№ 1104
гр. Стара Загора, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо А.ов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо А.ов Гражданско дело №
20255530102227 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът Д. Е. Д. твърди в исковата си молба, че на 20.10.2006 г. Старозагорският
районен съд, на основание чл. 237, 242 до 249 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2105 по описа за 2006 г.
издал изпълнителен лист № 2368, с който осъдил ищеца да заплати на „ ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ сумата в размер на 1118.92 лв., представляваща неизплатено задължение по запис
на заповед от 19.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2006 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 78.32 лв., представляваща разноски по делото.
След като се снабдил с изпълнителния лист, взискателят на 23.05.2007 г. депозирал молба
при ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, вследствие на
което било образувано изп.дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц.. По това дело били
извършени следните изпълнителни действия. Първо изпълнително действие - молба за
образуване на изпълнително дело на 23.05.2007 г.; Второ изпълнително действие - запор на
МПС и трудово възнаграждение на дата 27.03.2013 г. От датата на първото изпълнително
действие по изп.дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. до датата на второто изпълнително
действие изминали почти шест години, т.е. по посоченото дело не били извършвани
абсолютно никакви изпълнителни действия, с оглед на което вземането се било погасило по
давност. Извършените на 27.03.2013 г. запори на МПС и трудово възнаграждение на
длъжника били незаконосъобразни, с оглед на което съдебният изпълнител на 01.08.2014 г.
прекратил изп.дело № 33/2007г. по свой опис. След като придобил вземането по
изпълнителен лист № 2368, издаден по ч.гр.д.№ 2105 по описа за 2006г. на Районен съд -
Стара Загора, ответникът „АПС БЕТА България“ ЕООД десет години по-късно депозирал
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие
1
Окръжен съд - Стара Загора, вследствие на което било образувано изп.дело № 92/2023г. по
неин опис. На 18.09.2024 г. ищецът получил запорно съобщение, с което ЧСИ Ц. го
уведомила, че ответникът образувал изпълнително дело 92/2023г. и че по посоченото дело
той дължал следните суми: 1118.92 лв. - главница; 2235.55 лв. - лихви; неолихвяема сума в
размер на 78.32 лв., в полза на посочения взискател; 282 лв. такси и разноски по
изпълнението, както и сума за разноските на ЧСИ. Задължението на длъжника било
погасено по давност. Погасителната давност била институт на гражданското право и
длъжникът всякога можел да се позове на нея. Последното изпълнително действие по
образувано изпълнително дело по посочения изпълнителен лист и вземането, посочено в
него, било от 23.05.2007 г., когато било образувано изп. дело 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц..
На 23.05.2007 г. давността била прекъсната и започнала да тече нова давност. Кредиторът
бездействал и не предприел необходимите действия за събиране на вземанията си, изтекъл
предвиденият в чл. 117, ал.2 от ЗЗД срок и вземането на кредитора се погасило по давност.
Ирелевантно било, че почти шест години след образуване на изп. дело 33/2007 г. по описа на
ЧСИ Ц. на 27.03.2013 г., били наложени запори на МПС и трудово възнаграждение на
длъжника - тези действия били незаконосъобразни. Вземането на длъжника по изпълнително
дело 92/2023г., по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора било погасено по давност, тъй като в продължение на десет години кредиторът
бездействал и не предприел необходимите действия за събиране на вземанията си, изтекъл
бил предвиденият в чл. 117, ал.2, вр.чл. 110 от ЗЗД. Ищецът моли съда да постанови съдебен
акт, с който да признае за установено, че ищецът Д. Е. Д., не дължи на ответника „АПС
БЕТА България“ ЕООД по изпълнително дело № 92/2023г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872,
с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, сумите в размер на: 1118.92лв. – главница,
2235.55 лв. – лихви и неолихвяема сума в размер на 78.32 лв., в полза на посочения
взискател - тъй като същите суми били погасени по давност. Претендира направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „АПС БЕТА България“ ЕООД сочи, че на 03.11.2003 г. бил сключен
договор за кредит № ********** между Д. Е. Д. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем
„Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между
„Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), като цедент, и
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД придобило
гореспоменатото необслужвано вземане по договор за кредит № **********. Длъжникът не
изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок. Въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 20.10.2006 г. по ч.гр.д. № 2105/2006 г. по описа на
Старозагорския районен съд, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би
Ай Кредит“ сумите, описани в горецитирания изпълнителен лист, както и направените
деловодни разноски, било образувано изпълнително дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Д.
Ц. №872. Изпълнителното дело било перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на
01.08.2014 г., като цитираното изпълнително дело било преобразувано под №193/19г., което
било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и било
преобразувано под номер 92/23 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. №872. За събиране на процесното
2
вземане кредиторът многократно предприемал действия по принудително изпълнение с
оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител били подавани
множество молби за извършване на принудителни действия, подробно описани и в
приложенията към исковата молба, подадена от ищеца. Неоснователно било възражението
на ищеца, че вземането се явявало погасено по давност. Съгласно Тълкувателно решение №
4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ВКС, ОСГТК прекъсването на давността, уредено в общата част
на Закона за задълженията и договорите, касаело релативни облигационни отношения,
обвързващи непосредствено само определени лица. В тази връзка прекъсването на давността
имало значение единствено за страните по правоотношението, а не и за всички останали
(erga omnes). Признаването не било безадресно изявление и имало винаги за адресат
носителя на вземането. Целта на признаването по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД било
установяване на безспорност в отношенията между страните по конкретното
правоотношение чрез недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорвал
дългът, без да било необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение.
Прекъсването на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД представлявало бонус за кредитора,
обоснован от поведението на ответника, който със своите изявления или действия създал у
кредитора увереност, че длъжникът не оспорвал дълга. Ето защо с оглед относителния
характер на правоотношението и доколкото наличието или липсата на спор относно
съществуването на дълга било от значение само за насрещната страна по правоотношението,
логично следвало необходимостта изявлението или действието, в което се обективирало
признаването, да бъде насочено към кредитора или негов представител. С т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ППВС
№ 3/1980 г. било обявено за изгубило сила и отменено постановлението, същата пораждала
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г. До тази дата
приложимо било предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство
давността не течала. След 26.06.2015 г. било приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС -
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство
давността не спирала, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в тълкувателното решение се сочело, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният
изпълнител бил длъжен да го приложи. Кредиторът нямал нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябвало да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внасял съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
искал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която
било поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Последиците
3
при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК били от процесуален характер, изпълнителният
лист не губел характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължавало да съществува. Перемпирането било основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличавало
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които
била прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазвал и се отчитал при
възражение за изтекъл давностен срок. За прекъсването на давността било от значение
единствено на коя дата било предприето последното валидно изпълнително действие и дали
от тази дата били изминали повече от пет години, за да се приемело, че вземането, което
било предмет на принудително изпълнение, било погасено поради давност. Когато по
изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията била
настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ - той
дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният
изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй
като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го бил образувал в ново дело, или не бил
образувал ново дело; във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито
ползвало или вредяло на длъжника. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на
действие по събиране на вземането също прекъсвало погасителната давност. Поради това,
видно по предприети и искани действия, погасителната давност била прекъсвана
многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност. Моли съда да
постанови решение с да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на
взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск,
чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е представен Изпълнителен лист №2368/20.10.2006 г., издаден на основание
подлежащо на изпълнение определение от 20.10.2006 г. по ч.гр.д. №2105/2006 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което ищецът е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
гр. София сумата 1118,92 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на
заповед от 19.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2006 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 78,32 лева, представляваща разноски по делото.
4
От представените по делото споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания,
потвърждение за сключена цесия и уведомление за прехвърляне на вземания се установява,
че ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е заменил изцяло „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД като
кредитор на ищеца.
За събиране на процесното вземане са образувани 3 изпълнителни дела: и.д. №33/2007
г., и.д. №193/2019 г. и и.д. №92/2023 г., и трите по описа на ЧСИ Д. Ц. рег. №872. Преписи от
и.д. № 193/2019 г. и и.д. № 92/2023 г. са представени по делото, а видно от уведомление вх.
№22439/17.07.2025 г. от ЧСИ Д. Ц. /л. 58 от делото/, и.д. №33/2007 г. по неин опис е
унищожено на 10.12.2023 г. на основание чл. 5, ал.7 от Наредба №4 за служебния архив на
ЧСИ.
Доводите на ищеца за материална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. В
случая вземането е установено с влязъл в сила съдебен акт, поради което според чл.117, ал.2
от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната давност е
била прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради което не е изтекла.
За да се даде отговор на въпроса дали вземането на ответника е погасено по давност,
следва да се проследят действията по изпълнението, предприети от кредитора във времето,
годни да прекъснат давността, както и действащите по отношение на погасителната давност
нормативни актове и задължителна практика на ВС и ВКС за всеки съответен период.
Не се спори между страните, че по отношение на вземането на ответника е било
образувано изпълнително дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Д. Ц.. От изявленията в
исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира за безспорно, че това
изпълнително дело е било прекратено на 01.08.2014 г. Към момента на образуване на това
изпълнителното производство е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. №
3/80 г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД и
предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за
принудително изпълнение. С оглед на това теченето на погасителната давност е било
прекъснато с образуването на това изпълнително дело през 2007 г. и без значение в тази
насока е дали са искани и предприемани отделни изпълнителни действия във висящото
изпълнително производство. Погасителна давност по отношение на това вземане е
започнала да тече от датата на неговото прекратяване – 01.08.2014 г.
С т.11 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК посоченото Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило
сила. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
5
проданта или на плащания от трети задължени лица. Според това тълкувателно решение не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Досежно приложимостта на разрешенията на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК и постановките на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС е постановено и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по ТД №3/2020 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което „погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“. По въпроса от кой момент поражда действие извършената с
т. 10 на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г. Върховният касационен съд се
е произнесъл и в свое решение № 170 от 17.09.2018 по гр.д.№ 2382/2017 г., IV г.о. Според
това решение, доколкото тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат
да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като в
този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тези актове. При постановяване обаче на последващ тълкувателен акт, с който е
изоставено дадено в предшестващ го акт тълкуване и се възприема ново такова,
последващият тълкувателен акт няма подобно на първоначалния обратно действие и започва
да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В този случай
решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата се
дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващият го тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава
да се прилага. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването им.
Иначе би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение, и то въз основа на изрична
разпоредба. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело и до настъпване на
неблагоприятни за някоя от страните последици, които не биха настъпили в случаите, когато
се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Поради това даденото с отмененото
тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да се прилага и след отмяната
му, когато спорът се отнася до последиците от същата норма, които са били реализирани за
периода преди отмяната му, а новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. Същото
6
разбиране е възприето в решение от 06.11.2019 г. по в.т.д.№ 1305/2019 г. по описа на ОС –
Стара Загора и решение от 16.07.2020 г. по в.т.д.№ 1043/2020 г. по описа на ОС – Стара
Загора.
Съобразявайки изложеното, в конкретния случай давност по отношение на вземането
на ответника е започнала да тече на 01.08.2014 г., с прекратяване на изпълнително дело №
33/2007 г. С възлагателно писмо вх. №3365/25.04.2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. ответникът е
поискал образуване на ново изпълнително дело за вземането си във връзка с перемираното
и.д. № 33/2007 г. В същото възлагателно писмо, взискателят е направил искане за налагане
на запор върху последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на ищеца. По
делото е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД
на 15.05.2019 г., в хода на образуваното и.д. № 193/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., видно от
представеното запорно съобщение изх. № 3380/02.05.2019 г. /л.71 от делото/. Върху същото е
направено отбелязване от банката на длъжника за блокиране на посочения в запорното
съобщение за бъдещи постъпления, извършено на 15.05.2019 г. На 17.05.2019 г. е наложен
запор на банкова сметка на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД, видно от писмо
вх. № 3853/27.05.2019 г. /л. 70 от делото/. В хода на това изпълнително дело, във връзка с
искане от кредитора от 15.07.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на ищеца в „Първа
инвестиционна банка“ АД на 22.07.2019 г. Върху същото е направено отбелязване от банката
на длъжника за блокиране на посочения в запорното съобщение за бъдещи постъпления. В
хода на това изпълнително дело на 19.02.2020 г. от ответника е направено искане за налагане
на запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки.
С възлагателно писмо вх. №558/10.01.2023 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., ответникът е
поискал образуване на ново изпълнително дело за вземането си във връзка с перемираното
и.д. № 193/2019 г. В същото възлагателно писмо, взискателят е направил искане за налагане
на запор върху последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на ищеца. В
хода на това изпълнително дело с писмено искане от 04.07.2024 г. ответникът е поискал
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. На 09.09.2024 г. от ответника е
направено писмено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На работодателя на ищеца към този момент УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара
Загора, е връчено запорно съобщение във връзка с което върху трудовото възнаграждение на
ищеца е наложен запор. На 11.09.2024 г. от страна на ответника е направено ново искане за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Така установените изпълнителни действия по разгледаните изпълнителни дела и
действия на ответника – кредитор в хода на същите, следва да се разглеждат в светлината на
ТР №2/04.07.2024 г. по ТД №2/2023 г., като съгласно разрешението на т.3 - погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите от т.3 на същото е посочено, че „Давността е институт
на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително
7
основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази
обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. […]..
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не
може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. […].Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3
ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния
титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. […]Молбата
за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както
е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но
съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които
съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във
вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността…”. От изложеното в мотивите
на цитираното тълкувателно решение, представляващо задължителна съдебна практика, се
достига до извода, че от значение за прекъсване на давностния срок за вземането на
кредитора, по отношение на което е образувано изпълнително производство, се явява
отправеното от него редовно писмено искане до съдебния изпълнител за извършване на
изпълнително действие, а не фактическите действия, предприети от последния.
Вземайки това предвид, в конкретния случай се установи, че петгодишният давностен
срок за това задължение на ищеца, считан от влизане в сила на съдебния акт е бил прекъснат
с образуването на и.д. №33/2007 г., през времето, на което изпълнително дело давностен
срок не е текъл. Срокът с начална дата 01.08.2014 г. /прекратяване на и.д. №33/2007 г./ е бил
прекъснат с искането на ответника за налагане на запор върху банкови сметки на 25.04.2019
г. От тази дата е текъл нов петгодишен давностен срок, който на свой ред е бил прекъснат с
писмените искания за изпълнителни действия от 15.07.2019 г. и 19.02.2020 г. Давностният
срок е спрял да тече на 13.03.2020 г., на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, и отново е започнал да тече на
21.05.2020 г., на основание §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. В ДВ бр.44 от
13.05.2020 г. Този давностен срок на свой ред е прекъсван с искания от 10.01.2023 г.,
04.07.2024 г. и 09.09.2024 г. Нито един от периодите на бездействие на ответника няма
продължителност от пет години. Такъв период от време не е изминал и от последното
изпълнително действие до датата на устните състезания по настоящото дело. При тези
обстоятелства съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на
ответника по изпълнителния лист от 20.10.2006 г. не е изтекъл към датата на приключване
8
на устните състезания.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК за
установяване недължимостта на сумата 1118,92 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/ главница, сумата 2235,55 лв. /две хиляди двеста тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/ лихви, сумата 78,32 лв. /седемдесет и осем лева и тридесет и
две стотинки/, разноски, дължими по силата на изпълнителен лист от 10.10.2006 г., издаден
по ч.гр.д. № 2105/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд, предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 92/2023 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на
действие Окръжен съд - Стара Загора, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден
ищецът да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
ответника в размер на 200 лв., която сума следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. Д. с постоянен адрес гр. Стара Загора, ..., ЕГН
********** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, ЕИК *********, представляван
от Х.М.М., иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1118,92 лв. /хиляда
сто и осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ главница, сумата 2235,55 лв. /две
хиляди двеста тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лихви, сумата 78,32 лв.
/седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, разноски, дължими по силата на
изпълнителен лист от 10.10.2006 г., издаден по ч.гр.д. № 2105/2006 г. по описа на
Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
92/2023 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Е. Д. с постоянен адрес гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** да
заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, ЕИК *********, представляван от Х.М.М.,
сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9