Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. К., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, ЛНЧ****, с настоящ адрес: [населено място], **“, [адрес], против заповед №ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът -директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 05.10.2023 г. жалбоподателят Н. К., гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, ЛНЧ****, с настоящ адрес: [населено място], к-с **, [адрес], подала заявление-декларация с вх. № 3СП/Д-А/18453, за отпускане еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за децата и А. А. К., ЛНЧ **** и Р. А. К., ЛНЧ ****, граждани на Украйна, записани в четвърти клас. В заявлението К. сочи, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в [населено място], [жк], ***; не е [семейно положение] и има две деца. Към заявлението са приложени служебна бележки с № РД-16-656/12.09.2023 г. № РД-16-657/12.09.2023 г., издадени от директора на основно училище /ОУ/ „Елин Пелин“, [населено място] в уверение на това, че детето Р. К. е записано като ученик за учебната 2023/2024 г. в четвърти „е“ клас/л.7, гръб, и 8 от делото/ .

На 09.10.2023 г., в заявлението е отбелязано от длъжностно лице - социален работник, че Кононова не отговаря на условията по чл.3, т.5 ЗСПД, тъй като между Република България и Украйна няма договор за социална сигурност/л.8, гръб, от делото/.

На 12.10.2023 г. становището е съгласувано от главен социален работник, провел предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове/л.8, гръб, от делото/.

На 12.10.2023 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас издал заповед №ЗСПД/Д-А/18453, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД/ППЗСПД/, вр. чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, на Н. К. е отказана еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за две деца.

Като мотив за отказа се сочи, че К. не отговаря на условията на чл.3, т.5 ЗСПД, според който право на семейни помощи за деца имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а в случая липсва подписан договор за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна.

Заповед № №ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. е издадена от компетентен орган - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, според регламента на чл. 10, ал. 4 ЗСПД.

На второ място, заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, обаче, същата е издадена при допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

Няма спор, че Н. К. и двете и деца са с предоставена временна закрила в Република България.

Спорът се свежда до правото на еднократна семейна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за лица, които са извън тези посочени в чл.3, т.5 ЗСПД.

ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Правото на гражданите на социално подпомагане се сочи в чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, а нормата на чл.47, ал.1 КРБ регламентира, че отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

В чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила, каквато притежават Кононова и нейните деца, имат право на социално подпомагане.

Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД регламентира отпускането на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Същевременно правилото на чл. 3 ЗСПД сочи кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Изискването по т.5, касаещо семействата на чужди граждани да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, е ограничително и в противоречие с разпоредбата на чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Същата сочи, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а ДР ЗУБ, а както бе посочено нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ изрично предвижда право на социално подпомагане и за чужденците с предоставена временна закрила.

Ето защо и тъй като семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, съгласно решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г., по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението, въведено с чл. 3, т. 5 ЗСПД.

Отделно ограничението е в противоречие с Конвенцията за правата на детето/КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на Великото народно събрание/ВНС/ от 11.04.1991 г., която провъзгласява правото на жизнен стандарт като едно от основните права на всяко дете, независимо от неговото гражданство или друг статут на детето или неговите родители и която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които и противоречат.

Разпоредбата на чл. 27, § 1 КПД задължава държавите - страни по конвенцията да признаят правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а разпоредбата на чл.2 от конвенцията ги задължава да зачитат и осигуряват това право без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл.27, § 3 КПД, държавите страни по конвенцията, следва да предприемат, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

Затова и липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ на Кононова за децата и, в случай, че предпоставките, регламентирани в чл. 10а, ал.1 ЗСПД са налице.

В случая е безспорно, че децата А. А. К., ЛНЧ ****, и Р. А. К., ЛНЧ ****, граждани на Украйна живеят постоянно в страната заедно с майка си и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, както и че на членовете на семейството като украински граждани е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ. Към заявлението на Н. К. са представени две служебни бележки с различни номера № РД-16-656/12.09.2023 г. и № РД-16-657/12.09.2023 г., издадени от директора на ОУ „Елин Пелин“, удостоверяващи обаче едно и също обстоятелство, а именно, че детето Р. К. е записано като ученик за учебната 2023/2024 г. в четвърти клас. Липсва служебна бележка, сочеща наличието на тази предпоставка по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето А. А. К., ЛНЧ ***. В нарушение на чл.35 АПК административният орган е приел, че заявлението е окомплектовано с всички документи, съгласно нормативните изисквания, видно от представения с административната преписка лист за извършването на предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална проверка /л.7 от делото/. При новото произнасяне по заявлението на Н. К. административният орган следва да и укаже този пропуск с предоставяне на срок за отстраняване.

По изложените съображения, заповед № ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас е незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на Н. К., гражданка на Украйна, съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл.174 АПК.

При този резултат се следват разноски на жалбоподателя, които се претендират в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице/. Н. К. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че не разполага с доходи.

Делото е с материален интерес, тъй като касае отказ за предоставяне на еднократна помощ, която безспорно има парично изражение независимо, че размер не е посочен в заповедта. Предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че еднократната помощ за едно дете е в размер на 300.00 лева/ за двете деца-600.00 лева/, т.е. същата не надхвърля 1000.00 лева, е приложимо правилото на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/23.07.2004 г./. С оглед цитираната норма и обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна сложност, възнаграждението на адвоката за оказаната безплатна правна помощ следва да се определи до размера посочен в тази норма, който е съответен на материалния интерес по делото, а именно 400.00/четиристотин/ лева.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която на Н. К., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, ЛНЧ****, с настоящ адрес: [населено място], к-с **, [адрес], е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас за произнасяне по заявление-декларация с вх. № 3СП/Д-А/18453 от 05.10.2023 г., подадено от Н. К., гражданка на Украйна, ЛНЧ****, като съобрази мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане/АСП/ София да плати на адвокат Д. О., Адвокатска колегия/АК/Бургас, сумата от 400.00/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.