ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в закрито заседание на 22 юли 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
…………………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………… разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ……..………….…. гр.
дело № 2104 по описа за 2019 година, и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена
от „Изи Финанс“ ЕООД срещу ТД на В.Т.К., с която са предявени искове по чл.422,
ал.1 вр. чл. 415 ГПК с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 787,50 лв., представляваща главница по договор за кредит от разстояние №
200419/21.02.2018 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 155,93 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 22.04.2018 г. до 18.12.2018 г., за които суми по
ч. гр. дело № 216/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд е издадена
Заповед № 154/04.01.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата не е подала отговор
на исковата молба.
Съдът, след като
провери редовността и допустимостта на предявените искове, счита, че делото не
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, а прекратено поради
следните съображения:
Ищцовото дружество
обосновава правния си интерес от предявяване на положителни установителни
искове с развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 216/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответницата
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, включително за
процесните вземания.
Установителният
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на
вземането му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед
за изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно производство
обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е
издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е
подадено в срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена
процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в
производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице
ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
В настоящия
случай, от приложеното ч.гр.д. № 216/2019 г. по описа на съда се установява, че
в полза на заявителя – ищец в настоящото производство „Изи финанс“ ЕООД и срещу
длъжника – ответницата по искове В.Т.К. е издадена Заповед № 154/04.01.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжницата да заплати в полза на дружеството следните суми – 1/ 840,05 лв.
главница, 2/ 183,77 лв. лихва за периода 23.03.2018 г. – 18.12.2018 г. и
неустойка – 755,25 лв.
Препис от заповедта
е връчен лично на длъжницата В.Т.К. на 11.03.2019 г.
По делото, в
законоустановения и указан в заповедта за изпълнение двуседмичен срок по чл.
414, ал. 1 ГПК, считано от 12.03.2019 г. и изтекъл на 26.03.2019 г., е
депозирано писмено възражение от длъжницата В.Т.К. срещу заповедта за
изпълнение единствено в нейната част за неустойката с твърдение за недължимост
на тази сума по издадената заповед за изпълнение. По отношение на сумите за
главница и лихва възражение не е направено от длъжницата. Поради това съдът
в заповедното производство е дал указания на заявителя да предяви установителен
иск за своето оспорено вземане за неустойка, но заявителят е предявил
установителен иск само за своите вземания за главница и лихва, които не са били
оспорени с възражение и за предявяването на който не е бил получил указания.
Тъй като установителен иск за оспореното вземане за неустойка не е бил предявен
от заявителя заповедта за изпълнение е била частично обезсилена в частта за
неустойката, а за неоспорените вземания за главница и лихва е бил издаден
изпълнителен лист от 01.07.2019 г.
Съдът, след като
като съобрази изложените факти намира, че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила досежно главницата и претендираната лихва за периода 23.03.2018 г.
– 18.12.2018 г. – арг. чл. 416 ГПК.
Изясни се, че подаването в срок на възражение по чл. 414 ГПК, с което длъжникът
оспорва вземанията, респ. проведена процедура по връчване по реда на чл. 47,
ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и имащи за предмет
вземанията по заповедта за изпълнение. В настоящия случай двуседмичният срок за
подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК за тези две суми е изтекъл на
26.03.2019 г. – в присъствен ден, като в този срок не е възразено от
длъжницата по отношение на главницата и лихвата предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че процесният установителен иск се явява процесуално недопустим –
като предявени при липсата на правен интерес от търсената защита /с оглед
влизането в сила на заповедта за изпълнение и дори издаването на изпълнителен
лист за главницата и лихвата/, а с това и на положителна процесуална предпоставка
за допустимостта му. Недопустимостта на иска обуславя и прекратяването на
производството по делото.
Разноски за
настоящото производство не се следват на ищеца, тъй като образуването на
производството се дължи единствено на неговото процесуално поведение –
предявяване на установителен иск за вземания за които има влязла в сила заповед
за изпълнение, а по отношение на разноските в заповедното производство има
издаден изпълнителен лист поради влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Определението подлежи
на обжалване от ищеца – по арг. от чл. 130, ал. 2 ГПК. Пътят за защита на
длъжника в заповедното производство, за когото в настоящия процес не е
възникнало процесуалното качество на ответник, е чрез обжалване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение, при постановяване на такова.
Така мотивиран и
на основание на чл. 140, ал. 1 вр. 130 ГПК, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 11393/17.04.2019 г., подадена от
„Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 2104/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, VII-ми състав.
Определението може
да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в
седмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: