Решение по дело №6069/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2012
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20194520106069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2012

                                                  гр. Русе, 03.12.2019 год.

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6069 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е.И. М.срещу Я.Р.К., в която се твърди, че двамата били съпрузи чийто граждански брак е прекратен с решение по гражданско дело №****от 2019г. на Районен съд - Русе. Бракът им бил сключен на 23.09.2017г. в гр. *** и на същата дата в гр. *** се провело сватбеното тържество, на което присъствали много техни роднини и приятели. Получените от тях средства като дарения за сватбата им възлизали общо на 20 400лева.

Ищцата твърди, че тази сума била прибрана от ответника, който на 09.11.2017г. регистрирал търговско дружество „***, чийто собственик и управител бил той. След регистрацията на дружеството закупил камион, като вложил всички подарени пари от сватбата им за това. Заедно със своя баща използвали камиона и развивали дейност. Съпрузите се виждали  много рядко след сватбата. Ищцата твърди, че е работила и се е издържала сама, като ответникът не вземал участие в разходите на семейството им. На 08.09.2018г. окончателно се разделили, като до бракоразводното дело не контактували. Тя няколкократно поставяла въпроса да й бъде предоставена  половината от получената от сватбата сума, но получавала категоричен отказ от ответника за това. По тези съображения се счита, че ответникът е усвоил сумата от 20400лв., с която се е обогатил без основание, за сметка на нея, и й дължи връщането на ½ от нея, а именно 10 200лв.

По тези съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът Я.К. да бъде осъден да заплати на ищцата Е. М.сумата от 10 200лв., с която неоснователно се е обогатил чрез получените дарения, както и да заплати сумата от 1932лв. обезщетение за забава върху тази сума за периода от 23.09.2017г. до 05.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на  главницата.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност за тяхната неоснователност. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно сключването и прекратяването на гражданския брак на страните, но оспорва, че с дарените общо на страните пари е закупил камион. Твърди се, че с тях са платени изцяло разходите по сватбата, а остатъкът е използван за лични нужди – екскурзии, наем на квартира, разходи за консумативи. Твърди се, че търговското дружество на ответника е закупило полуремарке и влекач със средства от търговската му дейност и заемни средства от брата на ответника, които той продължавал да му връща. Твърди се, че претендираната сума като обезщетение за забава е недължимо освен поради неоснователност на главния иск, а и поради това, че липсвало уговорен падеж за връщане на претендираната главница, а покана от ищцата за това нямало.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Е.И.М. и Я.Р.К. са сключили граждански брак на 23.09.2017г. в гр. ***. На същата дата е проведено сватбеното им тържество с участието на много техни роднини и приятели, които са дарили на младоженците различни суми. Според свидетелите на ищцата -  Г.Г., Е.М. и И.Й., събраните от страните дарения били „над 20 000лв.“, а според свидетелите на ответника -  Т.Д. „към 15000лв.“, свидетеля Е.К. „около 15000-16000лв.“ и свидетелката И.К. „някъде към 16000лв.“ Според първите трима свидетели, всички разходи за сватбата и тържеството били заплатени от родителите на младоженците, а според другите плащането станало от дарените суми от роднини и приятели.  

На 06.07.2017г. ответникът в качеството на наемател е сключил договор за наем на обзаведено жилище в гр. ***, с наемна цена от 280лв. месечно.

На 01.12.2017г., представляваното от ответника „*** е закупило влекач „***“ с регистрационен №*** за сумата от 20000лв. без ДДС, а на 28.12.2017г. полуремарке „*** ***“ за сумата от 9000лв. без ДДС според представените два договора. Свидетелят Е.К. установява, че е предоставил в заем на брат си сумата от 41200лв. за закупуването на камиона и ремаркето, както и за ремонта им, тъй като такъв се налагало поради доста сериозните повреди на превозното средство. За получената сума ответникът издал на 29.11.2017г. запис на заповед в полза на брат си. Последният установява със свидетелските си показания, че набавил предоставената на брат си сума, като изтеглил банков кредит на свое име, тъй като с оглед работата си имал възможност за това.

По делото са представени извлечения за ежемесечни банкови преводи от ответника по сметка на брат му – свидетеля Е.К. с посочени основания „подпомагане“ и „връщане на заем“ и суми между 1000лв. и 2200лв..

С решение от 25.04.2019г. по гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе, гражданският брак на страните е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено представеното от тях споразумение по чл. 51 СК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 24, ал.1 СК, съпрузите имат равни права върху общото имущество. Безспорно получените от тях парични дарения по време на сватбеното им тържество представляват тяхно общо имущество (СИО), разпореждането с което следва да се извършва само съвместно от двамата съпрузи според разпоредбата на чл. 24, ал.3 СК.

Спорни по делото са въпросите какъв е размерът на получените от страните парични дарения и дали ответникът без съгласието на ищцата се е разпоредил с тях, като ги е използвал за придобиването на товарен автомобил в собственост на притежавано от него търговско дружество и по този начин неоснователно се е обогатил с половината от паричните средства. В тежест на ищцата е да установи тези спорни обстоятелства.

По делото не са събрани доказателства, които категорично да установяват какъв е размерът на получените от страните парични дарения за сватбеното им тържество. Показанията на посочените от ищцата трима свидетели за това обстоятелство са производни, пресъздават извънсъдебни твърдения преди всичко на ищцата и за това не могат да бъдат годно доказателство, че събраната сума е „над 20 000лв.“ И трите свидетелки знаят за размера на сумата, тъй като „тя ми е казвала“, или „двамата го казаха“. Другата група свидетели – посочените от ответника, също така са узнали от страните, че размерът на даренията възлизат на по-малка сума, около 16000лв. Поради това за доказан по делото следва да се приеме размерът признат от ответника в съдебно заседание, а именно – 16991лв. (стр. 3 от протокола).

Относно изразходването на получените суми по делото и то за закупуването на влекач и полуремарке също липсват категорични доказателства. Посочените от ищцата свидетели установяват и това спорно обстоятелство производно, пресъздавайки извънсъдебни твърдения на ищцата, включително и за цената на превозното средство – 70000лв. Тези показания не кореспондират с останалите доказателства по делото – показанията на другите трима свидетели и писмените доказателства относно стойността на камиона и ремаркето. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Е.К. (брат на ответника) са детайлни и логични относно сделките и тяхното финансиране, подкрепени са и от представените писмени доказателства (банкови извлечения и преводи), поради което, независимо от заинтересоваността на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК, след като не се опровергават от други доказателства не може да не бъдат ценени.  По тези съображения за недоказано следва да се приеме твърдението на ищцата, че получената сума под формата на дарения е използвана от ответника за закупуването на тежкотоварния автомобил.

Ответникът е възразил, че сумата, която са получили като дарения е изразходвана за покриване на разходи за сватбеното тържество и други общи разходи на страните след като са сключили граждански брак. В подкрепа на това свое възражение по делото е представил доказателства за платени на 24.09.2017г. 3582лв. за храни и напитки и 220лв. за 4 бр. нощувки., 150лв. капаро за фото и видео заснемане на сватбеното тържество.  Твърденията на ответника се доказват и със свидетелските показания на Т.Д., Е.К. и И.К.. Свидетелите установяват, че разходите по сватбата младоженците са заплатили със собствени средства. Свидетелката К. установява, че такава е била уговорката между родителите на страните още преди сватбата. Показанията за това обстоятелство не са производни и не биха могли да бъдат опровергани от показанията на свидетелите на ищцата, установяващи единствено нейни извънсъдебни твърдения. Последните не се подкрепят от доказателствата по делото, включително и твърденията, че част от разходите са заплатени от родителите на ищцата. С оглед на това, следва да се приеме, че с голяма част от дарените пари са покрити разходи за сватбата – 8500лв. според свидетелката  К..

Останалата част от получената сума не се установява по категоричен начин дали, за какво и от кого е изразходвана. Логично е с оглед отношенията между страните в началния етап от брачния им живот доказателства за всички техни разходи да не се пазят. Такива би могло обаче да се приеме, че те безспорно са имали (като плащането на наем за жилище в гр. ***). Липсата на доказателства за начина на изразходване на цялата получена от страните сума като дарение не дава основание да се приеме, че ответникът неоснователно се е обогатил с част от нея. За уважаването на исковата претенция или на част от нея, това обогатяване не следва да се предполага, а да бъде доказано, което в настоящото производство не е налице.

По изложените съображения предявеният иск за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли изцяло като недоказан, както и обусловеният от него иск за заплащане на обезщетение за забава.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски в производството в размер на 840лв.

 

 

 

 

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И. М.ЕГН********** с адрес *** против Я.Р.К. ЕГН********** с адрес *** искове за заплащане на сумата от 10 200лв., с която неоснователно се е обогатил чрез усвояване на парични дарения получени на сватбата на страните, както и сумата от 1932лв. представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода 23.09.2017г. до 05.08.2019г., като недоказани.

ОСЪЖДА Е.И. М.ЕГН********** с адрес *** да заплати на Я.Р.К. ЕГН********** с адрес *** сумата от 840лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: