ПРОТОКОЛ
№ 137
гр. Ямбол, 21.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330102548 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищцата се явява лично и с адв. В. С., редовно упълномощена.
Ответникът се явява лично и с адв. Д., редовно упълномощен.
Вeщото лице Д. Й. се явява.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. С. – Госпожо Председател, от допуснатите свидетели не водим
нито един. Водим Г.М., който ще доказва същите обстоятелства вместо
първия свидетел – Д.К., който беше допуснат. Държим на разпита на
втората свидетелка, която ще доведем в следващото съдебно заседание.
Представям писмени доказателства относно обстоятелства, настъпили
след предходното съдебно заседание. Моля да пристъпим към
1
изслушване на вещото лице по назначената експертиза.
Адв. Д. – Ние водим допуснатия свидетел и държим да бъде
разпитан. Не се противопоставям и желая да се изслуша допуснатата
експертиза. По отношение на представените писмени доказателства
предоставям на съда да прецени дали да ги допусне. Не виждам проблем
да се приемат, доколкото това е една лична кореспонденция.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема Докладна записка от 16.11.2021 г. на РУ – Я., Справка с рег.
№ *** от 22.11.21г. на ОД на МВР – Я., Социален доклад от 24.11.21 г. на
ДСП - К. с.
Заличава като свидетел Д. Ж. К. и вместо нея допуска до разпит Г.
М. К..
Приема представените в днешното съдебно заседание от ищцата
писмени доказателства.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице, както следва:
Д. В.Й. - 49 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице – Поддържам представеното заключение. Цялото дело
съм прочела. Видях справката за времето, през което госпожа Ш. пътува.
Аз не бих си променила заключението. Много неправилен подход е,
когато майката отсъства, бащата да отиде да вземе детето и да го отдели
от средата му. Няма значение дали майката отсъства месеци или не.
Детето в един момент рязко се откъсва от средата си. То се чувства като
отвлечено. В конкретния казус не е възможно детето да има трайни
спомени от баща си при раздяла на родителите към 3-годишната му
възраст. Тепърва трябва да се сближава с бащата. Случаят е много
специфичен. Вижда се, че бащата прави опити да се сближи с детето, но
резултат няма. Детето някак си несъзнавано бива отчуждено от бащата.
Това е последващо събитието на отвличане от училище. То е довело
2
дотам, че детето изпитва страх и ужас от баща си не толкова, че бащата е
ужасен, а че детето е изтръгнато от средата си. Естествено е то да изпита
страх и да не иска да общува с бащата. Според мен е необходима
фамилна терапия. Мисля че най- добрият вариант е да се намери
страничен помощник. Разбирам негативизма на родителите на майката
към бащата и това, че те са поели грижа към собствената си дъщеря.
Добро решение е, че майката и детето посещават ЦОП. Бащата следва
също да посещава такива терапии, ако иска проблемът да се разреши.
Необходимо е това да бъде решено чрез специализирана помощ, тъй като
детето е под стрес. В този етап е трудно, детето да има самостоятелни
лични контакти с бащата. Гърчът след отвличането е паник атака на
детето. Това е паническа атака и ми се струва, че няма да бъде лесно,
както бащата си представя, идеалната връзка с детето да стане веднага. За
момента са блокирани добрите намерения на бащата от минал опит.
Трябва да прекарват време сами за известно време, но по-малко.
Например, ако се направи съвместна екскурзия за 1 ден на тримата, не би
било зле. Детето ще преживее стрес, ако остане с баща си насаме.
Майката задължително следва да присъства на срещите. Индивидуална е
детската психика при преценка, за колко време биха се възстановили
отношенията дете-баща. Зависи дали има желание от страна на
родителите на майката и самата майка за осъществяване на връзка на
детето с баща си. Преходният период на адаптиране на детето към
бащата при добро желание може да е до 4 месеца. Иска се желание от
страна на бащата и майката. Съвсем спокойно и елегантно трябва да се
направи това нещо. Без да има конфликт и скандал между родителите се
е получила голяма криза. Няма значение, къде ще се осъществява тази
връзка на детето с бащата. Вкъщи то ще се чувства комфортно. Срещата
навън също ще се отрази позитивно. Необходимо е срещата да е в
присъствието на майката. Поне един -два дена трябва да прекарват
заедно.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на вещото лице.
3
Да се изплати по внесените депозити окончателно възнаграждение
на вещото лице в размер на 351 лв.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
Г. М. К. - 65 г., бълг. гражд., неосъждан, баща на ищцата.
З.Г. Г. – 53 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.
Свид. К. – Желая да свидетелствам. Брачните отношения между
страните изобщо не ми харесаха от самото начало на съжителството им,
когато отидох да живея при тях, за да помагам за детето. Отидох в А.
Имаше едно строго разделение на разходите. Те нямаха семеен бюджет.
Съпругът на Г. й беше наложил режим, казваше: „Аз ще плащам това, а
ти друго, аз ще се грижа за това, ти за нещо друго“. Той се държеше като
нещо отделно от семейството. Например прибира се от работа, напазарил
си продукти за себе си, готви си сам и яде, без да пита това дете хранило
ли се е, съпругата му хранила ли се е. Поддържаше дистанция от
семейството си. Той се стараеше да изолира жена си от социалния живот.
Единственото време, което Г. имаше за себе си, беше, когато се връщаше
от работа. Сутрин излизаше заедно с него, а през почивните дни не
можеше да излиза сама. Не е забранявал изрично, но достатъчно ясно с
поведението си показваше, че това не е допустимо. Той не искаше тя да
излиза. Тя не поддържаше връзка с приятели. И. даваше пари назаем на
съпругата си и тя ги връщаше. Всички финансови грижи по детето бяха
поети от Г.. Детето го е търсило да си играят, но той казва: „Аз да не съм
му играчка“. Неговият идеал беше, детето да играе само и да не го
притеснява за нищо. След като детето видя, че в мое лице може да си
играем и му обръщам внимание, то се обръщаше към мен. И. не се е
противопоставял на отношенията между мен и детето. Той искаше
спокойствие и да се занимава на интернета с неговите работи. Те се
разделиха окончателно преди около 3 години и половина. Тогава нещата
се влошиха и се наложи специална помощ за детето, която изобщо не
4
беше евтина. Това наложи Г. да приеме високоплатена работа, за да може
да се справи с разходите. Ние й помагахме за гледането на детето. Бащата
не е казвал, дали е бил против това. Той не е давал пари през този период.
Говоря за 2018 г. Аз се върнах в България по мое настояване, защото
исках да осигурим по- добро лечение за детето. И. заблуждаваше
лекарите, че това заболяване на детето било по вина на ваксините, а то е
наследствено от неговото семейство, но те не искаха да става обществено
достояние. Той блокираше и лечението на детето. То се разболяваше и
едва след 2 седмици с много молби от Г. детето биваше заведено на
лекар. Лекарите бяха сменяни от И. постоянно. Когато лекарят
започваше да задава много въпроси, то този лекар не беше подходящ и го
заменяше. Идването на детето в България стана с негово съгласие.
Неговите родители са идвали в Я. да видят детето. Това беше през
2017 г. и 2018 г. При второто идване бяха на хотел и им предоставихме
детето. Вече не знам как са се развили нещата, но след 20-30 минути се
обадиха да отидем да вземем детето. То беше изпаднало в истерия, но не
знам какво е ставало. Оттогава не са идвали, нито са проявявали интерес
към детето. Те не са пращали подаръци на детето, дори една мартеничка
не са изпратили. Отначало И. идваше рядко - веднъж или два пъти
годишно. Приемали сме в го в нас, никой не го е гонил. От около 3
години не е идвал.
Лечението на детето в България даде резултат. Попаднахме на много
добър специалист в П.- проф. доктор И. и той положи изключително
много грижи. Даже ни се скара, че сме били закъснели с лечението.
Симптомите за заболяването на детето са били видими, когато е
навършило една годинка, а ние отидохме при този лекар, когато беше на
4 години. Лекарствата се даваха по схема и трябваше да се спазват
редовни прегледи. Първата година ходихме всеки месец на преглед,
после през 3 месеца. Пристъпите се разредиха и детето тръгна нормално
на училище. Е. е изключително живо, игриво и социализирано дете. То
иска непрекъснато да разговаря с някой и да играе. Не е дете, което
можеш да оставиш само да стои, трябва да има винаги човек при нея и да
разговарят. Чувствително дете е. Можеш да го разплачеш с един поглед
дори.
5
В началото на миналата година баща й не е идвал. Той започна да
изисква с арогантен и агресивен тон да заведем на определено място
детето и да му го връчим. Аз му се обадих и започна един психически
тормоз над съпругата ми и дъщеря ми. Когато му се обадих, му казах, че
нещата могат да станат по лесния начин, а той го прави по трудния.
Попитах го защо продължава да ни тормози, а той ми отговори: „Аз сега
започвам“ и отделно псувните и изразите по отношение на дъщеря ми.
Като баща на мен ми е трудно да го приема това нещо. Не ми се казват
думите, които употреби. Казва например: „Дъщеря ти е ***“. Това е най-
мекият му израз. Той започна да ходи с месеци наред да обикаля квартала
и да се среща с деца между 5 и 7 години, които са приятелки на Е.. Явно я
е следил и е контактувал с тях и им е говорил за Е.. Изведнъж децата
започнаха да питат: „Къде е баща ти“ и тя беше изненадана. Оказа се, че
той е разпитвал децата. Не е идвал у нас. Той отишъл при социалните и
казал, че детето е изоставено, а то не е изоставено.
На 28 септември миналата година И. придружен от брат си е отишъл
в училището, където учи Е. и в голямото междучасие излъгали
учителката, че ще я водят на разходка, да й купят нещо. Самото дете не е
искало да тръгне с него и тогава е било грабнато насила и натикано в
колата. Е. е викала: „Госпожо, спасете ме“. Това се случва през голямото
междучасие пред очите на децата. Аз го знам това от учителката на Е.. Тя
се е обадила на полицията, че има отвлечено дете. Детето тогава
приемаше лекарства по специална схема и хората, които са го взели, нито
знаят какво е лекарството, нито схемата, по която се дава.
Прекратяването на приема на това лекарство можеше да повлияе зле. Той
не се е обаждал да пита за лекарството. Г. беше тук в България. Ние
отидохме в полицията. Всичко е било подготвено. Те си бяха изключили
телефоните –той, брат му и съжителката на брат му, и неговите родители
също. Полицията ги е задържала до село Т., близо до П. Когато отидох на
място, имаше психолог от Я. и психолог от полицейското управление на
село Т. След като Е. видяла полицейската кола, полекичка се приближила
нататък, както тя само го обясни, и казала: „Искам да отида при баба и
дядо“. Тя сама отишла при полицаите. Това събитие се отрази
изключително зле на Е.. Тя започна да получава болки в сърдечната
област, започна да се напикава вечер. Лекарствата тъкмо вече бяха
6
започнали да намаляват, но по преценка на доктора се наложи да
продължим още няколко месеца. Той беше запознат с този случай.
Дъщеря ми положи всички усилия, които бяха необходими, за да
спазва предписанията на съда. Отначало И. идваше и въпреки че времето
беше лошо, влачеше по цял ден детето навън. Той отказа да влезе в нас,
никой не го е спирал. Втория път като дойде, пак същите неща. Третия
път понеже отказа да дойде в нас, а времето беше лошо, дъщеря ми нае
апартамент, за да може да се срещне с детето в спокойна обстановка. Аз
не съм го виждал от ноември месец миналата година. Не е идвал. Когато
бяхме с Ковид, му писахме, но той отказа да се съобрази с тези неща.
Всичко трябваше да става, както каже той. Категорично не виждаме
никакво подобрение в неговото отношение към детето. Той продължава
да смята, че единственото, с което трябва да занимава детето, е да играят
онлайн игри. Отделно той живее сам, а детето още се нуждае от
допълнителни грижи. Неговите родители живеят в П. Те не са в С..
Доколкото знам, брат му е в С. заедно със съжителката му, които също
имат две деца, за кого по-напред тя ще се грижи. Не само в социалните,
но и в полицията има подадени сигнали от него. Няма нито един
основателен сигнал -нито детето е изоставено, нито нищо. Е. е
привързана към майка си и към нас. Аз нямам против Е. да се среща с
баща си, но смятам че този човек трябва да премине някаква
психологическа помощ. Той няма отношение към това дете. Той трябва
да премине някакъв курс за това, как да се отнася с детето, особено след
изпълнението в училището. Детето се страхува от него. Нямам против,
детето да бъде водено на психолог и да се разговаря с него.
И. първи замина за А., а Г. остана в С., да се грижи за детето, но не
успя да се справи сама без помощ и дойде в Я. при нас, докато детето
навърши почти 1 година и после заминаха заедно за А. Аз отидох, когато
детето беше навършило 2- годишна възраст. Г. не работеше преди да
отида аз. Разчиташе на българското майчинство. Не знам колко беше
наемът за жилището. Дохода на зет ми не го знам. Сега знам, че живее в
С., но не е предоставил никакъв договор за наем, за да се знае, че живее
там, където е дал адреса си. Не мога да кажа, защо зет ми не е търсил
контакт с нас.
7
Ние се грижим за детето, когато дъщеря ми отсъства. Може би ходи
за седмица, а понякога и за две седмици. Тя работи в немска
фармацевтична компания и пътува до Г. Различно пътува. Понякога 2
пъти в месеца, понякога само веднъж на месец. Откакто е започнала
пандемията, може би по веднъж месечно е пътувала. Понякога отива за 2
дни, понякога за една седмица, понякога за 2 седмици.
Провеждал съм един разговор със зет ми и не е вярно, че съм казал:
„Ти никога повече няма да видиш детето“, това са негови думи. По време
на разговора го попитах: „Ти погрижи ли се 5 години за това дете, не си
дал и една стотинка“, той ми каза: „Да, тя ще има сега всичко, а вие
никога повече няма да я видите“. Документирано е от психолозите на
село Т., че по време на пътя той говорил на детето, че няма да види нито
баба си, нито дядо си, а майка си от време на време ще я вижда и ще си
живеят само те двамата.
Прибиранията вкъщи след 11 часа вечер на Г. са били единични
случаи, защото са я задържали на работата й. По него време работи в ***
и някои конференции продължаваха до късно.
Свид. Г. – Познавам семейството на господин Ш.. Имала съм
контакти и взаимоотношения с него. Г. не я познавам. И. ми е споделял
притеснението си, че няма връзка със съпругата си и опитите да се
свърже с нея били неуспешни и го е блокирала на телефона. Ние с И.
работим заедно. Аз имам частна фирма с консултантски услуги. В С.
работя. Моята фирма се занимава с управление и сигурност на бизнеса.
Аз работя в сферата на личните данни и правата на човека.
Специалността на г-н Ш. кореспондира с тази за защита на личните
данни. В процеса на работа и в разговорите, които сме имали,
безпокойството му е, че няма възможност да се среща с детето си. Аз
лично го бях помолила да отида с него на някои срещи и да се срещна
със съпругата му, която не познавам. От И. знам, че той държи на
семейството си и държи на съпругата си и детето си. Той ми е споделял,
че иска да се вижда с детето си. В тази връзка съм била свидетел на
идването му до Я. Той се прибра от А. и заяви, че си оставя работата в
чужбина, за да има контакт с детето си тук. Той каза, че съпругата му
живее и работи в чужбина. Аз съм го съветвала да доведе тук съпругата
8
си и детето, за да видят и направят нещо, но той каза: „З., аз не мога да се
срещна с детето си“. Казах му, ако трябва да покани детето с родителите
на майката в С., за да видят, че се е установил. От този момент нататък за
мен беше странно следното: той няма връзка с дъщеря си и няма контакт,
при положение, че те дори нямат развод. Това са моите наблюдения.
Тръгнах с него и му казах, че ще отида с него в Я. Дойдохме в Я. и той
започна да идва всяка седмица. Това беше миналата година – юли,
август, септември, октомври, ноември. Аз идвах всеки месец с него, а той
всяка седмица. Той звъни на съпругата си, а тя му затваря или го е
блокирала. Когато съм стояла да чакам отстрани първия път, беше цял
ден. Цял ден стояхме пред дома им. Предния път, когато И. е идвал, не
му се била отваряла вратата. Това беше края на юли, началото на август
месец. Аз стоя в колата и чакам да видя, какво ще се случи. Аз не се
намесвам в неговите неща. Аз чакам да видя, какви действия ще
предприемат.
Случката беше тази, която чух от него, за обаждането по телефона
на дядото, който казал: „Ние взимаме Е. и повече няма да я видиш“. Аз не
съм била с него на този случай. Това го знам от него.
Аз когато бях в Я., той отиде, позвъни на вратата и никой не отвори.
Това беше лятото. Ние не знаехме дали са били там хората. Нямаше
никой. Аз съм ходила с него всеки месец през почивните дни – събота,
неделя. Беше хубаво времето. От 8 сутринта до 8 вечерта бяхме там. И.
ми каза, че отишъл в Закрила на детето и след разговора му по телефона с
дядото И. е отишъл в полицията и е обявил детето за издирване, защото
го нямало детето в дома му. Тази преписка е в полицията. Знам за това и,
че след това през ден И. идваше в полицията да се вижда със
следователя.
Аз го питах, защо няма телефонна връзка с детето, но той каза, че
детето няма телефон и му казах да му купи един телефон, и той каза, че
го е направил, но майката на детето не давала. За мен отношението към
този човек е като към един престъпник. Знам, че неговите родители и
брат му с огромно желание искат да се запознаят с детето, да общуват с
него, да помагат с каквото е възможно. Те са заявявали и такова
отношение към съпругата му. Аз съм контактувала с брат му в работна
9
среда. Не съм близка със семейството в такава степен. Излизала съм,
събирала съм се с тях в професионална среда. Моите впечатления от тях
са, че имат достатъчно възможности да се грижат за детето. В случая
говоря за И.. Той живее в С. в момента. Преди е живял в Л. Причината да
се върне е заради детето. Не съм се интересувала от кога не живеят
заедно. Детето знам, че от известен период е в България, но това, което
знам е, че неговата съпруга е заявила, че идва да живее в България с
детето, но в един момент той разбра случайно, че тя не живее в България,
а работи в Г. Той знае всичко за детето - от какво страда детето. Била
записана в Л. на училище. Не ми е известно да е участвал с издръжка И..
През тези 2 години не ми е известно, дали е идвал, да си види детето.
Щях да ходя с тях, когато е станала случката в училището, но не отидох с
тях, тъй като той каза: „Ще отида до училището, защото не мога да се
свържа нито с жена си, нито с детето и отивам да го взема от училище“.
Аз го посъветвах да отиде и да си вземе детето тогава. Известно ми е, че
детето взима лекарства.
Тъй като не е изготвена назначената медицинска експертиза, делото
следва да бъде отложено. Тъй като не може да бъде насрочено заседание
на посочената от медицинското заведение дата, която не попада в
графика за насрочване на заседания на съдията- докладчик, делото следва
да бъде отложено за друга дата, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 28.03.2022 г. от 11:00 ч.
На страните е съобщено.
Да се призове вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12;50
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
10