299.1.
Конструкцията на строежа е Г-образна форма, като в план същият се състои от две
части с различно предназначение за ползване. Посочено е, че част 1 от строежа –
оцветена с червен цвят и обозначена с № 1 на скица, представляваща Приложение 2
към заключението /л. 124 от делото/, е разположена от северната страна на
съществуващата сграда и е с размери: дължина 11,65 м и ширина от запад 3,10 м и
от изток 3,40 м, като представлява склад, който е със светла височина 2,50 м в
частта, долепена до съществуващата сграда, и със светла височина 1,86 м от
север. В обема на тази сграда /склад/ се намират изградено масивно мокро помещение
към съществуващата сграда с размери 1,50/2,60 м и височина 2,40/2,60 м, както и
изграден резервоар за съхранение на вода с размери 2,40/4,60 м, височина над
терена 0,40 м и дълбочина 1,40 м, който е долепен до мокрото помещение. Вещото
лице е констатирало, че от изток цялата фасада на склада е оформена като
отваряема двукрила врата, тип „гаражна“, а от запад е монтирана входна врата в
оставащото пространство между мокрото помещение и бетоновата стена. Част 2 от
строежа – оцветена с червен цвят и обозначена с № 1 на скицата Приложение 2, е
долепена до източната фасада на съществуващата сграда и е с обща стена със
склада, като същата е с размери 3,30/5,00 м. Състои се от стая, антре, и мокро помещение
– баня. Експертът посочва, че тази част е функционално свързана със
съществуващата сграда и като предназначение е жилищна част. От антрето има
връзка към жилищната сграда и към склада. Жилищното помещение е разположено от
южната страна и има вход и от двора.
Експертизата е установила,
че е извършено обединяване на ПИ 10135.5403.185 и ПИ 10135.5403.3701 и е
образуван ПИ 10135.5403.5299, поради което към настоящия момент процесният
строеж се намира в друг имот по конфигурация и идентификатор, различен от този,
посочен в заповедта и констативния акт. По отношение на ситуиране спрямо
съществуващата жилищна сграда е посочено, че местоположението отговаря на това,
описано в оспорваната заповед. Вещото лице сочи, че посочените в констативния
акт и в заповедта размери са приблизителни, но измерените на място размери
отговарят на посочените в документите, като разликите са в допустими граници.
Установено е, че в обема на склада има изградени мокро помещение и резервоар за
съхранение на вода, които не са описани в констативния акт и в заповедта за
събаряне.
Вещото лице дава заключение,
че процесният обект, предмет на премахване, представлява строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който през периода 1993 г. – 2001 г.,
съгласно действащата нормативна база, се изисква издаване на разрешение за
строеж и одобряване на проекти. В конкретния случай, за склада не се изисква
одобряване на проект по ЗУТ и ППЗТСУ от 1996 г. – 2001 г., тъй като същият
представлява второстепенна постройка по смисъла на ЗУТ и на ППЗТСУ. За
процесния строеж не са налице строителни книжа – одобрен проект и разрешение за
строеж.
Експертът е констатирал, че
за ПИ с идентификатор 10135.5403.185 и за ПИ с идентификатор 10135.5403.5299
няма действащ подробен устройствен план /ПУП/, а за СО „Боровец-юг“ има ПУП – План
за улична регулация /ПУР/ приет с протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет
– Варна. Посочено е, че одобреният ПУП-ПУР определя за имота уличната
регулация, като от приложеното по преписката геодезическо заснемане от
лицензирано лице по ЗКИР, включващо и процесното строителство /л. 67 – л. 79 от
делото/, е видно, че при нанасяне на проектната улична регулация в рамките на
поземления имот, част от имота и процесната сграда остават в обхвата на
уличната регулация.
Установено е, че процесният
строеж попада в ПИ с идентификатор 10135.5403.5299 по КК на гр. Варна, който е
образуван от обединяване на ПИ с идентификатор 10135.5403.185 и ПИ с
идентификатор 10135.5403.3701.
Анализирайки издаденото на
праводателя на жалбоподателя Разрешение за строеж № 390 от 21.11.1986 г. на
Началник отдел АБ при РНС „Аспарухово“ за изграждане на сезонна постройка със
ЗП 34,46 кв. м и одобрените проекти от 21.11.1986 г., вещото лице е заключило,
че същите предвиждат сезонната постройка да е на един етаж, без зимнични
помещения, като покривната конструкция е двускатна, без надзид, с височина на
билото 4,00 м, а от южната страна има открита тераса с размери 2,40/2,74 м.
Посочено е, че в план, извън одобрения проект, са изградени допълнително: от
запад – навес; от юг – разширяване на откритата тераса и външна стълба за втори
етаж; от север и изток – процесната постройка. Констатирано е, че сградата по
проект е надстроена, като вместо двускатен покрив без надзид, е изграден надзид
с височина 1,20 м и от юг са оформени помещения с прозорци и вход от открита
тераса на второто ниво.
С
оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
По допустимостта на
производството: Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт,
поради което за същия е налице правен интерес от оспорването, по арг. от
чл. 147, ал. 1 от АПК. Спазен е
изискуемият 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ за обжалване, с оглед
съобщаването на заповедта на 09.12.2019 г. /л. 3 от адм. преписка/ и депозиране
на жалбата на 23.12.2019 г. /л. 5 от делото/. Жалбата е срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2
във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният
съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените положителни
процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване
на Констативен
акт № 6/26.06.2019 г. от служители на „Контрол по строителството“ при дирекция
КСИД в Район „Аспарухово“, Община Варна, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение
първо от ЗУТ. Лицата, съставили констативния акт, а именно: инж. Траяна Сашкова
Гочева, на длъжност главен инспектор „Контрол по строителството“ в Район
„Аспарухово“ – Община Варна и инж. П.В.Д., на длъжност главен инспектор
„Контрол по строителството“ в Район „Аспарухово“ – Община Варна, са служители
за контрол по строителството в администрацията на Район „Аспарухово“, Община
Варна, т.е. същите са притежавали компетентност за съставяне на констативни
актове – арг. от чл. 225а, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2,
т.1 от ЗУТ. Строежът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, е от
пета категория - жилищна част от сградата и шеста категория - склад, поради
което компетентният да издаде заповед за неговото премахване административен
орган е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. С т. 6 от
Заповед № 4794/25.11.2015 г. /л. 4 – л. 5 от адм. преписка/ Кметът на Община
Варна е делегирал на кметовете на райони правомощие да издават мотивирани
заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до
шества категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. С оглед така
предоставените правомощия
оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Кмета на Район „Аспарухово“ при Община
Варна.
Констативен акт №
6/26.06.2019 г. е връчен лично на жалбоподателя на 27.08.2019 г., видно от положения
върху него саморъчен подпис. От А.И.А. е подадено възражение на 04.09.2019 г., един
ден след установения срок по чл. 225а, ал. 2, изречение второ от ЗУТ. Въпреки
това същото е обсъдено от ответния административен орган и не е уважено поради
непредставяне на доказателства, оборващи направените констатации в съставения
констативен акт. Оспорената
заповед е издадена по реда на чл. 225а от ЗУТ и съдържа съществените елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Същата е мотивирана, изложени са фактически и правни
основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От изложеното следва, че оспорената заповед е
издадена при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила.
Видно от съдържанието на процесния
административен акт, описаният строеж е квалифициран
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната
правна норма, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон, а според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
В приложената на л. 64 от
делото декларация жалбоподателят е посочил, че процесният строеж е изграден в
периода 1993 г. – 2001 година. През този период, освен действащият понастоящем
ЗУТ /Обн., ДВ, бр. 1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. 1994 г./ е действал и Законът за
териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ /отменен 31.03.2001 г./. Съгласно чл.
55 от ЗТСУ /отм./, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон и разпоредбите по неговото приложение. Разрешение за строеж за
извършване на строителство се е изисквало и съобразно различните редакции на
чл. 224 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство /ППЗТСУ/ /отменен 31.03.2001 г./, действащи в периода 1993 г. – 2001
година.
От цитираната правна
регламентация се установява, че наличието на надлежно издадено разрешение за
строеж винаги е абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на
строителството.
В разглеждания казус
жалбоподателят представя Разрешение за строеж № 390/21.11.1986 г., издадено на
неговата майка, с което е разрешено изграждане на сезонна постройка със
застроена площ от 34,46 кв. м. Същото е в съответствие с разпоредбата на чл.
108, ал. 7, изречение първо от ППЗТСУ /редакцията, изм. – ДВ, бр. 48 от 1985
г./, според която в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията
и реда на действащите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти,
извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно
ползуване със застроена площ до 35 кв. м.
При извършената проверка
служителите за контрол по строителството в Район „Аспарухово“, Община Варна са
констатирали, че в имота на жалбоподателя освен разрешената сезонна постройка е
изградена и постройка с Г-образна форма с площ от около 57 кв. м, която е
изградена без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Редовно
съставеният констативен акт, издаден на основание от чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, какъвто безспорно е
процесният Констативен акт № 6/26.06.2019 г., отразяващ резултатите от проверката,
е доказателство за посочените в него факти. Освен това, обстоятелството, че
процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се
установява и от приетото без оспорване от страните по делото заключение на СТЕ,
в което вещото лице инж. А.П., е съпоставила изградените на място обекти с
обекта – предмет на разрешението за строеж, като е констатирала наличието на
изградени строежи извън одобрения проект, в т.ч. процесната постройка, описана
в оспорената заповед за премахване, разположена от север и изток на разрешената
с Разрешение за строеж № 390/21.11.1986 г. сезонна постройка. Следва, че описаната
в обжалвания индивидуален административен акт постройка е изградена без съответните
строителни книжа, поради което правилна е преценката на Кмета на Район
„Аспарухово“ при Община Варна, че същата е незаконно изградена и като такава
подлежи на премахване.
Процесната постройка не е
търпим строеж, което се установява от отказ за издаване на удостоверение за
търпимост по реда и условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ рег. №
АУ188164АС-001АС/24.04.2014 г. на главния архитект на Район „Аспарухово“ при
Община Варна, според който част от строежа попада в предвидената за изграждане
улица по одобрения с Решение № 2134-8, протокол № 21/24.03.2010 г. на ОС –
Варна ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“. Посочения административен акт е съобщен на
28.04.2014 г., не е бил оспорен и е влязъл в сила на 29.06.2014 г. /съобразно
чл. 140, ал.1 от АПК/. Заявлението за издаване удостоверение за търпимост е
било за цялата вилна сграда в ПИ 10135.5403.185 СО „Боровец“, като от
обяснителната записка към заявлението и скица - проект е видно, че сграда с № 4
на скиците /л.71-74 от делото/, която е посочена в нотариално заверена
декларация № 4864/17.04.2014 г. /л.64 от делото/ с ид. № 10135.5403.185.4 също е била предмет на посочения отказ за
издаване на удостоверение за търпимост.
Липсата на предпоставки за
търпимост на процесния строеж се установява и от представената по делото
извадка от плана за улична регулация на м. „Боровец-юг“, одобрен с Решение №
2134-8, протокол № 21/24.03.2010 г. на ОС – Варна, видно от която част от
сграда с проектен идентификатор № 10135.5403.4 и част от сграда с проектен
идентификатор № 10135.5403, представляващи процесната „постройка“ – предмет на
обжалваната заповед, попадат в поземлен имот 10135.5403.0725 – общинска
собственост, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица с площ 1721 кв.
м. До идентичен извод е достигнало и вещото лице в заключението по СТЕ,
съгласно което за СО „Боровец-юг“ има ПУП – План за улична регулация приет с Решение
№ 2134-8 по протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет – Варна. Експертът е
констатирал, че одобреният ПУП-ПУР определя за имота уличната регулация, като
от приложеното по преписката геодезическо заснемане от лицензирано лице по
ЗКИР, включващо и процесното строителство, е видно, че при нанасяне на
проектната улична регулация в рамките на поземления имот, част от имота и
процесната сграда остават в обхвата на уличната регулация. Няма спор, че в
посочената част ПУП – ПУР е влязъл в сила. След като процесната постройка попада
в общински имот, отреден за улична регулация съгласно влезлият в сила ПУП-ПУР,
приет с протокол № 21/ 24.03.2010 г. на Общински съвет – Варна, строежът не е
търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Неоснователно е оплакването
в жалбата, че процесната постройка не представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Съгласно
заключението на СТЕ, процесният обект – предмет на заповедта за премахване,
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването на
който през периода 1993 г. – 2001 г., съгласно действащата нормативна база, се
изисква издаване на разрешение за строеж и одобряване на проекти, каквито в
случая не са налице. В т. III.1.
от заключението, експертът е посочил, че строежът се състои от две части, като
подробно е описал материалите, от които е изградена всяка от тях. Описано е, че
зидовете са изпълнени от зидария с бетонови блокчета, покрив от дървени греди и
ламарина. Безспорно не се касае за преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от
ДР на ЗУТ. В този смисъл лишено от основание е и възражението на жалбоподателя,
че процесната постройка не е отразена в кадастралната карта, защото не попада в
обхвата на чл. 23 от ЗКИР.
Установеният строеж, описан
в констативния акт отговаря на описанието, в оспорената заповед и това, което
вещото лице е установило на място.
Установено е чрез СТЕ, че строежът се намира от северната страна на
съществуваща сграда с идентификатор 10135.5403.5299.1, конструиран е в
Г-образна форма, като в план същият се състои от две части с различно
предназначение за ползване – част 1, разположена от северната страна на
съществуващата сграда, представляваща склад, и част 2, долепена до източната
фасада на съществуващата сграда, която като предназначение е жилищна част.
Експертът е заключил, че по отношение на ситуиране спрямо съществуващата
жилищна сграда местоположението отговаря на това, описано в оспорваната
заповед. Според експертизата, посочените в констативния акт и в заповедта
размери са приблизителни, но измерените на място размери отговарят на
посочените в документите, като разликите са в допустими граници. Следва да бъде
отбелязано, че посочването на приблизителни размери на строежа в констативния
акт и заповедта за премахване е обусловено от поведението на А. и
неосигуряването на достъп до имота на служителите на районната администрация.
Не води до извод за несъответствие между описанието на строежа в процесната
заповед и констатираната на място постройка от вещото лице и различното
предназначение, респ. различната категория на част от обекта, посочени в
експертизата. Според експертното заключение част 1 от строежа с предназначение
„склад“ е шеста категория, а част 2 с предназначение „жилищна“ е пета категория,
а в обжалваната заповед е посочено, че строежът е пета категория съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Това обстоятелство не влече
незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като категорията на
строежа в случая е релевантна единствено за определяне на компетентния орган по
издаване на заповедта за премахване, като по аргумент от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, по отношение на незаконните строежи както от пета, така и от шеста
категория, заповедта за премахване се издава от кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице. Правнорелевантният факт в случая, който
се доказа по категоричен начин от събраните по делото доказателства, е
изграждането на постройката без необходимите строителни книжа. Що се отнася предназначението
на строежа, същото се определя при въвеждането му в експлоатация, а на такова
подлежат само законно изградените строежа, какъвто се установи, че процесният
не е.
Не влече незаконосъобразност
на заповедта и установеното от вещото лице, че в обема на склада има изградени
мокро помещение и резервоар за съхранение на вода, които не са описани в
констативния акт и в заповедта за събаряне. Видно от експертизата, мокрото
помещение е инкорпорирано в обема на склада, тъй като покривът от ламарина е
изпълнен над неговия покрив. Тоест, същото е част от постройката и не
представлява самостоятелен и отделен строеж, различен от нея. За целта на
процесното производство не е необходимо изричното описване на отделните
помещения и части на строежа, още повече, че в случая извършването на подобни
действия от страна на контролните органи е било възпрепятствано от отказа на
жалбоподателя за предоставяне на достъп до имота, поради което постройката е
обследвана единствено отвън. Колкото до установения от вещото лице резервоар за
съхранение на вода в обекта, същият се намира под земното равнище, поради което
не е предмет на заповедта и няма да бъде засегнат от евентуалното изпълнение на
същата.
Неоснователно е релевираното
от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че в пределите на
заповедта за премахване, освен процесната постройка, влиза и законно изграденият
строеж съгласно издаденото разрешение за строеж, поради което ако заповедта
бъде изпълнена, ще бъде съборена и постройка, за която има надлежно разрешение.
Посредством изготвената експертиза се установи, че действително в имота на жалбоподателя
има изградени и други обекти, които обаче не са предмет на оспорения
индивидуален административен акт. Процесната постройка е индивидуализирана в
достатъчна степен в заповедта за премахване като няма никакво съмнение относно
нейните граници и местоположение. Действително, експертът е констатирал, че е
извършено обединяване на ПИ с идентификатор 10135.5403.185 и ПИ с идентификатор
10135.5403.3701, довело до образуването на ПИ с идентификатор ПИ
10135.5403.5299, поради което към настоящия момент процесният строеж се намира
в друг имот по конфигурация и идентификатор, различен от този, посочен в
заповедта и констативния акт. Това обстоятелство обаче не води до неяснота
относно от местонахождението на постройката, тъй като по отношение на ситуиране
спрямо съществуващата жилищна сграда, местоположението й отговаря на това,
описано в оспорваната заповед, което е констатирано и от изготвената
експертиза. В открито съдебно заседание по приемане на заключението по СТЕ,
проведено на 25 август 2020 година, вещото лице изрично заявява, че въпреки че
в една част постройката – предмет на обжалваната заповед, е долепена до
сградата на основното застрояване, евентуалното й събаряне не би създало
опасност за сградата на основаното застрояване.
Атакуваната заповед е
законосъобразна, издадена от компетентен орган в установена форма при спазване
на процесуалните и материални норми, както и в съответствие с целта на ЗУТ, за
констатиране и недопускане на незаконно строителство, поради което подадената
срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и по
аргумент на противното на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски в производството е неоснователно, поради което
се отхвърля от съда.
Претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна с оглед изхода на
спора и предвид реално осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт. На
основание чл. 143 ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не
се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в размер на 100 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед №
КС-225А-1/04.12.2019 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община
Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Постройка“,
находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв. „Галата“, СО „Боровец-юг“,
поземлен имот с идентификатор 10135.5403.185 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД 18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
ОСЪЖДА А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Район „Аспарухово“ при Община Варна сумата от 100,00 лева /сто лева/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :