№ 843
гр. Сливен, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично засеД.е на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230104154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по Молба на М. Г. Д. и Н. Д. Д. от гр. Сливен против сина
им Д. Н. Д., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за
незабавна защита от домашно насилие за твърдени актове на домашно
насилие, извършени от ответника спрямо молителите на 11.08.2025 г., на
12.08.2025 г. и на 21.08.2025 г., изразили се в упражняване на физическо,
психическо и емоционално насилие от ответника спрямо молителите.
Ответникът не е подал отговор на молбата за защита.
В съдебно засеД.е, молителите, редовно призовани, не се явяват лично.
Представляват се от своя процесуален представител - адвокат, чрез който
поддържат депозираната молба и молят да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично.
На 26.08.2025 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в
полза на молителите, с която срещу ответника са наложени предвидените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани
лица, визирани в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадали от домашно насилие лица,
извършено от низходящ - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата са приложени и
декларации от молителите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат ответникът и молителите. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а
и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се
изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени
доказателства, че молителите са майка и баща на ответника.
От приетите по делото декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че
на 11.08.2025 г., на 12.08.2025 г. и на 21.08.2025 г., ответникът упражнил
спрямо молителите актове на домашно насилие, изразили се в упражняване на
физическо насилие спрямо молителката чрез сграбчване за горната част на
ръцете, разтърсване, блъскане, както и психическо и емоционално насилие
спрямо молителите чрез обиди и заплахи, че ако не му дадат пари, ще им види
сметката.
Съдът намира, че твърдените актове на домашно насилие спрямо
молителите са доказани посредством подадените от тях декларации по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
2
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено
от ответника.
В процесния случай, освен декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които
могат да служат като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителите за осъществените актове на домашно насилие от
ответника спрямо тях на 11.08.2025 г., на 12.08.2025 г. и на 21.08.2025 г. се
подкрепят и от приетите като писмени доказателства по делото документи,
съдържащи се в ДП № 1360/2025 г. по описа на РУ - Сливен.
Съдът е изискал и справка за съдимост на ответника, видно от която
същият е осъждан, което води до извода, че системно не спазва установения
правов ред.
Предвид изложеното и от съвкупния анализ на събраните доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че на 11.08.2025 г., на 12.08.2025 г. и на
21.08.2025 г. между страните са възникнали описаните в молбата и
декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН инциденти, при които, ответникът е
упражнил актове на домашно насилие спрямо молителите.
Ето защо, предвид установеността на извършеното домашно насилие
спрямо молителите следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да
наложи, за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
3
насилие спрямо молителите.
Подходящи са и следва да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от закона, а именно да бъде наложена забрана ответникът да доближава
молителите, както и жилищата им на разстояние по-малко от 50 м., както и да
осъществява контакт с молителите под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация, като мерките, след извършено
приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от
дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на
закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални роднински отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да
бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, .......................... е осъществил спрямо М. Г. Д., ЕГН: ********** и
Н. Д. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Сливен, .......................... актове
на домашно насилие, извършени на 11.08.2025 г., на 12.08.2025 г. и на
21.08.2025 г., изразили се в упражняване на физическо, психическо и
емоционално насилие от ответника спрямо молителите.
4
НАЛАГА на Д. Н. Д., ЕГН: ********** следните мерки за защита от
домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Д. Н. Д., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо М. Г. Д., ЕГН: ********** и Н. Д.
Д., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. Н. Д., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителите М. Г. Д., ЕГН:
********** и Н. Д. Д., ЕГН: **********, както и жилищата им, находящи се в
гр. Сливен, .................... и в гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе“ № 20 за срок
от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, считано от датата на постановяване на
решението.
ЗАБРАНЯВА на Д. Н. Д., ЕГН: ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА
контакт с молителите М. Г. Д., ЕГН: ********** и Н. Д. Д., ЕГН: **********
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, считано от датата на
постановяване на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на М. Г. Д., ЕГН: ********** и Н.
Д. Д., ЕГН: ********** с цитираните мерки, която подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Д.
Н. Д., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. Н. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, .......................... да заплати по сметка на Районен съд -
Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за
производството по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
5
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6