Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260003
11.01.2021г., гр.Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС Д.
при секретаря Михаела
Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 273 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Х.И.С., ЕГН ********** *** чрез адв. И.Д. със съдебен адрес ***, офис 3 против
Наказателно постановление № 38-0001273 от 11.09.2020г., издадено от Директор на
РД „АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Жалбоподателят счита, че
така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, недоказаност и
необоснованост. Иска се неговата отмяна, алтернативно изменението му, като бъде
намален размера на глобата в законоустановения минимум, както и присъждане на
разноски за производството.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 06.08.2020г.,
актосъставителят Д.,***, изпълнявал служебните си задължения съвместно с А.К. ***,
в района на бившия „Кореком“. Около 23.20ч., в посока гара Бяла, било спряно за
проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Мерцедес“, категория N3, с рег.№ . и прикачено към него полуремарке
с три оси марка „Мейлър“, категория О4, с рег. № ., извършващ обществен превоз
на товари – пшеница. В хода на проверката и от представената от водача кантарна
бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 56 180кг., което
надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 16 180кг. Водачът
не представил разрешение за претоварването. За извършеното нарушение бил съставен
АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН,
Директора на РД „АА“ - Русе, определен със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
длъжностно лице по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП, издал атакуваното НП, връчено
на жалбоподателя лично на 25.09.2020г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на разписка на
ЕКОНТ с № 5300230653614; Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.; оригинал на НП №
38-0001273/11.09.2020г.; заверени копия на АУАН от 06.08.2020г., Серия А-2019г.
№ 276729; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната Серия №
0134800; кантарна бележка № 0061478/06.08.2020г.; писмо от РД „Автомобилна
администрация“ с рег.№ 52-00-55-5719/5/25.11.2020г., Длъжностна характеристика
на длъжност - Директор на Регионална дирекция; Длъжностна характеристика на
длъжност – старши инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“; Длъжностна
характеристика на длъжност – инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“. По делото
се събраха гласни доказателствени средства посредством проведените в съдебно
заседание разпити на актосъставителя и св. К.. Съдът приема и кредитира, както
писмените, така и гласните доказателства, тъй като те са еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован
и непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с
установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12
от ЗДвП. По отношение направеното възражение за липса на материална
компетентност на контролните органи, съдът счита същото за неоснователно. От
представените писмени доказателства от страна на АНО се установява, че
проверяващите органи са служители на РД „АА“ към датата на проверката, а самият
АНО заема длъжността Директор на РД „АА“ от 18.03.2020г. Същият е и определен
със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП,
компетентно да издава наказателни постановления за установени нарушения по
ЗДвП. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, за
съда няма съмнение относно факта на извършената проверка и установеното
нарушение. Макар и да не бяха представени изисканите справки за джи пи ес
координати, както и видеозапис от извършената проверка, от другите писмени
доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели се установява,
че на посочената дата и място е извършена проверка на процесното ППС, с водач
жалбоподателят С.. В тази насока са както представените от водача документи,
иззети при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така
и подписването на последния лично от него, което обстоятелство не се оспорва. Факта
на проверката се установява и от показанията на разпитаните свидетели, чийто
показания се подкрепят напълно от другите доказателства по делото и изясняват
установената фактическа обстановка. Тук е мястото да се посочи също така, че
няма нарушение при посочване на мястото на установяване на нарушението,
доколкото недвусмислено се установява, че то е в гр.Бяла на път Е-85. Отразеното
в АУАН и НП, че същото е в гр.Бяла, в посока гр.Бяла се установява, че се дължи
на техническа грешка, тъй като в показанията си свидетелите посочват, че се
касае за гара Бяла, в посока гр.Бяла, т.е. към центъра на града. При положение,
че по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, това не представлява съществено нарушение и не е
накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което да следва отмяна на
наказателното постановление.
Не е налице и нарушение
на чл.35, ал.3 от Наредба
№ 11 на МРРБ, предвиждаща, че проверките следва да се осъществяват със средства
за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, доколкото самата наредба предвижда,
че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
„Пътна инфраструктура“ и се отнася до случаите на установени нарушения на
Закона за пътищата, който регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността
на пътната инфраструктура в Република България. В конкретния случай компетентността
на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ произтича от
нормата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, които контролират спазването на правилата
за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи свързани с извършването на превоза. Това
произтича от различната регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП
има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства.
В тази връзка, в хода на
проверката от контролните органи, е била представена кантарна бележка,
удостоверяваща масата на управляваното от жалбоподателя ППС. В кантарната
бележка е посочено и индивидуализирано, както процесното ППС, така и масата на
самия товар и тази на ППС. Видно от същата, масата на ППС с товара е 56 180кг.,
което очевидно надвишава допустимите норми от 40 000кг. Неоснователно се
твърди, че кантарната бележка не може да послужи като доказателство, тъй като същата
представлява удостоверителен документ, на който е положен подпис и на самия водач,
и в този смисъл същият е бил наясно с претоварването на ППС. Извършената проверка от контролните
органи е по документи и предвид наличието на такъв удостоверителен документ, не
е било наложително използването на кантар. Със съставянето на АУАН са били
иззети като доказателства процесната кантарна бележка с № 0061478 от
06.08.2020г., както и товарителница с № 0134800 от същата дата.
Съдът счита, че при
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващия орган не се е
съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв.
до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максималния размер на 3 000лв., без
да са изложени съображения за това. АНО не е събрал сведения относно имотното
състояние на нарушителя, както и за наличието на други нарушения по ЗДвП. С
оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената
глоба, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение. Съдът счита, че
извършеното нарушение е с по-висока обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението
на максимално допустимата маса е с 16 180кг. Превишаването на максимално
допустимата маса на ППС определена за движение по пътищата поставя в реална
опасност участниците в движението, поради което предвид тежестта на нарушението
глобата следва да бъде определена около средния размер, а именно в размер на
1 500лв.
Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно
представения договор за процесуално представителство възлизат на сумата от 750лв.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на основание чл.63,
ал.4 от ЗАНН на претендирания по делото размер на адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, в случая
на наложената глоба. Според чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, минималния размер на
възнаграждението възлиза на 440лв., поради което и възнаграждение в размер на
претендираните 750лв. съдът счита за прекомерно предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото. Същото е приключило в две заседания, като е
разпитан само един свидетел, а писмените доказателства са в минимален обем.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до предвидения в наредбата минимум, а именно в размер на 440лв. С
оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно
с изменения размер на наложената глоба – или сумата от 220лв. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК,
разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001273
от 11.09.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ – Русе, с което за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на Х.И.С., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 500лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5,
да заплати на Х.И.С., ЕГН **********,
сумата от 220лв. – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/