О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260401
29.03.2021г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година
в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело № 1171 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок частна
жалба на заявителя “Ю.Б.”- АД, гр.С. срещу Разпореждане № 263611/15.12.2020г. по ч.гр.д.5024/2020г. по описа на РС- С.З., с
което е отхвърлено частично писменото заявлението на ч.жалбоподател за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.2 от ГПК и
изпълнителен лист в частта за следните вземания : сумата в размер на 30 лв., представляваща такси за периода от
13.03.2018г. до 26.11.2020г. и сумата от 102 лв.- нотариални такси за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 13.03.2018г. до 26.11.2020г. В
ч.жалба се излага становище за неправилност
и необоснованост на обжалвания акт поради постановяването му при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Частният жалбоподател счита, че изводът на РС,че уговорката за такси цели
неоснователно обогатяване на кредитора, бил неоснователен и незаконосъобразен.
Относно уговорката за нотариални такси била дължима на основание чл.23 от
Общите условия/ОУ/ към договора и съответно се дължала от длъжника. Моли
настоящия въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане в частта, с която
са отхвърлени сумите и да постанови издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, ал.2 от ГПК за отхвърлените
суми. Претендира за направените в настоящото производство съдебно деловодни
разноски в размер на 15 лв. за държавна такса.
Въззивният съд, след като взе предвид събраните
по делото документи, като обсъди доводите в частната жалба, мотивите на
атакуваното Разпореждане и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни
и процесуални норми, намира за установено и доказано
следното :
Производството пред първоинстанционния РС е било образувано по заявление
на “Ю.Б.”- АД, гр.С. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника Т.А.Т. от гр.С.З. за
сумите : 2181.92 лв.-главница ; 415.83 лв.-възнаградителна лихва за
периода от 13.03.2018г. до 12.11.2019г.; 30 лв.-такси за периода от 13.03.2018г. до
26.11.2020г.; 102 лв.-нотариални такси от
13.03.2018г. до 26.11.2020г. и законна лихва от 04.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на разноски в размер
на 54, 60лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 390, 65 лв.
В заявлението е посочено, че вземането произтичало от договор за кредитна карта
BG EUROLINE от 11.05.2005г., сключен между длъжника и “Ю.Б.”- АД. Картодържателят не бил изпълнил договорните
си задължения за погасяване на дължимите месечни вноски и банката е упражнила
правото си да обяви цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да
прекратява действието на договора. За настъпилата предсрочна изискуемост на
12.11.2019г., длъжникът бил уведомен с уведомление, връчено чрез ЧСИ. Със
заявлението е представено извлечение от счетоводните книги, договорът за издаване
на кредитна карта, ведно с общите условия, както и уведомление до длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Видно от представения към
него протокол се удостоверява, че адресът на длъжника е посетен за връчване на
нотариална покана издадена от нотариус Д.Н.с рег. №**с район на действие РС- гр.С.З..
С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта, с която
се претендират такси в размер на 30 лв. и сумата от 102 лв., представляваща
нотариални такси. Съдът е приел, че тези уговорки излизат извън рамките на
присъщите за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръща в
необоснована санкция на длъжника, с която се цели неоснователно обогатяване на
кредитора. Със Заповед № 260939/15.12.2020г. е било допуснато изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от счетоводни книги за останалите
вземания и съответно е издаден изпълнителен лист.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна, че ч. жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва
лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност
заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги , с които се установяват вземания на банките. Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени,и общият размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената
част от общия размер на дължимата сума от потребителя,включваща главница и
непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Видно от
приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
извлечение от счетоводните книги, в същото са посочени процесните суми от 30
лв. като “такси” за периода от 13.03.2018г. до
26.11.2020г. и 102 лв. “нотариални такси” за периода от 13.03.2018г. до
26.11.2020г., включително и Договора за кредитна карта BG EUROLINE от 11.05.2005г. От представеното по делото
препис- извлечение от счетоводни книги от страна на банката обаче липсва
конкретизация на основанието, на което се претендират съответните вземания. Съгласно
императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният съд е
длъжен да извърши служебно проверка за наличие на евентуално противоречие със
закона и добрите нрави, включително и за наличие на нищожна клауза в
потребителски договор. От изложеното в заявлението и приложените към него
документи се установява,че процесното вземане произтича от сключен между
страните договор за кредитна карта, който по своя вид и характер се явява
потребителски и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. В настоящия случай съдът
приема, че е налице противоречие със закона, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява
на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Действията, свързани с управлението на
кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, като в това
число влизат предоговарянето на кредита и обявяването на предсрочната
изискуемост от страна на кредитора. Доколкото търсените допълнителни плащания
са свързани изцяло със забавата на длъжника, следва да се приеме, че чрез
същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, че при забава на
дължимите от потребителя плащания кредиторът има право да получи единствено
обезщетение за забава по- висок от законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, но не и други компенсации и осребрявания. В тази
връзка заплащането на такси и нотариални такси във връзка с връчване на покана
за обявяването на предсрочна изискуемост на договора за кредитна карта не могат
да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха
представлявали такси за действия, свързани с управлението на кредита.
Конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло
насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез
отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира
в колизия със забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК. По този начин се поставя
потребителя- длъжник в по- неблагоприятно положение и се цели неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед гореизложеното, искането за присъждане на процесните вземания
следва да се отхвърли изцяло, като неоснователно и недоказано, а ч.жалбата да
бъде оставена без уважение, а атакуваното Разпореждане да бъде напълно потвърдено,
със законните последици от това.
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат разноски,
т.к. се развива без участието на длъжника.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274 и сл. във връзка с
чл.413, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- С.З.
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане
№ 263611/15.12.2020г. по ч.гр.д.№ 5024/2020г. по описа на РС- С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :