РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. ХАСКОВО, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500221 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните, чрез процесуалния му представител Р. Д. – ** на областна дирекция
„Земеделие“ - Хасково.
С Решение № 245/10.12.2024 г., постановено по гражданско дело №
548/2024 г., Районен съд – Свиленград е отхвърлил иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от държавата чрез Министерство на земеделието и храните,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, за признаване за
установено по отношение на Община Любимец, ЕИК *********, че държавата
чрез Министерство на земеделието и храните, ЕИК *********, е собственик
на следните имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с адрес на
поземления имот: ***, с площ от 11 326 кв.м, трайно предназначение на
територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване: за летище,
аерогара;
2. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с адрес на
1
поземления имот: ***, с площ от 56 337 кв.м, трайно предназначение на
територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване: за летище,
аерогара.
С решението се осъжда държавата да заплати на въззиваемата страна
сумата от 5 000 лева разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът -
държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, който
чрез процесуалният си представител Р. Д. – *** на областна дирекция
„Земеделие“ – Хасково, обжалва същото в срок. Твърди, че решението е
нищожно, тъй като от постановения акт не може да бъде изведена волята на
съда. Навежда подробни доводи за допуснати нарушения на материалния
закон, неправилност и необоснованост на решението. Моли въззивната
инстанция да прогласи нищожността на решението, алтернативно да го
отмени и уважи иска.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна общ.
Любимец, чрез процесуалния и представител адв. Коларова. Счита въззивната
жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията -
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
2
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му.
Не може да бъде споделено наведеното от въззивника възражение за
нищожност на постановения съдебен акт, като не се установява твърдяната
неразбираемост на волята на първоинстанционния съд.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, при
извършената служебната проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за недопустимо поради нарушаване
правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като въпросът за
нейното съществуване, респективно за нейната липса, може да бъде
повдигнат и служебно от съда до приключване на производството във втората
инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно по
аргумент от чл. 119, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, исковете за
собственост и други вещни права с цена над 50 000 лв. са подсъдни на
окръжен съд като първа инстанция, респективно при цена под 50 000 лв. - на
районен съд като първа инстанция. Правилата за определяне на цената на иска
са регламентирани в чл. 69 от ГПК, като според ал. 1, т. 2 на същата
разпоредба по искове за собственост и други вещни права върху имот цената
на иска е равна по размер на данъчната оценка за имота, а при липса на такава
- на неговата пазарна цена.
В настоящия случай, видно от представените в първоинстанционното
производство удостоверения, имотите, предмет на спора, са съответно с
данъчна оценка 29 221,10 лв. (л. 84) и 145 349,50 лв. (л. 104). Данъчната
оценка на имот с идентификатор 44570.665.12 дава основание на настоящия
въззивен състав да приеме, че е изключена родовата компетентност на
сезирания РС - Свиленград, като предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК подлежи на разглеждане от съответния окръжен съд, а именно ОС
- Хасково. Посочената цена на иска относно този имот (в размер на 145 349,50
лв.), определена съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, е над 50
000 лв., което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл. 104 от ГПК на
3
окръжния съд като първа инстанция - чл. 104, т. 3 от ГПК.
Както вече беше посочено родовата подсъдност е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на
производството и на постановеното съдебно решение, за наличието на която
съдът следи служебно. С оглед на което, като не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 103 вр. с чл. 104, т. 3 от ГПК, районният съд е разгледал по същество
спор, който е бил родово подсъден на окръжния съд (в случая на ОС –
Хасково), поради което и решението му като процесуално недопустимо следва
да бъде обезсилено по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК, а делото
изпратено на родово компетентния окръжен съд – ОС – Хасково, за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като
първа инстанция.
При този изход на спора, по направените от страните разноски следва
да се произнесе родово компетентният да разгледа спора съд като първа
инстанция - ОС – Хасково, съобразно изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 245/10.12.2024 г., постановено по
гражданско дело № 548/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на ОС – Хасково за
произнасяне като първа инстанция по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва на
председателя на ОС – Хасково за образуване на ново дело по описа на ОС –
Хасково (като първа съдебна инстанция) и определяне на съдия-докладчик.
След влизане в сила на настоящото решение служебно да се изготви
заверен препис от него, който да се изпрати на РС - Свиленград за
4
удостоверяване в деловодните книги на съдебния състав за движението на
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5