№ 40
гр. Враца, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20241400100473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439 ГПК.
Постъпила е искова молба от С. Г. С., с ЕГН **********, от гр. Враца, *** срещу „ДИ
СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин - 10, ул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.М.М. и Р.З.С..
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист издаден на 04.10.2010 г. по описа
на Районен съд - Враца по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение № 3224/04.10.2010 г. по чл. 417 от ГПК срещу
„МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С., посочените длъжници са осъдени да заплатят
солидарно на „АЛФА БАНКА" А. Е., дружество учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул.
"Стадиу" № 40, чрез клона си с фирма „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК
*********, сумата от 21820,64 евро, представляваща главница по договор за кредит от
02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на 1150,50 евро за периода от
22.02.2010 г. до 17.08.2010 г., включително, наказателна лихва в размер на 519,86 евро за
периода от 18.08.2010 г. до 27.09.2010 г., включително, такса за обслужване на заемна сметка
в размер на 15 евро за периода от месец март 2010 г. до месец август 2010 г., разноски за
издаване на удостоверение за актуално съС.ие в размер на 15,00 лева, както и сумата от
1
909,89 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата 919,77 лева - заплатена държавна
такса. Изпълнително дело № 20247230400382 било образувано на 27.05.2024 г. от ЧСИ М.Н.,
с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, въз основа на постъпила молба с вх. №
6618/27.05.2024 г. от взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД, въз основа на
горепосочения изпълнителен лист. Взискателя придобил заявените пред ЧСИ вземания
вследствие на извършени няколко поредни цесии от кредиторите по вземанията. В молбата
за образуване взискателя посочил като изпълнителен способ да се извършат справки в БНБ
за банкови сметки, трудови договори, пенсии, движими и недвижими имоти. Също така
справка ЕСГРАОН, като при установяване на собственост и вземания да бъдат наложени
запори/възбрани. Към молбата за образуване бил приложен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на гореописаното вземане. Видно от справка по
изпълнителното дело № 20247230400382/2024 г. както и от отбелязванията върху гърба на
изпълнителният лист, че производството се явява повторно образувано. Първото
изпълнително дело било образувано по молба на „ЮроБанк България" АД през 2010 г. с №
319 от 2010 г. по описа на частния съдебен изпълнител М.Н. с район на действие ОС - Враца,
вписан в регистър на ЧСИ под № 723. Последното действие по изпълнението по посоченото
изпълнително дело срещу С. Г. С. било извършено на 03.02.2015 г. - наложена възбрана, като
от тази дата започнала да тече новата 5 годишна давност за цялото вземане, която изтекла на
03.02.2020 г.. Погасителната давност между двете дати не била прекъсвана и не били
осъществявани каквито и да е било действия по изпълнението. На 03.02.2020 г. била
погасена по давност цялата претенция на взискателя. Срещу другия длъжник по
изпълнителното дело - Г. С. Г., погасителната давност изтекла още по-рано, тъй като по
изпълнително дело № 319 от 2010 г., последно изпълнително действие спрямо него било
осъществено на 27.02.2012 г., а погасителната давност за цялото вземане изтекла на
27.02.2017 г.. Предвид гореизложеното ищеца предявява отрицателен установителен иск,
като претендира постановяване на решение, с което да бъде призната за установена
недължимостта по отношение на него сумите по гореописания изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба. Претендира разноски. В писмена
защита излага обстоятелствени доводи в подкрепа на претенцията си за разноски.
В съдебно заседание ответника, в докладвана молба, признава иска. Възразява срещу
присъждане разноски на ищеца, предвид че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално претендира при
присъждане разноски на ищеца, същите да бъдат в разумен размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното изпълнително дело № 20107230400319, по описа на
ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, че същото е образувано на
29.12.2010 г., въз основа на постъпила молба от взискателя „АЛФА БАНК"АД, въз основа на
2
изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на
Районен съд - Враца и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по
описа на Районен съд - Враца срещу длъжниците „МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С.,
които е разпоредено да заплатят солидарно на „АЛФА БАНКА" А. Е., дружество учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република
Гърция, гр. Атина, ул. "Стадиу" № 40, чрез клона си с фирма „АЛФА БАНКА-КЛОН
БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *********, сумата от 21820,64 евро, представляваща главница по
договор за кредит от 02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2010 г. до окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на 1150,50 евро за
периода от 22.02.2010 г. до 17.08.2010 г., включително, наказателна лихва в размер на 519,86
евро за периода от 18.08.2010 г. до 27.09.2010 г., включително, такса за обслужване на заемна
сметка в размер на 15 евро за периода от месец март 2010 г. до месец август 2010 г., разноски
за издаване на удостоверение за актуално съС.ие в размер на 15,00 лева, както и сумата от
909,89 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата 919,77 лева - заплатена държавна
такса. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 29.12.2010 г. взискателя „АЛФА
БАНК" АД е поискал цялостно проучване имущественото съС.ие на длъжниците, налагане
на запори и възбрани на имуществото, срещу което може да се насочи изпълнение и
конкретно по отношение на ищеца - запор върху банковата му сметка в „АЛФА БАНКА-
КЛОН БЪЛГАРИЯ". Със запорно съобщение от 20.04.2011 г. е наложен запор върху банкови
сметки на ищеца в „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", като със съобщение от 02.05.2011 г.
е отговорено от третото задължено лице, че няма такива сметки. Със запорно съобщение от
08.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от
Мрежови експлоатационен район Монтана. Със запорно съобщение от 16.06.2011 г. е
наложен запор върху ремарке на ищеца с рег. № ВР 0314 ЕА. С молба от 10.02.2012 г.
взискателя „АЛФА БАНК" АД е поискал налагане на запори върху банковите сметки на
ищеца във всички банки в страната, като със запорни съобщения от 24.02.2012 г. такива
запори са наложени. С писмо от 04.06.2013 г. ЧСИ е уведомен от работодателя, че трудовото
правоотношение на ищеца с Мрежови експлоатационен район Монтана е прекратено. С
молба от 24.03.2014 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „МЕГАКОРН-Т" ЕООД, като със
запорно съобщение от 02.04.2014 г. такъв запор е наложен. С писмо от 15.04.2014 г. ЧСИ е
уведомен от работодателя, че трудовото възнаграждение на ищеца е в рамките на
несеквестируемия минимум, поради което не може запора да бъде изпълнен. С молба от
15.12.2014 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е заявил, че ищеца получава трудово
възнаграждение над несеквестируемия минимум и е поискал повторно налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „МЕГАКОРН-Т" ЕООД със
съответното предупреждение за третото задължено лице, като със запорно съобщение от
03.02.2015 г. исканията на взискателя са изпълнени. С писмо от 23.02.2015 г. ЧСИ е
уведомен от работодателя, че трудовото възнаграждение на ищеца е в рамките на
несеквестируемия минимум, поради което не може запора да бъде изпълнен. С молба от
3
05.05.2016 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е заявило по изпълнителното дело желание
производството да продължи с участието му като взискател, поради придобиване
процесното вземане, по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие
сключен с „АЛФА БАНК" АД. По молба от 26.11.2018 г. от пълномощника на длъжниците,
ЧСИ с постановление от 03.12.2018 г. е прекратил изпълнителното дело, поради
неизвършване в продължение на две години от взискателя на изпълнителни действия и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
от 03.12.2018 г. е връчено на взискателя на 05.12.2018 г. и като необжалвано е влязло в сила
на 12.12.2018 г..
Установява се от приложеното изпълнително дело № 20247230400382, по описа на
ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, че същото е образувано на
27.05.2024 г., въз основа на постъпила молба от взискателя „ДИ СИ ЕЙ
МЕНИДЖМЪНТ"АД, въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д.
№ 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца и заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр.
д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца срещу длъжниците „МЕГАКОРН"
ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С., които е разпоредено да заплатят солидарно на „АЛФА БАНКА" А.
Е., сумите предмет на изпълнително дело № 20107230400319, по описа на ЧСИ М.Н., с рег.
№ 723. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.05.2024 г. взискателя „ДИ СИ
ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД е поискал извършване на справки за длъжника - ищец за банкови
сметки, трудови договори, пенсии, движими вещи, недвижими имоти, ЕСГРАОН, както и
налагане на запори и възбрани при установяване на съответната информация от справките.
Представени са с молбата за образуване на изпълнителното дело договори за цесия с
предмет процесните вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /цедент/ и "С.Г.ГРУП"
ЕАД /цесионер/ и между "С.Г.ГРУП" ЕАД /цедент/ и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД
/цесионер/. Със запорно съобщение от 05.06.2024 г. е наложен запор върху пенсията на
длъжника - ищец. С разпореждане от 01.11.2024 г. ЧСИ е спрял изпълнителното
производство поради допуснато обезпечение на предявен от длъжника иск.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени отрицателни установителни
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от
ищеца на изгодните за него твърдени в исковата молба положителни факти, на които
основава доводите си, включително, че в описаният в исковата молба период е изтекъл
предвиденият в закона срок и вземането е погасено по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
4
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение,
ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Постановките в посочените по – горе две тълкувателни решения на ВКС следва да
намерят приложение при съобразяване на установените обстоятелства от изпълнително дело
№ 20107230400319, по описа на ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца,
образувано на 29.12.2010 г., въз основа на постъпила молба от взискателя „АЛФА
БАНК"АД, въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4389 от
2010 г., по описа на Районен съд - Враца и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 4389 от
2010 г., по описа на Районен съд - Враца срещу длъжниците „МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и
С. Г. С.. Последното изпълнително действие предприето от взискателя по посоченото
изпълнително дело, при съобразяване на възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е извършено с молба от 15.12.2014 г.
за насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца – длъжник. До приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, обаче погасителна давност относно процесното вземане
въобще не е текла тъй като такава не тече докато трае изпълнителния процес, поради което
не е било възможно да бъде прекъсната с посочената молба за изпълнение от взискателя.
След приемане на посоченото тълкувателно решение на 26.06.2015 г., по изпълнително дело
№ 20107230400319 по описа на ЧСИ М.Н., не е искано от взискателя извършване на каквито
и да било изпълнителни действия, поради което и давността не е прекъсвана. Процесните
вземания са установени по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение,
поради което на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за тях е петгодишна – решение № 3
от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
5
Погасителната давност в процесния случай е започнала да тече от 26.06.2015 г. /приемане на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК/ и е изтекла на
26.06.2020 г.. Междувременно ЧСИ с постановление от 03.12.2018 г. е прекратил
изпълнителното дело, поради неизвършване в продължение на две години от взискателя на
изпълнителни действия, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановлението за
прекратяване, като необжалвано е влязло в сила на 12.12.2018 г.. Молбата на ответника от
27.05.2024 г., по която е образувано на същата дата изпълнително дело № 20247230400382,
по описа на ЧСИ М.Н., се явява подадена след изтичане на три години и единадесет месеца
от погасяване на процесните вземания поради изтекла в предходните пет години давност,
поради което същата не е възможно да породи ефекта по чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Установи се по делото, че ответника - взискател не е поискал извършване на
изпълнителни действия, които да са извършени след 26.06.2015 г. в продължение на период
надхвърлящ пет години, като с изтичането на петгодишния срок на 26.06.2020 г. и предвид
липсата на основания за прекъсване или спиране на давността, погасителната давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД е изтекла, като са се погасили процесните вземания.
Предвид всичко изложено се налага извод, че вземанията по изпълнителен лист от
04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца и
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца,
са погасени по давност, поради което процесните парични суми са недължими, а
предявените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК са основателни и
следва да се уважат.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалният представител на ищеца - адвокат В. Г. Б. от САК сумата 4475,48 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определена с оглед
уважените в пълен размер искове. Неоснователно е възражението на ответника основано на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките за недължимост на разноски по делото от
ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са кумулативно
изискуеми: ищецът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Със
съдебната практика по определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение, определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.
№ 592/2012г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. №
17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.
2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че не е налице първата предпоставка на
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. При даване отговор на въпроса с последните
два съдебни акта е изтъкнато, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен
процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение,
6
предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и
конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, какъвто е и процесния случай, е
единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение
длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.
Възражението на ответника срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, предвид, че същото се присъжда в
размер на нормативноустановения минимум, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и на извършените по делото процесуални действия от пълномощника на
ищеца. Присъдения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е справедливо и разумно и същото съответства на защитимия интерес по
предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ОС – Враца
държавната такса в размер на 1 912,74 лева, от заплащането на която ищеца е освободен.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от С. Г. С., с ЕГН **********, от гр.
Враца, *** срещу „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, ул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.М.М. и Р.З.С., искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че С. Г. С., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ДИ
СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, следните суми: сумата от 21820,64 евро,
представляваща главница по договор за кредит от 02.09.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.09.2010 г. до окончателното й изплащане, просрочена лихва
в размер на 1150,50 евро за периода от 22.02.2010 г. до 17.08.2010 г., включително,
наказателна лихва в размер на 519,86 евро за периода от 18.08.2010 г. до 27.09.2010 г.,
включително, такса за обслужване на заемна сметка в размер на 15 евро за периода от месец
март 2010 г. до месец август 2010 г., разноски за издаване на удостоверение за актуално
съС.ие в размер на 15,00 лева, както и сумата от 909,89 лева юрисконсултско
възнаграждение и сумата 919,77 лева - заплатена държавна такса, за които са издадени
изпълнителен лист от 04.10.2010 г., по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд -
Враца и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 3224/04.10.2010 г., по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20247230400382, по описа на ЧСИ
М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца.
ОСЪЖДА „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, ул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.М.М. и Р.З.С. да заплати на адвокат В. Г. Б. от
7
САК сумата 4475,48 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, ул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.М.М. и Р.З.С. да заплати на ОС – Враца
държавна такса в размер на 1 912,74 лева, от заплащането на която ищеца е освободен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8