№ 362
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330205250 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 548/30.08.2022 г. на Кмета на
Община Пловдив, с което на „Ва и Ми“ ООД с ЕИК *** на основание чл. 34а, ал. 1 от
Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
Жалбоподателят чрез процесуалния му представител моли да се отмени НП.
Възраженията се свързват с липса на нарушение от обективна страна, доколкото се
твърди причинения шум да не пречи на живущите, да не е бил измерен с уред, както
времето на проверката не попада в законовите граници. В съдебно заседание се
поддържат изложените съображения, като се допълват с такива относно липсата на
критерии за измерване нивата на шума, свързани с европейското законодателство.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез процесуалния си представител моли
да бъде потвърдено постановлението. Обсъжда подробно възраженията на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното. Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът прие следното:
В РЗИ гр. Пловдив постъпил сигнал за нарушаване на правилата по отношение
на шума, излъчван по време на строителство в часовете между 14:00 и 16:00 ч. С писмо
изх. № 96-00-91-1/26.05.2022 г. инспекцията сигнализирала кмета на община Пловдив
за проверка по случая и осъществяване на правомощията му по ЗЗШОС. Случаят бил
препратен на Пловдивски общински инспекторат (ПОИ) за извършване на проверка на
1
строителен обект в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“ срещу комплекс „Оазис-1“.
Проверката била възложена на Н. К. – *** към ПОИ.
На 08.06.2022 г. К. и колегата му Б.А. посетили проверявания обект. Съгласно
информационната табела това представлявала жилищна сграда в УПИ № I-513.190, кв.
12, кв. „Христо Смирненски“, гр. Пловдив с адрес бул. „Пещерско шосе“, който
практически се намирал срещу комплекс „Оазис-1“. Изпълнителят на обекта било
дружеството жалбоподател „Ва и Ми“ ООД. Още пред обекта К. чул шум от работния
процес. Служителите на ПОИ навлезли в обекта, като потърсили представител на
дружеството изпълнител на обекта. На партера на обекта работници извършвали
строително-монтажни работи – дейност по зидария, като близо до тях се намирала
диамантена машина за рязане на тухли. Точно в 14:03 ч. К. забелязал, че един от
работниците използвал машината и срязал тухла с нея, което произвело шум и
проверяващите го чули ясно. Това бил същият шум, който възприел, докато се намирал
на бул. „Пещерско шосе“. Тогава работниците спрели работа. През това време при
проверяващите отишъл и работникът в дружеството – О.К., когото К. попитал за
техника на обекта и той се свързал с него. Малко по-късно на обекта пристигнал и
представителят на дружеството изпълнител – В.С.Т..
По отношение на работния процес се установява, че всекидневно се изпълнява
инструктаж на работниците, включително и относно забраната да се работи в
промеждутъка от 14 до 16 ч. Работата с процесната диамантена машина за рязане на
тухли е ясно осезаема, доколкото и К. също я чувал когато работила. Последният
изпълнявал различна от зидарията дейност, а именно бил кофражист и бетонист, а
оттам и не работил в близост до машината. В деня на проверката също чувал машината
да работи.
Въз основа на това служителите на ПОИ съставили акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. № 001025/08.06.2022 г. за нарушение на чл.
16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и
законния представител на дружеството жалбоподател. От последния е постъпило
възражение, че се работи на обекта, но без много шум.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството
жалбоподател била наложена на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС имуществена
санкция в размер на 3000 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.
К. - актосъставител, и О.К., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, известие за доставяне,
писмо изх. № 2-0414-1(1) от 02.06.2022 г. на Район „Западен“ към Община Пловдив,
писмо изх. № 96-00-91-1/26.05.2022 г. на РЗИ – Пловдив, копие на сигнал, заповед №
20ОА-2663/18.12.2020 г. на Кмета на Община Пловдив.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение посочва, че към момента на
установяване на нарушението, а именно в 14:03 ч. лично е възприел процеса на рязане
на тухли и шума от него. Показанията му се потвърждават от съставения акт, а от друга
страна не се опровергават от тези на свидетеля К., който не си спомня в конкретния
момент да е чул шум от машината, но потвърждава същата да е работила през деня. По
тези причини съдът оцени с доверие показанията на К., още повече че лично е
възприел шума и строително-монтажната работа. Показанията му не са противоречиви,
последователни са, логични и достатъчно подробни, поради което и съдът изгради
фактическата обстановка въз основа на тях.
От друга страна няма пречка да се оценят и показанията на свидетеля К. с
2
доверие, въпреки че последните не касаят правнорелевантните факти, а по отношение
на последните той споделя, че не си спомня. Независимо от това той потвърждава
работния процес, присъствието на проверяващите, наличието на машина за рязане на
тухли, провеждания инструктаж. Без значение за делото е точното местоположение на
машината, тъй като това не е предмет на доказване. Не се оцениха с доверие
показанията на свидетеля К. относно нивата и другите източници на шум, както и
възможно ли е такъв шум да се чуе от другата страна на бул. „Пещерско шосе“,
доколкото това представляват негови субективни възприятия, които не подлежат на
установяване.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице
съгласно заповед № 20ОА-2663/18.12.2020 г. на Кмета на Община Пловдив и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 16а, ал. 5 от
ЗЗШОС. Не е ограничено правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в
7-дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него,
доколкото още към съставянето му е посочил такива. Спазени са изискванията на чл.
40 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и законен
представител на дружеството нарушител, като му е предявен за запознаване.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съгласно изричното изискване на закона в чл. 22, ал. 1 от ЗЗШОС, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на дружеството нарушител и последното е имало пълната възможност да разбере за
какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за вдигането
на шум от строителни работи за определеното в нормативните актове време. Не е
необходимо от фактическа страна да е записан краен час на извършване на
нарушението, тъй като то е довършено със започване на забранената дейност. Дали са
извършени повече от един акт е въпрос на размер на отговорността в контекста на
описанието на нарушението. В конкретния случай не се твърди подобно нещо нито в
АУАН, нито в постановлението. Освен това описаната дейност може да трае секунди и
е проява на прекален формализъм да се изисква посочване и на момент на
прекратяването й. Същото важи по отношение на обстоятелствата дали е имало други
машини, колко работника са работили с тях/нея, къде са били позиционирани, как са
изглеждали. Тези данни не са нито от съществено, нито от несъществено значение за
нарушението, а са ирелевантни.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
3
на становище, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. С посочената разпоредба се
забранява излъчването на шум по време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч.
и от 23,00 до 8,00 ч.
Безспорно се установява, че на 08.06.2022 г. в 14:03 ч. в строителен обект –
жилищна сграда в УПИ № I-513.190, кв. 12, кв. „Христо Смирненски“ в гр. Пловдив с
адрес бул. „Пещерско шосе“ срещу комплекс „Оазис-1“ при извършена проверка се
вдига шум по време на строителство за времето между 14:00 и 16:00 ч. Фактическият
състав на нарушението изисква то да е извършено в условията на строителство. Поради
липсата на законова дефиниция на терминът „строителство“ следва под него да се
подразбира общоприетото му значение в контекста на пар. 5, т. 40 от ДР към ЗУТ,
регулираш значението на „строителни и монтажни работи“. Последните са тези, чрез
които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат
или възстановяват. В конкретния случай тази част от диспозицията на нормата се
изпълнява чрез установеното на мястото на проверката – извършването на дейност по
зидария на строителен обект, което представлява дейност по изграждане на строеж. От
друга страна се установява и излъчването на шум, като част от посочената дейност по
зидария чрез използването на диамантена машина за рязане на тухли. Противно на
изложеното в жалбата и пледоарията в съдебно заседание забраната на нормата на чл.
16а, ла. 5 от ЗЗШОС не изисква ниво на шума, т.е. той да е в определени стойности.
Единственото условие е източникът му да е от строителство и да е в определен час.
Затова и не е необходимо неговото замерване и определяне на нивото на шума. От
друга страна нормата съответства на принципа и целите по чл. 2 от ЗЗШОС за
създаване на здравословни условия на живот на населението и възможността за
почивка през деня, която да не се нарушава от локални източници на шум. Последните
впрочем се контролират от държавата съгласно обхвата на закона по чл. 1, ал. 1 от
ЗЗШОС. В конкретния случай шумът е възприет от проверяващите в и извън обекта,
когато са били до информационната табела, което оборва твърдението, че шумът не се
е излъчвал извън обекта. В заключение следва да се посочи, че както видът на
извършваните дейности по рязане на тухли, така и произлезлият от тях шум попадат в
обхвата на нормата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. По делото не е въведено като
девиантно поведение простото извършване на зидария, което по естеството си не би
произвело шум, които да се прецени като забранен от закона, а конкретното изследвано
по-горе поведение.
Установява се по делото и че дейността по строителство, т.е. използването на
процесната машина, е извършена в промеждутъка от 14:00 до 16:00 ч., а именно в 14:03
ч. Без значение за извършването на нарушението е дали шумът е произведен в по-
късен момент в периода от време. В конкретния случай е било в забраненото от закона
време. Още повече че работната дейност не е била спряла по инициатива на
работниците, а поради присъствието на проверяващите. Следователно не може да
приеме, че това са били довършителни работи преди да се прекъсне работния процес, а
оттам и да липсва състав на нарушение. В тази връзка следва да се подчертае, че
работния процес трябва да се съобразява със закона, а не обратното, и когато не може в
законоустановеното време да се завърши например един ред по зидария, то следва да
се процедира по начин, който ще бъде законосъобразен – всичко друго, но не и да се
нарушава забраната за шум от строителство по време на ежедневната обедна почивка.
Извън предмета на доказване са настъпилите общественоопасни последици, а
именно деянието да е предизвикало дискомфорт у някого. От една страна това е
неустановимо, а от друга целта на нормата е да предотврати такива последици, а не да
ги въвежда като условие за нарушението. Затова и възражението в този смисъл съдът
4
прие за неоснователно.
Не може да се приеме и това, че шумът от автомобилния транспорт е по-силен,
заглушава дейността от строителството и затова не следва да се приема, че има
извършено нарушение. Това също не е условие от диспозицията на нормата на чл. 16а,
ал. 5 от ЗЗШОС и затова не следва да се изследва.
Субективната страна на деянието не подлежи на изследване, доколкото към
административнонаказателна отговорност е привлечено юридическо лице, а
отговорността на този вид субекти на правото е безвиновна и обективна.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, която предвижда, че за нарушения
на разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 на юридическите лица се налага имуществена санкция
в размер на 3000 до 6000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 3000 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на дружеството жалбоподател. Освен
това съответства на нарушението по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, доколкото съдържа
изричното й посочване.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение по осигуряване на
здравословни условия на живот на населението. Поначало обществената опасност на
този вид нарушения е определена като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение с висока степен на риск за останалите граждани. Не се изисква щета,
която да настъпи от нарушението. Целта е гарантирането на обществения ред и
здравословната почивка на гражданите, като в закона са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при такива нарушения. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на
такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по пар. 1, т. 4 от ЗАНН. Затова и съдът
счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Напротив нарушението
е типично за същите от този вид. От друга страна нарушението е плод на строителна
дейност, извършвана по професионален начин и от професионалисти, включително и
от името на юридическо лице търговец, поради което тази дейност следва да се
5
извършва с грижата на професионалиста, който критерий следва да се приложи и при
спазване на ежедневната почивка на гражданите. Следователно на още по-голямо
основание съдът не намира, че случаят може да се квалифицира като маловажен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
оказаната професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
Като е взел предвид всичко това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за юридическите лица от 3000 лв. за нарушението, което съдът
намира за законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което
настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 548/30.08.2022 г. на Кмета на
Община Пловдив, с което на „Ва и Ми“ ООД с ЕИК *** на основание чл. 34а, ал. 1 от
Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
ОСЪЖДА „Ва и Ми“ ООД с ЕИК *** да заплати на Община Пловдив сумата от
80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6