Решение по дело №3140/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 3140 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 145 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищецът „Е. -ТТ“ ООД твърди, че ответникът Ж.О.Т. е избран за негов управител и е вписан като такъв в търговския регистър при Агенция по вписванията. Посочва, че на 20.01.2014 г. ответникът, в качеството му на управител на търговското дружество, сключил с „Л.И.“ ЕООД договор за продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с. Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с идентификатор 49206.2660.1001.2. Уговорената с този договор покупна цена за всички недвижими имоти е в размер на 100 000 лв., която е по-ниска от тяхната данъчна оценка, която възлиза на сумата от 137 597, 60 лв. и много по-ниска от тяхната действителна пазарна цена, която е в размер на 600 000 лв. Купувачът заплатил уговорената покупна цена по сметка на „Е. -ТТ“ ЕООД на 20.01.2014 г. като още на същата дата ответникът превел част от тази сума в размер на 95 000 лв. по своя лична сметка, а останалата част от сумата в размер на 5 000 лв. изтеглил в брой на касата. Като основание за получаване на сумите посочил, че те представляват служебен аванс, като до момента той не е отчел разходите, за които тези парични средства са използвани, нито пък ги е възстановил в полза на дружеството „Е. -ТТ“ ООД. Ищецът сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответника, са му причинени вреди, които представляват претърпяна загуба в размер на 100 000 лв., които средства са излезли от патримониума на търговското дружество, както и пропуснати ползи в размер на 500 000 лв., която сума представлява разликата между пазарната цена на имота към 20.01.2014 г. и цената, при която е сключена сделката за неговата продажба, с която дружеството е пропуснало да увеличи имуществото си.

На 28.01.2014 г. ответникът, отново в качеството си на управител на „Е. -ТТ“ ООД, сключил с дружеството „Л.И.“ ЕООД втори договор за продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6 954 кв.м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. *********, съставляващо УПИ III от кв. 41 по плана на район „Север“, гр. Горна Оряховица, ведно с построеното в него хале със застроена площ от 422 кв.м. и съоръжения. Уговорената с този договор покупна цена на имота е в размер на 105 000 лв., която купувачът заплатил по сметка на „Е. -ТТ“ ООД на 27.01.2014 г., като веднага след това ответникът превел тази сума по своя лична сметка. Като основание за направения превод на парични средства е посочено, че те представляват служебен аванс, като до момента ответникът не е отчел разходите, за които получените от него парични суми са използвани, нито пък е възстановил тези парични средства в полза на дружеството „Е. -ТТ“ ООД. Ищецът сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответника, са му причинени вреди, които представляват претърпяна загуба в размер на 105 000 лв., които средства са излезли от патримониума на търговското дружество, без да е налице основание за това. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 205 000 лв., представляваща стойността на причинените на „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди в резултат на извършени нарушения на задълженията на Ж.Т. като управител, произтичащи от органното правоотношение, които вреди представляват претърпени загуби, изразяващи се в стойността на изтеглените от управителя парични средства от сметка и от касата на търговското дружество, които не са отчетени и/или върнати, както и сумата от 102 500 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. - стойността на причинените на „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди в резултат на извършени нарушения на задълженията на Ж.Т. като управител, произтичащи от органното правоотношение, които вреди представляват пропуснати ползи, които се равняват на сумата, с която „Е. –ТТ“ ООД е пропуснало да увеличи своето имущество, която представлява разликата между покупната цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключения на 20.01.2014 г. договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката.

Ищецът моли съдът, ако отхвърли иска за присъждане на претендираната сума от 205 000 лв., тъй като отговорността на ответника в качеството му на управител на „Е. -ТТ“ ООД не може да бъде ангажирана на основание чл. 145 ТЗ, да осъди ответника да му я заплати като представляваща такава, получена от ответника, без да е налице правно основание за това, която подлежи на връщане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Ж.О.Т., оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице валидно решение на общото събрание на съдружниците в „Е. -ТТ“ ООД за търсене на отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Заявява, че решението за това, което е обективирано в протокол от 20.07.2017 г. от проведено общо събрание е нищожно, тъй като този протокол е документ с невярно съдържание, в който не е отразено вярно кои лица са присъствали на заседанието на върховния орган на дружеството. Ответникът счита, че отговорността му като управител не може да бъде ангажирана за посочените в исковата молба действия, тъй като той е освободен от отговорност за дейността си през 2014 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, което към този момент е било ЕООД. Твърди, че получаването и държането от управителя на получен служебен аванс за целите на управление на дружеството и неговото разходване за покриване на задължения на дружеството, са правомерни действия и те не са такива, които да са увредили търговското дружество. Заявява, че през 2014 г. е върнал по банкова сметка ***, които е получил като служебни аванси. Посочва, че недвижимите имоти на дружеството са продадени на цени, които отговарят на пазарните цени към момента на водене на преговорите за сключване на сделките за това, както и са съобразени с факта, че продадените имоти в с. Мрамор са били обременени с тежести – налице е вписана възбрана върху тях. Поради изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.

От представения по делото протокол от 20.07.2017 г. се установява, че на посочената дата от общото събрание на съдружниците на „Е. -ТТ“ ООД е взето решение по т. 2 от дневния ред да бъде предявен иск срещу управителя Ж.О.Т. за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството имуществени вреди, които са в резултат от извършени от него действия в периода от 01.02.2012 г. до 18.01.2017 г., в това число и извършване на действия по сключване от името на дружеството на неизгодни и увреждащи разпоредителни сделки със собствените му недвижими имоти. От ответника по иска е направено възражение, че това решение на общото събрание страда от посочени в писмения отговор пороци, които тази страна счита, че водят до неговата нищожност. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания за това какви по вид пороци водят до нищожност на решения, приети от върховния орган на едно търговско дружество и какви по вид пороци имат за последица незаконосъобразността на тези решения. В тълкувателното решение е посочено, че нищожни са единствено следните решения на общото събрание: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В подадения от Ж.Т. писмен отговор не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци на приетото на 20.07.2017 г. от върховния орган на ищцовото дружество решение. Тази страна се позовава на това, че посоченото решение не е взето с изискуемото по закон мнозинство, доколкото единият от двамата съдружници в дружеството е гласувал за приемане на решението по т. 2 от дневния ред на проведеното на 20.07.2017 г. общо събрание на съдружниците, а другият съдружник, който също надлежно е упражнил правото си на глас чрез представител, е гласувал против приемане на това решение. Този порок по своята същност прави приетото от общото събрание решение незаконосъобразно като противоречащо на предвидените в закона и устава правила за изискуемо мнозинство, но не и нищожно като липсващо, както се твърди от ответника. Същото се отнася и до другия от посочените в писмения отговор пороци на взетото на 20.07.2017 г. решение за предявяване на иск срещу управителя Ж.Т. по чл. 145 ТЗ, който се изразява в това, че при неговото приемане не е посочено ясно и точно в какво се изразяват допуснатите от управителя неизпълнения на задълженията му по възникналото между него и дружеството облигационно отношение по сключения договор за управление, както и в какво се изразяват причинените на дружеството вреди. Този порок също е такъв, който води до незаконосъобразност на решението на върховния орган на търговското дружество като противоречащо на предвидените в закона и устава правила за неговото приемане, но не го прави нищожно предвид задължителните указания по приложение на закона, дадени в цитираното тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. Незаконосъобразните решения на общото събрание на съдружниците са отменяеми и защитата срещу тях може да се осъществи само по реда на чл. 74 ТЗ чрез предявяване на конститутивен иск пред съда за тяхната отмяна в предвидения в закона преклузивен срок за това, но не и чрез позоваване на съществуващите нарушения по тяхното приемане чрез възражение срещу предявен иск след изтичане на законоустановения преклузивен срок. Редът по чл. 74 ТЗ е бил открит за ответника Ж.Т., доколкото той освен управител, към датата на приемане на оспореното решение от 20.07.2017 г. е имал качеството и на съдружник в „Е. -ТТ“ ООД и като такъв е легитимиран да предяви конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с който да поиска неговата отмяна. По делото не се твърди и не се представят доказателства от ответника, от които да е видно, че пред съда е предявен иск за отмяна като незаконосъобразно на решението на общото събрание на съдружниците в „Е. -ТТ“ ООД, прието на 20.07.2017 г. за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя, както и че такъв иск е уважен. Това означава, че настоящият съдебен състав, който не може да се произнася по въпроса за наличие на пороци, които да водят до незаконосъобразност на това решение на върховния орган на ищцовото дружество, следва да го зачете като такова, както и настъпилите от него правни последици, които в случая се изразяват в това, че от общото събрание на търговското дружество е прието решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да бъде ангажирана по съдебен ред отговорността на управителя за обезщетение за причинени от негови действия имуществени вреди на дружеството.

Действията, които се сочат в исковата молба като правопораждащи факти по отношение на предявеното в процеса вземане на „Е. -ТТ“ ООД към Ж.О.Т. за получаване на обезщетение на основание чл. 145 ТЗ, са такива по сключване от това физическо лице в качеството му на управител на два договора за продажба на собствени на дружеството недвижими имоти и на присвояване от него на платената от купувача продажна цена за тях, които са извършени в периода от 20.01.2014 г. до 28.01.2014 г., поради което трябва да се приеме, че те попадат сред тези противоправни действия на ответника, извършени в изпълнение на задълженията му като управител на „Е. -ТТ“ ООД, които са описани като такива, от които са произтекли вреди при приемане на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от общото събрание на съдружниците от 20.07.2017 г. Това означава, че в производството е установено, че от върховния орган на „Е. -ТТ“ ООД, преди сезиране на съда, е взето решение да бъде ангажирана имуществената отговорност на управителя Ж.О.Т. за причинените на дружеството вреди от извършени от него действия по чл. 145 ТЗ, което означава, че е налице специалната абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените в процеса искове.

След като исковете по чл. 145 ТЗ, за разглеждане на които е образувано настоящото дело, са допустими, то съдът трябва да се произнесе по тяхната основателност.

На първо място в тази връзка трябва да бъде разгледано едно от възраженията на ответника Ж.Т. за това, че неговата отговорност по чл. 145 ТЗ не може да бъде ангажирана, което се отнася за всички действия на управителя, които се сочат в исковата молба като такива, от които за „Е. ТТ“ ООД са произтекли вредите, изразяващи се както в пропуснати ползи, така и в претърпени загуби. То се основава на обстоятелството, че от върховния орган на ищцовото дружество е прието решение, с което Ж.Т. е освободен от отговорност за дейността си като управител през 2014 г.

Като писмено доказателство по делото е приет акт на собственика от 30.03.2015 г., който документ обективира приети от едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество решения. Към 30.03.2015 г. това дружество е било с правноорганизационна форма ЕООД и съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ негов върховен орган е едноличният му собственик, който е взел конкретните решения, описани в съставения акт. От т. 3 от този акт е видно, че на 30.03.2015 г. едноличният собственик на капитала на „Е. ТТ“ ЕООД е приел решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, с което е освободил управителя от отговорност за дейността му през 2014 г., през която година са осъществени всички действия, които се посочват като такива, от които са причинени вредите, чието обезщетяване се иска с предявения иск.

Както решението за търсене на отговорност на управителя, така и това за освобождаването му от отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е правомощие единствено и само на върховния орган на дружеството. При приемане на решение за освобождаване на управителя от отговорност от волеобразуващия орган на дружеството се признава, че от това физическо лице при изпълнение на задълженията му да организира и ръководи търговската дейност на дружеството е положена дължимата грижа за това, а в случай на констатирано неизпълнение на тези му задължения, се снема вината от управителя за настъпили в патримониума на дружеството вреди. Ето защо и приемането на такова решение води до погасяване на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ и съответно на правото на дружеството да получи обезщетение за претърпените вреди, независимо, че фактическият състав, при който тази отговорност възниква, може и да е осъществен. Тези последици на решението за освобождаване на управителя от отговорност обаче настъпват само по отношение на тези негови действия, които са били известни на дружеството към момента на приемане на решението. Такива са действията, които още към момента на тяхното извършване са били надлежно отразени в счетоводството на дружеството, както и в останалите водени от него дружествени книги и като такива са станали известни на съдружниците в него, които участват при вземане на решенията от върховния орган на търговското дружество. Волеизявлението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ не обхваща вредите, настъпили от такова поведение на управителя, което не е било отразено надлежно по начин, който да го направи достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да може той обосновано да формира воля за освобождаване на управителя от отговорност. С оглед на това и ако определено деяние на управителя е осъществено в периода, посочен в решението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, но към момента на неговото приемане вредата от него не е настъпила или нейното настъпване не е било известно на членовете на върховния орган на дружеството, то това решение няма погасителен ефект по отношение на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ за обезщетяване на вредите, причинени от това деяние. Такъв ефект би имало само решение на върховния орган, което е прието след като конкретните действия на управителя и настъпилата в резултат на тях вреда са известни на членовете на дружеството съответно на едноличния собственик на капитала в хипотезата на еднолично ограничено отговорно дружество. В този смисъл е произнасянето на ВКС в постановената по реда на чл. 290 ГПК практика – решение № 29/ 23.07.2019 г., постановено по т.д. № 1212/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. и решение № 150/29.05.2015 г., постановено по гр. д. № 5272/2014 г. по описа на ВКС, IV гр.о.

За да се отговори на въпроса дали с решението на върховния орган на „Е. ТТ“ ЕООД от 30.03.2015 г. по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ се погасява отговорността на Ж.Т., който е лицето, на което е възложено управлението и представителството на дружеството, за причинени на последното вреди в резултат на извършените от него действия през 2014 г., трябва да се съобрази, че в периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г., както и към 30.03.2015 г. търговското дружество „Е. ТТ“ ЕООД е такова, в което капиталът се притежава от едно лице, а именно еднолично ООД.

Едноличното търговско дружество с ограничена отговорност, също като това, при което капиталът се притежава от много лица, т.е. такова, при което има членове, има органи на управление, които са волеобразуващ орган, който е върховният орган на дружеството, и волеизявяващ орган, който е неговият управител, но са налице определени особености, които са свързани с липсата на членствена структура. Първата от тях произтича от нормата на чл. 147, ал. 2 ТЗ, съгласно която в еднолично ООД решаването на въпросите от компетентността на общото събрание е в правомощието на едноличния собственик на капитала, т.е. той е върховният орган на това дружество. Втората особеност се извежда от нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ, в която е предвидено, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. При тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че по силата на закона едноличният собственик на капитала на търговско дружество е освен негов волеобразуващ орган, също така и негов волеизявяващ орган, като той има правомощието да възложи тези функции на друго, избрано от него лице.

В случаите, в които едноличният собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество не е овластил лице, което да упражнява правомощията на управител, съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ тези функции изпълнява самият той и е налице хипотеза, при която персоналният състав на върховния орган на дружеството и на неговия управителен орган е един и същ. Съдът счита, че в тази хипотеза от върховния орган на дружеството не може да бъде взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаване на управителя от отговорност. Това е така, тъй като приемането на едно такова решение предполага от лица, различни от управителя, които участват в състава на върховния орган, да бъде извършена оценка на неговите действия в изпълнение на задълженията му по мандатното и органното правоотношение, както и анализ на вида и размера на причинените на дружеството от тези действия вреди и в резултата на това да бъде решено дали да се ангажира неговата отговорност по чл. 145 ТЗ или не. Това обаче не би могло да бъде осъществено тогава, когато едно лице изпълнява функцията на върховен орган на търговското дружество и трябва да оценява своята собственост дейност в качеството му на управител и да вземе решение дали да носи отговорност за това или не. Ето защо в тази хипотеза решението на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ не може да породи последици по погасяване на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ.

От вписванията в търговския регистър по партидата на „Е. ТТ“ ЕООД се установява, че през 2014 г., както и към датата, на която е прието решение за освобождаване на управителя от отговорност за действията му през 2014 г. – 30.03.2015 г., едноличният собственик на капитала на търговското дружество, който е Ж.О.Т., е вписан и като негов управител. Следователно налице е хипотезата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ТЗ, при която едноличният собственик на капитала не е овластил лице с правомощията на управителния орган на дружеството, поради което и те се упражняват от него по силата на законовата разпоредба. С оглед на това и по изложените в предходния абзац мотиви съдът счита, че приетото на 30.03.2015 г. решение на едноличния собственик на капитала на „Е. ТТ“ ЕООД, с което на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ управителят Ж.Т. е освободен от отговорност за дейността му през 2014 г., не поражда правни последици по погасяване на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ за обезщетяване на причинените на дружеството вреди.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали по делото се доказва да са се осъществили всички елементи от фактически състав, при който възниква отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) наличие на допуснато виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

Както беше посочено, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. като управител на дружеството „Е. ТТ“ ООД в търговския регистър е вписано лицето Ж.О.Т.. Следователно ответникът е този правен субект, в тежест на който за посочения период са възникнали задълженията за извършване на действия по управление на дейността на „Е. ТТ“ ООД, и който носи отговорност по чл. 145 ТЗ при тяхното неизпълнение.

В исковата молба като правопораждащ вземането на „Е. ТТ“ ООД за получаване на обезщетение за вреди факт се сочат следните действия, които са извършени от ответника Ж.О.Т. в качеството му на управител на увреденото дружество, а именно: 1) действия на ответника по сключване на 20.01.2014 г. на договор, по силата на който „Е. ТТ“ ООД продава на „Л.И.“ ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с. Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с идентификатор 49206.2660.1001.2, срещу получаване на покупна цена в размер на 100 000 лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имотите и от тяхната действителна пазарна цена; 2) действия на ответника по изтегляне без основание за това и превеждане по своя лична сметка на паричните суми, постъпили по сметка на „Е. ТТ“ ООД като насрещна престация по осъществената на 20.01.2014 г. продажба на собствените на дружеството недвижими имоти, както и като насрещна престация по сключен на 28.01.2014 г. втори договор за продажба, с който „Е. -ТТ“ ООД прехвърля на „Л.И.“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6 954 кв.м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. *********, ведно с построеното в него хале със застроена площ от 422 кв.м. и съоръжения, срещу покупна цена в размер на 105 000 лв. С оглед на това съдът трябва да отговори на въпроса дали тези действия са извършени от ответника Ж.Т., както и дали с тяхното осъществяване той е нарушил някое от задълженията, които са възникнали в негова тежест като управител въз основа на закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление.

От представения по делото нотариален акт № 6, том I, рег. № 231, дело № 6/ 2014 г. на Нотариус ДД.Т., с район на действие СРС се установява, че на 20.01.2014 г., между „Е. -ТТ“ ЕООД и „Л.И.“ ЕООД е сключен договор за продажба, с който „Е. -ТТ“ ЕООД прехвърля на „Л.И.“ ЕООД правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с. Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с идентификатор 49206.2660.1001.2, срещу получаване на покупна цена в размер на 100 000 лв. От съдържанието на този договор се установява, че при подписването му „Е. -ТТ“ ЕООД е представлявано от управителя Ж.О.Т., поради което трябва да се приеме за доказано, че именно ответникът е лицето, което е изразило воля при сключване на описаната сделка от името и за сметка на дружеството, както се твърди в исковата молба. Следователно по делото е установено, че ответникът е извършил действието по сключване на договора за продажба на недвижими имоти от 20.01.2014 г., като това е осъществено от него с оглед изпълнение на задълженията му като управител на „Е. -ТТ“ ООД.

В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на управителя на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД като е посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейността на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на управителя, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ, би било налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка и какъв вид сделки да бъдат сключвани, с което решение, което е задължително за него съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ, управителят не се е съобразил. Неизпълнение на задълженията на управителя, което да е противоправно, ще е налице и тогава, когато в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия и сделки от името на дружеството, които той не е спазил.

Сделката, която се доказа, че управителят Ж.Т. е сключил на 20.01.2014 г., представлява такава, с която дружеството „Е. -ТТ“ ЕООД се разпорежда с негов собствен недвижим имот като го отчуждава в полза на друго лице. Следователно сключената сделка представлява такава от вида на посочените в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, което означава, че вземането на решение за нейното извършване не е в правомощията на управителния орган на дружеството, а е в правомощията на неговия върховен орган, който при еднолично ООД е едноличният собственик на капитала, който съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на общото събрание. При осъществяване на дейността си управителят е обвързан от формираната от върховния орган на дружеството воля за сключване на конкретна разпоредителна сделка с недвижим имот, включително относно параметрите на сделката, посочени в приетото по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ решение, а именно кой е имотът, с който дружеството се разпорежда, в полза на кой правен субект трябва да се отчужди и при какви условия – безвъзмездно или възмездно и ако е възмездно, при каква покупна цена. Ето защо и неизпълнение на задълженията на управителя, което да е противоправно, ще е налице тогава, когато той е сключил разпоредителна сделка с правото на собственост върху недвижим имот, без да има прието решение от върховния орган на дружеството, с което да е изразено съгласие за нейното сключване или тогава, когато такова решение е прието, но управителят е сключил разпоредителната сделка в отклонение с конкретните параметри, касаещи нейните съществени елементи, които са посочени в решението на върховния орган.

От представените по делото доказателства е видно, че на 08.01.2014 г., което като време е преди сключване от управителя Ж.Т. на договора за продажба на собствени на ищцовото дружество недвижими имоти, от едноличния собственик на капитала на „Е. -ТТ“ ЕООД е прието решение дружеството да продаде на „Л.И.“ ЕООД поземлен имот и построената в него административна сграда, намиращи се в с. Мрамор, които недвижими имоти видно от посочените в решението техни индивидуализиращи белези - вид, площ, местонахождение, съседи и идентификатор, с който са обозначени в кадастралната карта, са същите, които са предмет на договора за продажба, сключен от управителя Ж.Т. от името на дружеството с нотариален акт № 6, том I, рег. № 231, дело № 6/ 2014 г. на Нотариус ДД.Т., с район на действие СРС. Това е видно от приетия като доказателство акт на едноличния собственик от 08.01.2014 г., намиращ се на л. 116 от делото на СГС, в който в изискуемата съгласно ТЗ писмена форма е обективирано взетото от едноличния собственик на капитала на „Е. -ТТ“ ЕООД решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. В това решение е посочена конкретно и покупната цена, при която трябва да бъде сключена сделката за продажба, която е 100 000 лв. Управителят Ж.Т. при изпълнение на своите задължения е подчинен на решението на волеобразуващия орган на дружеството от 08.01.2014 г. и не може да сключи договор за продажба на имотите нито при по-ниска от посочената в решението цена, нито при по-висока от нея, дори и ако пазарната цена на имота е по-висока от тази, конкретизирана в решението на едноличния собственик на капитала.

От така установените факти трябва да се заключи, че към момента, в който управителят на „Е. -ТТ“ ЕООД е извършил действия по подписване на договор за продажба на собствените на дружеството недвижими имоти, от върховния му орган е имало взето решение за отчуждаване на точно тези имоти, които са предмет на сключената сделка. При съпоставяне на посочените в решението параметри, при които трябва да бъде сключена разпоредителната сделка относно правният субект, който ще придобие правото на собственост върху имотите и цената, срещу получаване на която трябва да стане това, и условията, при които е сключен договорът за продажба от 20.01.2014 г., е видно, че те съвпадат – купувач по сделката е „Л.И.“ ЕООД, както е посочено в решението на едноличния собственик на капитала; уговорената покупна цена е в размер на 100 000 лв., каквато е и цената, посочена във взетото от върховния орган решение. Това означава, че при сключване на разпоредителната сделка от 20.01.2014 г. управителят Ж.Т. се е съобразил точно с формираната в решение от 08.01.2014 г. от върховния орган на „Е. -ТТ“ ЕООД воля за това при какви условия да бъде извършена тя и следователно не е налице неизпълнение на негово задължение по създаденото между него и дружеството органно и мандатно правоотношения. Това означава, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 145 ТЗ за извършеното от него действие по сключване на договора за продажба на недвижими имоти от 20.01.2014 г., в резултат на което от „Е. -ТТ“ ЕООД са претърпени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 500 000 лв. Ето защо и предявеният частичен иск за присъждане на обезщетение за така причинените вреди е неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.

На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Ж.Т. е извършил и останалите действия, които са посочени в исковата молба и от които се твърди, че е възникнало вземането на ищеца за получаване на обезщетение за вреди, представляващи претърпени загуби в размер на 205 000 лв. Това са действията по изтегляне и превеждане по своя лична сметка на паричните суми, постъпили по сметка на „Е. ТТ“ ООД като насрещна престация по сключени два договора за продажба на недвижими имоти, собственост на това дружество.

Между страните е безспорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 20.01.2014 г. по сметка на „Е. ТТ“ ООД е постъпила парична сума в общ размер на 100 000 лв., която е престирана в изпълнение на задължението на купувача да заплати покупната цена, възникнало по договор за продажба на недвижими имоти, сключен от дружеството на 20.01.2014 г. с нотариален акт № 6, том I, рег. № 231, дело № 6/ 2014 г. на Нотариус ДД.Т., с район на действие СРС. Безспорно е и това, че на 27.01.2014 г. по сметка на „Е. ТТ“ ООД е постъпила парична сума в общ размер на 105 000 лв., която представлява платена от купувача покупна цена по договор за продажба на собствени на ищцовото дружество недвижими имоти, сключен на 27.01.2014 г. с нотариален акт № 31, том I, рег. № 140, дело № 29/ 2014 г. на Нотариус И.М., с район на действие РС- Горна Оряховица. Между ищеца и ответника не е спорен и факта, че на 20.01.2014 г. управителят на „Е. ТТ“ ЕООД Ж.Т. е наредил част от постъпилата от първата сделка за продажба сума от 95 000 лв. по своя лична сметка, а останалата част в размер на 5 000 лв. е взел в брой от касата на дружеството. Безспорно е и обстоятелството, че на 27.01.2014 г. Ж.Т., в качеството си на управител на „Е. ТТ“ ЕООД, е наредил по своя лична сметка и постъпилата от втората сделка за продажба сума от 105 000 лв. Като основание за извършените преводи на парични суми по личната сметка на управителя Ж.Т. в съставените платежни документи е посочено, че са получени като служебен аванс.

За да може управителят на едно търговско дружество да изпълни точно и с дължимата за това грижа задължението си да организира и ръководи търговската дейност на това дружество, е необходимо същият да разполага с парични средства, които да са предоставени на негово разпореждане. Това е така, тъй като парични средства са нужни, за да могат да бъдат изпълнявани паричните задължения, които възникват за търговското дружество от сключваните във връзка с упражняваното от него занятие различни по вид и характер сделки. Ето защо и авансовото получаване от управителя на определени парични суми, които се предоставят за да му послужат за изпълнение на задължението му по управление на дейността на дружеството, само по себе си не е действие, което да е противоправно. С оглед на това и когато управителят взема парични средства от имуществото на дружеството, за да осигури изпълнение на задълженията си по организиране и управление на неговата търговско дейност, той не допуска неизпълнение на неговите задължения, което да е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ. Такова неизпълнение би било налице, ако той не отчете разходите, за изплащане на които е престирал предоставените му като аванс парични суми чрез представяне на съответните разходоoправдателни документи в счетоводството на търговеца или ако не върне получените авансово парични средства тогава, когато те не са били необходими за дейността на търговското дружество. В тези случаи получаването на паричните средства вече ще е направено с цел определено имущество да бъде изведено без основание от патримониума на търговеца, а няма да има за цел осигуряване  осъществяването на търговската му дейността и изпълнение на нейната спекулативна цел.

От представените по делото писмени доказателства, представляващи преводни нареждания, както и от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от ответника Ж.Т. в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014 г. са извършени няколко превода на парични суми по сметка на дружеството „Е. ТТ“ ООД, които са в общ размер на 218 050 лв. Като основание за извършените преводи в съставените за това банкови платежни документи е посочено „Връщане на служебен аванс“. Сборът на върнатите на ищцовото дружество парични средства е по-голям от сбора на сумите, получени от него в резултат на сключените две сделки за продажба на недвижими имоти и изтеглени от ответника в качеството му на управител като служебен аванс. По делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е теглил и други суми от дружествените сметки като служебен аванс, извън тези, изтеглени на 20.10.2014 г. и на 27.01.2014 г. Предвид така установените факти и доколкото датите на които са извършени преводите на суми с основание „връщане на служебен аванс“, следват датите, на които от Ж.Т. са изтеглени суми като служебен аванс, съдът намира, че по делото е доказано, че с извършените в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014 г. преводи ответникът е върнал по сметка на управляваното от него дружество сумите, които е изтеглил като служебен аванс на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г. в общ размер от 205 000 лв.

След като управителят надлежно е върнал в патримониума на „Е. ТТ“ ООД паричните суми, които са получени от него като авансово предадени средства за заплащане на разходи, свързани с осъществяване на възложените му правомощия по организиране и ръководене на търговската дейност и не са разходвани за целите, за които са му предадени, то трябва да се приеме, че той е изпълнил точно задълженията си на управител и не е допуснал неизпълнение, което да представлява противоправно поведение и да е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ. Това поведение, освен че не е противоправно, не може и да причини описаните в исковата молба вреди, тъй като не е налице намаляване на имуществото на „Е. ТТ“ ООД в хипотезата, при която изтеглените от управителя Ж.Т. негови парични средства в размер на 205 000 лв., са били върнати в патримониума на дружеството, който факт се доказа да е настъпил в случая.

В хода на производството ищецът се позовава и на други действия на ответника, които са извършени в качеството му на управител по нареждане на още няколко превода на парични суми от сметки на дружеството, които се установява да са направени в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г., в полза на Ж.О.Т. и на „Стет трейд“ ЕООД, в изпълнение на възникнали в тежест на „Е. ТТ“ ЕООД задължения към самия Ж.О.Т., както и към две други юридически лица - „Стет трейд“ ЕООД и „Стет комерс“ ЕООД /задължението към това дружество се твърди, че е погасено чрез извършено плащане на сума в полза на Ж.Т./. В тази връзка на първо място трябва да се отбележи, че посочените действия изобщо не са описани в исковата молба като правопораждащи претенцията за получаване на обезщетение факти. Никъде в исковата молба ищецът не се позовава на осъществени от управителя действия по превеждане на суми за погасяване на задължения към определени правни субекти, които задължения не са съществували към момента на извършване на преводите на парични средства. При предявяване на иска по чл. 145 ТЗ ищецът ясно описва кои действия на Ж.Т. са причинили вреди на „Е. ТТ“ ООД, представляващи претърпени загуби в размер на 205 000 лв. и това са само тези по превеждане от сметка на дружеството по лична сметка на управителя на постъпилите от продажбите на недвижими имоти суми, с което те са присвоени без основание. Ищецът индивидуализира действията на управителя, от които твърди, че са причинени вреди,  и с дата на извършването им – той сочи че те са осъществени на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г., а не в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г., когато са извършени последващите парични преводи на суми в полза на „Стет трейд“ ЕООД и на Ж.О.Т., които са установени в хода на настоящото съдебно производство. Преводите на парични суми, извършени в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г. от банкова сметка *** „Е. ТТ“ ООД към банкова сметка *** „Стет трейд“ ЕООД и на Ж.Т., не може да се приеме, че са свързани по някакъв начин с получените от дружеството парични средства в резултат на двете сделки за продажби на собствените му недвижими имоти от 20.01.2014 г. и от 27.01.2014 г. Това по отношение на три от преводите на суми, които са извършени на 20.11.2014 г., е така, защото те са направени от сметка на дружеството, която е различна от тази, по която са постъпилите сумите от продажбата на недвижимите имоти и от която управителят ги е изтеглил като служебен аванс и след това върнал, поради което и изобщо не може да се направи връзка между тях. По отношение на останалите преводи на парични суми, извършени в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014 г. този извод се налага, при съобразяване на това, че те са направени два месеца и повече след постъпване на цената за продадените недвижими имоти по сметката на „Е. ТТ“ ООД, както и че сумите от продажбата са изтеглени от сметката на дружеството още в деня на постъпването си, поради което и паричните средства, с които са извършени последващите преводи, не са с произход получените средства от продажба на имоти – те са с произход върнати от управителя суми, получени като служебен аванс. 

Предметът на произнасяне от съда се определя от твърденията на ищеца, които са направени при предявяване на иска относно правопораждащия спорното вземане факт и заявения от него петитум. Съдът не може да се произнася по нещо различно от предмета на предявения иск, т.е. по нещо различно от основанието и пртитума, заявени от ищеца. Ето защо и в случая настоящият съдебен състав не може да разглежда въпроса дали действията на ответника Ж.Т. по нареждане в периода от 14.03.2014 г. до 20.11.2014 г. на парични средства от банкова сметка *** „Е. ТТ“ ООД към банкова сметка *** „Стет трейд“ ЕООД и на Ж.Т., са извършени, дали те представляват противоправно неизпълнение на негови задължения като управител на дружеството, както и дали от това са причинени вреди за последното, защото тези действия не са част от заявеното от ищеца основание на осъдителния иск за присъждане на сума в размер на 205 000 лв. Ищецът не е изменил основанието на предявения от него иск в хода на процеса по реда на чл. 214 ГПК, поради което и осъществяването на тези действия и последиците от тях не са част от предмета на делото, от който, с оглед диспозитивния характер на гражданския процес, съдът е обвързан и ограничен при произнасянето си по същество на спора.

Съдът следва да посочи, че дори и да се приеме, че действията на управителя Ж.Т. по нареждане на още няколко превода на парични суми от сметки на „Е. ТТ“ ООД, които са направени в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г., в полза на Ж.О.Т. и на „Стет трейд“ ЕООД, са свързани със средствата, които са получени като покупна цена от сключени от името на ищцовото дружество договори за продажба на недвижими имоти и са част от основанието на предявения осъдителен иск за сумата от 205 000 лв., това не променя крайния извод, че по делото не се установява, че с тяхното извършване ответникът е нарушил възникнали в негова тежест задължения в качеството му на управител. Това е така, тъй като в производството е доказано, че всички тези преводи са извършени в изпълнение на валидно възникнали в тежест на „Е. ТТ“ ООД парични задължения, погасяването на които е действие по управление на търговската му дейност и следователно е право и задължение на неговия управител, поради което и тяхното извършване от ответника Т. е напълно правомерно и израз на изпълнение на възложената му дейност като органен представител с дължимата за това грижа.

Като основание за част от посочените парични преводи в съставените за това документи е записано, че са направени за погасяване на задължения на дружеството към Ж.Т., но не в качеството му на управител, а на съдружник – за погасяване на задължения за изплащане на дивидент и на дължимия за това данък. От събраните в производството доказателства се установява, че такива задължения действително са възникнали. Ответникът Ж.Т. е съдружник в търговско дружество „Е. ТТ“ ООД от момента на неговото учредяване, като за периода  01.02.2012 г до 18.01.2017 г. той е вписан в търговския регистър като едноличен собственик на капитала. Ето защо и това физическо лице има правото да получи част от печалбата тогава, когато от върховния орган нa дружеството е взето решение за нейното разпределяне по чл. 137, т. 3 ТЗ. В случая се установява, че такова решение е взето от едноличния собственик на капитала на дружеството през 2014 г. – на 28.02.2014 г. и на 01.04.2014 г. са приети две решения за разпределяне на паричен дивидент в размер на 45 000 лв. и на 120 000 лв., който следва да се заплати на едноличния собственик, който към този момент е Ж.Т.. Следователно в полза на това физическо лице е възникнало вземане за получаване на сума в общ размер на 165 000 лв., представляваща част от разпределената като дивидент печалба на „Е. ТТ“ ЕООД, което вземане е погасено чрез извършените на 11.03.2014 г., на 02.04.2014 г., на 04.04.2014 г. и на 20.11.2014 г. преводи на парични средства в общ размер от 154 000 лв. от банкова сметка *** Ж.Т. и следователно тази сума не е присвоена без основание от последния, действайки в качеството му на управител.

Съдът намира, че извършването от ответника Ж.Т. на преводи на паричните средства от сметка на „Е. ТТ“ ЕООД по сметки на „Стет трейд“ ЕООД и на Ж.Т., което е станало на 14.03.2014 г. и на 20.11.2014 г., също е документално обосновано. Те са направени за погасяване на задължения, които са възникнали за „Е. ТТ“ ООД към дружествата „Стет трейд“ ЕООД и „Стет комерс“ ЕООД по силата на съществуващи между тях договорни правоотношения.

Като основание за извършения на 14.03.2014 г. паричен превод на сума в размер на 29 520 лв. в съставените за това документи е посочено изпълнение на задължения, които „Е. ТТ“ ООД има към „Стет трейд“ ЕООД. По делото се установява, че заплатените парични задължения на „Е. ТТ“ ООД към „Стет трейд“ ЕООД са надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете юридически лица, които са страни по тези правоотношения, в каквато насока е изводът на вещото лице в заключението на изготвената в производството допълнителна съдебно –счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на 21.10.2020 г. Отразяването на описаните задължения в счетоводствата на двете страни по материалните правоотношения е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което те са изразили съгласие да сключат по между си договори със съдържание на правата и задълженията на страните, които възникват за тях, така, както са посочени в счетоводните записвания. Освен това осчетоводяването на задълженията към „Стет трейд“ ЕООД в счетоводството на ищцовото дружество, което е длъжник по тях, представлява и направено от него признание на факта на тяхното възникване в негова тежест, който е неизгоден за ищеца. Признанието на неизгоден за страната факт има доказателствена сила, поради което съдът приема за установено от него обстоятелството, че в тежест на „Е. ТТ“ ООД са възникнали парични задължения към „Стет трейд“ ЕООД в размер на 29 520 лв. Ето защо трябва да се заключи, че паричните суми, които са наредени от „Е. ТТ“ ООД по сметка на „Стет трейд“ ЕООД, имат за цел погасяване на парични задължения към последното юридическо лице, които се доказва, че са възникнали и следователно плащането е извършено на съществуващо правно основание. Това означава, че действието на управителя Ж.Т. по нареждане на този паричен превод не представлява неизпълнение на задълженията му по ръководство и организация на търговската дейност на „Е. ТТ“ ООД, което да е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ.

Като основание за извършения на 20.11.2014 г. паричен превод на сума в размер на 28 500 лв. в съставените за това платежни документи е записано изпълнение на задължения, които „Е. ТТ“ ООД има към „Стет комерс“ ЕООД. Възникване на тези парични задължения се доказва от приетия като писмено доказателство по делото протокол за установяване на вземанията от 03.11.2014 г. Този протокол е подписан от представители на „Е. ТТ“ ООД и на „Стет комерс“ ЕООД, като с него те са изразили воля за съгласие, че за „Е. ТТ“ ООД е възникнало задължение да заплати на „Стет комерс“ ЕООД сума в размер на 36 932, 08 лв., представляваща погасени от „Стет комерс“ ЕООД чужди задължения на „Е. ТТ“ ООД. Tака направеното изявление на „Е. ТТ“ ООД, който е длъжник по описаното парично задължение, представлява по своята същност извънсъдебно признание на факта, че такова задължение е възникнало в негова тежест към кредитора „Стет комерс“ ЕООД до посочения в протокола размер. Този факт, който се признава от ищеца с подписване на протокола от 03.11.2014 г., е неизгоден за него, поради което и направеното признание има доказателствена сила в процеса и с оглед на него съдът трябва да приеме, че по делото е установено възникването на задължение на „Е. ТТ“ ООД към „Стет комерс“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 36 932, 08 лв., което е частично погасено с извършения на 20.11.2014 г. превод на сума в размер на 28 500 лв., която е заплатена от ищеца по сметка на физическото лице Ж.Т. по силата на изрично волеизявление на кредитора за начина, по който трябва да се извърши погасяването, направено с наредително писмо от 18.11.2014 г. Следователно описаното плащане също е направено при наличие на правно основание за това, което означава, че действията на Ж.Т. като управител на „Е. ТТ“ ООД по неговото извършване не представляват неизпълнение на задълженията му, което да е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ.

В обобщение, съдът счита, че в процеса не се доказа да е налице първият елемент от фактическия състав, при който може да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди по чл. 145 ТЗ по отношение на всяко едно от неговите действия като управител, които са описани в исковата молба и са посочени като правопораждащи предявените вземания факти. Това е основание за да се направи крайния извод за неоснователност на предявените искове по чл. 145 ТЗ, без да е необходимо да се разглеждат въпросите дали по делото се установява, че за „Е. ТТ“ ООД са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и извършените от Ж.Т. действия в качеството му на управител.

 

По евентуално предявените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

След като главният иск за присъждане на претендираната сума от 205 000 лв. е неоснователен, това означава, че в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск за осъждане на Ж.О.Т. да върне тази сума, като платена без да е налице валидно правно основание за това. При съобразяване на твърденията, направени от ищеца, се налага изводът, че по този иск той се позовава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в производството трябва да бъде доказано наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.

 Както беше посочено в мотивите по предявения главен иск по чл. 145 ТЗ по делото е установено, че на 20.01.2014 г. сума в размер на 100 000 лв. е предадена от ищеца „Е. ТТ“ ООД на ответника Ж.Т., като част от нея в размер на 95 000 лв. е предадена чрез банков превод, а остатъкът от нея в размер на 5 000 лв. е получена от физическото лице в брой. В производството е доказано и това, че на 27.01.2014 г. сума в размер на 105 000 лв. е предадена от ищеца „Е. ТТ“ ООД на ответника Ж.Т. чрез банков превод. От представените по делото писмени доказателства, представляващи преводни нареждания, както и от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза обаче съдът приема за установено, че ответникът Ж.Т. е върнал така получените парични средства на „Е. ТТ“ ООД чрез извършени в периода от 11.03.2014 г. до 25.07.2014 г. няколко преводи на парични суми по сметка на дружеството в общ размер на 218 050 лв. След като лицето, което е получила процесната парична сума от 205 000 лв., я е върнало обратно в патримониума на лицето, което му я е дало, то това означава, че всъщност в настоящия случай не е налице неоснователно разместване на блага между патримониума на ищеца и ответника. Следователно по делото не се доказва да е осъществена първата предпоставка, при която съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД възниква вземане за неоснователно обогатяване, което прави предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива му се следват. От тази страна са представени доказателства за направени разноски в размер на 8 239, 70 лв., от които 1 450 лв. – платени депозити за изготвяне на експертизи, 33, 70 лв. – държавни такси, платени в производство и 6 756 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. - ТТ“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ж.О.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на Ж.О.Т. да заплати на „Е. - ТТ“ ООД сума в размер на 102 500 лв. /сто и две хиляди и петстотин лева/, представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. - обезщетение за претърпени от „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, които се равняват на сумата, с която „Е. –ТТ“ ООД е пропуснало да увеличи своето имущество, която представлява разликата между покупната цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключен на 20.01.2014 г. договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от Ж.О.Т. на задълженията му по осъществяване на управление на „Е. -ТТ“ ООД, които са възникнали в качеството му на управител, което неизпълнение се изразява в предприемане на действия по сключване на 20.01.2014 г. на договор, по силата на който „Е. ТТ“ ООД продава на „Л.И.“ ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с. Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с идентификатор 49206.2660.1001.2, срещу получаване на покупна цена в размер на 100 000 лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имотите и от тяхната действителна пазарна цена, както и сума в размер на 205 000 лв. /двеста и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, което се равнява на стойността на изтеглените от управителя Ж.О.Т. на 20.01.2014 г. и на 27.01.2014 г. парични средства от сметка и от касата на търговското дружество „Е. -ТТ“ ООД, които не са отчетени и/или върнати, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от Ж.О.Т. на задълженията му по осъществяване на управление на „Е. -ТТ“ ООД, които са възникнали в качеството му на управител, което неизпълнение се изразява в изтегляне без основание за това и превеждане по своя лична сметка на паричните суми, постъпили по сметка на „Е. ТТ“ ООД като насрещна престация по сключен на 20.01.2014 г. договор за продажба, с който „Е. -ТТ“ ООД прехвърля на „Л.И.“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на с. Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор 49206.2660.1001.1 и едноетажна сграда с идентификатор 49206.2660.1001.2, както и като насрещна престация по сключен на 28.01.2014 г. договор за продажба, с който „Е. -ТТ“ ООД прехвърля на „Л.И.“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6 954 кв.м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. *********, ведно с построеното в него хале със застроена площ от 422 кв.м. и съоръжения.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. - ТТ“ ООД да заплати на Ж.О.Т. сума в размер на 8 239, 70 лв. /осем хиляди двеста тридесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски, направени в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: