Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 808
30.11.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №453 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Д.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000096 от 02.05.2022 г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед била незаконосъобразна. Твърди се, че не били налице фактическите и правни основания за издаването й, като жалбоподателят не бил извършил визираните в нея нарушения. Описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаряла на действителността. От формална страна заповедта също страдала от съществени недостатъци. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
В постъпило под вх.№7421/03.11.2022 г. писмено становище от пълномощника на ответника, допълнително се развиват подробни съображения за издаването на заповедта от некомпетентен орган, и за липсата на мотиви, тъй като в заповедта не било посочено защо се налага издаването на същата и каква е преследваната с издаването й цел. Навежда се и довод за нарушаване изискванията на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството по издаване на заповедта. Твърди се, че в несъответствие с процесуалните правила жалбоподателят бил лишен от правата си по чл.34 от АПК, като същият би могъл да представи доказателства от съществено значение за издаването на индивидуалния административен акт, като например да представи доказателства от химическата експертиза, видно от която същият не бил употребявал наркотични вещества и техните аналози. Административният орган въобще не бил изследвал въпроса какъв е резултата от експертизата, а директно пристъпил към издаването на заповедта, което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Ответникът, мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2022 г. от М. Г. С., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Харманли, в присъствието на свидетелите – очевидци, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта: И. Л. Я.и М. Д. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №228228, срещу П.Д.К. ***, за това, че на 02.05.2022 г., в 18:50 часа, в град Х., по бул*** до завод „Димана“ управлява лек автомобил Фолксваген Пасат ТДИ с регистрационен номер ********, собственост на М. Ш. О., след употреба на наркотични и упойващи вещества (НУВ) и техни аналози – изпробван в 19.22 ч. с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022, който отчел Канабис 25. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е също, че му е издаден Талон за изследване с номер 082260, и водачът е дал кръв и урина за химическа експертиза.
АУАН е подписан от актосъставителя, двамата свидетели и нарушителя, който не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от П.Д.К. на дата 02.05.2022 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0271-000096 от 02.05.2022 г., издадена от М. Г. С., на длъжност м.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, се налага на П.Д.К.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че М. Г. С., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, е съставил АУАН №GA №228228/02.05.2022 г. против П.Д.К., за това, че на 02.05.2022 г., около 18:50 часа, в гр.Х., по бул*** до завод „Димана“, като водач на МПС, управлява лек автомобил Фолксваген Пасат ТДИ с регистрационен номер ********, собственост на М. Ш. О., след употреба на НУВ и техни аналози, изпробван в 19.22 ч. с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022, който отчел Канабис 25, с което К. е извършил виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от разписката, инкорпорирана след текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 02.05.2022 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 12.05.2022 г.
Като писмени доказателства по делото са приети Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози на П.Д.К., от 02.05.2022 г., с вписани начало на проверката 19 ч. и 15 мин., край на проверката 19 ч. и 22 мин., и положен подпис на провереното лице; заверено копие от разпечатка от техническо средство Drager Drug Test 5000 S/N: ARKF-0022, за извършен на 02.05.2022 г. в 19:22:16 ч. Test №150 с отчетен резултат Канабис 25 (THC 25): positive и Протокол от дата 27.09.2021 г. за сервизна проверка на Drager Drug Test 5000 с идент.номер: ARKF-0022, собственост на ОДМВР Хасково, със срок на валидност на проверката 12 месеца.
Във връзка с доводите на оспорващия, направени в писмена молба-становище от 05.07.2022 г., че по делото не е представен посочения в обжалваната ЗППАМ Талон за изследване с номер 082260 и липсват данни какъв е резултатът от химическата експертиза, от страна на ответника беше представен отговор на Началника на РУ Харманли от 19.07.2022 г., че по случая е образувано ДП №245/2022 г. по описа на РУ Харманли.
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. С писмо Рег.№272000-16942/25.07.2022 г. Директорът на ОДМВР Хасково удостоверява по делото, че служителят М. Г. С., издал процесната ЗППАМ, заема младши изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор“ I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, считано от 17.06.2021 г. и изпълнява служебните си задължения в РУ – Харманли. С това по несъмнен начин е установено, че включително към момента на издаване на оспорената заповед, М. Г. С. е полицейски орган измежду посочените в Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., предвид което материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа
изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че П.Д.К. на 02.05.2022 г. около 18:50 часа, в гр.Харманли, е управлявал лек автомобил, бил е изпробван в 19:22 часа от контролни органи на движението по пътищата с техническо средство – тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е отчело употреба на Канабис 25.
Съдът приема, че направеното в случая описание от фактическа и правна страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на водача на лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Изложените в заповедта обстоятелства дават пълна възможност на нейния адресат да разбере защо се налага издаването на същата, както и каква е преследваната с издаването й цел, а именно преустановяване на извършеното от водача административно нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Неоснователно пълномощникът на жалбоподателя се позовава на диспозитивната разпоредба на чл.22 от ЗАНН, която се явява общо правило, въвеждащо възможността за налагане на принудителни административни мерки, а приложение в случая намира специалната норма на чл.171 от ЗДвП, в която прилагането на ПАМ не е предоставено на дискреционна преценка от страна на административния орган. При осъществяване на някоя от предвидените в нормата хипотези, същият е обвързан да наложи мярката, която по своя характер и последици се различава от административното наказване за същото административно нарушение. Ето защо невключването в съдържанието на оспорената заповед на изричен текст какви са целените с нея последици, не прави акта немотивиран. Отделно от това, мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №228228 от 02.05.2022 г., с който е установено извършено на същата дата от П.Д.К. административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП.
В изпълнение на задължението си по
чл.35 от АПК, административният орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на
значимите за случая факти и обстоятелства, като по делото не се констатира при издаване на
обжалваната заповед да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, при недопускането на които
административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен
резултат.
Обстоятелството, че на 02.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, на практика не е спорно, а за извършеното му от контролните органи –
на същата дата и непосредствено след управлението, изследване с техническо средство – тест, установяващ употреба на наркотични вещества или
техни аналози, по делото са приобщени неоспорени писмени доказателства.
Проверяваното лице се е подписало без възражение в Протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози на П.Д.К. от 02.05.2022 г., удостоверяващ
извършване на проверка с начало 19 ч. и 15 мин. и край – 19 ч. и 22 мин., а
резултатът от тази проверка е обективиран в Test №150 с отчетен положителен
резултат за Канабис 25 (THC 25). Противно на възражението на жалбоподателя, без
значение е представения по делото резултат от Test №140 от същото техническо
средство, тъй като той касае извършена на 02.05.2022 г. проверка, но в 19:08:01
часа, който час не попада във времевия интервал на извършената на жалбоподателя
проверка.
Възражението на оспорващия, че преди да пристъпи към издаването на заповедта административният орган трябвало да изследва какъв е резултата от химическата експертиза на дадената от водача кръв и урина, също е неоснователно. В приложената разпоредба на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП е предвидено употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се установява алтернативно – със способите на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест. Това означава, че установената с тест употреба на наркотични вещества е напълно достатъчно за прилагане на предвидената мярка. Наличието на изследване от кръвна проба не е задължително, а то би имало значение само за определяне на установените стойности. В процесния случай резултати от химическата експертиза не са представени по делото от страна на ответника, който е информирал за образувано по случая досъдебно производство. Твърденията на оспорващия, че видно от резултата от химическата експертиза той не бил употребявал наркотични вещества и техните аналози, е в негова доказателствена тежест, като облагоприятстващ го факт. По делото не е представено надлежно доказателство, удостоверяващо този факт, поради което и неизчакването на резултата от химическата експертиза от административния орган в случая не може да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Жалбоподателят твърди, че в следствие на неуведомяване от страна на органа за започване на административното производство бил лишен от възможността да представи резултата от химическата експертиза като доказателство, но не представя такъв и при предоставената му възможност за съдебно обжалване. Ето защо съдът приема за недоказано твърдението за негативен резултат за употреба на наркотични вещества към момента, в който П.Д.К. е управлявал МПС, съответно употребата на наркотични вещества – за надлежно установена с тест.
Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №228228 от 02.05.2022 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Наложената с процесната заповед
принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби
и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от
категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде
потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000096 от 02.05.2022 г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: