Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/………….................
г. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІХ-ти
тричленен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Данаилова
М. Иванова - Даскалова
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора А. Атанасов, като
разгледа докладваното от съдията М. Иванова - Даскалова КНАД № 1618 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63 и следв. от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Еивиейшън България" ****-гр.София
против Решение №260666/08.06.2021г. по НАХД №573/ 2021г.
на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП №98/2020/2021 от 21.01.2021г. на
Директора на ТД „Северна Морска“ при Агенция „Митници“, с което на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 300лв. за нарушение на чл.238а от
Закон за митниците и е осъдено да заплати на ТД “Северна Морска“ в Агенция “Митници“
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в
Решението не е посочен нито веднъж номера и датата на съставения АУАН за
нарушението, а с тази дата било свързано основното оплакване срещу НП. Считат,
че РС е неглижирал основното доказателство по делото, а това пораждало съмнение
дали съдът е направил изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на доказателствата в съвкупност. Оспорва се като неправилен извода на РС,
че конкретното производство е проведено при спазване на срока в чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се развитите и във
въззивната жалба съображения, поради които се счита, че нарушителят е открит
още на 27.06.2019г. когато е подадена дължимата декларация, от когато започнал
да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който
изтекъл на 27.09.2019г. Поради това неправилно РС намерил за законосъобразно
започването на административнонаказателното производство за нарушението със
съставения година по-късно АУАН №106/20.10.2020г. Повтарят се оплакванията, направени
пред РС и се претендира отмяна на Решението и на потвърденото с него НП.
Ответната
страна Териториална
дирекция “Митница Варна“ към Агенция «Митници»
/правоприемник
на ТД"Северна Морска" към
Агенция «Митници»/ се представлява от юрисконсулт, който в съдебно заседание оспорва
жалбата. Излага доводи за законосъобразност на решението и моли да бъде
потвърдено изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде
потвърдено.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи
на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като в чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и
съществени процесуални нарушения.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е
постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за откритото
съдебно заседание с процесуална възможност да изразят становище по
доказателствата и да направят доказателствени искания. След като е разпитан актосъставителя
и са приети наличните в преписката доказателства, правилно е отчетена липсата
на доказателствени искания и като счел делото за изяснено от фактическа страна
със събраните писмени и гласни доказателства, РС дал ход на съдебните прения.
Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
разглеждане на делото и при постановяване на решението. В него установяванията
за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред административно-наказващия орган са основани на преценка по
отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и са
формирани правните изводи. Решението е мотивирано.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в Решението
липсва посочване на номера и на датата на съставения АУАН за нарушението. За
номера и датата на съставяне на АУАН за процесното нарушение не е имало спор
между страните, този АУАН е единстевн в преписката, приет е по делото, с ясно и
видно посочени на него дата и номер, с които дата и номер е цитиран в
обжалваното НП. Поради това непосочването в решението на номера на АУАН не
съставлява непълнота на фактическите установявания, до липса на мотиви или до
неяснота на решаващите изводи. Основателно в касационната жалба се изтъква дата
на съставяне на АУАН като съществена за правилността на изводите свързани със
сроковете в чл.34 от ЗАНН. В противоречие със съдържанието на Решение №
260666/08.06.2021г. е твърдението на касатора, че в него не е посочена датата,
на която АУАН е съставен. В Решението на
страница 4 във втория абзац въззивният съд е посочил като установено от
доказателствата, че след отправена покана за явяване за съставяне на акт, на
20.10.2020г. свидетеля Конова съставила АУАН срещу дружеството, в който описала
установеното нарушение на чл.238а от ЗМ, че е съставен в присъствието на
упълномощено лице от представляващия дружеството, на което е връчен надлежно и
то го подписало без възражения. Т.е. РС е установил и посочил в решението
20.10.2020г. като дата на съставяне на АУАН за нарушението, която дата е
посочена и в самия АУАН и за която не е имало спор между страните, която фигурира
в НП. Въз основа на така установената и посочена в решението дата на съставяне
на АУАН – 20.10.2020г. са направени решаващите изводи за спазване на срока в
чл.34 от ЗАНН, което опровергава оплакванията в касационната жалба, че
въззивния съд е неглижирал приети по делото доказателства. Поради това
неоснователни са оплакванията на касатора, че решаващите изводи за
потвърждаване на НП са неправилни и не се основават на обективна и пълна
преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата. Поради това не е налице основание за отмяна на
Решението на РС по чл.348, ал.1 т.2 вр.ал.3 от НПК.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за
неправилно приложение на закона от РС. В Решението е описано установеното от
събраните доказателства за нарушението и за производството по издаване на НП №98/2020/2021г.
от 21.01.2021г. За да достигне до този извод настоящият състав взе предвид
следното: С Решение №260666/08.06.2021г. по НАХД №573/2021г. Районен съд-Варна е потвърдено
НП №98/2020/2021 от 21.01.2021г. на Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ при Агенция „Митници“,
с което въз основа на материалите в административно-наказателната преписка и
АУАН №107/20.10.2020г. на "Лукойл Еивиейшън България" ****-гр.София с ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 300лв. за нарушение на чл.238а от Закон за митниците за
това, че подало на 27.06.2019г. опростена декларация с МРН 19BG002003AA010235 за
изнесените акцизни стоки на 16.05.2019г., с което не спазило определените от
митническите органи срокове за подаване на опростена декларация за режим износ
/код С/ в първия работен ден следващ деня на зареждане на въздухоплавателното
средство, т.е. на 17.05.2019г.
РС установил от доказателствата, че в изпълнение на Заповед № ЗТД-2000-372/32-224740/03.08.2020г.
на директора на ТД „Северна Морска“ е предприет мониторинг за изпълнението па
условията и критериите по чл.39, букви б) и г) от Митническия кодекс на Съюза и
на условията по чл.25 и 27 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията и е извършена проверка за спазването на задълженията, произтичащи от
решенията, взети въз основа на заявления, вкл. законосъобразността на
действията, свързани с митническите формалности на извършваните дейности в гр.Варна
на Международно летище Варна, находящо се на територията на ТД „Северна
морска", при спазване разпоредбите на чл. чл.12, 15, 46, 47 и 51 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с поставянето на стоки под режим от "Лукойл Еивиейшън
България" **** което е титуляр на Разрешение № BG АЕОС *********0033, валидно
от 10.05.2016г. за одобрен икономически оператор (ОИО) "Митнически
опростявания" и Разрешение № BGSDEBG005800-2019-JNN47478 за разрешаване за
използване на опростена декларация за режим износ.
Установено е,
че проверката обхванала дейността на икономическия оператор за периода от 01.01.2017г.
до 18.05.2020г. включително и за констатираното при нея е съставен Доклад №
BG002000/7/7/08.09.2020г. (peг. № 32-261188), в който били описани установените
нарушения, свързани с неспазване на задълженията за подаване в компетентното
митническо учреждение на опростена декларация за режим износ в първия работен
ден, следващ зареждането ма въздухоплавателното средство, след обобщаване на
всички талони за деня и след фактуриране на заредените количества гориво.
Констатирано било, че дружеството е декларирало в опростена декларация с МРН
19BG002003AA010235 подадена на 27.06.2019г. за режим износ акцизна стока със съответното
описание, която била заредена на въздухоплавателното средство и изнесена на 16.05.2019г.,
при което срока за подаване на декларацията е бил 17.05.2019г., който е първи
работен ден, следващ зареждането, в който не била подадена декларацията. От справката
в митническата информационна система за износ МИСИ опростената декларация била
подадена на 27.06.2019 в 09:26:07 часа.
РС установил, че до "Лукойл Еивиейшън
България" **** е изпратено писмо - покана за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, че на 20.10.2020г. му е съставен АУАН
за нарушението квалифицирано по чл.238а от ЗМ в присъствието на пълномощник, на
когото е връчен и той го подписал без възражения. РС констатирал, че в законоустановения
срок не постъпило възражение срещу АУАН, поради което въз основа на материалите
по преписката на 21.01.2020г. административно-наказващият орган издал НП, в което възпроизвел изцяло констатациите в
акта и правната квалификация на нарушението, преценил мотивирано, че за случая чл.28
б.“А“ от ЗАНН не е приложим и наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 300лв.
РС
акцентирал в Решението, че тази фактическа
обстановка не се оспорва от страните. При проверка на валидността и законосъобразността
на АУАН и издаденото въз основа на него НП въззивният съд обсъдил
доказателствата и приел, че са съобразени сроковете, процедурите и изискванията
на ЗАНН. РС намерил НП за съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а нарушение – за индивидуализирано в степен, която
е позволила на санкционираното лице да узнае какво е обвинението и срещу какво
да организира защитата си.
Спора за датата, на която компетентния орган е узнал за даденото нарушение и за
датата, на която е установен извършителя му, РС разрешил въз основа на фактически установеното от доказателствата и
отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата за издаване на АУАН в
нарушение на срокове по чл.34 от ЗАНН. Изводите на
районния съд следват логически установеното в административно-наказателното и
въззивното производство, че санкционираното дружество не е подало в срок до първия работен ден следващ деня на изнасяне на акцизните
стоки на 16.05.2019г., който е 17.05.2019г., опростената декларация, а я подало
на 27.06.2019г. Настоящият състав споделя извода на РС, че оплакването за съставяне на на АУАН след
тримесечния срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН е неоснователно. Правилно РС изчислил
срока за съставяне на акт за установяване на конклретното нарушение от 08.09.2020г.,
която е датата на съставяне на доклада от проверката. В съответствие с приетите
по делото писмени доказателства РС установил, че именно 08.09.2020г. е
най-ранната дата, на която комепетнтото да състави АУАН длъжностно лице - свид. Женя Кондова е узнала за нарушението и
извършителя му. Правилно и законосъобразно, в съответствие с приетото в
съдебната практика РС изложил в мотивите си, че от тази дата – 08.09.2020г. е
започнал да тече тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН за
даденото нарушение срещу дружеството, който не е бил изтекъл до 20.10.2020г. и съставения на тази дата АУАН се явява
издаден при спазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съображенията в
Решението на РС, с които е отхвърлил като неоснователни твърденията в жалбата,
че нарушителят е могъл да бъде открит
още на 27.06.2019г. когато е подадена дължимата декларация се споделят изцяло
от настоящият състав, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
В решението са изложени съображения относно индивидуализацията на
наказанието, приета от съда за законосъобразно извършена с оглед на приложимия чл.238а от ЗМ за нарушението и неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на данни и
доказателства, които да отличават конкретното деяние като такова с явно
незначителна обществена опасност, спрямо другите такива. Миотивите за правилно
приложение на ЗМ и ЗАНН при издаване на НП изложени в Решението изцяло се
споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях.
С оглед изложеното оплакванията в касационната жалба за неправилно
приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС приложил ЗАНН и ЗМ, като отхвърлил
оспорването му и искането за отмяната му и потвърдил НП. В съответствие с този
изход на спора РС уважил направеното своевременно искане от пълномощника на
въззиваемата страна за разноски като осъдил "Лукойл Еивиейшън
България" ****-София да заплати на ТД“Северна морска“ към Агенция
«Митници» сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Не се установи основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на
Решение №260666/08.06.2021г. по НАХД
№573/2021г. на Районен съд-Варна и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да
бъде уважено. Касаторът "Лукойл Еивиейшън България" ****-София следва да заплати на ответната страна - ТД“Митница Варна“ към Агенция
«Митници» сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото.
Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260666/08.06.2021г. по НАХД
№573/2021г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА
"Лукойл Еивиейшън България" **** с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Тодор Александров №42 да заплати на Териториална дирекция “Митница
Варна“ към Агенция “Митници“ сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :