№ 273
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200483 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Същото е второ по ред
след като с Решение №868/19.05.25 г. по КАНД№165/25 г. на АС-Враца е било
обезсилено Решение №2/03.01.25 г. по НАХД№885/24 г. на РС-Враца с
връщане на делото за ново разглеждане и дадени задължителни указания по
приложението на процесуалния закон-конституиране на надлежни страни.
На свой ред първоначалното НАХД№885/24 г. на РС-Враца е било
образувано по жалба на „ОТП-Лизинг“ЕООД-София против НП №
006128/05.09.24 г. на Председателя на КЗП, с което на горепосоченото
дружество за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание
чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на
материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител
ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за
оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
1
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при
следните съображения:
На 19.03.24 г. и 30.04.24 г.служители на КЗП-Враца между които и
св.Г.С., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател
офис в гр.Враца, находящ се на ул.********, както и последваща проверка на
документи на 26.03.24 г..
По време на проверките са изискани и съответно представени общо пет
договора за финансов лизинг, между които и договор за финансов лизинг
№248440388064/09.01.24 г. / клиентски №84403, кратък номер на договора
№88064/.
При проверката е установено, че при сключване на този договор със
съответен потребител, му е изискано заплащане на „такса за одобрение“ в
размер на 84.76 евро без ДДС.След последващ детайлен анализ на цялостното
съдържание на процесния договор и приложенията към него, проверяващите
са приели, че при сключване на процесния договор на 09.01.24 г., кредиторът е
изискал заплащане на такса под формата на така наречената от него „такса за
одобрение“ като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с
което е нарушил забраната по чл.10а, ал.2 ЗПКр. Всички констатации и
резултати от въпросната проверка са подробно обективирани в нарочно
съставени констативни протоколи за проверките.
След приключване на проверката, срещу търговецът-настоящ
жалбоподател е съставен АУАН №006128/12.06.24 г. за нарушение на чл.10а,
ал.2 ЗПКр.
От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на
възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били
счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното
НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на
нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на
2
св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили
АУАН- Г.С.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания
са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка с всички приложени
към административната преписка писмени доказателства- процесният договор
за финансов лизинг с приложения, констативни протоколи за извършена
проверка и проверка на документи, кореспонденция между страните по повод
проверката и последващото издаване на АУАН и НП. Данните от
горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни
органи, съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН
и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч.
време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства,
при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно
описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни
признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това
описание. Процесуални нарушения във връзка с формата и съдържанието на
процесните АУАН и НП, в случая не се твърдят и от страна на жалбоподателя.
От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно
обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха
фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че кредиторът –настоящ
жалбоподател, в стопанисван от него офис, находящ се в гр.Враца, ул.******,
на 09.01.24 г. сключвайки процесния договор за финансов лизинг с кратък
№88064/клиентски номер 84403 от същата дата, е нарушил забраната по
чл.10а, ал.2 ЗПКр. като е изискал от потребителя заплащане на такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, под формата на така
наречената „такса за одобрение“. За това си поведение дружеството следва да
понесе административно-наказателна отговорност, съгласно чл.45, ал.1 ЗПКр.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за липса на нарушение,
обосновани с факта, че се касае до допълнителна услуга по смисъла на чл.10а,
3
ал.1 ЗПКр., която клиентът сам и доброволно е решил да заплати:
Данните от всички събрани по делото доказателства-процесният
договор с приложени към него погасителен план, СЕФ, приемо-предавателен-
протокол за предаване на лизинговата вещ-предмет на договора и др., в случая
категорично сочат, че наименованата от жалбоподателя „такса за одобрение“ е
едновременно изрично включена в договора и към погасителния план към
него и е била платена/усвоена след сключването на договора, в деня на
последващото предаване на лизинговата вещ на потребителя на 11.01.24 г. Въз
основа на тези обстоятелства се извежда несъмнен правен извод, че
процесната такса е свързана с усвояването на кредита, независимо как е
наименована от кредитора-жалбоподател. Извън горното и за да се приеме, че
процесната такса е такава по чл.10а, ал.1 ЗПК би следвало тя да се дължи от
всички лица, подали документи за съответния вид кредит, и то предварително,
без значение дали се одобрява или не искания кредит /в случая лизинг/.
Настоящият случай очевидно не е такъв, тъй като както и самият
жалбоподател сочи в жалбата си, от предоставените общо за проверка на КЗП
5 бр. договори за лизинг, само в два от случаите /включващ процесния
договор/, от потребителите е било изискано заплащане на подобна такса.
При определяне вида и размера на следващото се наказание, АНО,
съобразно чл.45, ал.1 ЗПКр. е наложил имуществена санкция в размер от
3000.00 лв. Тъй като този размер е в законовия минимум, то и не се налага
последващо обсъждане относно законосъобразността на този размер на
санкцията.
По разноските:
От страна на АНО се претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение само и единствено пред настоящата
инстанция - в размер на 150.00 лв. Предвид изхода от делото и доколкото от
насрещната страна няма надлежно противопоставено възражение за
прекомерност, то и това искане следва да бъде уважено в пълния предявен
размер.
При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №006128/05.09.24 г., издадено от Председателя на
КЗП, с което на “ОТП Лизинг“ЕООД- София, с ЕИК:*********, за извършено
нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
ОСЪЖДА “ОТП Лизинг“ЕООД- София, с ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на КЗП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5