Решение по дело №1477/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№  341

гр. Пловдив, 16. 02. 2021година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1477/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ТИТАНИКА 2008“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище в гр. Пловдив, ул. „Кирил Х.“ № 8, ет. 1, ап. 1 и 6, представлявано от управителя В.М.В., против Ревизионен акт № Р-16001619005944-091-001 от 31.03.2020г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 258/04.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив относно публични задължения, формирани от непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 32725,06лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6605,02лв. и дължима сума за корпоративен данък по ЗКПО за периода 2018г. в размер на 16362.53лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1659.11лева. В подадената до съда жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания РА, изразени в нарушение на административнопроизводствените правила относно постъпилите доказателства, а от там и в противоречие с материалноправните норми. Подробно сочи, че представените доказателства са достатъчни да се обоснове извод за несъмнено извършване на консултантски услуги от доставчика „Делфина 77“ ЕООД, във връзка с участие на жалбоподателя в провеждани обществени поръчки. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора с писмени бележки излага съображения, че са налице достатъчно доказателства

относно достоверността на извършените доставки. Според него това се потвърждава от заключението на проведената ССчЕ и проверените двустранно подписани и констативни протоколи. В тази връзка счита за безспорно установено, че се касае за действително извършена доставка на услуги от доставчика „Делфина 77“ ЕООД, което от своя страна незаконосъобразно е довело до определеното данъчно задължение по ЗКПО, което е в следствие на неправилно преобразуване и увеличение на декларирания финансов резултат. Иска отмяна на административният акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юр. Д. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмени бележки счита, че следва да се остави в сила издаденият административен акт като законосъобразен, без да са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на административно производствените правила, а от там и на соченото от него неправилно приложение на материалните норми. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001619005944-020-001 от 10.09.2019г., издадена от орган по приходите, заемащ длъжност началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват задължения по ЗДДС за периода от 01.02.2018г. до 31.03.2018г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от връчването на ЗВР, което е направено по електронен път на 19.09.2019г.. С последваща ЗИЗВР № Р-16001619005944-020-002/19.12.2019г. е определен нов краен срок на ревизията – до 19.02.2020г.. Констатирали, че основна дейност на дружеството през ревизирания период е търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки и доставката им до заведения от болничната помощ. По време на ревизията била извършена проверка относно упражнено право на приспаднат данъчен кредит в общ размер на            32 725,06лева             по            5броя         фактури  с

№**********/19.02.2018г.,№**********/23.02.2018г.,№**********/28.02.2018г., №**********/23.03.2018г. и №**********/29.03.2018г., издадени от „Делфина 77” ЕООД, гр. София. Всички те били с предмет „възнаграждение по договор за обслужване от 03.10.2016г. и констативен протокол“. За установяване реалността на извършените доставки били извършени редица процесуални действия по връчване на ИПДПОЗЛ и събиране на доказателства, в която връзка са представени заверени копия от документи: процесните 5бр. фактури, договор за обслужване от 03.10.2016г., протокол за възлагане, за приемане и констативни протоколи, банкови извлечения за извършени разплащания по фактурите, хронологични ведомости на счетоводни сметки 411, 503, 703 и 453/2 с аналитичност за клиент “Титаника 2008” ЕООД, диплома за завършено висше образование на управителя на дружеството С.Х. по специалност “Икономика и управление на селското стопанство” и квалификация икономист аграрно – промишлено производство. Депозирани били и писмени обяснения от управителя на дружеството -доставчик, съгласно които Х. е бил пряко ангажиран с изпълнението на услугите, посочени като предмет на договора от 03.10.2016г., за което имал нужната квалификация /икономическо образование, управленски и търговски опит/. Посочил, че естеството на изпълняваните услуги се състояло в информация за обявени обществени поръчки, подготовка на необходимите документи за участие в тях, консултации от административно, финансово и икономическо естество относно въпроси на възложителя, свързани с участието му в обществени поръчки, по-конкретно специфика на обявените обществени поръчки. След като възложителят е направил избор в коя обществена поръчка ще участва, с нарочно подписани двустранни протоколи се възлага на доставчика да извърши подготовката на документите и отново с нарочен двустранно подписан протокол за приемане изговените документи. Посочил, че след одобряването му за доставчик по конкретната обществена поръчка се подписват констативни протоколи, в които се вписва и конкретното възнаграждение за изпълнителя “Делфина 77” ЕООД. Въз основа на данните в констативните протоколи са издавани и процесните фактури. Извършена е насрещна проверка на доставчика “Делфина 77” ЕООД, при която е констатирано, че издадените фактури са включени в дневниците за продажби и справките – декларации на проверяваното лице за съответните данъчни периоди. Констатирали, че към момента на ревизията дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, поради констатирани обстоятелсва по чл. 176 от ЗДДС и е с установени задължения към бюджета, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело. Изготвено е ИПДПОТЛ изх. № Р-16001619005944-041-001/09.10.2019г., което е връчено редовно на декларирания електронен адрес за кореспонденция. Извършена е допълнителна служебна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че доставчикът не е декларирал активи, посредством които да осъществява дейността си, няма назначени лица по трудови правоотношения и не е подавал справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. Управителят на дружеството С.Х. е управител на още 10 други дружества, регистрирани на територията на България. Във връзка с процесните доставки, от получателя по тях също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени следните писмени доказателства: договор от 03.10.2016г. за извършване на консултантска дейност; заверени копия на процесните фактури; 5бр. констативни протоколи, с които жалбоподателят уведомява доставчика за сключен договор за доставка на медицински изделия по обявена обществена поръчка, сключени с МБАЛ Пазарджик, МБАЛ “Света Ана” – гр. Варна, МБАЛ Добрич, УМБАЛ Плевен, УМБАЛ “Свети Георги” – гр. Пловдив; 5бр. двустранно подписани протоколи за възлагане от 2016г. и 2017г., съгласно съдържанието на които доставчикът уведомява жалбоподателя за открити процедури за провеждане на обществени поръчки от конкретни медицински заведения; 5бр. протоколи за приемане на изготвената от доставчика документация, необходима за участие в обществените поръчки, обявени от конкретните медицински заведения; документи за извършени разплащания по банков път. Била посочено, че възнаграждението на доставчика по договора е в размер на 15% от стойността на сключения от “Титаника 2008” ЕООД договор за обществена поръчка с конкретното медицинско заведение. След анализ на данните в представените писмени доказателства, ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган са направили извод, че съгласно данните в документите не може де се определят конкретно извършените дейности и услуги от доставчика, въз основа на които се твърди, че са сключени посочените договори по ЗЗОП между жалбоподателя и конкретните лечебни заведения. Във всички протоколи се съдържат единствено данни за страните, дата на изготвяне и подписи, но не и конкретно извършени действия във връзка с изпълнение на услугите по договора. Посочили, че е налице неконкретно формулиране на предмета на доставката във фактурите, като е посочено единствено “по договор”. Позовали се и на липсата на конкретни данни в съпътстващите доставката документи относно изпълнението на задълженията на доставчика, формулирани в договора от 03.10.2016г.. От всичко това е направен извод, че сключените от “Титатика 2008” ЕООД с определени медицински заведения в страната по реда на ЗОП не могат да се обвържат с използването на услуги от доставчика “Делфина 77” ЕООД. От всичко това органите по приходите са направили извод, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършени доставки на услуги. Затова на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС приели, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, което от своя страна е основание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на приспаднатия данъчен кредит от „Титаника 2008” ЕООД. Затова не признали правото му на данъчен кредит в общ размер на 32 725,06 лв. по процесните 5 броя фактури, за данъчни периоди м.02 и м.03.2018г.. В следствие на това били допълнително установени и дължими суми за корпоративен данък за 2018г., дължащи се на извършено на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО преобразуване на декларирания СФР със сума в размер на 163625.29 лева, представляваща осчетоводени от жалбоподателя разходи по посочените 5 бр. фактури. В тази връзка органите по ревизията направили извод, че за целите на облагането с пряк данък доказването на реалността на доставките е от съществено значение, тъй като само при фактически изпълнени доставки, извършените от получателя разходи са обосновани. В случая, след като е отчело в разходите за дейността си стойността на услугите по процесните фактури, „Титаника 2008“ ЕООД неправомерно е намалило счетоводния си финансов резултат за 2018г.. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК за направените констатации е съставен ревизионен доклад № Р-16001619005944-092-001/04.03.2020г., връчен по електронен път. В законоустановения срок е подадено възражение, с приложени доказателства във връзка с участие на жалбоподателя в обявени обществени поръчки и сключени договори с възложителите на обществените поръчки. Направените възражения са обсъдени от компетентните органи по приходите, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, е съставен процесния ревизионен акт от 31.03.2020г.. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК той е обжалван пред горестоящият административен орган. В срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановено Решение № 258 от 04.06.2020г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, с което го е потвърдил, в обжалваната част. Като допълнение към констатациите от ревизията той посочил допълнително правно основание за преобразуването на СФР на жалбоподателя – разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО(в приложимата й редакция), съгласно която, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. За отклонение от данъчно облагане се приема и заплащането на възнаграждение за услуги, без те да са реално осъществени (чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО). Недоволен от това, жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на неговото провеждане се установи от заключението на проведената ССчЕ с вещо лице П., че счетоводството на „Титаника 2008“ЕООД е водено съгласно ЗСч и насоките на СС. Направен е извод в него, че първичните счетоводни документи, съставени и издадени по процесните доставки, са осчетоводени и отразени в журнала на операциите и журнал на документите, след което са намерили отражение и в отчетните регистри по ЗДДС за съответния данъчен период, ГДД и ОПР за 2018г. Към процесните 5бр. фактури са налични и съпътстващите доставката документи констативни протоколи, протоколи за възлагане, протоколи за приемане, като фактурите, по които не е признат данъчния кредит и е преобразуван СФР отговарят на изискванията на чл. 6 и чл. 7 от ЗСч по отношение изискуемите реквизити. Обосновано е с него, че счетоводните записвания на стопанските операции са извършени правилно през счетоводни сметки 602 –„Разходи за външни услуги“ и сметка 401 „Доставчици“, като това е станало в съответствие с изискванията на ЗСч и ЗКПО, както и съответният приложим СС. Посочил е, че разплащанията по процесните фактури са извършени по банков път, за което е приложена справка в табличен вид. Към всяка една от процесните фактури са представени съпътстващи документи протокол за възлагане, протокол за приемане и констативен протокол. Посочил е платените от жалбоподателя суми към доставчика, изчислени съобразно „спечелените“ обществени поръчки и сключените договори с МБАЛ Добрич АД, МБАЛ Света Анна АД – гр. Варна, МБАЛ Д-р Иван Серимински АД, УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД, МБАЛ Пазарджик АД, МБАЛ Шумен АД и УМБАЛ Свети Георги ЕАД – гр. Пловдив (л. 818 – 834 от делото), като приходите от цитираните обществени поръчки са формирани от всички продажби и са описани по дати и суми на прихода (размер на плащането). Направен е анализ на ползваните услуги от доставчика „Делфина 77“ ЕООД, както и на договорите, сключени с конкретното лечебно заведение и стойността на разходите по всяка една от процесните фактури. Посочено е в него, че доставчикът „Делфина 77“ ЕООД е отразил издадените 5бр. фактури с получател „Титаника 2008“ ЕООД в справките – декларации по ЗДДС за данъчните периоди мм. 02 и 03.2018г.. В съдебното заседание заключението е оспорено в цялост от процесуалния представител на ответника.

         При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения за това срок, от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което същата  процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Видно от приложената по делото Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., изменена със Заповед № РД-09-21 от 10.01.2017г. и Заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017г. на Териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите и са подписани с квалифициран електронен подпис, който има значение на саморъчно положен подпис. Не са допуснати съществени пороци на проведеното административно производство, които да водят до невалидност на неговата форма. Ето защо в случаят липсват основания за нищожност на обжалвания ревизионен акт.

По отношение на твърдяната незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Правният спор е формиран основно относно постановеният отказ на органите по приходите да признаят правото на данъчен кредит по процесните 5 бр. фактури с доставчик „Делфина 77“ ЕООД, в която връзка е прието, че липсват несъмнени доказателства за участието на доставчика в процеса на провеждане на обществените поръчки, в които жалбоподателят участва. Тук следва да бъде отбелязано, че предметът на дейност на ревизираното лице – търговия със специфични изделия, несъмнено предполага осъществяване на контакт с лечебните заведения на територията на Р България, съответно участие в обявени от тях обществени поръчки за доставка на специфични медицински изделия. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на услуги към жалбоподателя. Според легалното определение на чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, услуга представлява всичко, което има стойност и е различно от стока, като за доставка на услуга се счита всяко извършване на услуга. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена. От това следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кре­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка да­ли ревизираният субект има право да приспадане да­нъч­ния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация. Отделно от това, от съществено значение е и доказването на използването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на жалбодателя за по­с­лед­ва­щи облагаеми доставки към негови клиенти. В този смисъл е и т. 31 от Решение от 06.12.2012г., постановено по дело №С – 285/11 на Съдът на Европейския Съюз, съгласно която, за да се ус­та­но­ви, че на основание на конкретни доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не на данъчен кредит, е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­вени и дали съот­вет­ните стоки са били използвани. По отношение на начина, по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не, в съ­щото това решение е припомнено, че в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, е необходимо да се извърши гло­­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства, за да опре­де­ли дали може да бъде упражнено правото на приспадане на основание на споменатите доставки на сто­ки. В този смисъл е и  т.32 от Решение от 6 септември 2012 г. по дело №C‑ 273/11, Mecsek-Gabona. Като краен резултат от тях е прието, че само и единствено в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно за­дъл­же­но лице облагаеми доставки, тогава по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. В този смисъл и съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните 5 броя фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбопо­да­те­ля възникват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъ­чен кредит. В случаят това не е сторено. Съдът счита, че изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъ­ще­ст­ве­ни доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС са законосъобразно обос­но­вани. Константно е прието, че за да се признае правото на данъчен кредит на получателя по дадена облагаема дос­тавка, е необходимо доказване извършването на услугата, наличието на обезпеченост при доставчика за фактическото й изпълнение, което от своя страна, е обусловено от естеството на услугата. В настоящия случай, прекият доставчик “Делфина 77” ЕООД е посочил, че е изпълнил доставката единствено чрез своя управител С.Х., който разполага с необходимата квалификация за това. Изяснен е и механизмът на доставките на услуги – въз основа на сключен договор от 03.10.2016г. доставчикът се задължава да предоставя на получателя информация за обявени обществени поръчки от различни лечебни заведения за доставка на медицинските изделия, предлагани от “Титаника 2008” ЕООД. След получаване на тази информация, получателят възлага на доставчика да изготви необходимите документи за участие в избрана от него обществена поръчка, включително да го консултира за нейните специфики и параметри. След изготвяне на документацията за участие в избраната обществена поръчка, същата се предава на възложителя с двустранно подписан протокол и той я депозира пред съответното лечебно заведение. След спечелване на обществената поръчка от жалбоподателя и сключването на договор със съответното лечебно заведение, с протокол се определя възнаграждението на доставчика за осъществените услуги, което представлява 15% от стойността на договора за обществена поръчка, без ДДС. Въз основа на протоколите за изчисляване на възнаграждението на доставчика, се издават и процесните фактури. На базата на този механизъм ревизиращите органи са направили законосъобразния извод, че съпътстващите доставката документи – протокол за възлагане, протокол за приемане на изготвената документация за участие на жалбоподателя в конкретна обществена поръчка и протокол за определяне на възнаграждението на доставчика съдържат само общи данни, не и необходимата конкретика относно извършените от доставчика действия за постигане на конкретния резултат – спечелване от жалбоподателя на конкретна обществена поръчка. Тук следва да бъде отбелязано, че не е оспорен фактът на сключени договори от “Титаника 2008ЕООД с лечебни заведения от болничната помощ по ЗОП. Спорен е фактът, какви точно действия е извършил доставчикът по намиране на информация за съответната обществена поръчка, консултации от какво естество е извършил към жалбоподателя с оглед параметрите на обществената поръчка и доколко действията му са пряко свързани с постигнатия резултат – спечелване на обществената поръчка, доколкото в нея участват и други дружества. От представените от “Делфина 77” ЕООД писмени доказателства, както и от съдържанието на писмените обяснения, депозирани при ревизионното производство, настоящият съдебен състав прави извод, че не са представени конкретни доказателства относно извършени от доставчика конкретни действия. В протоколите за възлагане е посочен предмет на обществената поръчка и краен срок за подаване на документи за нея, но тази информация е общодостъпна, публикувана в Регистъра на обществените поръчки и/или в Профил на купувача на Интернет страницата на съответното лечебно заведение. Направените от органите по приходите изводи за липса на извършени услуги законосъобразнто е обосновано и с изясненото обстоятелство, че Протокол за възлагане, касаещ препоръка за участие в провеждана обществена поръчка, обявена от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – гр. Пловдив е от дата 18.02.2016г., което е станало преди да бъде сключен Договор за обслужване между “Титаника 2008”ЕООД и “Делфини 77”ЕООД на 03.10.2016г., на което основание се твърди, че е издаден и посоченият протокол. По отношение на представените веществени доказателства- 2бр. оптични носители (дискове) /л.4 и л.73 от том 1 по делото/, в които се съдържат сканирани оригинални документи, представени от жалбоподателя пред възложителя на съответната обществена поръчка, както и сключените договори със съответното лечебно заведение, законосъобразно е прието, че в случая те не обосновават достоверността на извършените услуги. Касае се за типови документи, изискуеми като форма по ЗОП, както и за документи, отнасящи се до съответното медицинско изделие – каталози, технически спецификации и ценови оферти. Правилен е извода, че това са медицински изделия, предлагани от жалбоподателя, за които същият е наясно с техните специфики и съответствието им с параметрите, зададени от възложителите на обществени поръчки, поради което не е необходим за това външен консултант. Предвид спецификата на предмета на обществените поръчки, свързани изключително с предмета на дейност на ревизираното дружество, остава неизяснено обстоятелството относно характера, необходимостта и естеството на предоставяните от доставчика консултации, най-общо определени от него като административни и финансово – икономически, както и какви са конкретно интересуващите жалбоподателя въпроси във връзка с обществените поръчки. Безспорно е изяснен фактът, че предметът му на дейност на дружеството е именно доставка на специфични медицински изделия, а техните спецификации са му известни именно във връзка с осъществяваната дейност. Дори да се приеме, че жалбоподателят е получил от доставчика конкретна информация за обявена обществена поръчка /която по принцип е общодостъпна/ и да е извършил с него определен вид консултации по възникнали във връзка с решението за участие в определена обявена обществена поръчка, не може да се направи несъмнен извод, че именно в следствие на извършени определени действия от доставчика се е достигнало до сключване на договор между жалбоподателя и определено лечебно заведение за доставка на медицински изделия, което е необходимото условие за изплащане на възнаграждението за извършената услуга. Твърдението на жалбоподателят, че “ако не се сключи договор с възложител на обществена поръчка по доставка на медицински изделия доставчикът “Делфина 77” ЕООД няма да получи следващото се възнаграждение” има единствено житейски характер, а не е потвърждаващо обстоятелство за извършената доставка. По делото не са представени доказателства доставчикът да е информирал жалбоподателя за обявена обществена поръчка, в която той да е участвал, съответно да не се е стигнало до подписване на договор с възложителя й. Точно обратното, по делото са представени доказателства за направени ценови предложения за доставка на медицински изделия и консумативи за нуждите на МБАЛ “Свети Иван Рилски” – гр. Разград (л. 278 – 301, т.2 делото); техническа характеристика на медицинските изделия (л. 302 – 308, т.2 по делото) и приложение № 1 към договор от 01.01.2018г., без да е представен самият договор. В нето един от тези случай не са представени доказателства за участие на доставчика “Делфина 77” ЕООД при предоставяне на информация за тази обществена поръчки, съответно за изготвяне на необходимите документи за участие на жалбоподателя в нея. Аналогични документи са представени за обществена поръчка, обявена от УМБАЛ “Н. И. Пирогов” ЕАД – гр. София (л. 320 – 427), обществена поръчка, обявена от МБАЛ “Д-р Стамен Илиев”АД – гр. Монтана (л. 427 – 434); МБАЛ “Света Марина” ЕАД – гр. Варна (л. 435 – 439). Представени са и сключени договори във връзка с други обществени поръчки - № ДОП 46/24.04.2018г. с възложител УМБАЛ “Света Анна” АД – гр. София (л. 651 – 664); договор ОИ-01-177/09.10.2018г. с УМБАЛ “Н. И. Пирогов” ЕАД – гр. София (л. 665 – 671); договор от 01.03.2018г. с МБАЛ “Света Каридад” ЕАД – гр. Пловдив (л. 696 – 697); договор от 01.06.2018г. с МОБАЛ “Д-р Стефан Черчезов” АД – гр. Велико Търново; договор от 26.02.2018г. с МБАЛ “Ботевград” АД (л. 702 – 704); договор от 16.08.2018г. с УМБАЛ “Света Марина” ЕАД – гр. Варна (л. 705 – 709); договор с “Първа частна МБАЛ Враца” ЕООД (л. 710 – 713); договор от 03.12.2018 с МБАЛ “Свети Иван Рилски” – гр. Разград (л. 714 – 720); договор от 16.10.2018г. с МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” АД – гр. Монтана (л. 725 – 728). От така представените доказателства може да се направи извод, че дружеството – жалбоподател участва регулярно в обявявани от лечебните заведения обществени поръчки/поръчки за доставка на медицински изделия, наясно е с процедурите за провеждането им и необходимите документи за участие и е сключил договори за доставка, като не е изяснено да е използвало за тях предоставяни услуги от доставчика “Делфина 77” ЕООД. В този смисъл, дори да бъде кредитирано заключението на съдебно – счетоводната експертиза, оспорено от процесуалния представител на ответника по отношение направените в него експертни изводи, същото не допринася за изясняване на спорния по делото въпрос, а именно дали от доставчика “Делфина 77” ЕООД са предоставени услуги, свързани с участието на “Титаника 2008” ЕООД в обществени поръчки, обявявани от конкретни лечебни заведения и доколко тези предоставени услуги са допринесли за спечелването на конкретната обществена поръчка, за да бъде заплатено възнаграждение на доставчика. Съдът намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателя пряка връзка между предоставените от доставчика услуги по процесните 5 бр фактури, съответно постигнатия резултат. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че жалбоподателят е участвал и в други обявени обществени поръчки от лечебни заведения, без за тях да е информиран и консултиран от “Делфина 77” ЕООД. Неоснователно е и възражението на жалбоподателят, че основателността на извършените доставки се установява и от заключението на проведената ССчЕ. Принципно правилни са констатациите в приетото заключение, че са реализирани приходи от сключените договори с възложители на обществените поръчки, но не може да се направи и не е доказана пряка връзка между направените разходи за консултации от доставчика, за които му е заплатено възнаграждение, и постигнатите резултати по сключени договори с 5 лечебни дружества, възложители на обществени поръчки.

По отношениение на възраженията на жалбоподателят в частта по ЗКПО, относно неоснователното според него увеличението на финансовия резултат, съдът счита, че органите по приходите законосъобразно са приложили материалноправните разпоредби на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Касае се за непризнаване осчетоводените разходи за данъчни цели, поради констатирана нереалност на доставката на услуга между прекия доставчик и жалбоподателя. В този смисъл законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за констатирана сделка в отклонение от данъчно облагане под формата на заплатено възнаграждение за услуги, които не са извършени. Предвид установеното фактическо неизпълнение на доставките на услуги от издателя на фактурите, съответното увеличение на СФР за 2018г. със сумата от 163 625,29лв. е законосъобразно. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, и съобразно исканията на страните за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника. От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Така на основание чл. 161 от ДОПК и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция към 03.08.2020г.) следва да бъде присъдена сумата от 2 250,55лв. (две хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 В предвид на изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК Съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТИТАНИКА 2008“ЕООД, с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001619005944-091-001/31.03.2020г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 258/04.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит за периода м.02.2018г и м.03.2018г. в общ размер на 32725,06лева, с прилежащите лихви за забава в общ размер на 6605,02лева, както и дължима сума за корпоративен данък за 2018г. в размер на 16362,53лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1659,11лева.

ОСЪЖДА „ТИТАНИКА 2008“ ЕООД, ЕИК200000276, със седалище гр. Пловдив да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 2 250,55лв. (две хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки) разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.

СЪДИЯ: