Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………./26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на трети декември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 489 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20231456 от 21.10.2020 г., обективирано в протокол от открито
съдебно заседание от същата дата по гр.д.№ 21395/2020 г. на СРС, 62 състав, е осъдено Д.Б.Ж.И З.АД, да
заплати на М.М.Б., сумата - 15 000 лв. неимуществени вреди претърпени в
резултата на ПТП на 01.01.2020 год., ведно със законната лихва считано от
19.05.2020 год., или от датата на официалния отказ на ответника да плати
извънсъдебно до датата на изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до
предявения размер от 20 000 лв. Наред с това е осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца Б. 550 лв. за разноски, на адв.Д. 360
лв. на основание чл.38 от ЗАдв, и на СРС
600 лв. за държавна такса, както и е осъден ищеца Б. да заплати на ответното дружество
950 лв. разноски.
Решението е обжалвано
в срок от ответника ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, чрез пълномощник юрк.И.В., в частта, в
която искът за обезщетение е бил уважен за сумата 15 000 лв., с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост. Конкретно намира извода за липсата на съпричиняване от страна
на ищеца за необоснован и формиран при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Оспорва да е доказано, че застрахованият при ответника водач е имал неограничена
възможност на забележи спрелия автомобил на ищеца. Намира, че с поведението си ищецът
е допринесъл значително за причиняване на процесното ПТП, както и за
продължителността на търпените от него болки и страдания като не се е погрижил
за здравето си, при което счита приносът му да е 80 % поне, с колкото следва да
се намали обезщетението, ако такова му се дължи. Намира също и определеното
обезщетение за несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, завишено, несъобразено
със събраните по делото доказателства и съдебната практика за подобен вид
увреждания, липсата на доказателства за изключителни болки и страдания
оправдаващи присъдения от съда размер на обезщетението, липсата на мотиви за
определяне на такъв завишен размер на обезщетението. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и се отхвърли иска, евентуално да се намали
размера на обезщетението, съответно и да се определят според това дължимите
разноски по делото. Претендира разноски
по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец
М.Б., не е взела становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. С писмено
становище след този срок, чрез пълномощника си адв.Я.Д., оспорва жалбата като
неоснователна, претендират се разноски на основание чл.38 от ЗАдв за адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция. В отхвърлителната част за обезщетение над 15 000 лв. до
20 000 лв. решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на
въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът М.Б. твърди, че в резултат
на ПТП на 01.01.2020 год., около 21,10 ч., в гр.София, причинено по вина на застрахования при
ответника водач на МПСС.С., му е била причинена травма-
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб,
причинила му болки и страдания със значителен интензитет първия 1 месец, с общ
възстановителен период 2-2,5 месеца, причинен битов дискомфорт, усилен от
носенето на шийна яка, ограничаване на социалната му активност, също и
причинена тревожност и безпокойство от инцидента, стрес, страх и душевни
страдания, които счита, че ще го съпътстват до края на живота му. За
обезщетяване на така преживените болки и страдания иска ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., претендират се и разноски.
Ответното дружество оспорва иска
в срока по чл.131 от ГПК с писмен отговор, по основание и по размер, прави и възражение за изключително причиняване на ПТП от страна на пострадалото лице поради паркиране на неразрешено място, липсата на
доказателства за причинена травма, а по отношение на претендирания размер счита
за несъобразен с характера на травмите, продължителноста на възстановителния
процес.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи, че
процесното ПТП е причинено изцяло и единствено по
вина на водача на застрахования при ответника автомобил - свид.С., който, предприемайки
преминаване в дясното платно, е имал неограничена възможност да се убеди
доколко то е свободно, и да забележи спрелия там автомобил на ищеца, че има известна доза съпричиняване от страна
на ищеца-спрял на забранено по две причини място за спиране и паркиране
/наличието на знак забраняващ спирането и престоя и на знак обозначаващ
наличието на велоалея/, което обаче нарушение е счетено да е по-скоро като
формално, а не като действително нарушаващо движението, предвид липсата на
натовареност на движението и зимния период, който не предполагал движението на
велосипедисти. Прието е още, че ищецът е търпял болки и страдания по правило до
тридесетия ден според СМЕ, и сам си е причинил продължителност на болките и
страданията за по-дълъг период, като не се е възползвал от физиотерапия, че е претърпял
значителен стрес също- поради временното изпадане в безсъзнание на майката,
тежката травма на приятеля Додовски и смъртта на кучето, което било в колата на
ищеца, при което е определен като справедлив размер на обезщетението сумата
15 000 лв.
По наведените с въззивната жалба довод за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното:
Предметът на въззивна
проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с
въззивната жалба на ответника на приетия за установен от първоинстанционния съд
размер на вредите и причинната им връзка в поведението на делинквента, респ.
възражението за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, както и относно
справедливия размер на обезщетението за това по критериите на чл.52 от ЗЗД и
според събраните по делото доказателства.
По оплакването за завишаване
размера на дължимото обезщетение като несъответен на чл.52 от ЗЗД :
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и
дискомфорт при социални контакти.
В конкретния
случай, преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на удара,
причинен от сблъсъка на управляваното от застрахования при ответника
водач-свид.С., движещ се в най-дясната лента за движение, с паркиралия на място
автомобил, управляван от ищеца Б., на последния е било причинено травматично
увреждане- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, което увреждане се намира в причинна връзка с удара. Травмата е съпроводена с болки и страдания,
по-интензивни първите 7-10, и стабилизиране на състоянието в рамките на 30 дни,
като в стандартния случай носенето на шийна яка е за около 15-20 дни. Според
вещото лице по приетата СМЕ е възможно при ищеца да е продължил болковия
синдром и неудобствата повече от 30 дни, но поради непровеждане на физиотерапевтични
процедури, каквито се препоръчват, като
понастоящем вещото лице е установил, при преглед на ищеца, пълното му
възстановяване. От показанията на свидетеля Тодорова се установяват търпените
от ищеца битови неудобства и болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни,
носене постоянно на шийната яка около 2 седмици и после периодично до общо 3
месеца, нервност и тъга, причинени и от загубата на кучето му и причинената
травма на приятеля му при същото ПТП, прием на обезболяващи, и провеждане от
ищеца на самолечение – с неустановена от свидетеля продължителност, поради
нежеланието на ищеца Б. по принцип да посещава лекар, освен в краен случай. Ищецът е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност за 14 дни след ПТП.
При
определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд, като съобрази
гореизложеното, при отчитане на установеното от СМЕ, че травма като описаната при
ищеца отзвучава за около 30 дни, причинените на ищеца болки и страдания за този
период, пълното му възстановяване, вида и характера на травмата, причинените от
нея битови неудобства, и като съобрази съдебната практика по сходни случаи, приема,
че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП, е в размер на сумата от 3000 лв. При определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд
отчита, че възстановителен процес над сочения от вещото лице 30 дни, в случая е
предизвикан от бездействието на ищеца да се погрижи за собственото си здраве,
като намали вредните последици от увреждането, при което за това негово
бездействие ответникът не следва да носи отговорност, и така търпените от ищеца
болки, страдания и неудобства за време повече от 30 дни е само по причина на
ищеца, и не следва да се съобразява при определяне размера на обезщетението,
поради липсата на пряка причинна връзка с увреждането на така продължилите
болки и неудобства повече от 30 дни. По своя характер причинените травматични
увреждания на ищеца от навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб не се установи да са от такъв характер, че да
предизвикват неудобства значително надвишаващи обичайните при този вид травма,
нито да са поставили здравето или живота на ищеца в опасност, дори и временна,
нито се установи те да са го затруднили в социалното общуване. Състоянието му
не е е било и така травмиращо за да стимулира ищеца да потърси лекарска помощ
след посещението му в болница Пирогов /станало веднага след ПТП/, ползваният
отпуск по болест е само за 14 дни. Няма никакви доказателства по делото, че
ищецът при процесното ПТП е получил състояние на стрес, надхвърлящо обичайното,
което всеки човек, претърпял ПТП изживява, нито такива, надхвърлящи обичайното
напрежение и страх след претърпяно ПТП, нито продължителността на такова
емоционално състояние над обичайното. В тази насока съдът съобрази, че с
исковата молба ищецът не е включил като вреда за обезщетяване причинена му
неимуществена вреда от причинена травма на майка му и на негов приятел, нито на
кучето му, при което такива, макар и да са частично установени от показанията
на свид.Тодорова, не следва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, тъй като предметът на защита е очертан с исковата молба и съдът
не може да го разширява. В този смисъл оплакванията по въззивната жалба за
несправедлив размер на обезщетението, е основателно.
По оплакването на
въззивника за съпричиняване от ищеца на процесното ПТП и така и на вредоносния
резултат :
В мотивите на обжалваното
решение не са изложени
мотиви в
какъв размер се отчита приноса на ищеца за съпричиняване на ПТП-то, но непълнотата на мотивите би могло да води до необоснованост на решението, но не и
до по-голям порок. А и въззивният съд, предвид пределите на въззивната жалбата,
следва сам да извърши преценка за наличието на съпричиняване за настъпване на
инцидента и изложи
своите мотиви за това. Въззивната инстанция, обаче, не споделя извода на първоинстанционния съд, че
приносът на ищеца съвсем малък. Установява се от приетите писмени доказателства и
автотехническа експертиза / АТЕ/, че ищецът е паркирал управляваното от него
МПС в най-дясната лента от трите ленти на платното, при наличие преди това на
пътя на пътен знак В27- забранен престой и паркиране, и така е допринесъл на
причиняване на ПТП, с движещия се отзад, в същата лента, водач С.. Ищецът в
случая не е съобразил поведението си със задължението, произтичащо от нормата
на чл.7, ал.3 от ЗДвП, да спази в случая забраната с пътния знак В27 пред
указаното от пътната маркировка, т.е. че е забранен престоя и паркирането в
зоната на ПТП, независимо от факта, че пътната маркировка-сочеща на три ленти
за движение, поначало позволява паркиране в най-крайната дясна лента съгласно
чл.94, ал.3 от ЗДвП. За водача С. се установи от показанията му, че е възприел
аварийните светлини на спрялото МПС, от приетата АТЕ се установява, че същият е
управлявал МПС преди удара със скорост над допустимата в населено място от 50
км. - в случая със 58 квм/ч., като е имал възможност водача С. да възприеме
паркираното от ищеца МПС своевременно поради видимост на мястото от 200 м., и
че същият не е задействал своевременно спирачната уредба, за да избегне удара. Водачът
С. следователно е нарушил чл.21 от ЗДвП – движел се е със скорост над
допустимата в населено място и не е съобразил при движението с препятствието на
пътя, което е представлявало спряното МПС управлявано от ищеца (произтичащо задължението
от чл.20, ал.2 от ЗДвП). При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни
последици са настъпили от неговото поведение, съответно - с колко да бъде намалено
обезщетението, въззивният съд приема, че приносът на ищеца и на водача С., е равен, като поведението на
ищеца е една от двете причини за настъпване на процесното ПТП, поради
което застрахователното обезщетение,
дължимо от водача С., респ. на застрахователя му по задължителна застраховка
Гражданска отговорност, следва да се намали с 1/2 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД – с 1/2 от 3000лв. или до сумата от 1500 лв. За разликата до уважения
размер от 15000 лв. искът
е недоказан и неоснователен, и подлежи на отхвърляне. Решението в обжалваната част, в
която искът е уважен за 1500 лв. следва да се потвърди и отхвърли за разликата
над тази сума до обжалвания уважен
размер от 15 000лв.
При този изход на спора, следва да се намалят и дължимите от страните
разноски, при съобразяване, че по отношение на определените такива за адвокат
по чл.38 ЗАдв и чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение няма искания от
страните по чл.248 ГПК, при което въззивният съд не може да ги променя и същите
се запазват, както са били определени с първоинстанционното решение, доколкото
за адв.Д. няма основание за тяхното увеличаване с оглед изхода на спора пред
въззивния съд, а за юрисконсулт за ответника няма основание също за увеличаване
над размера по чл.25, ал.1 Наредбата за правна помощ, поради липсата на такова
искане от ответника по реда на чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд. Според
изхода на спора пред въззивния съд, за другите разноски за първата инстанция ответникът дължи на ищеца
от направените от него разноски по списъка по чл.80 ГПК в размер на 550 лв.
само 41,25 лв., на СРС ответникът дължи 60 лв. държавна такса. Съответно ищецът
дължи на ответника от сторените разноски 580 лв. по списъка по чл.80 ГПК само
536,50 лв., което налага отмяна на решението в частта за разноските над тези
суми до определените от СРС съответно 550лв., 600 лв. и 950 лв.
На въззивника-ответник, поради уважаване на жалбата, макар и частично, ищецът
дължи от направените общо 300 лв. за държ. такса и определените от съда за
юрисконсулт 360 лв., общо 660лв., съответно на отхвърления размер на иска,
сумата 595 лв. Съответно на адв.Д. се дължи от ответника минималния размер от
300 лв. по чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ според уважения размер на иска, за адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, върху което няма искане за
начисляване на ДДС със списъка по чл.80 ГПК.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20231456 от 21.10.2020
г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание от същата дата по
гр.д.№ 21395/2020 г. на СРС, 62 състав,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е осъдено ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, да заплати на М.М.Б.,
сумата над 1500 лв. до 15 000 лв. неимуществени вреди претърпени в резултата на
ПТП на 01.01.2020 год., ведно със законната лихва считано от 19.05.2020 год.,
или от датата на официалния отказ на ответника да плати извънсъдебно до датата
на изплащане, и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на
ищеца над 41,25 лв. до 550лв., на СРС над 60 лв. до 600 лв. и съответно е осъден ищеца да заплати на
ответника над 536,50 лв. до 950 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Б., ЕГН **********,*** и
съдебен адрес чрез адв. Я.Д. ***, срещу ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК*********, гр.София, бул.Д-р
Г.М.Д., №1, иск за заплащане на сумата
13500 лв. /разликата над уважения размер от 1500 лв. до обжалвания размер
от 15 000 лв./ за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в
резултата на ПТП на 01.01.2020 год., ведно със законната лихва считано от
19.05.2020 год., или от датата на официалния отказ на ответника да плати
извънсъдебно до датата на изплащане.
ПОТВЪРДЖАВА решение № 20231456 от 21.10.2020 г.,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание от същата дата по гр.д.№
21395/2020 г. на СРС, 62 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е осъдено ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, да заплати на М.М.Б.,
сумата 1500 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултата на ПТП на 01.01.2020 год., ведно
със законната лихва считано от 19.05.2020 год., или от датата на официалния
отказ на ответника да плати извънсъдебно до датата на изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК М.М.Б., да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, сумата 595 лв. разноски за за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв, ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, да заплати на адв. Я.Д. от САК, сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.