№ 107
гр. Варна, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20253000600160 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 26/20.03.2025 г. по
НОХД № 225/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимата С. Щ. е
осъдена по чл.123, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на единадесет месеца
лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК, и в същия размер – на
лишаване от право да упражнява лекарска професия. Ангажирана е била и
гражданската й отговорност, като е осъдена да заплати две обезщетения за
неимуществени вреди от по 150 000 лева.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в пълно
съответствие с повдигнатото обвинение, че на 03.06.2019 г. в гр.Варна,
подсъдимата е причинила смъртта на Д. М. Д., поради немарливо изпълнение
на работата си като лекар-ординатор „Кожни и венерически заболявания“ в
ДКЦ ІV ЕООД, Варна - не отчела здравословното състояние на пациента и
назначила лечение с Метотрексат Акорд, с което нарушила различни правни
норми и други правила от Закона за здравето, Общите правила за добра
медицинска практика, Наредба № 23/2010 г. за утвърждаване на съответния
1
медицински стандарт „Акушерство и гинекология" и длъжностната
характеристика за заеманата длъжност в медицинското заведение.
Въззивното производство се инициира чрез жалба с две допълнения от
защитниците на подсъдимата, в които се твърдят допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и несправедливост на присъдата,
като в съдебно заседание безалтернативно се поддържа едно искане - за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. Становището на представителя на въззивната
прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Доколкото жалбоподателят се позовава на твърдения за допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, въпросите, свързани с тяхната
основателност следва да получат приоритетен отговор.
Въззивната проверка не констатира да са допуснати такива нарушения
на изискванията в чл.310-311 от НПК, които да са рефлектирали върху правата
на страните, независимо, че са факт времевите неблагополучия с
отразяванията в ЕИСС и протокола от проведеното на 20.03.2025 г. съдебно
заседание, подробно и последователно описани от въззивника. Действително,
ако се съпостави времето, в което присъдата е била подписана с квалифициран
електронен подпис от всички членове на състава на съда /последният подпис е
положен в 13:26:36 часа/, и времето, в което според протокола съдебното
заседание е приключило – 13:30 часа, излиза, че председателят е обявил
диспозитива за не повече от три минути. Доколкото фактът на самото
обявяване не се оспорва, и липсват основания да се приеме, че не е извършено
такова, съществено процесуално нарушение не се открива. Липсват
категорични доказателства, че присъдата е обявена без да е подписана, но
дори и да беше допуснато такова нарушение, то не се приема от съдебната
практика за съществено - Р 171/25 г., ВКС, І н.о.
Не е допуснато нарушение и с оглед времето на положените
квалифицирани електронни подписи върху определението по чл.309 от НПК и
присъдата. Съгласно законовата формулировка, след постановяване на
присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение, като вложеният в
изразите „постановява“ и „произнася“ смисъл е вземането на решение при
тайно съвещание, след което и двата процесуални документа се изготвят в
ЕИСС и се подписват по предвидения ред. Видно е, че подписите са полагани
2
едновременно и за двата, в интервала от 13:25:32 до 13:26:36 часа, което не е
недопустимо. Налице е непосочено от страните нарушение във връзка с
мярката за неотклонение, и в частност на изискването по чл.309, ал.4 от НПК,
което само се констатира служебно, но същото не представлява самостоятелно
отменително основание.
Не се констатира допуснато съществено нарушение и на процедурата в
чл.312, ал.2 от НПК. Не може да се приеме за вярно твърдението, че заседание
на съдебния състав по искането за допълване и поправка на протокола от
20.03.25 г. изобщо не е провеждано, с позоваване единствено на датите и
часовете на положените КЕП. Процесуалният ред за постановяване на
актовете, както се спомена и по-горе, предполага първо вземането на решение,
последвано от обективирането му чрез изготвяне на електронен документ,
последвано от полагане на квалифициран електронен подпис. Извършването
на последното във времето, автоматично регистрирано върху документа, не
винаги съвпада с момента на провеждане на едно закрито заседание, в рамките
на което се взема решение, за това и единствено по тези генерирани записи не
могат да се правят изводи относно факта на самото провеждане.
Основателни са възраженията срещу съдържанието на съдебния акт,
който не отговаря на изискванията в чл.305, ал.3 от НПК и стандарта,
възприет със съдебната практика. Една от причините за това е, че съдът
изцяло погрешно е оценил доказателствата като непротиворечиви, с
отбелязването, че има само някои несъществени противоречия в показанията
на свидетели, които не променят правните му изводи.
В действителност, по делото са събрани и проверени множество
противоречиви доказателства, характеризиращи се с несъответствие помежду
им при разкриването на съществени по предмета на доказване факти.
Безспорно е назначаването на терапия с Метотрексат, респ.
апликирането на такъв препарат на пострадалия на 03.06.2019 г., който обаче
има различни лекарствени форми, обусловило съществуването на спор
относно обстоятелствата - кой препарат е изписан, кой препарат е закупен и
кой препарат е приложен, както и в каква дозировка. По тези въпроси са
налице очевидни противоречия в доказателствените източници, чието
преодоляване не е обосновано. В един смисъл са обясненията на подсъдимата,
които се ценят с оглед двойнствената им природа, но са подкрепени от
3
медицинската й сестра – свидетеля Е.Б., писменото доказателство – рецепта,
показанията на свидетелите П.К. и С.Й., съответно управител и фармацевт в
аптека „Санита“, всички те установяващи изписването, продажбата и
апликирането на продукт от производителя Ебеве. От друга страна –
показанията на съпругата на починалия, свидетелката И. Д., която на 01.06.19
г. е изпълнила дадената от подсъдимата рецепта чрез покупка в същата аптека,
и веществените доказателства – два флакона Метотрексат Акорд 100мг/мл,
приобщени на предварителното разследване след предаване от сина на
пострадалия повече от една година след деянието. Отбелязаните от въззивника
документални неблагополучия с веществените доказателства са
несъществени, и не може да има спор, че това качество имат именно
представените и приети от съда в съдебното заседание на 18.06.2024 г. два
флакона, но при доказателствения анализ не е преодоляно убедително
противоречието във връзка със спорния факт - от единия от тях ли е изтеглено
апликираното количество.
За неяснотата по горните въпроси са допринесли и следните
противоречиви източници:
- представеният от свидетелката Д. фискален бон всъщност е бил за
покупка на продукт на производителя Ебеве,
- фармацевтичният доставчик „Фьоникс Фарма“ е обосновал, че е
предоставил на аптеката продукт на Акорд, но същевременно аптеката е
заприходила продукт на Ебеве, отношение към което имат и заключенията на
две стоковедни експертизи, съдържащи противоречиви и взаимоизключващи
се изводи,
- отговорът от „Софарма трейдинг“ АД, София, даден по запитване на
съда, е визирал Метотрексат Ебеве.
Противоречивите доказателства задължително следва да бъдат обсъдени
и съпоставени с други доказателствени източници, като при тази проверка
съдът следва да изложи своите изводи за достоверността на едните, съответно
недостоверността на тези, които им противоречат. Противоречивите
доказателствени източници не са пречка за постановяване на осъдителна
присъда, но в тези случаи вътрешното убеждение следва да е изградено на
обективният анализ на тези противоречия. Разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2
от НПК задължава съда, в случаите на противоречия в отделните
4
доказателствени материали, да изложи изрични съображения защо приема
едни от тях, а други отхвърля. Множеството налични противоречия в случая
не са изследвани, с което съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, което води до липса на мотиви в тяхната пълнота.
Тъй като аналитичното изложение на доказателствените материали
трябва да извежда логичната връзка между доказателствата и фактите, които
съдът приема за установени въз основа на тях, теорията и практиката приемат,
че липсват мотиви и когато доказателственият анализ е заместен от преразказ
на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, на буквалното
възпроизвеждане на съдържащото се в писмените доказателствени средства,
на експертното заключение и т.н., какъвто именно подход е използван
частично при изготвянето на проверявания съдебен акт.
Съответно на горното, в своя доказателствен анализ, съдът, след като е
свел предмета на спор по делото до следните три въпроса – дали подсъдимата
е провела правилно лечение, каква е причината за смъртта, и има ли причинна
връзка между поставената доза Метотраксат и леталния изход, с позоваване на
заключенията по наличните в делото две съдебномедицински експертизи, е
приел, че при провежданото от подсъдимата лечение /изразило се в
инжектирането на 2.5 мл от препарата Метотрексат Акорд 100мг/мл/, тя не е
преценила и съответно не е съобразила съотношението полза/риск, и в този
смисъл е налице причинно-следствена връзка между провежданото лечение и
настъпилата смърт.
Известно е, че експертизата е способ за проверка на доказателствата по
делото, който се използва в случаите, когато за да бъдат обяснени определени
обстоятелства от предмета на доказване, юридическите познания не са
достатъчни, и се налага да бъдат използвани друг вид специални знания. В
случая съдебно медицинската експертиза е била и задължителна, за да се
установи причината на смъртта. За пряка причина на смъртта вещите лица са
посочили вписаната в медицинската документация на болничното заведение
по пролежаването – медикаментозно предизвикана апластична анемия, с
усложнение остра циркулаторна недостатъчност. При разпита им е било
уточнено, че категоричност по тази въпрос може да има единствено при
извършена аутопсия, каквато в конкретния случай няма. При липсата на
аутопсия, на вещите лица не е бил поставян въпрос, а и те не биха могли да
5
отговорят, какъв препарат е инжектиран на пострадалия на 03.06.2019 г. в
кабинета на подсъдимата, съответно в каква доза. Въпросите към тях са били
формулирани при предварително приемане на тезата, че е използван
препарата Метотрексат Акорд 100мг/мл в количество 2.5 мл, и те
добросъвестно са им отговорили. Един от техните изводи е бил, че при
проведеното лечение подсъдимата е използвала неправилна лекарствена
форма на препарата Метотрексат, и го е апликирала в неправилна доза.
В хода на съдебното следствие е била назначена токсикологична
експертиза, обективно разгледала и двете възможности за използване на всяка
от двете лекарствени форми, която е приела, че проявената нежелана
лекарствена реакция не е дозозависима, и че никоя от двете възможни дози –
25 мг или 125 мг не е токсична. В тази експертиза е бил интерпретиран и
въпроса за възможните фактори, които могат да увеличат токсичността,
относим по делото предвид възникналия, но останал недоизяснен по делото
въпрос - приемал ли е пострадалият в последващите дни други медикаменти, а
ако да – какви. Вещото лице, изготвило тази експертиза, което е хоноруван
специалист по клинична токсикология, е направило извод, че препаратът е бил
изписан обосновано и в правилна доза.
Така възникналото особено съществено противоречие в експертните
изводи, с изключително важно значение за решаването на делото, доколкото
една от формулировките на обвинението е била за неправилно проведено
лечение, е разрешено по недопустим начин от съда, който е записал в своите
мотиви единствено, че не кредитира заключението на токсикологичната
експертиза, защото вещото лице „…излага виждания, които не се споделят от
съда и които едва ли не водят до извод, че от всяко едно лекарство може да
бъде причинена смърт независимо от приетата доза…“, и в обобщение -
защото твърденията на вещото лице противоречат на житейската логика.
Подобен подход при отхвърляне на експертни изводи, за които не се сочи да са
необосновани, нито се изтъкват сериозни аргументи, поставящи под съмнение
тяхната правилност, не може да бъде споделен.
Без да бъдат преодолени всички изложени до тук противоречия в
доказателствените факти и експертните заключения, по делото може да се
приеме за установено единствено, че при неясна дерматологична диагноза, на
инкриминираната дата подсъдимата е апликирала пострадалия интрамускулно
6
с неустановено количество от лекарствен препарат, съдържащ активното
вещество метотрексат, след което е настъпило бързо и прогресивно влошаване
на общото състояние на пациента и разгръщане на токсични ефекти,
характерни за действието на метотрексат при токсични дози, завършило със
смъртта му на 15.06.2019 г. Така установеното обаче се явява недостатъчно за
правилното решаване на въпросите, свързани с вината и отговорността.
Налице е и непълнота на мотивите относно правните съображения за
взетото с присъдата решение за виновността и правната квалификация на
деянието, обусловено от липсата на съображения /обосновка/ за приложения с
диспозитива материален закон относно отделните специални правни норми и
правила, запълващи бланкетния състав по чл.123, ал.1 от НК. Подсъдимата Щ.
е била обвинена, че е извършила деянието, респ. е допуснала настъпването на
обществено опасния резултат, защото умишлено е нарушила: пет правни
норми от Закона за здравето, девет разпоредби от Общите правила за добра
медицинска практика на лекарите в Република България, четири текста,
утвърдени по законодателен ред, в Медицински стандарт „Кожни и
венерически заболявания“, и три изисквания от длъжностната характеристика
за длъжността лекар със съответната специалност в ДКЦ 4 Варна, ЕООД. Тези
общо двадесет и едно нарушения са били възпроизведени в диспозитива на
присъдата, но в мотивите те само са пренесени механично, при това без
нарушенията по Закона за здравето, като за никое от споменатите не е
посочено значението му като елемент от престъпния състав, в т.ч.
последиците, които е обусловило в приетия за наличен от съда причинно-
следствен процес. Липсата на отговор по чл.301, ал.1, т.2 от НПК, дължим при
бланкетните състави поотделно за всяко едно от вменените нарушения, както
и липсата на обоснованост по въпроса за причинно следствената връзка при
допускането на всяко едно от тях, едновременно е и пречка за страните да
упражнят ефективна защита, поради невъзможността да узнаят основанията
на съда по приложението на закона.
Съобразно всичко изложено, са налице съществени процесуални
нарушения, които не могат да се отстранят в тази инстанция. Допусната е
частична липса на мотиви, като изложените са дотолкова непълни, че не
позволяват да бъде извършена цялостна проверка на вътрешното убеждение
на съда. Съставът на окръжния съд не е изпълнил предписаните с
разпоредбите на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3, изр.2 от
7
НПК процесуални задължения, с произтичащи от това накърняване на правата
на страните и невъзможност за въззивна проверка по приложението на
материалния закон и наведените възражения за необоснованост на присъдата.
Констатираните пороци и пропуски при изготвяне на мотивите
обуславят упражняване на регламентираното в чл.334, т.1 от НПК
правомощие на въззивния съд, тъй като изпълват със съдържание основанието
по чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, поради което и настоящият
състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 26/20.03.2025 г. по НОХД № 225/25 г. на Окръжен
съд Варна и връща делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8