Р Е Ш Е Н И Е
№268/26.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 26.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1145 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на
С.И.С., адрес: ***, подадена чрез адвокат П.В. против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/112/08047/3/01/04/02 от 13.05.2019 г., издаден от
Директора на ОД Пловдив при ДФ „Земеделие“ София, с който на жалбоподателя е
отказана изцяло одобрената финансовата помощ по Договор №
13/112/08047/01.11.2012 г. и е прекратен същия на основание т.4.22, т.4.8,
б.”е” от договора, както и е определено задължение в размер 48 892 лева
(четиридесет и осем осемстотин деветдесет и два хиляди лева), представляващо
публично държавно взимане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и
второ плащане по Договор № 13/112/08047/01.11.2012 г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи
се, че Директорът на
ОД Пловдив при ДФ „Земеделие“ София не е компетентен да издава актове за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). На следващо място се твърди,
че е нарушен реда за издаване на акта, като е следвало да се издаде решение за
финансова корекция по чл.73 ЗУСЕСИФ, а не обжалвания АУПДВ. Излагат се доводи
за липса на конкретни мотиви, за направени погрешни констатации при извършените
проверки през 2017 г. Сочи се, че проверяващите не са отчели сезонния характер
на отглеждането на гъби-кладница. Липсвали доказателства за прекратяване
регистрацията на жалбоподател като земеделски производител. Моли се за отмяна
на атакувания акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт,
включително и в писмени бележи. Претендира сторените разноски.
Ответникът
- Директора на ОД
Пловдив при ДФ „Земеделие“ София, редовно уведомен, в съдебно заседание се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.
1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е
посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен
ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя
на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Установи
се по безспорен начин по делото от събраните доказателства следната фактическа
обстановка:
С.И.С. е регистриран с Уникален
регистрационен номер 584433 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК), одобрен за участие по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери
” от ПРСР 2007-2013 г. и сключил договор № 13/112/08047 от 01.11.2012 г. с ДФ
„Земеделие” и Анекс № 1 от 11.11.2015 г. към договора.
На 29.11.2016 г. от страна на С.С. е
подадена заявка за второ плащане по договора с уникален номер 13/112/08047/3/01
от същата дата. По повод контрол по изпълнение на поетите по договор и анекс
ангажименти от страна на служители на отдел РРА при ОД на ДФ „Земеделие“
Пловдив, е извършено посещение на място на стопанството на ползвателя на дата
02.12.2016 г. Резултатът от извършеното посещение е положителен по отношение на
стопанството и извършената инвестиция, вследствие на което е прието, че е
налице изпълнение на ангажимента по договор и бизнес плана и е извършено
второто плащане по договора.
На 28.04.2017 г. С.С. подава Уведомително
писмо-Приложение 8 към чл.30а, регистрирана с уникален номер
13/112/08252/3/01/01 от същата дата. Съгласно подадената информация от бенефициента
„гъбите - кладница, поети като ангажимент да се отглеждат за 2017 г. са засети,
същото е и отбелязано в приложения Анкетен формуляр на земеделски производител
от 28.02.2017 г. за стопанската 2016/2017 г.
На 23.05.2017 г. е извършено посещение на
място на стопанството от експерти на отдел РРА - Пловдив при ДФ „Земеделие“.
Констатациите от извършеното посещение от експертите са, че гъби кладница в УПИ
IV - 390, квартал 47 по плана на гр. Сърница няма налични, а гъбарникът не е
зареден. Инвестицията, съгласно Приложение 2 от Договор № 13/112/08047 и
одобрения бизнес план към него - поливна система визуално не отговаряла на
направените разходи съгласно представените документи, описани в представен
Приемо - предавателния протокол от 16.02.2017 г., изготвен между А. Н. И.. и С.И.С..
Контролният лист е подписан от бенефициента лично, като в графа „Забележки на
ползвателя“ е написано, че до 10.07.2017 г. помещението за отглеждане на гъби
кладница ще бъде заредено, за което писмено ще бъде уведомен ДФ „Земеделие“ гр.
Пловдив.
С оглед твърдяното зареждане на гъби кладница
на стопанството на С. е извършена последваща проверка на място от експерти на
РТИ - Пловдив в периода 17.10.2017 - 23.10.2017 г. Констатациите от проверката
на място са:
-
От
извършената проверка е установено, че гъбарникът е стара селскостопанска
постройка на два етажа. На първия етаж има две помещения с различна квадратура
и поставени дървени стелажи както следва: в помещение едно има един стелаж на
два реда с дължина 4 м и ширина 0,60 м; и един стелаж с дължина 4 м и ширина
0,60 м. Във второто помещение има четири стелажа с дължина 4,10 м и ширина 0,60
м с четири реда височина ; и един стелаж с дължина 4,50 м и ширина 0,60 м и
четири реда във височина. На втория етаж има едно помещение с пет стелажа по
четири реда на стелаж. Всеки стелаж е с дължина 5,20 м и ширина 1 м. Общата
площ на стелажите е 161,4 кв. м.
-
При
проверката на място е установено, че няма наличие на гъба - кладница отглеждана
в чували.
-
Към
момента на проверката има остатъци от гъби
-
Към
датата на проверката на място не може да бъде установена площта на отглежданата
гъба кладница, защото такава няма налична.
-
Към
момента на проверката на място позициите по изграждане на гъбарника са приети
съгласно Приемо - предавателен протокол. Закупените материали са вложени в
направата на дървени стелажи и ремонт на гъбарника и към проверката на място не
може да бъде измерена точната кубатура.
-
Изграждането
на гъбарника се състои в направата на дървени стелажи и ремонтиране на
селскостопанската постойка.
На въпрос в контролния лист от проверката:
„Сградите, помещенията, инфраструктурата и др. се използват по предназначение“
от страна на експертите на ДФ „Земеделие“ е отбелязан отговор „Да“ с
уточнението, че е направена тази отметка, тъй като към датата на проверката
гъбарникът е готов за зареждане с чували с мицел, но поради сезонното
отглеждане на гъба - кладница в момента на проверката няма гъби.
С.И.С. е присъствал лично и е запознат с
констатациите и е подписал собственоръчно контролния лист от проверката.
Представил е и обяснение от 23.10.2017 г. за липсата на гъби, като е посочил че
поради неблагоприятните атмосферни условия в гр. Сърница по това време на
годината към датата на проверката няма гъби. Стопанството е развивало дейност в
по-ранен етап на годината. Представени са и три броя фактури за реализирана
продукция от м. 08.2017 г., стокова разписка от 02.06.2017 г. за закупен мицел
и стокова разписка от 02.06.2017 г. за закупена слама, ведно с баланс и отчет
за приходите и разходите за 2015, 2016 и към 30.09.2017 г.
Вследствие констатациите от извършената
проверка на място на стопанството на С. от отдел РТИ - Пловдив на 17.10.2017 -
23.10.2017 г. е изчислен икономическия размер на стопанството, който е в размер
на 0,00 ИЕ, т.е. административният орган е приел, че не се поддържа
икономическия размер на стопанството, измерен в евро, формиран чрез отглеждане
на култивирани гъби - кладница, за които е получено второ плащане по Договор №
13/112/08047 от 01.11.2012 г. с ДФ „Земеделие“ и Анекс I от 11.11.2015 г. към
договора, който е в размер на 13,29 ИЕ.
С писмо с изх. № 05-2-163/55 от 13.02.2018
г. ДФЗ-РА е уведомил ползвателя за откриване на производство по налагане на
финансова корекция по договора. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за налагане
на финансова корекция и е дадена възможност за представяне на възражение и
документи.
В отговор с възражение с вх. № 05-2-163/55
# 1 от 18.09.2018 г. С. възразява срещу откритото производство по налагане на
финансова корекция по договора. Сочи, че в анкетния формуляр от 28.02.2017 г.
за стопанската 2016/2017 г. е отбелязано, че са засети културите, тъй като това
е посъветван да отбележи при регистрацията в службата по земеделие. Твърди, че
е подписал празен контролен лист от 23.05.2017 г. и след това разбрал, че има
забележки от проверяващите. Наистина бил обещал да засади гъби и ги засадил,
което се доказвало от констатациите от проверката на РТИ, че към момента на
проверката имало остатъци от гъби и изразява учудването си, че проверката е
извършена късно есента между 17 и 23.10.2017г, вместо към 10.07.2017 г. Той
посочил датата 10.07.2017 г., като в действителност гъбите били засети още в
края на юни. Твърди, че при задълбочена проверка и измерване на място биха се
събрали 1,200 кв. м. Моли да бъде отменена наложената корекция по договора.
Ответникът приел представените писмени
възражения на С.С. за неоснователни. Посочил в атакувания АУПДВ, че видно от
извършеното посещение на място от служители на отдел РРА при ОД на ДФ
„Земеделие“ Пловдив на 23.05.2017г. не са установени отглеждани гъби кладница,
независимо от декларираните за налични такива по анкетна карта на земеделски
производител. В противоречие с твърденията на С. за отглеждани от него 1,200 кв.
м гъби кладница са констатациите на
експертите, че в помещението, в което се отглеждат гъбите на направени стелажи,
на които се подреждат торбите с мицел, не отговарят на залегналите в бизнес
плана и декларирани в Анкетния формуляр на земеделски производител квадратни
метри гъби, които следва да отглежда бенефициента. В графата забележки на
контролния лист от страна на С. е декларирано, че се задължава в срок до 10.07.2017
г. да зареди гъбарника с торби за отглеждане на гъби, за което писмено да
уведоми фонда. Подобно уведомяване не е направено. Гъби кладница не са установени и при извършената
проверка на място от РТИ при ОД на ДФ „Земеделие“ - Пловдив на 17.10.2017 - 23.10.2017
г., като са установени 161,4 кв. м. стелажи, вместо сочените от ползвателя за
налични 1,200 кв. м. Бенефициентът твърдял за засети от него гъби кладница в
края на м. юни, а проверката на място е осъществена през м. 10.2017 г.
Същевременно обаче от страна на бенефициента не било дадено обяснение кой точно
щам гъби кладница е използвал и технологията за отглеждането им, като не е
представил документи за закупен мицел. Представените в хода на проверката на
място от м. 10.2017 г. фактури за продажба на продукция - 3 броя, приел, че са
изготвени с оглед извършващата се проверка от страна на ДФ „Земеделие“ и не
удостоверяват реално извършени сделки, още повече, съгласно приложимата наредба
- Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
към всеки представен от бенефициента първичен счетоводен документ следвало да
има приложен платежен документ, прикрепен към всяка фактура (платежно
нареждане), който да доказва плащане по банков път от страна на ползвателя,
каквото в случая не само не е представено, но не е представен и фискален бон от
регистрирано фискално устройство, който следва да бъде прикрепен към всяка
издадена фактура. Към представените фактури не били представени съпътстващи
документи - транспортни документи, счетоводни записвания и други, сочещи
реалното предаване на гъбите, не са представени и документи, касаещи закупуване
на мицел, заразен с гъби кладница от лицензиран производител, документи за
проведени агротехнически и други мероприятия по отглеждането им, както и други
документи, касаещи отглеждане на гъби кладница.
С оглед тези разсъждения, ответникът е
приел, че са налице факти и обстоятелства, които водят до безсъмнения извод, че
след получаване на второ плащане по сключения договор по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г., С.И.С. не е изпълнявал поетите ангажименти по договор и
бизнес плана към него и не е отглеждал гъби кладница, вследствие на което и не
поддържа икономическия размер на земеделското стопанство, за което е получил
плащането /13,29 ИЕ/. Съгласно разпоредбата на чл.8а, ал.1, т.2 Наредба № 9 от
03.04.2008 г. ползвателят на помощта възстановявал цялата сума на получените по
чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че
не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането
по чл. 6, т. 2, тоест второто плащане по договора. Това задължение било валидно
до изтичане срока на договора, тоест до 01.11.2017 г. При извършеното посещение
на място на 23.05.2017 г., както и при последвалата проверка на място на 17-23.10.2017
г., е констатирано, че липсва зареждане на гъби и няма гъби в процес на
плододаване, което рефлектира върху размера на икономическото стопанство и
същият е много под изискуемия минимум от 13,29 ИЕ, т.е. няма гъби и съответно икономическият
размер на стопанството е 0 ИЕ.
На следващо място е посочил, че констатираните
в хода на извършената проверка на място от РТИ при ОД на ДФ „Земеделие“ Пловдив
през 25.10.2018 г. -27.10.2018 г. значително по-малко количество материали,
вложени в поливна система, предмет на втората инвестиция по договора, съгласно
Приложение №2 от Договор №13/112/08047 от 01.11.2012г., е неизпълнение на
т.4.22 от Договора. Съгласно т.4.22 от Договора ползвателят е длъжен да извърши
инвестиция на стойност най-малко 2000 евро.
Отделно от това били налице данни, че от
страна на С.И.С. е преустановена земеделската дейност. Съгласно чл.30, т.4 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. в срок 3 години след подаване на заявката за второ
плащане /т.е. в случай до 29.11.2019 г./, ползвателя на помощта е длъжен да не
преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се
сезонни условия за производство.
Излагат се и доводи, е че по отношение на С.И.С.
са налице съмнения за опит за измама с цел неправомерно облагодетелстване със
средства от Европейския и Националния бюджет във връзка с кандидатстването му по
мярка 112 от ПРСР 2007-2013 г.
С оглед гореизложеното ответникът е приел,
че се установява неизпълнение на т.4.8, б. „е”, „д“ от Договор №13/112/08047 от
01.11.2012 г., сключен с ДФ „Земеделие“ и Анекс № от 18.11.2015 г. към
договора, във връзка с чл. 8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.,
състоящо се в неподдържане на икономическия размер на стопанството, за което е
получено второ плащане - 13,29 ИЕ, т.4.22 от Договора във връзка с чл. 8а,
ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а именно неизпълнение на размера на
втора инвестиция по договор на стойност най-малко 2000 евро и чл.30, т. 4 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г., състоящо се в преустановяване на земеделската
дейност на ползвателя на помощта, поради което и на основание и т.4.8, б. „е”,
„д“ от Договор № 13/112/08047 от 01.11.2012 г., сключен с ДФ „Земеделие“, във
връзка с чл. 8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 33, ал.1 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Налице били хипотеза, при която в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, поради което ответникът е издал атакувания в настоящото
производство АУПДВ.
По делото с оглед твърденията на
жалбоподателя за сезонния характер на отглеждане на гъбата кладница е назначена
съдебно-аграрната експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена.
В заключението си вещото лице е посочило, че подходящата температура за посявка
на мицела на гъба кладница е между 20-26 градуса. Периода на инкубацията
продължава 19-22 дни при температура на въздуха 20-22 градуса. През този период
мицелът се развива и обхваща субстрата, който става като бяло пънче, след което
дъното на чувала се разрязва и се премахва. Температурата се сваля под 18
градуса, пънчетата се поливат за първи път след посявката, а след това поливане
се извършва на всеки 2-3 дни. Влажността на използвания за култивиране субстрат
трябва да бъде 70-75 %. Мицелът няма да се развие при температура под 15
градуса. Най-важният етап е периода на плододаване. Първите гъби се появяват
след около 40 - 45 дни след посяването, при спазване на горепосоченият
температурен режим. Плодните тела на кладницата се образуват при температура 12-20
градуса (в зависимост от използваният щам), влажност не по - малка от 85% и
светлина от порядъка на 100-300 лукса в продължение на 12 часа в денонощие.
Плододаването продължава 2 месеца. Гъбата кладница образува плодни тела на
няколко вълни. По време на първата вълна се получава 75 % от добива. След 10-15
дни се появява втората вълна с около 20 % от добива. След още 10-15 дни се
появява третата вълна, която няма икономическо значение. Периодът от посева до
последната вълна на плододаване е с продължителност от 3 месеца, а в по-студени
помещения може да достигне 100 дни.
В съдебно заседание вещото лице
добави, че 45 дни е периодът, в който започва да плододава гъбата - след 45 дни
от датата на засяването е първата вълна. Ако е летен щам на гъба кладница може
да има да засадена юни и до октомври да е обрано, но в стоковата разписка за
закупуването на мицела не било упоменато какъв щам е ползвал жалбоподателят.
При
така установената фактическа обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК
да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт (включително и при липса на направено искане в тази насока),
е необходимо да бъде разгледан преди всичко въпроса за компетентността на
органа да издава индивидуални административни актове от категорията на
процесния АУПДВ. Съобразно чл.27, ал.3
и ал.5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съобразно
нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК - публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните
финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния
фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Разпоредбите на чл.27 от ЗПЗП,
действали към момента на започване и приключване на производството пред
административния орган, указват компетентния за установяването на тези публични
задължения орган, но не и редът по който следва да стане това. В тази насока,
приложима е нормата на чл.166, ал.1 от ДОПК, съобразно която, ако в съответния закон
не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. По
силата на чл.27, ал.3
от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната
агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2,
т.4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. Той е
акредитиран да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно §1, т.13 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
За изпълнение на своите функции разплащателната агенция
следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/, на основание чл.30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна
автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по
съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни
проверки по заявленията. Изпълнителният директор на
фонда, по силата на чл.20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и съответно организира и ръководи дейността ѝ. Към датата на
издаване на АУПДВ, в разпоредбата на чл.166, ал.2,
изр. второ ДОПК е налице нормативно установена възможност
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да делегира правомощията си по
установяване на публични държавни вземания на свой заместник. С оглед конкретния казус, следва да се констатира, че Директорът на ОД Пловдив при ДФ
„Земеделие“ София е притежавал материалната компетентност да издаде
обжалвания АУПДВ по силата на Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране неговите правомощия по
установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП, приложена по делото.
Актът
е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право. Спазени са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за
уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е следвало да се издаде решение за финансова
корекция по чл.73 ЗУСЕСИФ, а не обжалвания АУПДВ. В
случая следва да се отбележи, че производството е започнало с писмо с изх. №
05-2-163/55 от 13.02.2018 г. на ДФЗ-РА, с което е уведомен ползвателя за
откриване на производство по налагане на финансова корекция по договора. Към
онзи момент в сила е била редакцията на ЗПЗП след последните изменения,
обнародвани в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., която редакция не е съдържала въобще
разпоредбите на чл. 27, ал.6 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.): „Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването
на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия
закон“ и ал.7 (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.): „Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В конкретния случай АУПДВ е
издаден на 13.05.2019 г., т.е. дори преди приемането на посочените текстове на
чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. При това положение е безспорно е, че не е налице
нарушение на процесуалните правила. Дори в тази насока е и разпоредбата на § 12,
ал.1 от ПЗР на ЗПЗП ((ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.): „Започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода
на мониторинг“. В случая дори периодът на мониторинг изтича на
29.11.2019 г. и правилно е издаден атакувания АУПДВ на 13.05.2019 г.
Актът обаче не е издаден в
съответствие с материалния закон.
Според
чл. 32, ал. 1
от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т.18
и т.23 от
Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други
физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане
по Общата селскостопанска политика (като „Земеделски стопанин“ е стопанин по
смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013).
Жалбоподателят е подал заявление и е одобрен за участие по мярка 112 „Създаване
стопанства на млади фермери ” от ПРСР 2007-2013 г. и сключил договор №
13/112/08047 от 01.11.2012 г. с ДФ „Земеделие” и Анекс № 1 от 11.11.2015 г. към
договора.
За да постанови атакувания АУПДВ ответникът
е приел, че се установява неизпълнение на т.4.8, б. „е”, „д“ от Договор
№13/112/08047 от 01.11.2012 г., сключен с ДФ „Земеделие“ и Анекс № от
18.11.2015 г. към договора, във връзка с чл. 8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., състоящо се в неподдържане на икономическия размер на стопанството,
за което е получено второ плащане - 13,29 ИЕ, т.4.22 от Договора във връзка с
чл. 8а, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а именно неизпълнение на
размера на втора инвестиция по договор на стойност най-малко 2000 евро и чл.30,
т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., състоящо се в преустановяване на
земеделската дейност на ползвателя на помощта.
Съдът не споделя тези изводи.
Съгласно чл. 8а., ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 33, ал.1
от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г.: „Ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените
по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато:
1. по-малко от левовата
равностойност на 2000 евро са инвестирани за дейностите по чл. 14, ал. 3;
2. бъде установено, че не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил
плащането по чл. 6, т. 2“.
По
отношение на посоченото плащане под левовата равностойност на 2000 евро,
ответникът е приел за меродавни твърденията при извършената проверка, че
визуално инвестицията не отговаря на заявената такава, тъй като били вложени значително по-малко количество материали в
поливна система, предмет на втората инвестиция по договора. Игнорирал е договорът
за покупко-продажба, приемо-предавателния протокол, представената фактура,
както и документите, доказващи плащането по нея.
Съгласно
т.4.22 от договора, който се сочи за
нарушен, е видно, че ползвателят се задължава да извърши инвестиции на стойност
най-малко левовата
равностойност на 2000 евро. В таблицата за инвестиции по Приложени 2 към
договора е посочено, като заложена инвестиция: „Закупуване на капкова система
за напояване - 1 бр.“ Липсват други изисквания към инвестицията, като
количество на вложените водопроводни части или дължина на маркучи например.
Жалбоподателят е представил доказателства – договор за покупко-продажба,
приемо-предавателен протокол, фактура за 4030 лв. и доказателства за заплащането
ѝ по банков път за закупуването на този един брой капкова система за
напояване. При това положение няма как да се приеме, че инвестицията не е
извършена и то само на база на „визуално“ възприятие на проверяващите. Тези
визуални възприятия дори не бяха подкрепени с други доказателства от страна на
ответника в хода на делото, въпреки че
върху него лежи доказателствената тежест за установяването на тези му
твърдения, така както е и разпределена от съда с определението за насрочване на
делото. Ето защо при наличието на безспорни доказателства за извършване на
инвестиция в размер най-малко левовата
равностойност на 2000 евро за закупуване на капкова система за напояване,
представени от жалбоподателя и и
необорени по същество от ответника, съдът намира извода за нарушение на т.4.22 от Договора, във връзка с чл. 8а,
ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а именно неизпълнение на размера на
втора инвестиция по договор на стойност най-малко 2000 евро, за неправилен и
неоснователен.
Пак във връзка с доказателствената
тежест в процеса административният орган следваше да ангажира доказателства за
твърденията си в АУПДВ, че жалбоподателят е нарушил чл.30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.,
състоящо се в преустановяване на земеделската дейност на ползвателя на помощта.
Такива не бяха ангажирани. В мотивите на АУПДВ е посочено само, че били „налице
данни, че от страна на С.И.С. е преустановена земеделската дейност“. Съгласно
чл.30, т.4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. в срок 3 години след подаване на
заявката за второ плащане (т.е. в случая до 29.11.2019 г.), ползвателят на
помощта е длъжен да не преустановява земеделска дейност поради други причини
освен изменящите се сезонни условия за производство. Какви са тези данни не
само не е посочено в мотивите на акта, но не са и ангажирани доказателства за
тях в производството. Липсват по делото доказателства, че до 29.11.2019 г. ползвателят
е бил преустановил земеделска дейност, извън установената липса на гъби при
проверките през 2017 г., върху които съдът ще се спре по-долу и които съдът не
може да кредитира за достатъчни такива в насока „преустановяване на земеделска
дейност“, още повече и с оглед именно сезонния характер на отглеждането на
гъбите кладница. Това прави подобно твърдение в акта голословно и недоказано.
Така по същество основният спорен момент
по делото остава дали жалбоподателят поддържа
икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането. Тук
данните са меко казано противоречиви, а цялата проверка по преписката е
протекла по изключително нелогичен начин, който не дава ясен и еднозначен
отговор на този въпрос, а и проверката е извършена изключително повърхностно.
На първо място е извършената проверка на място в стопанството на ползвателя на дата 02.12.2016 г. Резултатът от
извършеното посещение е положителен по отношение на стопанството и извършената
инвестиция, вследствие на което е прието, че е налице изпълнение на ангажимента
по договор и бизнес плана и е извършено второто плащане по договора, т.е на
този етап органът е приел, че инвестицията е извършена, стопанството работи и поддържа икономическия размер, за
което е получил плащането.
Само няколко месеца по-късно - на 23.05.2017 г. е извършено ново посещение на
място в стопанството, което установява, че гъбарникът не е зареден. Бенефициента
лично в контролния лист посочва, че до 10.07.2017 г. помещението за отглеждане
на гъби кладница ще бъде заредено. Въпреки така посочения срок, следващата
проверка е едва в периода 17.10.2017 - 23.10.2017 г. При нея отново е
установено, че няма наличие на гъба кладница, но пък има остатъци от гъби. На
фона на това в контролния лист от проверката е посочено, че „Сградите,
помещенията, инфраструктурата и др. се използват по предназначение“ от страна
на експертите на ДФ „Земеделие“ с уточнението, че към датата на проверката
гъбарникът е готов за зареждане с чували с мицел, но поради сезонното
отглеждане на гъба кладница в момента на проверката няма гъби. В същото време С.И.С.
е представил три броя фактури за реализирана продукция от м. 08.2017 г.,
стокова разписка от 02.06.2017 г. за закупен мицел и стокова разписка от
02.06.2017 г. за закупена слама, ведно с баланс и отчет за приходите и
разходите за 2015, 2016 и към 30.09.2017 г.
При това положение остават неясни няколко
основни въпроса: защо, след като и самите проверяващи приемат в контролния
лист, че гъбата кладница се отглежда сезонно, не са извършили проверка в
периода на отглеждането ѝ и то, след като и самият ползвател е посочил,
че ще засее през юни; защо при наличието на остатъци от гъби и представени доказателства
за закупен мицел, слама и данни за продажба на гъби, се стига до краен извод,
че стопанството въобще не функционира. Или иначе казано проверяващите знаят по
кое време, в кой сезон и при какви условия се отглеждат гъбите и въпреки това
извършват проверки извън този сезон. Видно от заключението на вещото лице подходящата
температура за посявка на мицела на гъба – кладница е 20-26 градуса. Периода на
инкубацията продължава 19-22 дни при температура на въздуха 20-22 градуса.
Мицелът няма да се развие при температура под 15 градуса. Първите гъби се
появяват след около 40 - 45 дни след посяването, а плододаването продължава 2
месеца. Сравнено с другите събрани доказателства по делото, може да се направи
обоснован извод, че с оглед планинския
регион, в който е разположен гр. Сърница и средните температури за него, съвсем
логично е, че през месец май все още не би
имала насята гъба, като в началото на месец юни ползвателят е закупил мицел и
слама, за което е представил доказателства - стокова разписка от 02.06.2017 г. за закупен мицел и стокова разписка от
02.06.2017 г. за закупена слама, като при двумесечен период на
плододаването той приключва до към месец август 2017 г., до когато гъбите са
били отглеждани и е представена фактура от месец август за тяхната реализация -
продажба. При така събраните доказателства да се приеме, че икономическият размер на стопанството е 0
ИЕ, е крайно необоснован извод. Според вещото лице гъбите могат да се отглеждат в помещения на закрито
целогодишно, но трябва да бъде изградена климатична инсталация, а такава не е
изградена. Това обаче по никакъв начин не следва да се тълкува във вреда на
жалбоподателя, който не е поел ангажимент да изгради климатична инсталация за
отглеждане на гъби. В този ред на мисли жалбоподателят въобще не е поел и ангажимент
за целогодишно отглеждане на гъби, нито пък по някакъв начин е бил задължен да
отглежда определен щам гъби кладници, стига икономическият размер да се
поддържа. Действително няма никаква логика в действията на проверяващите, които
следва да са специалисти в тази област и хем самите те да твърдят, че се касае
за сезонно отглеждане на земеделска продукция, хем да извършват проверка извън
сезона на отглеждането ѝ и въз основа на това да се правят изводи за икономическия размер на стопанството и за това, че то не
функционира. Самите проверяващи са установили остатъци от гъби, а вещото лице
заяви, че гъбата
кладница образува плодни тела на няколко вълни - по време на първата вълна се
получава 75 % от добива, след 10-15 дни се появява втората вълна с около 20 %
от добива и след още 10-15 дни се появява третата вълна, която няма
икономическо значение, т.е. гъбите от тази трета вълна не стават за продажба.
Съвсем логично е тогава да заключим, че остатъците от гъби, намерени в
гъбарника, са именно от тази трета вълна. В крайна сметка, при така извършените
проверки в неподходящото време и сезони, които не са дали категоричен отговор
на въпроса дали стопанството функционира по предназначение, административният
орган се е впуснал в разсъждения за това дали представените документи от
ползвателя представляват първични
счетоводни документи, следвало ли е да има приложен платежен документ,
прикрепен към всяка фактура, който да доказва плащане по банков път от страна
на ползвателя, каквото в случая не само не е представено, но не бил представен
и фискален бон от регистрирано фискално устройство, не били представени
съпътстващи документи - транспортни документи, счетоводни записвания и други,
сочещи реалното предаване на гъбите, не били представени и документи, касаещи закупуване на
мицел, заразен с гъби кладница от лицензиран производител, документи за
проведени агротехнически и други мероприятия по отглеждането им, както и други
документи, касаещи отглеждане на гъби кладница. Всички тези разсъждения може и
да са правилни по принцип, но административният орган е този, който следва да
докаже твърденията си в АУПДВ, че икономическият размер на стопанството е 0 ИЕ и едва, ако са събрани
достатъчно убедителни доказателства в тази насока и изводът за това е
безспорен, доказателствената тежест да се прехвърли върху жалбоподателя, за да
ангажира доказателства за оборването му. Независимо от това в случая какви
точно доказателства ангажира бенефициента, то административният орган не
ангажира достатъчно категорични, еднозначни и безпротиворечиви такива, че икономическият
размер на стопанството е 0 ИЕ. Тъй като в атакувания акт от страна на издателят
му е прието еднозначно, че икономическият размер на стопанството е 0 ИЕ, то е
безпредметно да се изследва въпросът дали количеството продадени гъби например
според фактурите достигат изискуемия минимум от 13,29 ИЕ. В този ред на мисли,
ирелевантен на този етап от производството е и въпросът каква е общата площ на
стелажите, дотолкова, доколкото първо този въпрос е имал значение преди
извършеното второ плащане, а съгласно контролния лист от посещение на място на
стопанството на ползвателя на дата 02.12.2016 г. по отношение на стопанството и
извършената инвестиция, е прието от самия орган, че е налице изпълнение на
ангажимента по договора и бизнес плана, в резултат, на което и е извършено
второто плащане по договора и второ, защото самите проверяващи ясно са посочили
в контролния лист, че „Към датата на проверката на място не може да бъде
установена площта на отглежданата гъба кладница“. Иначе казано, органът веднъж
приема, че инвестицията е извършена и стопанството функционира, за което може
да се извърши второ плащане, а само няколко месеца по-късно изведнъж твърди, че
общата площ на стелажите не отговаря на заявеното, макар и да не може да
установи колко е точно тази площ. В крайна сметка и двата контролни листа са
попълнени от служители на ответника. Съдът не дължи отговор и няма правомощия
да изследва на какво се дължи това противоречие и тези неясноти, но те не само
не могат да се тълкува еднозначно във вреда на жалбоподателя, но и от гледна
точка на настоящото производство разколебават сериозно крайните изводи на
административния орган и съответно законосъобразността на атакувания АУПДВ.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че така издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
като такъв.
По делото е направено искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Предвид така направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 2410 лв., от които 10 лв. държавна
такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и 2200 лв. адвокатски хонорар, за които
са приложени и доказателства за извършването им – вносни бележки и договор за
правна защита и съдействие. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице
прекомерност на адвокатския хонорар с оглед правната и фактическа сложност на
делото, проведените три съдебни заседания с участието на процесуалния
представител на жалбоподателя, без последният да е ставал причина за отлагането
на делото, както и материалния интерес на спора.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт
за установяване на публично държавно вземане № 13/112/08047/3/01/04/02 от
13.05.2019 г., издаден от Директора на ОД Пловдив при ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на С.И.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2 410 (две
хиляди четиристотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ:/П/
Решение от
17.1.2022г. по Административно дело 5145/2021 Върховен административен съд
Решение № 325 от 17.01.2022 г. на ВАС Осмо отд. по
адм. д. № 5145/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268 от 26.03.2021 год,
постановено по адм. д №1145/20г по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – Пловдив да заплати на С. И. С. сторените разноски в общ размер на 2 200
лв. (две хиляди и двеста лева).
Решението не подлежи на обжалване.