Определение по дело №93/2017 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2017 г.
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20172300900093
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                              30.11.2017                       гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  30  ноември 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

търг.д. №93 по описа на 2017 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Постъпила е молба вх.№6924/16.11.2017г. от "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София ПК 1186, р-н Овча купел, бул. „Цар Борис III" № 136, подадена чрез юрисконсулт В. Г., с която се претендира: "промяна на обезпечителната мярка за запора наложен върху банковите ни сметки, в частта си към „СИБАНК" ЕАД, незабавно да бъде променен". В молбата е посочено, че  съгласно чл. 520, ал. 1 от ГПК „не се допуска изпълнение върху средства по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет". Отчитайки разпоредбата на §4а, ал. 1 от ПЗР на Закона за водите /Нов- ДВ, бр. 26 от 2014 г./ задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите се възлага на „Напоителни системи" ЕАД, чрез договор от министъра на земеделието и храните. В ал. 2 на §4а от ПЗР на Закона за водите се уреждал произхода на средствата, които се осигуряват за извършването на гореупоменатата услуга. Сочи се, че на основание чл. 23, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на РБ е уредено финансирането на същите тези дейности, а именно: „утвърждава средства в размер 15 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи" - ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели". Твърди се, че наложения запор върху вземанията, предоставяни от МЗХГ е недопустим, поради което следва да бъде отменен. Сочи се също, че запорирането на средства с произход републиканския бюджет освен, че е недопустимо по силата на чл.520, ал. 1 от ГПК е и необосновано, тъй като със същите дружеството по силата на закона извършва обществена услуга, която цели запазване живота и здравето на гражданите, важни национални обекти и стратегически обекти на инфраструктурата.

Молбата е оставена без движение, като на молителя е даден срок да формулира точно искането си към съда, като посочи, ясно какво се претендира с молбата: дали претенцията е за замяна на допусната обезпечителна мярка, по см. на чл. 398 ал.1 и ал.2 от ГПК; дали се касае за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.402 ГПК, или с оглед заявеното в молбата: "че наложения запор върху вземанията, предоставяни от МЗХГ е недопустим, поради което следва да бъде отменен", се касае за обжалване на определението за допускане на обезпечение, в частта му касаеща наложен запор върху сметки на дружеството в „СИБАНК" ЕАД.

С доп. молба вх.№7124/24.11.2017г., "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ"ЕАД гр.София е посочило, че се претендира на основание чл.402, във вр. с чл. 393, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено обезпечението, тъй като разпоредбата на чл.393 ал.2 от ГПК е изрична, че не се допуска обезпечение на иск за парично вземане, чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

В представеното становище на насрещната страна вх.№7228/30.11.2017г. е посочено, че искането на ответника е неоснователно.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, счита молбата на "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ"ЕАД гр.София за неоснователна, по следните съображения:

Нормата на чл. 402 от ГПК предвижда реда, по който обезпечителната мярка може да бъде отменена, като съобразена е разпоредбите на чл. 396 от ГПК и установените в самия чл.402 ал.2 от ГПК хипотези, очертава следните случай, при които се преустановява действието на наложената обезпечителна мярка: а/ при уважаване на частна жалба срещу определението на съда, с което се допуска обезпечение на иска, се отменя обезпечителната мярка; б/ отпадане на причината, поради която обезпечението е било допуснато /отпадането трябва да е несъмнено и окончателно - влязло в сила решение, с което се отхвърля иск, по който е допуснато обезпечение, респ. производството по делото е прекратено; отмяна по молба на ищеца, който се отказва от обезпечителната мярка/;  и в/ наличие на условията по чл.398 ал.2 от ГПК. В настоящия случай не се установи, наличието на нито една от горепосочените предпоставки, за да бъде уважена молбата на ответника- срещу определението за допускане на обезпечението не е подавана жалба; производството по т.д. №93/2017г. на ЯОС е все още висящо, и липсват доказателства за наличието на предпоставките на чл.398 ал.2 от ГПК.

ЯОС намира за неоснователни оплакванията в молбата, че налагането на обезпечение на предявените по делото искове, чрез запор на банковите сметки на "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ"ЕАД гр.София в "СИ БАНК"АД гр.София е незаконосъобразно, тъй като по тези сметки са постъпили средства, като субсидия от държавния бюджет. Действително съгласно чл.393 ал.2 ГПК не се допуска обезпечение на иск за парично вземане, чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. В случая обаче, съдът е допуснал обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка запор не върху бюджетната субсидия, цитирана в молбата "средства в размер 15 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена наНапоителни системи" - ЕАД по чл.23 ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., а върху банкови сметки на ответника до конкретния размер, съвпадащ с исковата претенция срещу него. Разпоредбата на чл.393 ал.2 ГПК не следва да се тълкува в смисъл, който препятства обезпечението като цяло. В случаите на обезпечителен запор, който нарушава разпоредбите на чл.393 ГПК, от компетентност на съдебния изпълнител е да прецени секвестируемостта и да приложи съответните правила. Отделно от това не може да бъде прието, че при обезпечението е допуснато нарушение на чл.393 ал.2 ГПК, доколкото по делото липсват доказателства, относно това колко сметки притежава ответника в посочената банка- "СИ БАНК"АД гр.София, респ. по коя от тези сметки на ответника са преведени горепосочените суми, дали това са единствените постъпили суми по тази сметка или ответника получава и други плащания по банковата сметка, по която постъпват бюджетните субсидии /тъй като изпълнението върху наличността по такива сметки е недопустимо само над общия размер на другите постъпления/.

По изложените съображения, молбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

 

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ"ЕАД гр.София, с ЕИК ********* - ответник по т.д. №93/2017г. на ЯОС, на осн. чл.402 ГПК да бъде отменена наложената по делото с Определение №433/03.11.2017г., обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ"ЕАД гр.София в "СИ БАНК"АД гр.София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок, от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: