Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1807 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл.63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.С.М.,
подадена чрез адв.Я.
против Решение № 837/21.06.22г. по НАХД №20213110205396/2021г. на ВРС,
ХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-005105/03.12.2021г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП
Варна, с което на М. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на
чл.119 ал.1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводотвените правила, довели до неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че неправилно в мотивите си ВРС е приел, че наказателното
постановление е съобразено е нормата на
чл.57 от ЗАНН, предвид това, че фактическите положения, приети за установени в
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление не отговарят на действително
осъщественото. Твърди, че не е налице виновно нарушение на посочените
разпоредби и че не е осъществил от обективна и субективна страна нито състава
на нарушението по чл.119, ал.1 ЗДвП, нито на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП. В
случая при управление на лек автомобил е спрял на кръстовището с ул. „***“,
преди пешеходната пътека, уверил се е, че няма никой, който да приближава
пътеката, и за да предприеме маневра
надясно е навлязъл и е заел пешеходната пътека, т.е. като е навлязъл на
пешеходната пътека не е имало стъпил или преминаващ пешеходец. Видно от снимковият
материал, за да възприеме движещите се коли от дясно на главната улица е заел
пешеходната пътека и е гледал към идващият от ляво автомобил и не е можел да
предполага, че някой ще премине пред автомобила, след като е заел пешеходната
пътека. Пешеходецът е предприел преминаване по пешеходната пътека, като е нарушил
нормата на чл.113. ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.114. т.1 ЗДвП. Твърди, че в случая е налице
неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на пешеходеца, който
не е изпълнил задължението си преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с навлезлия на пешеходната пътека автомобил, преминал е между два
автомобила - нарушение по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно
на платното за движение- нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП. Законосъобразното
поведение на пешеходеца е било да се изчака процесният лек автомобил да
освободи пешеходната пътека, след което да се премине. Счита и че е налице нормата
на чл.15 от НК, изключваща отговорността му. Твърди и че не е налице виновно
нарушаване и на нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП, тъй като липсва
осъществяване на съставът й от субективна страна, т.е. не е съзнавал, че е
реализирал ПТП с пострадало лице, което да обоснове изпълнение на задължението
му по тази разпоредба. За да е налице пътнотранспортно произшествие следва
лицето да е възприело, че е налице нараняване, докато в случая, видно от
съдебно - техническата експертиза, жалбоподателят е изчакал, не е потеглил
веднага, а пешеходецът по никакъв начин не е индикирал, че е наранен. Касае се
за липса на извършено нарушение, нещо повече, касае се за деяние, което не
осъществява състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП. Касаторът
твърди и че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговаря на изискванията
съответно на чл.42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. В
АУАН не е посочен ЕГН и пълен адрес на свидетеля, нарушението по чл.119, ал.1
от ЗДвП не е описано словесно по необходимият пълен, точен и безпротиворечив
начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво
точно нарушение е привлечен към административнонаказателна
отговорност и да е в състояние да организира правото си на защита в пълен
предоставен от закона обем. Нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление, относно текстовото изписване на твърдяното
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП не е отразена в пълнота тази разпоредба от
ЗДвП, като не е посочено какво дължимо поведение не е имал жалбоподателят в
конкретната ситуация, т.е. липсва обективен елемент от фактическия състав на
твърдяното нарушение. Нарушението на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП е описано
пределно лаконично и непълно, за да може да бъде индивидуализирано откъм всички
характеризиращо го белези от обективна страна. Макар да е посочена само
хипотезата на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП, в обстоятелствената част на
наказателното постановление, като описание на извършено нарушение е посочено,
че „Водачът не изпълнява задълженията си да уведоми компетентните органи за
настъпилото ПТП и го напуска“, като от това описание се установяват две
нарушения- по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП и по чл.123,
ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, като същевременно е наложено едно кумулативно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Независимо, че за нарушенията и
по двата текста законът предвижда санкцията по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
нарушителят има право да разбере какво точно е нарушението, което е извършил и
за кое точно нарушение е бил наказан и нарушаването на това негово право е
съществено процесуално нарушение. Счита, че административнонаказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е упражнил
правомощията си, съответно задълженията си в съответствие с чл.53 от ЗАНН и
като последица от това е издал наказателно постановление в пряк разрез с чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, както и в пряко противоречие с императивната разпоредба на
чл.18 от ЗАНН. Счита и че неправилно Районен съд - Варна приема в мотивите си,
че предвид отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
наложените наказания между минималния и средния, респективно среден размер са
справедливи, тъй като видно от Справка за нарушител/водач, в периода от
23.10.2000г. до датата на издаване на НП е било издадено през 2006г. едно
наказателно постановление за извършено нарушение по чл.23, ал.1, т.б от ЗДвП, а
други отежняващи отговорността обстоятелства не са установени, поради което е
налице неправилна индивидуализация на наложеното наказание и наложената глоба
следва да е в минимално определения от закона размер- 50лв. Твърди и че съществено
процесуално нарушение е и фактът, че в наказателното постановление не са
обсъдени възраженията му. Моли да бъде отменено решението на
ВРС, както и издаденото НП и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответната страна- началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор ПП Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.-А., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ц.С.М. против наказателно
постановление № 21-0819-005105/03.12.2021г. на началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор ПП Варна, с което на М. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179
ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв. за нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
на чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП. За да се произнесе
по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 17.09.2021г., около 07:47ч., в гр.Варна,
ул.“****“, свид. Г.се придвижвала към училището, в което учела, и
като пешеходец предприела
пресичане на пътното платно по обособената пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 от ЗДвП,
като в в
същото време въззивникът
управлявал л.а. с рег.№ ****
и изчаквал да премине до
пешеходната пътека. Въпреки, че по нея пресичало видимо
непълнолетно лице, въззивникът
предприел движение с автомобила
си и не пропуснал вече движещата се пешеходка по маркираната пешеходна пътека,
последвал удар между автомобила, управляван въззивника и пешеходеца. В
следствие на удара, реализиран в левия
крак на Г.,
тя се присвила, завъртяла се и се подпряла с две ръце на
предния капак на автомобила, за да не падне пред него,
а след няколко секунди продължила движението си по пешеходната
пътека видимо накуцваща. След удара въззивникът не спрял автомобила, не
слязъл от него и не се поинтересувал от състоянието на пострадалата.
Близкостояща камера записала инцидента, като запис от охранителната камера е
представен по делото. Впоследствие родителите на пострадалата непълнолетна
уведомили КАТ Варна. Наложило се
св.Г.да посети и лекар поради изпитваната силна болка в крака. По случая била
извършена проверка от
органите на КАТ, при която бил иззет и приложен видеозапис на настъпилото ПТП. Въз основа на
установените факти, св. М.съставил АУАН за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1, т.2 от ЗДвП. Въз основа на основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено
от компетентен орган и в срок, в хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, НП е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани. ВРС е приел за безспорно установено,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.119 ЗДвП да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното НП, като предвид отегчаващите отговорността
обстоятелства е счел, че наказание в максимален размер се явява справедливо и
ще изпълни целите по чл.12 ЗАНН. За
безспорно установено въззивният съд е приел и вмененото с НП нарушение на
чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП, като правилно е била ангажирана отговорността по
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, а наложените наказания, предвид посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, в среден размер са преценени като справедливи
такива.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Районният съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните
по делото писмени и гласни
доказателства и е достигнал до правилния
извод, че на 17.09.21г., около 07.47
часа, жалбоподателят като е управлявал лек автомобил с рег.№ **** по ул.“****“, при кръстовището с
ул.“***“, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак
Д17 от ЗДвП и е блъснал пресичащия отдясно наляво пешеходец, като не е изпълнил
и задължението си да уведоми компетентните органи за настъпилото ПТП и го е напуснал
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл.119 ал.1 и
чл.123, ал.1, т.2, б.а от ЗДвП.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като фактическите положения, приети за установени в съставения АУАН и
издаденото НП не отговарят на действително осъщественото и че не е налице
виновно нарушение на посочените разпоредби, като касаторът не е осъществил от
обективна и субективна страна състав на нарушенията.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по
делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушенията са доказани.
В хода на производството пред ВРС не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗДвП
задължава водача на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Въззивният съд по безспорен и категоричен начин е установил, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил и на посочената дата и място не е
пропуснал предприелата пресичане прешеходка св.Г., а е блъснал същата при пресичане отдясно наляво, с
което е нарушил цитираната разпоредба. Съдът е обсъдил събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приобщения по делото видеозапис и заключението
на съдебната експертиза за автентичността му и е обосновал изводите си за
осъществено от касатора административно нарушение.
Неоснователни са твърденията, че не е налице
виновно поведение от страна на наказаното лице, а неспазване на правилата за
движение по пътищата от страна на пешеходеца, който е нарушил нормата на
чл.113, ал.1 т.1 и чл.114 ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл.113 ал.1 ЗДвП при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила- преди да навлязат на платното за движение да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, а съгласно чл.114 ал.1 ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. В
случая пострадалата пешеходка е
съобразила поведението си с приближаващите се пътни превозни средства,
като е възприела, че автомобилът не се движи и е преценила, че следва да
премине по пешеходната пътека. Не е и навлязла внезапно на пешеходната пътека.
Горните твърдения на касатора за несъобразяване на
пешеходката с правилата за движение по пътищата не могат да изключат
отговорността му, тъй като той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, като се увери преди да потегли, че по
пешеходната пътека не преминават пешеходци.
Налице е виновно неизпълнение и на задължението по
чл.123 ал.1, т.2, б.а ЗДвП, като
касаторът не е изпълнил задължението си да уведоми компетентната служба на МВР
като участник в ПТП. В случая безспорно е налице пътнотранспортно произшествие,
съгласно определението дадено в §6, т.30 ЗДвП.
Настоящата
инстанция намира, че НП е законосъобразно и на жалбоподателя са наложени
административни наказания за административни нарушения, които е извършил.
Нарушенията са безспорно установени, правилно квалифицирани и са наложени
наказания в предвидените в санкционните разпоредби размери.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. В случая са извършени
административни нарушения, извършени са виновно, и са наложени наказания за
извършените нарушения, визирани в нормата на закона.
Вменените нарушения са описани със съставомерните им
белези, като описанието им дава възможност на наказаното лице да разбере за
какви нарушения е ангажирана отговорността му. АУАН и НП съдържат реквизитите
съответно по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочването или не на ЕГН и пълен адрес на
свидетеля по никакъв начин не засяга правото на защита на касатора.
Отговорността на касатора по
чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП е ангажирана при хипотезата на б.“а“. По безспорен и
категоричен начин е установено, че касаторът е
участник в ПТП, при което има пострадал и не е изпълнил задължението си да
уведоми компетентната служба на МВР. Именно за това нарушение е ангажирана
отговорността му. Не е налице хипотезата на чл.18 ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС
относно размера на наложените наказания. Същите са определени в рамките на
предвидените от закона размери.
Предвид
на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира
че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните
в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира
такива при извършената служебна проверка. Не са налице и наведените касационни
основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението
следва да бъде оставено в сила.
Допуснатата грешка в диспозитива на решението
относно срокът, за който с НП наказаното лице е лишено от право да управлява
МПС - 6 месеца вместо един месец, не обосновава извод за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, доколкото от решението е ясна волята на ВРС да
потвърди обжалваното пред него НП.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр.
чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
837/21.06.22г. по НАХД №20213110205396/2021г. на ВРС, ХІІІ състав,
с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0819-005105/03.12.2021г. на началник група
към ОД на МВР-Варна, сектор ПП Варна, с което на Ц.С.М. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179
ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение
на чл.119 ал.1 и на основание чл.175 ал.1 т.5 му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец
за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 .
ОСЪЖДА Ц.С.М., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.