Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осемнадесети
февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 6182 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от А.Д.А. против П.на
Р.България, с която предявява иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът претендира имуществена
вреда в размер на 35 000 лв. за платена неустойка по договор от 07.01.2015 г.,
която се намира в пряка причинна връзка с действията на ответника по изземване
и невръщане на личния му автомобил. Твърди се, че РП-Плевен незаконно и виновно
е задържала личния автомобил на ищеца като веществено доказателство извън
законовите срокове по чл.234 от НПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.05.2018 г. до окончателното й плащане,
сумата от 9488.38 лв. мораторна лихва за периода от
08.09.2016 г. до 09.05.2018 г. Претендират се всички направени по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото изменение с протоколно определение от 26.03.2019 г.
В законоустановения едномесечен срок на 20.06.2018 г. е
постъпил отговор от ответника. Оспорва иска като неоснователен. Твърди липсата
на доказателства, че ищецът е собственик на автомобила. Поддържа се, че
производството е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което
да е причина за продължителността на производството. Твърди се, че липсва
задължение на П.за произнасяне на основание чл.111, ал.2 от НПК в определен
момент на висящо наказателно производство. Твърди се липса на доказателства за
отменен отказ на наблюдаващия прокурор да върне вещественото доказателство,
т.е. липсва незаконосъобразен акт на Прокуратурата, който да е отменен от съда
по съответния ред. Твърди се липса на причинна връзка между твърдените вреди и
дейност на ответника. Поддържа се, че ищецът сам е решил да изплати огромна
неустойка, въпреки че не отговаря за неизпълнението. Твърди се, че ищецът и
длъжник по предварителния договор не е противопоставил горното възражение на
своя контрахент по предварителния договор и е решил
да изплати недължимата в този случай неустойка, т.е. вредите са настъпили в патримониума на ищеца в резултат на негово решение и
действие, а не са пряк резултат от незаконосъобразна дейност на ответника.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло.
Съображения е изложил в писмени бележки представени по делото, допълнени с
писмена защита от 21.02.2020 г. Претендира разноски, за което представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приобщеното към доказателствата по делото заверено копие на досъдебно
производство № 30/2015 г. по описа на РП-Плевен се установява, че същото е
образувано на 07.01.2015 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на
23/24.12.2014 г. в гр.Плевен, отнел противозаконно чуждо МПС-л.а.м.“Фолксваген Фаетон“ с рег.№ ***** от владението на собственика А.И.С.,
без негово съгласие с намерение да го ползва.
Установява
се, че на 07.01.2015 г. ищецът е представил за първоначална регистрация л.а.м.
„Фолксваген Фаетон“ с № на рамата WWWZZZ3DZC8008011-внос
от Германия. При извършения от комисията външен оглед са установени следи от
интервенция в областта на рамата на автомобила-следи от ремонтни дейности и
лесна разтворимост на боята. На същата дата и за времето от 19 часа до 19,43
часа лекият автомобил е иззет от ищеца. Към 31 август 2015 г. по досъдебното
производство са били извършени множество следствени действия-разпитани
свидетели, изготвени технически и съдебно стокова експертизи. Срокът за
разследване бил продължаван многократно, като досъдебното производство
приключва на 29.12.2015 г. със заключително мнение за спиране.
С
Постановление от 19.01.2016 г. на Прокурор при РП-Плевен е спряно наказателното
производство по ДП № 30/2015 г. и е разпоредено
връщането на процесния автомобил, а на 01.02.2016 г.
автомобилът е върнат на ищеца.
От
представения от ищеца предварителен договор, сключен на 07.01.2015 г. между
него в качеството му на продавач и третото лице С.Д.Б.в качеството му на купувач,
се установява, че ищецът се е задължил да продаде и прехвърли чрез писмен
договор с нотариална заверка на подписите на купувача л.а.м. „Фолксваген Фаетон“, с временен регистрационен номер ***** за сумата от
80 000 лв., платима както следва: 8000 лв.-при подписване на договора и
72 000 лв. до 08.03.2015 г. Страните са договорили в случай, че продавачът
откаже да сключи предварителен договор, същият дължи връщане на получената сума
от 8000 лв. и неустойка в размер на 35 000 лв.
Тъй
като към дата 08.03.2015 г. автомобилът все още бил иззет по воденото досъдебно
производство и след получена нотариална покана, съответно на 01.09.2015 г. и на
06.09.2015 г. ищецът върнал на купувача Б.платения от него депозит в размер на
8000 лв. и заплатил сумата от 35 000 лв.-неустойка.
След
връщането на автомобила, ищецът продал същия с договор от 11.04.2016 г. за
сумата от 40 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Както
вече съдът е посочил в свое определение, лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или
ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет
предмет като веществено доказателствено средство, е
надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ.
В
горния смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че
разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната квалификация на иска за обезщетение на
вреди от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство, ако
производството, по което е допуснато нарушението, е заварено към датата на
влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр.
98/11.12.2012 г). Отговорността на държавата по този иск се реализира по
особените правила на ЗОДОВ - изборна местна подсъдност; предявяване на иска
срещу правосъдния орган, причинил вредите като процесуален субституент
на държавата; участие на прокурор с цел съблюдаване на законността; специален
режим на таксите и разноските.
Допустимостта
на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
По
същество на исковата претенция:
Предмет
на установяване в настоящото производство е общата продължителност на
наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, като
съдът преценява осъществяването на отделните забавяния, причината, която ги е
предизвикала с изключение на забавянията, дължащи се на поведението на
претендиращата обезщетение страна. Държавата отговаря за тези забавяния, тъй
като е длъжна да установи правила, както и спазването им, предвид
предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл. 2б ЗОДОВ не е
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи,
които в делото участват като процесуални субституенти,
тъй като вредите се формират от забавяне разглеждането на делото над разумния
срок.
С оглед
твърденията в исковата молба ищецът ангажира
отговорността на ответника
с искане за обезщетяване на
настъпили за него реални имуществени вреди от съществуването
на договор, спрямо който ответникът се явява трето лице, чуждо на облигационната
връзка, спрямо което договорът няма действие.
На
първо място ищецът следваше да докаже нарушение на неговото право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.
Разглеждането
и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното
производство (чл.22 НПК). Чл. 22, ал. 2 НПК вменява задължение на прокурора и
разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в
предвидените в НПК срокове.
Сроковете
за извършване на разследването са определени в чл. 234 НПК. Основният е
двумесечен. При фактическа или правна сложност административният ръководител на
П.може да го продължи с не повече от четири месеца, а в изключителни случаи и с
повече - от административния ръководител на по-горестоящата
прокуратура или от оправомощен от него прокурор.
В
случая от отнемане на автомобила от ищеца чрез неговото изземване на 07.01.2015
г. до неговото връщане на 19.01.2016 г. е изминала малко повече от една година,
като в периода от 12.08.2015 г. до 19.01.2016 г. всъщност не са извършвани
никакви процесуално-следствени действия, при които да е имало необходимост от
иззетото веществено доказателство. Всички експертизи, при които е имало
необходимост от оглед на процесния автомобил са
извършени в периода м.март-м.август 2015 г.
През
целия този период висящността на делото е продължила,
а иззетото веществено доказателство не е върнато на правоимащото
лице, като през този период от време безспорно ищецът е бил лишен от правото да
ползва автомобила.
Законодателят възлага на прокурора дейността
по ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в досъдебното
производство (чл. 196 НПК). В случая, досъдебното производство е надхвърлило
предвидените в чл. 234 НПК срокове по дело за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, което не разкрива фактическа или правна сложност, а прокурорът не е
направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на
необходимите следствени действия.
Както е посочено по-горе в
настоящото решение в НПК са въведени норми, изискващи от П.и
разследващите органи да осигурят провеждането на предварителното производство в
предвидените в кодекса срокове (чл. 22, ал. 2 НПК), а от разследващия орган да
взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването и в най-кратък срок да събере необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона и
указанията на прокурора (чл. 203, ал. 1 НПК); сроковете за предварително
производство са двумесечни и могат да бъдат продължавани от П.с не повече от
няколко месеца-до четири месеца и в изключителен случай с още няколко по чл. 234 НПК.
Предварителното
производство е продължило много по-дълго от предвидените срокове, което е
налагало внимателно обсъждане дали са налице аргументи за задържането на
автомобила или за връщането му на основание чл. 111, ал. 2 от НПК.
Съдът приема,
че с иззетия лек автомобил и към 12.08.2015 г. са били извършени необходимите
следствени действия и неговото връщане от прокурора е нямало да затрудни
разкриването на обективната истина.
С оглед
изложеното по-горе съдът приема, че задържането на автомобила на ищеца в
периода от 12.08.2015 г. до връщането му на 19.01.2016 г. поради липсата на
необходимост от изземването и задържането на автомобила като веществено
доказателство подлежи на обезщетяване.
Т.е.
налице е първата предпоставка за уважаване на иска, а именно: налице е
нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.
Настоящият съдебен
състав обаче намира, че така претендираната имуществена вреда
в размер на 35 000 лв. за платена
неустойка по договор от 07.01.2015 г., не се намира в
пряка причинна връзка с нарушеното право на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
поради което не подлежи на обезщетяване.
Уредената в ЗОДОВ отговорност на държавата за вреди
е безвиновна отговорност за
чуждо противоправно поведение, подчиняваща се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45
и сл. от Закона за задълженията и договорите.
За да е налице
пряка причинна връзка между деликтните действия
на ответника и неизпълнението
на ищеца по договор, по който
ответникът не е страна, следва
да са се осъществили и предпоставките от фактическия състав на чл.21, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД, договорът, извън предвидените в закона случаи /чл.22 ЗЗД и чл.237 ЗЗД/, има релативно действие - неговите правни последици се разпростират само по
отношение на страните по него.
В чл.21, ал.2 ЗЗД е установен специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени
от трети лица, които недобросъвестно
попречат за изпълнението на
договор. С поведението си третото
лице- делинквент следва
противоправно да възпрепятства изпълнението
на задължение по договора. Предизвиканото
от деянието неизпълнение на
задължение по договора може
да бъде във всичките му проявни
форми – пълно неизпълнение или неточно изпълнение
/в качествено, количествено
или срочно отношение/, вкл. по отношение на акцесорните
права, като правото на предпочитателно удовлетворение. Вредите следва
да са последица от поведението на третото лице, като причинно - следствената връзка е усложнена: възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора - вреда. Увредено
лице се явява страна по съществуващо
договорно правоотношение. Изискването за наличието на недобросъвестност на
третото лице сочи на умисъл
като форма на вината, поради което вината
не се презюмира.
Безспорно тези
предпоставки не са налице. По делото няма доказателства, от които да се установява, че ответникът е бил уведомен от ищеца за сключения от него
договор с трето лице, както
и че отказът на ответника
да върне иззетия автомобил, ще доведе
до неизпълнение задължението
на ищеца по този договор да
сключи окончателен такъв.
Такива данни
не се съдържат нито в молбата от 08.06.2015 г., вх.№
Д-30/15, с която ищецът е
поискал връщане на автомобила,
нито в последващи такива.
Както бе
посочено по-горе в настоящото решение, вредите се формират от забавяне
разглеждането на делото над разумния срок и те не са обусловени от виновно
поведение.
Претендираната от ищеца
вреда обаче предполага
виновно поведение, поради което
и не се намира в пряка причинна връзка със забавяне разглеждането
на делото над разумния
срок.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността
на главния иск, неоснователен се явява
и акцесорния иск за заплащане
на лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което той също следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от А.Д.А., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против П.на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на сумата от 35 000
лв. /тридесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в платена неустойка по предварителен договор
за продажба на лек автомобил от 07.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 09.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и за заплащане
на сумата от 9 488.38 лв. /девет хиляди четиристотин осемдесет и осем и 0,38
лв./ мораторна лихва за периода от 08.09.2016 г. до
09.05.2018 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: