Р Е Ш E Н И Е
№ 311
Гр. П., 17.07 2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – П., в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 306/2020 година по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „П.Г.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 1,
представлявано от управителя Д.Н.З., чрез адвокат А.К.Д. ***, с адрес ***, ул.
„***“ № 11, ет. 1, ап. 5, моб. тел. 0887/628-494 против Заповед № РД – 05 – 175
от 20.03.2020 година на кмета на община Трън, с която на основание чл. 224а,
ал. 1 и чл.
225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено в т. 1
да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на мотел – ресторант“,
находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния устройствен план на с. Слишовци,
община Трън от възложителите Д.Н.З. – управител на „П.Г.“ ЕООД и И.А.И. –
управител на „***“ ЕООД; т. 2 след влизане в сила на заповедта да бъде
отправена до възложителя на строежа покана за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване; т. 3 в срок до 16.04.2020 година възложителите на
строежа да вземат укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии,
щети и други; т. 4 в срок до 16.04.2020 година да се освободи строителната
площадка от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други; т.
5 считано от 16.05.2020 година се забранява достъпа до строежа „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“; т. 6 считано от 21.04.2020 година „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне захранването на електрическа енергия до
строежа и т. 7 при неспазване на срока на доброволно изпълнение по т. 2 да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община
Трън за сметка на възложителите на незаконния строеж.
В жалбата се
излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални
нарушения и е в противоречие с материалния закон. Сочи, че е налице търпим
строеж, който не подлежи на премахване. Въз основа на тези аргументи изложени в
жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването
на строежа.
В проведеното
съдебно заседание на 13.07.2020 година жалбоподателя редовно пР.н се
представлява от адвокат А.Д. ***, който моли съда да отмени оспорената заповед,
като незаконосъобразна по подробно изложени съображения. Подробни съображения
развива в писмена молба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски
по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното
съдебно заседание на 13.07.2020 година ответникът по жалбата – кмета на община Трън,
чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. *** оспорва жалбата, като излага
подробни съображения за нейната неоснователност, поради което моли съда да я
отхвърли. В представените писмени бележки развива допълнителни доводи за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното
съдебно заседание на 13.07.2020 година заинтересованата страна „***“
ЕООД, редовно пР.н се представлява от адвокат А.А. ***, която моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по
чл. 80 от ГПК.
Административен
съд – П., в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Производството пред административния
орган е започнало с подаване на сигнал вх. № Ж 02-3 от
23.01.2020 година от „***“ ЕООД – заинтересована страна в настоящото съдебно
произвоство, в който заявява, че е собственик на УПИ ***, кв. 14 по
устройствения план на с. Слишовци, община Трън, а сградата „Мотел – ресторант“
е собственост на „П.Г.“
ЕООД – жалбоподател в настоящото съдебно произвоство, като
последния без знание и съгласие на собственика на земята е извършил незаконно
строителство.
От Постановление
за възлагане на недвижим имот от 18.12.2017 година се установява, че „П.Г.“ ЕООД – жалбоподател в настоящото съдебно произвоство е придобил правото на
собственост върху недвижим имот – мотел – ресторант „Слишовци“, представляващ
двуетажна монолитна масивна сграда, със застроена площ от 675 кв.м. и разгъната
застроена площ от 935 кв.м., състояща се от сутерен с котелно помещение,
цистерна за гориво, резервоар за дневна дажба и склад, първи етаж, състоящ се
от входно антре, рецепция, коридори, шест стаи със собствени санитарни възли,
ресторант, банкетна зала, тераса, кухня, миялно, складови помещения, помещения
за главно ел. табло, хладилен агрегат,
втори етаж, състоящ се от шест стаи и два апартамента със собствени санитарни възли,
четири стаи за персонал, мокро помещение, антре и коридори, заедно с правото на
строеж върху мястото, представляващо собственост на „***“ ЕООД. В тази връзка
между страните в производството няма спор, че жалбоподателя „П.Г.“ ЕООД е
собственик на сградата, а заинтересованата страна „***“
ЕООД е собственик на земята.
С Писмо изх. № Ж
02-3/1/ от 19.02.2020 година кмета на община Трън е наредил във връзка с
подадения сигнал, че на 09.03.2020 година ще се извърши проверка на място.
Жалбоподателят „П.Г.“
ЕООД е уведомен на 11.03.2020 година, т.е. 3 дни след
насрочената проверка, съответно „***“ ЕООД – заинтересована страна в настоящото съдебно произвоство е уведомен на
25.02.2020 година.
Със Заповед №
РД-05-534 от 18.12.2017 година, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 194
от ЗУТ кмета на община Трън е определил поименна комисия от длъжностни лица,
които могат да извършват контролни работи, проверки, замервания, констатиране
на незаконно строителство и други работи по устройство на територията във връзка
с постъпили в общината писмени и устни сигнали от граждани.
С Констативен
акт № 1 от 09.03.2020 година служители при ТСУ на община Трън са извършили
проверка на строеж: пристройка към входна врата на мотел – ресторант, намиращ
се в с. Слишовци, община Трън, в УПИ ***, който е собственост на „***“ ЕООД.
Установено е, че строежа е изпълнен от „П.Г.“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ и „***“ ЕООД /настояща заинтересована страна/, като е присъствал само
представител на последното дружество. Строителството е изпълнено от
стоманобетонова основа, стени от тухлена зидария и алуминиеви стъклени витрини.
Строежът е със застроена площ от около 30 кв.м. Установено е от служителите на
община Трън, че строежа е изпълнен след 2004 година, а по данни на подателя на
сигнала през 2018 или 20019 година. Контролните органи са констатирали, че е
извършено строителство на масивна пристройка към входна врата на мотел
–ресторант без необходимите строителни книжа, съставляващо нарушение на чл.
148, ал. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
С Констативен
акт № 2 от 09.03.2020 година служители при ТСУ на община Трън са извършили
проверка на строеж: пристройка към входна врата на мотел – ресторант, намиращ
се в с. Слишовци, община Трън, в УПИ ***, който е собственост на „***“ ЕООД.
Служителите са установили, че строежа не съответства на предвижданията на
подробния устройствен план, като на основание Констативен акт № 1 от 09.03.2020
година и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ строежа подлежи на премахване.
Със Съобщение от
09.03.2020 година служителите участвали в проверката поставили и съобщили по
реда на § 4 от ДР на ЗУТ обявление чрез залепване на таблото в общината,
относно строежа в УПИ ***, в кв. 14 по ПУП на с. Слишовци и на сайта на община
Трън.
С Констативен
протокол № 5 от 18.03.2020 година проверяващите служители съставили настоящия
констативен протокол, с който установили, че в 7 дневния срок няма постъпили
възражения срещу съставените Констативен акт №1 от 09.03.2020 година и Констативен
акт № 2 от 09.03.2020 година за започване на административно производство по
реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Със Становище изх.
№ Ж 02-3-/3/ от 19.03.2020 година главния архитект на община Трън след
запознаване с констатациите в съставените констативни актове е приел, че е
налице нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, както и
че строежа „Пристройка към входна врата на мотел – ресторант“ не е търпим
строеж и същия се счита за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Със Заповед № РД – 05 – 175 от 20.03.2020 година кмета
на община Трън на основание чл. 224а, ал. 1 и чл.
225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил в т. 1
да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на мотел – ресторант“,
находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния устройствен план на с. Слишовци,
община Трън от възложителите Д.Н.З. – управител на „П.Г.“ ЕООД и И.А.И. –
управител на „***“ ЕООД; т. 2 след влизане в сила на заповедта да бъде
отправена до възложителя на строежа покана за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване; т. 3 в срок до 16.04.2020 година възложителите на
строежа да вземат укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии,
щети и други; т. 4 в срок до 16.04.2020 година да се освободи строителната
площадка от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други; т.
5 считано от 16.05.2020 година се забранява достъпа до строежа „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“; т. 6 считано от 21.04.2020 година „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне захранването на електрическа енергия до
строежа и т. 7 при неспазване на срока на доброволно изпълнение по т. 2 да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община
Трън за сметка на възложителите на незаконния строеж.
С оглед на
дадените указания на ответната страна в проведеното съдебно заседание на
15.06.2020 година, процесуалния представител адвокат М.Г. *** е удостоверил, че
в община Трън няма и не е имало одобрени строителни книжа, както и разрешение
за строеж на целия комплекс „Мотел – ресторант“. В община Трън се води регистър
на строителните разрешения с начална дата 01.01.1968 година, като за обекта
няма издавано строително разрешение. Има направено геодезическо заснемане на
сградата по искане на предишния собственик, но същото не попада в категорията
„Всички одобрени строителни книжа /инвестиционни проекти, разрешения за строеж
за „Мотел – ресторант“ не го представят.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно
–техническа експертиза от вещото лице инж. А.Ц.. От заключението на вещото
лице, което е извършило оглед на място и проверка в техническата служба в
община Трън се установява, че строителството на целия комплекс е изграден около
периода 1968 – 1975 година, като за сградата е имало строителни книжа, но
впоследствие са изгубени /посочения факт се потвърждава и от ответника по
жалбата – община Трън/, като не са налични в архива. Предишният собственик на
имота е направил заснемане на сградата и околните пространства с цел
възстановяване на строителните книжа, като чертежите само са разгледани от
общината, но не са одобрени. При изграждането на процесния строеж „Пристройка
към входна врата на мотел – ресторант“ – бетони, основи, колони, тухлена
зидария и покрив като материали за тяхното изграждане са ползвани и към момента
на строителството 1968 – 1975 година, като действително са извършени подобрения
относно топлоизолация, дограма, вътрешни мазилки и таван. Вещото лице е
установило, че застроената площ е 26.50 кв.м., като предназначението на
пристройката е част от входното антре на мотела, съответно е част от общото
предверие на мотела. Пристройката няма самостоятелни функции и не може да
представлява самостоятелен обект. Сградата – мотел – ресторант представлява
двуетажна монолитна сграда, находяща се в УПИ ***, кв. 14 по регулационния план
на с.
Слишовци, за която сграда не се съхраняват строителни книжа. Вещото лице е
установило, че по подробния устройствен план на с. Слишовци към 1980 година строежа
е допустим, като нормативно отговаря на изискванията за посочения период 1980
година. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като
обективно, относимо и съответстващо на събраните по делото писмени
доказателства.
Пред настоящата
съдебна инстанция за разпитани свидетелите Б.И.М.и Р.Р.А.водени от страна на
жалбоподателя, както и свидетелите А.З.Р.и Е.Н.Б.водени от страна на
заинтересованата страна.
От показанията
на свидетеля Б.И.М./воден от страна на жалбоподателя/ се установява, че живее в
с. Слишовци постоянно, като заявява, че има построен мотел в близост до
кметството, на пътя за Сърбия, който се състои кухня, склад, хотелска част и
ресторант. Собственик преди това е бил И.И. – управител на „***“ ЕООД
/заинтересована страна/. Свидетелят заявява, че почти всеки ден минава и вижда
сградата, като входа е откъм улицата, като не е променян, а само са сменени
керемидите, дограмата и мазилката на фасадата. Откакто е построена сградата
нищо друго не е пристроено, като към настоящия момент мотела не работи.
Свидетелят е посещавал ресторанта, като описва подробно разположението на
помещенията. Заявява, че имота не е заграден, като преди и сега има зелена площ
от страната на улицата. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав ги кредитира като обективни, последователни, базиращи се на лични и
постоянни възприятия, които се подкрепят се от събраните по делото писмени
доказателства, ката и от показанията на свидетеля Р.Р.А..
От показанията
на свидетеля Р.Р.А./воден от страна на жалбоподателя/ се установява, че е отбил
военната си служба като граничар в село Стрезимировци, което е съседно на село
Слишовци, като познава обекта още от дете. Заявява, че е построен около 1980
година, където е прекарал младежките си години, поради което го е посещавал
много често. Има къща в село Стрезимировци, която посещава всяка събота и
неделя. Пътят за неговата къща минава покрай мотела. Свидетелят е собственик на
погребална агенция и във връзка с работата си често посещава село Слишовци и
околните села. Свидетелят подробно описва помещенията от които се състои
мотела, като входа е откъм пътя, който представлява голяма врата и се влиза
вътре. Заявява, че входа е подновен, като са сменени дограмата, която преди
това е била дървена, керемидите и мазилката, като допълнително строителство не
е извършвано. Паркингът се намира отзад на мотела, а отпред има градинка, както
преди така и сега. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав
ги кредитира като обективни, последователни, базиращи се на лични и постоянни
възприятия, които се подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства,
ката и от показанията на свидетеля Бойко Ицков М..
От показанията
на свидетеля А.З.Р./воден от страна на заинтересованата страна/ се установява, че
има къща в село Джинджовци, в което престоява от месец март до месец октомври.
Село Джинджовци се намира на 3 километра от село Слишовци. Първоначално
свидетеля заявява, че минава покрай мотела, а впоследствие уточнява, че пътя за
село Джинджовци се отклонява на около един километър от мотела, но въпреки това
е наблюдавала. Заявява, че през 1995 година е ходила в ресторанта, като не може
да опише сградата, а от 2005 година не е ходила натам. Едновременно с това
заявява, че има построено нещо през 2018 или 2019 година. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като възприятията на
свидетеля са отпреди повече от 25 години, не се базират на непосредствени и
постоянни наблюдения, както и са противоречиви и непоследователни. Житейски
нелогично е пътя за село Джинджовци да минава на един километър от сградата и
свидетеля да заявява, че има наблюдения за нещо построено през 2018 – 2019
година, при положение че твърди, че е посещавал ресторанта през 1995 година, а
последно в началото на 2005 година е ходила там, без да посочва причината за
това. Следва да се посочи, че така дадените свидетелски показания са единствено
с цел подкрепа защитната теза на заинтересованата страна.
От показанията
на свидетеля Е.Н.Б./воден от страна на заинтересованата страна/ се установява,
че живее в гр. София, но има леля в село Слишовци и веднъж годишно я посещава.
Заявява, че сградата е построена през 1976 година, като има хотелска част на
три етажа. Последно е посещавал ресторанта през 1992 – 1993 година, но твърди,
че през 2018 година има застроено, без да конкретизира какво. Заявява, че
градинка няма. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не
ги кредитира, тьй като възприятията на свидетеля се базират на наблюдения от
1992 – 1993 година от една страна, а от друга твърди, че има застроено през
2018 година, при положение, че веднъж годишно посещава село Слишовци.
Недоумение буди в настоящия съдебен състав показанието на свидетеля, че едва ли
не всяка година оглежда сградата при посещението си при леля му, въпреки че
последно е посещавал сградата през 1992 – 1993 година. От друга се опровергава
твърдението на свидетеля, че сградата е на три етажа от събраните по делото
писмени доказателства /на два етажа/, както и че не се подкрепят от показанията
на свидетеля Анна Здравкова Р.. Така дадените свидетелски показания са
изградени единствено в подкрепа на тезата на заинтересованата страна за
настоящото съдебно производство.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – П.
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице,
адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Кметът на общината осъществява административен контрол по устройство на
територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната
в настоящето производство заповед е издадена от кмета на община Трън, във
връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият
съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване
на незаконни строежи, в случая V категория. Въз основа на изложеното се приема,
че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се
засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е
налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на
административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при
неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно
поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на
издадени при неспазването й административни актове – чл. 146, т. 2 от АПК. В
случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.
По правило
производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде
сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка
за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с
краен акт, подлежащ на оспорване. В настоящия случай обжалваната Заповед № РД –
05 – 175 от 20.03.2020 година на кмета на община Трън е издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, което налага нейната
отмяна в цялост като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ визира различни основания за премахване на незаконен
строеж, детайлизирани в т. 1 до т. 5, които съгласно императивната разпоредба
на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от длъжностни
лица – служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Тези разпоредби на специалния закон
са в унисон с общата разпоредба на чл. 35
от АПК, установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица.
Спазването на тези разпоредби обуславя законосъобразност на издадения
административен акт от административнопроцесуална гледна точка. Данните по
административната преписка сочат на нарушение на изискването за всестранно
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Длъжностни лица на община
Трън са констатирали незаконността на извършено строителство, съставяйки констативен
акт по реда на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, за подлежащ на премахване обект. Това е сторено в
отсъствие на лицето, извършило строежа и негов представител – настоящ
жалбоподател. Съгласно изискванията на чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, актът
се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. По отношение на констативните актове, съставени по реда на чл.
225а от ЗУТ, следва да намери приложение нормата на § 4 от
ДР на ЗУТ. Съобщаването им следва да се извършва по реда на АПК, което е
основният начин за съобщаване на издадените по ЗУТ актове. В конкретния случай,
видно от събраните по делото доказателства седалището и адресът на управление
на „П.Г.“ ЕООД са били известни на контролните органи. Същите не са предприели
каквито и да било действия по връчването на съставения констативен акт № 1 и №
2 от 09.03.2020 година на представители на юридическото лице, пренебрегвайки
правилата за връчване, заложени в АПК. Напротив, пристъпено е към връчване на
констативния акт по особения ред на §
4, ал. 1, изр. второ от ДР на ЗУТ
(ред. от ДВ, бр. 61 от 2007 година), без надлежно да е установено отсъствието
на представител на лицето, извършило строежа на адреса му на управление. По
този начин се нарушава доказателствената сила на акта по отношение, както на
датата и мястото на провеждане на проверката, така и на обстоятелствата,
установени с нея. Съчетанието на гореописаните пороци е довело до съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.
171, ал. 1 от АПК само събраните редовно пред административния орган доказателства
имат сила и пред съда. Констативният акт е подготвителен документ за
установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на крайния акт –
заповед за премахване на незаконен строеж. Нередовното му съставяне и
неспазването на правото на възражение на адресата на акта в законоустановения
7-дневен срок води до изключването му от съвкупността на доказателствата и
оставя доказателствената тежест за отразените в него обстоятелства върху
административния орган. С оглед на това и след цялостен преглед на
административната преписка, настоящият съдебен състав констатира съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл.
146, т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби следва
да се отбележи следното:
Нормативно
установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от
хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, както и строежа да не е със
статут на „търпим“ строеж.
Съгласно
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият съдебен
състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната
дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и представлява
надземна постройка, трайно прикрепена в земята, като по този начин е променено
и предназначението на земята.
От събраните по делото доказателства административния
орган е установил, че се касае за незаконен строеж, извършен в нарушение на чл.
148, ал. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. От събраните по делото
доказателства – приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице и
писмо от община Трън се установява, че за цялата сграда – мотел –ресторант няма
строителни книжа /инвестиционни проекти и разрешение за строеж/, въпреки че е изграден
след 1968 година /1968 – 1975 година/. По отношение на „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“, находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния
устройствен план на с. Слишовци –
предмет на оспорената заповед се установи, че е изградена от материали, които
са ползвани при строежа на целия комплекс към 1968 – 1975 година. Строежът е
извършен без всякакви строителни книжа, така както е посочено в оспорената заповед,
така и както се отнася за целия комплекс. С оглед на горното между страните е
безспорно, че не са налице одобрени строителни книжа за както за тази постройка,
която е част от целия комплекс, така и за целия комплекс – мотел – ресторант. С
оглед начина на изграждане на разпоредения за премахване обект същият
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед
функционалното му предназначение е част от входното антре на комплекса. В оспорената заповед е посочено, че строежа е изграден в нарушение на
разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон, а съгласно разпоредбата на чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти
при условията и по реда на този закон.
В
хода на административното производство са установявани факти и събирани
доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т.е. без строителни
книжа. Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния
акт от проверяващите длъжностни лица, който както се посочи по – горе не следва
да се ползва с доказателствена сила. Позоваване на тази разпоредба има и в
атакуваната заповед, поради което административния орган в съответствие с
действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж „Пристройка към входна врата на мотел
– ресторант“, находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния устройствен план на с.
Слишовци, находящ се в имот – собственост на заинтересованата страна.
Законосъобразното издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно
нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла
на §
16 от ПР на ЗУТ или по смисъла на §
127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 година, в сила от
26.11.2012 година/. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и
забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява правоизключващо
обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния
строеж.
В
случая твърдението на жалбоподателя, че строежа е търпим, е основателно, тьй като
липсата на строителни книжа и безспорно събраните доказателства – свидетелските
показания анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съответно заключението
на вещото лице за момента на изграждане на постройката, обуславят и проверката
по § 16 от ПР на ЗУТ. Административният орган в оспорената заповед не е извел
собствени доводи относно периода, в който е извършено строителството. Нормата на чл. 35 от АПК регламентира изрично, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени, а нормата на чл. 36, ал. 1 от АПК от своя страна, регламентира, че
доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в
предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Според настоящия
съдебен състав, оспорената заповед е издадена без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая, а е повече от
ясно, че административният орган не е направил никакви усилия да събере
служебно каквито и да е доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата
по случая. Дори нещо повече, не е установил, че в неговата администрация /архив
на техническа служба/ не са налице строителни книжа за целия комплекс при
неговото построяване – 1968 – 1975 година. За пълнота на изложението следва да
се упомене, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК регламентира, че фактите и
обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на
техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства, а чл. 40, ал. 1 от АПК регламентира, че
писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и
обстоятелства от значение за производството, а съгласно ал. 2, предл. първо на
същия текст, силата на писмените доказателства се определя съобразно
нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени,
освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Поради тази
причина единствените доказателства установяващи момент на изграждане на обекта
са тези ангажирани от заинтересованата страна. С оглед на ангажираните и
посочени по – горе доказателства следва да се приеме, че същият е изграден през
периода 1968 – 1975 година и за него няма одобрени строителни книжа, т. е.
попада в § 16
от ПР на ЗИД на ЗУТ.
Тази разпоредба се прилага само за строежи, които са реализирани след изтичането на крайния
срок по ал.
3 на § 16 от ПР на ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална
търпимост по §
127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Въпросът дали строежът е търпим по смисъла
на цитираната законова разпоредба – § 16 от ПР на ЗУТ е от правно естество и
подлежи на преценка във всеки отделен случай. Съгласно § 16, ал. 1, предл. първо от ПР на ЗУТ, строежите, изградени до 7
април 1987 година без строителни книжа, но допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Съгласно предл. второ от същия текст, те
могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Налице ли са предпоставките на
§16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и може ли на
процесния обект да се признае качеството на търпим строеж, следва да се
отговори положително, като се има предвид налице ли са следните /дадени/
кумулативно предпоставки: строежът да е изграден до 7 април 1987 година и за
него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, както и да е допустим по
действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали
по време на извършването му или съгласно този закон. Това именно са фактите и обстоятелствата,
за които административният орган не е събрал данни при издаване на оспорената
заповед, с оглед разпоредбата на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ.
В конкретния случай процесния строеж „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“, находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния
устройствен план на с. Слишовци от събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят до еднозначния извод, че
строежа е изграден заедно с постояването на целия комплекс мотел – ресторант в
периода 1968 – 1975 година, както и че по подробния устройствен план на с.
Слишовци към 1980 година строежа е допустим, като нормативно отговаря на
изискванията за посочения период 1980 година. Ето защо са налице предвидените
две кумулативни предпоставки в разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като
безспорно строежа е изграден преди 07.04.1987 година, за които няма
строителни книжа, но е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му – 1698 – 1975 година, съобразно подробния устройствен план на с.
Слишовци към 1980 година.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ и строежа е допустим,
както по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, така и
по действащите разпоредби съгласно този закон. Поради тази причина е налице
търпим строеж, който не подлежи на премахване. Ирелевантно за преценката и
определянето на строежа като търпим по смисъла на §
16, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е обстоятелството, дали строежът подлежи на
узаконяване. С оглед на изложеното оспорената
Заповед
№ РД – 05 – 175 от 20.03.2020 година на кмета на община Трън, с която на
основание чл. 224а, ал. 1 и чл.
225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено в т. 1
да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на мотел – ресторант“,
находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния устройствен план на с. Слишовци,
община Трън от възложителите Д.Н.З. – управител на „П.Г.“ ЕООД и И.А.И. –
управител на „***“ ЕООД; т. 2 след влизане в сила на заповедта да бъде
отправена до възложителя на строежа покана за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване; т. 3 в срок до 16.04.2020 година възложителите на
строежа да вземат укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии,
щети и други; т. 4 в срок до 16.04.2020 година да се освободи строителната
площадка от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други; т.
5 считано от 16.05.2020 година се забранява достъпа до строежа „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“; т. 6 считано от 21.04.2020 година „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне захранването на електрическа енергия до
строежа и т. 7 при неспазване на срока на доброволно изпълнение по т. 2 да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община
Трън за сметка на възложителите на незаконния строеж се явява постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена в
условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на
1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, от които 50 лева платена държавна такса,
200 лева платено възнаграждение на вещо лице и 1 000 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.03.2020 година.
По отношение направеното възражение за прекомерност от процесуалния
представител на ответника за претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя, настоящия съдебен състав счита, че платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева е в обоснован и справедлив размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените многобройни
процесуални действия.
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените
съдебни разноски.
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на заинтересованата страна по жалбата за присъждане
на направените съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – П.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД – 05 – 175 от 20.03.2020
година на кмета на община Трън, с която на основание чл. 224а, ал. 1 и чл.
225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено в т. 1
да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на мотел – ресторант“,
находящ се в УПИ ***, кв. 14 по подробния устройствен план на с. Слишовци,
община Трън от възложителите Д.Н.З. – управител на „П.Г.“ ЕООД и И.А.И. –
управител на „***“ ЕООД; т. 2 след влизане в сила на заповедта да бъде
отправена до възложителя на строежа покана за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване; т. 3 в срок до 16.04.2020 година възложителите на
строежа да вземат укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии,
щети и други; т. 4 в срок до 16.04.2020 година да се освободи строителната
площадка от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други; т.
5 считано от 16.05.2020 година се забранява достъпа до строежа „Пристройка към
входна врата на мотел – ресторант“; т. 6 считано от 21.04.2020 година „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне захранването на електрическа енергия до
строежа и т. 7 при неспазване на срока на доброволно изпълнение по т. 2 да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община
Трън за сметка на възложителите на незаконния строеж, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Трън, със
седалище и адрес на управление
гр. Трън, пл. „Владо Тричков“ № 1 да заплати на „П.Г.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 1, представлявано
от управителя Д.Н.З. съдебни разноски в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България 14-дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия:/П/