РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ловеч, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20224300100397 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ИСК с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Съдът е сезиран с искова молба искова молба от Г. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул.
***********, чрез упълномощен процесуален представител адв. А. И. от
САК, с личен № ******* съдебен адрес за кореспонденция: гр. ***********,
срещу В. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********** ****, общ.
Ловеч, обл. Ловеч, ул. ***********, с адрес по местоживеене към настоящия
момент и адрес за призоваване на ответника: с. *********** ****, общ.
Ловеч, обл. Ловеч, ул. *******, с посочено правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условията на евентуалност чл. 86, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, цена на иска: 38 994 лева. Сочи, че страните са братя и законни
наследници на Т. Т. Т. и Т.В. Т.а.
Изтъква, че на 20.10.2017 година с Н.А., вписан в СВп - Ловеч с вх. peг.
№ 5880 / 20.10.2017 г., акт № 95, том 15, дело № 3018 / 2017 г., Т.В. Т.а
приживе, продала на „Месокомбинат - Ловеч" АД, ЕИК *******, ПИ с
1
идентификатор 43952.502.300, съгласно КККР на гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл.
Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/ 10.04.2007 г., находящ се в
землището на гр. Ловеч, местност Тележене, с площ 6 499 кв. м. за сумата в
общ размер на 77 988 лева, която сума продавачката е получила по сметка на
сина си В. Т. Т. (ответник) в „Централна кооперативна банка" АД, IBAN
***********, чрез парични преводи, както следва: 3 500 лв. - платени на
12.10.2017 г. и 74 488 лв. - платени в деня на нотариалната сделка 20.10.2017
г.
Твърди, че ответинкът не е предал сумата на майка им преди настъпване
на смъртта й е тъй като не е страна по сделката, продажната цена не е
дължима към него. Счита, че не е имал основание да задържи претендираната
с настоящата искова молба сума, равняваща се на 1/2 част от продажната цена
на гореописания имот следваща се на ищеца като наследима по закон от
майка му след настъпване на нейната смърт.
Изтъква, че след настъпване на смъртта на наследодателката Т. Т.а са
водени разговори между страните, при които са отправени искания и покани
от страна на ищеца към брат му за предаване на дължимата му сума, но
същите са били отхвърлени, като ответникът категорично отказва да му
изплати следващата се на брат му 1/2 част от продажната цена на
гореописания недвижим имот, съответна на наследствения дял на ищеца от
наследството оставено от тяхната майка.
Счита, че е налице начална липса на основание ответникът да получи
претендираната сума и изобщо липсва още към момента на „даването"
облигационна или друг вид правно релевантна връзка между наследодател
ката и ответника. Касае се за разместване на блага от имуществото на
наследодателката /респективно на ищеца след смъртта на майка му в
качеството му на нейн законен наследник/ в имуществото на ответника без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е
съществувало валидно правоотношение между наследодателката и ответника,
а от там и между ищеца /като наследник на своята майка/ и ответника.
В случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставките за
квалифициране на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, моли при условията на
евентуалност да приеме, че са налице предпоставките за отнасянето му към
чл. 59, an. 1 ЗЗД, съгласно който всеки, обогатил се без основание за сметка
2
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така
формулиран общият състав на института неоснователно обогатяване изисква
наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и
отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на
обеднелия. С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена възможност при
неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото
равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който
се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването /в този смисъл Решение № 88 от
28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение/.
Моли да бъде постановено решение, по силата на което:
На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД бъде осъден В. Т. Т., ЕГН
**********, да заплати в полза на Г. Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер
на 38 994 лева, представляваща съответна на наследствения дял на ищеца от
наследството оставено от неговата майка Т.В. Т.а, ЕГН **********, починала
на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран от продажната цена на имот
нейна лична собственост, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
дълга.
В случай, че бъде отхвърлена исковата претенция по т. 1.1. с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, моли при условията на евентуалност да
бъде уважена исковата претенция на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като В. Т. Т.,
ЕГН **********, бъде осъден да заплати в полза на Г. Т. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 38 994 лева, представляваща съответна на наследствения
дял на ищеца от наследството оставено от неговата майка Т.В. Т.а, ЕГН
**********, починала на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран от
продажната цена на имот нейна лична собственост, ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до
3
окончателно изплащане на дълга.
На основание чл. 78, aл. 1 ГПК претендира направените по делото
разноски, направени са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. Т. Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл.Ловеч,
*******, Настоящ адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл.Ловеч, *******,
чрез пълномощника си адвокат Ц. К., Софийска адвокатска колегия, личен
№******* съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***********, чрез
адв. Ц. Г. К.. Счита, че заявената претенция с правно основание чл. 55, ал. 1
предл. 1 от ЗЗД за недопустима, поради липса на активна материалноправна
легитимация, ищецът не е притежател на кондикдионното право, заявено с
иска.
Активната материалноправна и процесуалноправна легитимация
ищецът извежда от качеството си на наследник на Т.В. Т.а, като без значение
за правния спор е, че страните по делото са законни наследници на Т. Т. Т.,
ЕГН **********, починал на 04.08.2002г. - баща на страните. Процесният
имот е лична собственост на Т. В. Т.а, която като единствен собственик на
продадения недвижим имот, е била в правото си да се разпорежда с
притежаваното от нея имущество, по начин, по който намери за добре.
Посочва, че по прехвърлителата сделка, обективирана в цитирания
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, изрично страната -
продавач по сделката Т.В. Т.а е заявила своята воля - заплащането на
продажната цена да стане по сметка на В. Т. Т.. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД
изпълнение има, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено
лиде от кредитора, от съда или от закона.
Активната материалноправна и процесуалноправна легитимация
молителят извежда от качеството си на наследник на Т.В. Т.а, но сделката с
притежаваното от нея имущество е на 20.10.2017г., близо четири години
преди нейната смърт. Счита, че ищецът няма право да получи имущество,
което не е включено в наследствената маса към датата на смъртта на
наследодателя и за ответника не съществува задължение за предаване на
исковата сума.
Позовава се на съдебна практика /решение № 29-2012-IVTO; решение №
30-2018-ШГО/, съгласно която обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1,
4
пр. 1 ЗЗД следва да съдържа твърдения за това какво е дадено и да се заяви,
че даденото е без основание, а в настоящата искова молба въобще липсва
твърдение ищецът да е дал нещо на ответника.
Излага подробни съображения относно липсата на фактическия състав
на чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и неоснователност на исковата претенция.
По евентуалния иск чл. 59 ЗЗД, посочва, че същият е неоснователен и го
оспорва. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗЗД утвърждава принципа, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването - до размера
на това, с което другият се оказва обеднял. Счита, че в случая не са налице
елементите на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсва
намаляване на актива на имуществото на обеднилия се. Разпореждането,
направено по волята на майката с паричната сума, съставляваща продажната
дена на неин лнчен имот, не води до обедняване на ищеца, не намалява
неговото имущество. Пропуснатото увеличение на актива не представлява
релевантно обедняване.
Изтъква, че съгласно разрешението, дадено по т. 7 от ППВС № 1/1979
г., неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго трябва да съществува при самото преминаване,
а не в някои последващ момент.
Според константната практика на ВКС, правно - релевантното
обогатяване по см. на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всякога е свързано или с придобиване
на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе
необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага,
като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са без
значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено
условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго лиде. Поради това
отсъствието на последното условие прави невъзможно прилагането на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване на дадения субект.
Не оспорва обстоятелството, че имотът предмет на сделката,
обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от
20.10.2017 г., № 187, том IV, per. № 4315, дело № 475/2017г. на нотариус
Ц.Л., район на действие РС-Ловеч, вписан в регистъра на НК под per. № 138, е
лична собственост на майката на страните Т.В. Т.а. Не оспорва
5
обстоятелството, че страните по делото са законни наследници на майка си и
баща си.
Оспорва обстоятелството, че се обогатил за сметка на ищеца, по
изложените по-горе фактически и правни съображения. Оспорвам
качеството на ищеца на надлежна страна по предявените искове. С
исковата молба се твърди неоснователно разместване на блага, основавайки
се на настъпило наследствено правоприемство четири години след сделката.
Оспорва това, сумите от продажната цена да са включени в наследствената
маса, като ищецът не сочи и доказателства в тази насока.
Счита, че предвид заявените искови претенции, без значение за спора са
причините, фактите и обстоятелствата, поради които майката на страните и
продавач по сделката е заявила своята воля - заплащането на продажната цена
да стане по сметка на В. Т. Т.. В случай, че съдът прецени, че е необходимо
изследване на отношенията на ответника с неговата майка по повод
разпореждането с недвижимия имот, както и в случай, че съдът предени
недостатъчност на основание по чл. 75, ал.1 от ЗЗД, излага подробни
фактически обстоятелства в тази насока.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. А. И., поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена. Развиват се подробни съображения в писмени
бележки.
Ответникът се явява лично и с адв. Ц. К., оспорват исковата молба и
молят да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като им бъдат
присъдени и направените по делото разноски. Представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписвания – гр. Ловеч с вх.
№ 5880/20.10.2017 г., акт № 95, том 15, дело 3018/2017 г.; нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, вписан в Служба по вписвания – гр. Ловеч
с вх. № 5879/20.101.2017 г., акт № 94, том 15, дело 3017/2017 г.; решение №
65ККК/28.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Ловеч;
удостоверение за наследници на В.В.Ц. с изх. № 94/16.11.2021 г., издадено от
Кметство на с. ***********, Община Ловеч; удостоверение за наследници на
Т.В. Т.а с изх. № 96/16.11.2021 г., издадено от Кметство на с. ***********,
Община Ловеч; удостоверение за наследници на Т. Т. Т. с изх. №
6
95/16.11.2021 г., издадено от Кметство на с. ***********, Община Ловеч;
дубликат от удостоверение за сключен граждански брак между Т. Т. Т. и Т.В.
Т.а, издадено на 08.02.2022 г.; пълномощно рег. № 129/21.08.2017 г. на
Кметство с. ***********; разпечатка от банкова сметка IBAN ***********
/л. 53 – л. 63 по делото/; съдебно-спогодителен протокол от 10.03.1989 г. по
гр.д. №190/1989 г. на ЛРС; писмо с вх. № 6424/09.11.2022 г. от Нотариална
кантора Ц.Л., ведно с приложено нотариално дело № 475/2017 г. /л. 92 – л.
115 по делото/; дубликат на квитанция за платен местен данък и такса битови
отпадъци и хронология на задължения и плащания за периода 2012 – 2017 г.
за имот с парт. № **********003 с идент. 43952.502.300; копие от декларация
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 15740/28.03.1998 г. /л. 119 – л. 126 и л. 135 – л. 137
по делото/; протокол от 10.03.1989 г. /л. 146-148 по делото; нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 108, т. VII, дело № 2575/96 г. /л. 149-л. 150/;
нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 23, т. II, рег. № 2116, н.д.
№ 116/2018 г. на служба по вписвания; заключението на съдебно-
икономическата експертиза, събраните гласни доказателства, обясненията на
страните, както и от становището на процесуалните представители на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното:
Страните по делото са братя, наследници на Т.В. Т.а, починала на
26.01.2020 година.
С договор от 20.10.2917 година наследодателката им продала на
„Месокомбинат – Ловеч“ АД, ЕИК *******, свой наследствен ПИ с
идентификатор съгласно КККР на гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч,
одобрени със Заповед № РД-18-10/ 10.04.2007 г., находящ се в землището на
гр. Ловеч, местност Тележене, с площ 6 499 кв. м. за сумата в общ размер на
77 988 лева, която сума продавачката е получила по сметка на сина си В. Т. Т.
(ответник) в „Централна кооперативна банка" АД, IBAN ***********, чрез
парични преводи, както следва: 3 500 лв. - платени на 12.10.2017 г. и 74 488
лв. - платени в деня на нотариалната сделка 20.10.2017 г.
Не се спори между страните, че получената цена по личната сметка на
ответника не е предадена на майка им, нито след нейната смърт, съответно ½
част от нея на ищеца, като сънаследник.
С протоколно определение от 10.03.1989 година по гр.д. № 190/ 1989
7
година по описа на РС – Ловеч е одобрена постигнатата между Г. Т. Т. и В. Т.
Т. спогодба по силата на която В. Т. Т. получава в дял и става изключителен
собственик на жилищна сграда от 114 кв.м, застроена площ, състояща се от
две избени помещения, гараж, две стаи, хол, кухня и килер, без сервизни
помещения, построена в парцел VІ-ти, планоснимачен № 193 в кв. 45 по
регулационния план на с. ***********,Община Ловеч, Област Ловеч, който
парцел е собственост на родителите им.
С договор от 29.12.1996 година, оформен в н.а. № 108, том VІІ, дело №
2575/ 1996 година по описа на РС – Ловеч, Т. Т. Т. и Т.В. Т.а, дарили на сина
си Г. Т. Т., следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място от
550 кв.м., съставляващо парцел ХІІ, планоснимачен № 194, в кв. 45а по
регулационния план на с. ***********,Община Ловеч, Област Ловеч , ведно с
построените в него, жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и други
подобрения и трайни насаждения.
Представен е н.а. № 23, том ІІ, рег. № 2116/ 2018 година, в който е
обективиран договор за дарение, по силата на който Т.В. Т.а е дарила на сина
си В. Т. Т., три поземлени имота.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че безспорно сумата от 77 988 лева, представляваща цената по процесната
сделка е постъпила по сметка на ответника и в периода м. октомври 2017
година – 30.12.2020 година са разходени от титуляра на сметката.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Г. Г. Т., В. Г. Т., С.В. Т.а, Д.Н.В., В. И. Д. и И.С. Д.. От тях
безспорно се установява, че страните са живеели в един двор в две отделни
къщи, като майка им Т. Т.а живеела на първия етаж в сградата, в която
живеел ищецът със семейтвото си но се къпела в дома на другия си син –
ответника. Свидетелите на ищеца - Г. Г. Т., В. Г. Т., С.В. Т.а, които са
неговите синове и съпруга, твърдят, че наследотателката на страните и
съответно, тяхна баба и свекърва, не е делила синовете си и имали добри
отношения помежду си. Твърдят, че винаги са й помагали когато има нужда,
живеели заедно в една къща, тя на първия етаж, а те на втория. По отношение
на процесния имот посочват, че волята на Т. Т.а била, след като се продадат
имотите, парите да се разделят поравно между двамата братя. Но след
нейната смърт, разбрали, че сумата по договора била преведена по сметка на
8
В. Т., като той категорично отказал да я поделят.
Останалите свидетели, които не са в родствени отношения със страните,
посочват, че Т. не се разбирала със снаха си (съпругата на ищеца) и споделяла
с тях, че парите от имотите ще даде на ответника да си довърши и къщата и
на децата му, тъй като те я гледали и се грижели за нейните нужди.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Г. Т.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл.
Ловеч, ул. ***********, чрез упълномощен процесуален представител адв. А.
И. от САК, с личен № ******* съдебен адрес за кореспонденция: гр.
***********, срещу В. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*********** ****, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. ***********, с адрес по
местоживеене към настоящия момент и адрес за призоваване на ответника: с.
*********** ****, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. *******, с искане да бъде
осъден В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на Г. Т. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 38 994 лева, представляваща съответна на
наследствения дял на ищеца от наследството оставено от неговата майка Т.В.
Т.а, ЕГН **********, починала на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран
от продажната цена на имот нейна лична собственост, като получена без
основание, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга.
При условията на евентуалност е предявена претенция на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, В. Т. Т., ЕГН **********, бъде осъден да заплати в полза на Г.
Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 38 994 лева, представляваща
съответна на наследствения дял на ищеца от наследството оставено от
неговата майка Т.В. Т.а, ЕГН **********, починала на 26.02.2020 г. в с.
***********, формиран от продажната цена на имот нейна лична
собственост, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга.
За да бъде уважена заявената претенция следва по безспорен начин да се
установят елементите на първия фактически състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
а именно: предаване, съответно получаване, на исковата сума при начална
9
липса на основание, т. е. че още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника;
наличието на причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, както и размерът на твърдяното неоснователно обогатяване.
В конкретния случай безспорно установено по делото е, че по сметка на
В. Т. Т. е преведена продажната цена, на продаден от наследодателката на
страните на „Месокомбинат – Ловеч“ АД, ЕИК *******, имот, находящ се в
землището на гр. Ловеч, местност Тележене, с площ 6 499 кв. м. за сумата в
общ размер на 77 988 лева, чрез парични преводи, както следва: 3 500 лв. -
платени на 12.10.2017 г. и 74 488 лв. - платени в деня на нотариалната сделка
20.10.2017 г., която сума е и предмет на спора.
Няма спор и, че сумата е разходвана от ответника за негови нужди. От
събраните по делото гласни доказателства, като показанията на първите
трима свидетели са преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът
приема, че тези суми са получени от ответника като дарение. В подкрепа на
този извод е и фактът, че Т.а не е споделила с другия си син или неговите
близки, че е продала имота и намеренията си да раздели сумите или да
преведе половината по сметка на ищеца. Не се установяват и предприети от
нея действия в тази насока.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният от Г. Т. Т., срещу В. Т.
Т., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден В. Т. Т., да заплати в
полза на Г. Т. Т., сумата в размер на 38 994 лева, представляваща съответна на
наследствения дял на ищеца от наследството оставено от неговата майка Т.В.
Т.а, ЕГН **********, починала на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран
от продажната цена на имот нейна лична собственост, като получена без
основание, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.
59 от ЗЗД, освен разместването на благата и причинната връзка между
обедявнаването и обогатяването следва да се установи отделно размерът на
обедняване и размерът на обогатяването, предвид на това, че се дължи по-
малката сума, но не повече от обогатяването, към момента на разместването
10
на благата.
В случая, с оглед твърденията, че процесната сума по сметката на
ответника е част от наследството на Т. Т.а, следва да се установи, че към
момента на откриване на наследството, тази сума е била налична и
представлява част от наследството. От събраните по делото доказателства
това твърдение, на което ищецът основава своята претенция, не се установява
при условията на пълно главно доказавне. Напротив от приложения по делото
договор за продажба на процесния имот и от депозираните гласни
доказателства, се установява дарственото намерение на Т. Т.а по отношение
на ответника В. Т.. Още повече, че към момента на откриване на наследството
26.02.2020 година същата не е била налична, видно от приложените към
делото извлечение от сметка и заключението на съдебно-икономическата
експертиза.
При тези мотиви съдът счита, че не основателен и недоказан е
предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на общо
на 1754 лева, от които 1700 лева, представляващи адвокатски хонорар, който
е в минимален размер съгл. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, както и сумата от 46 лева разноски по
обезпечителното производство чгд № 394/ 2022 г. на ЛОС и 8 лева пощенски
разходи.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Т. Т. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. ***********, съдебен
адрес за кореспонденция: гр. ***********, срещу В. Т. Т. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *********** ****, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул.
***********, с адрес по местоживеене към настоящия момент и адрес за
призоваване на ответника: с. *********** ****, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул.
*******, иск да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД В. Т. Т., ЕГН
11
**********, да заплати в полза на Г. Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер
на 38 994 лева, представляваща съответна на наследствения дял на ищеца от
наследството оставено от неговата майка Т.В. Т.а, ЕГН **********, починала
на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран от продажната цена на имот
нейна лична собственост, като получена без основание ,ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният, при условията на евентуалност, от Г. Т. Т. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***********, общ. Ловеч, обл. Ловеч,
ул. ***********, съдебен адрес за кореспонденция: гр. ***********, срещу В.
Т. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********** ****, общ. Ловеч,
обл. Ловеч, ул. ***********, с адрес по местоживеене към настоящия момент
и адрес за призоваване на ответника: с. *********** ****, общ. Ловеч, обл.
Ловеч, ул. *******, иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, В. Т. Т., ЕГН
**********, бъде осъден да заплати в полза на Г. Т. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 38 994 лева, представляваща съответна на наследствения
дял на ищеца от наследството оставено от неговата майка Т.В. Т.а, ЕГН
**********, починала на 26.02.2020 г. в с. ***********, формиран от
продажната цена на имот нейна лична собственост, ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., с горните данни, на основание чл. 78 от ГПК да
заплати на В. Т. Т., с горните данни, сумата от 1 754 (хиляда седемстотин
петдесет и четири) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – В.Търново в
четиринадесетдневен срок от съобщението, че е изготвено ведно с мотивите.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12