РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Ц.. К. З.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20251110202132 по описа за 2025 година
Производството е въззивно такова и е образувано по реда на раздел V,
чл.58д и сл. от ЗАНН, инциирано по жалба на „И. М. Т. К.”ООД, чрез адв. С.
И. - ПАК срещу наказателно постановление (НП) № 22-2400585/21.01.2025 г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”) – град С., с което е
наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. чл.414,
ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин лева)
лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извършването на
административно нарушение, както и се твърди допуснато съществено
процесуално нарушение. Алтернативно се моли намаляване на санкцията до
регламентирания минимум. Претендират се сторените по делото разноски.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано се явява упълномощен
процесуален представител. Жалбата се поддържа от същия. По същество се
моли за отмяна на НП, тъй като ставало въпрос за недоразумение, доколкото
лицето Саид е отразило в декларацията си стар период, същия бил неграмотен,
бил в района, за да бъде назначен отново на работа, свидетелските показания
1
били неяснни и неточни. Претендират се разноски по представен списък.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди
се, че НП е законосъобразно и правилно, поради което се моли да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
В периода 17.10.2024 г. до 16.12.2024 г. инспектори от Д „ИТ“ – С. град,
сред които и свидетеля Е. Н. Г., извършили проверка на „И. М. Т. К.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Л.“№****, ет.*** ап.******* за
спазване на трудовото законодателство.
Проверката започнала по работни места на 17.10.2024 г. около 12:12 ч. в
строителен обект – „жилищна сграда с гаражи“, находящ се в гр.София, район
„надежда“, с идентификатор КККР (имот) 68134.1383.6, УПИ I-6, кв. 239, м.
„Н*******, на който се извършвали строителни дейности от дружеството-
жалбоподател. При извършената проверка по работни места на 17.10.2024 г.
било заварено да полага труд като „общ работник“ в обекта, лицето Н****
Н**** С******* с ЕГН **********. Последният в собственоръчно попълнена
декларация, която му била връчена от проверяващите, декларирал, че работи
от 02.08.2023 г. като „общ работник“, с определено работно време от 08:00 ч.
до 17:00 ч., има сключен трудов договор и е получил заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен договор, последно изплатено възнаграждение е
за м. септември 2024 г., което е получил на 30.09.2024 г.
В резултат на горното, служителите на Д „ИТ“ – София град, изготвили и
връчили, призовка за явяване на представител в Д „ИТ“ – София град и
представяне на документи за проверка.
На 22.10.2024 г. в Д „ИТ“ – С. град от страна на дружеството-жалбоподател
били представени документи за проверка, вкл. трудов договор №105 от
17.10.2024 г. сключен между „И. М. Т. К. ООД и Н. Н. С., с ЕГН **********,
който е назначен на длъжност „кофражист“ от 17.10.2024 г., справка по чл. 62,
ал. 5 от КТ от 17.10.2024 г. в 13:17 ч.
За извършената проверка по работни места и по документи, контролните
2
органи приели наличието на нарушения на трудовото законодателство, които
били обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) с изх. №
ПР2440921 от 16.12.2024 г., връчен на същата дата на управителя на
дружеството – М.М.
В резултат на констатациите при извършената проверка св. Г. – главен
инспектор в Д „ИТ“ С. град, съставил на 16.12.2024 г. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2400585 срещу „И. М. Т. К.“ ООД
за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, в
присъствието на управителя на дружеството – М. М. и свидетелите Б. и
Г.Управителят на дружеството – М. М. подписал АУАН и получил екземпляр
от него, без да изложи възражения. В предвидения от ЗАНН срок
жалбоподателят не е депозирал пред административнонаказващия орган
възражения във връзка със съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 21.01.2025 г. директора на Д „ИТ“ –
София град издал процесното НП, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1 800 лева
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Между „И. М. Т. К.“ ООД и Н. Н. С., с ЕГН ********** имало сключен
предходен трудов договор №077 от 31.07.2023 г., като Саид е назначен на
длъжност „кофражист“ от 01.08.2023 г., справка по чл. 62, ал. 5 от КТ от
31.07.2023 г. в 17:37 ч., който е бил прекратен със Заповед №076/01.04.2024 г.,
считано от 01.04.2024 г. и изпратена справка по чл.62, ал.5 от КТ за това
прекратяване до НАП.
Относно писмените доказателствата, както и показанията на свидетеля,
които кореспондират със съдържанието на писмените, съдът ги кредитира. Не
са налице основания да се посочва кои от доказателствата се кредитират и кои
не, тъй като не са налице противоречия между тях.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок,
видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от
наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради
следното:
3
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
№ 22-2400585/21.01.2025 г. на директора на Д „ИТ” – София град намира, че
същите са съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им. Не се констатираха процесуални нарушения на
чл.42 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен
начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично
се сочи, че нарушението е извършено на 17.10.2024 г. Посочено е и място на
извършване на нарушението: предприятието на работодателя.
Субектът на нарушението е лицето - работодател.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ).
С оглед фактите по делото съдът намира, че неправилно
административнонаказващият орган е приел, че е извършено така вмененото
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ от жалбоподателя, поради следното:
От събраните и кредитирани по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че е налице нарушението по чл.62, ал.1 от КТ - липсва сключен
трудов договор, преди постъпването на работа на лицето Н. Н. С., в писмена
форма, а именно преди 17.10.2024 г., включително и на същата дата преди
началото на проверката от инспектори при Д „ИТ“-С. град в 12:12 ч. Видно от
декларацията на работника, по време на проверката между него и
дружеството вече има уговорени елементи на трудово правоотношение, а
именно: възнаграждение и работно време, почивки в рамките на деня и
междудневни такива, нещо повече излага се, че е получено трудово
възнаграждение за предходния месец септември 2024 г. на проверката, поради
което нарушението е такова по чл.62, ал.1 от КТ. След като към момента на
проверката няма сключен между страните трудов договор в писмена форма, от
това следва и извода, че няма как да има и регистрирано в НАП уведомление
за сключен договор. Това е така, доколкото няма сключен и то в изискуемата
4
форма за валидност по чл.62, ал.1 от КТ писмен трудов договор. Нарушението
по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ предполага наличието на сключен в писмена
форма трудов договор и отразено в НАП уведомление, но на работника да не
са връчени екземпляри от тях, преди започването на работа. В случая обаче
изобщо е липсвал сключен трудов договор, респ. изобщо е липсвало отразено
в НАП уведомление за такъв към момента на проверката, а именно 17.10.2024
г. в 12:12 ч. Санкционната норма и за нарушенията по чл.61, ал.1 и за това по
чл.62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ е все една и съща, а именно по чл.
414 ал.3 от КТ. Но се установи от събраните и кредитирани по делото
доказателства, че нарушението е такова по чл. 62, ал.1 от КТ, а не такова по
чл.63, ал.2 от КТ, поради което правната квалификация на нарушението е
неправилна.
Административнонаказващият орган е приел за доказано нарушение с
правна квалификация по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН също е съставен за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. С АУАН се повдига обвинението и се
очертават пределите на защита на лицето, като неправилната правна
квалификация още в АУАН е нарушила правото на защита на дружеството.
Следователно, АУАН и НП са процесуално и материалноправно
незаконосъобразни, тъй като към момента на проверката от контролните
органи при Д „ИТ“- София град на строителния обект, където лицето Н. Н. С.
е полагало труд е нямало изобщо сключен трудов договор и то в писмена
форма.
Ето защо НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски. В
конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие в размер на 750 лв. и съставения за
разноските списък. Предвид което така заплатения размер следва да се
възложи в тежест на наказващия орган. Жалбоподателят се е представлявал от
адвокат, делото не представлява фактическа и правна сложност, направено е
възражение за прекомерност, но претендирания и заплатен адвокатски
хонорар не е прекомерен и възражението не следва да бъде уважено.
5
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2400585/21.01.2025 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда”- София град, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИА „ГИТ“, със седалище гр. С., бул. „К. А.Д.“ №3, с
БУЛСТАТ/ЕИК****** да заплати на „И. М. Т* К***“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище: гр. С********, бул. „Л*****“№*******, ет.*****, ап.******, за
разноски по делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 750
(седемстотин и петдесет лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6