Решение по дело №3328/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 900
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330203328
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление / НП/№21-0438-000566 от дата
10.05.2021г.,издадено от С.Ю.Х. – на длъжност **** РУ към ОДМВР-
Пловдив,РУ 03 Пловдив ,срещу Т. ХР. Б. ЕГН ********** ,с което му е
определено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по
чл.174ал.3 от ЗДП.
Жалбоподателят редовно призован в съдебно заседание се представлява
от адв.А. .Същата поддържа жалбата ,в която подробно е изложила доводите
си за отмяна на НП ,които поддържа и доразвива в съдебно
заседание.Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание ,като е депозирано в писмен вид становище от гл.юристконсулт-П.
,която иска потвърждаване на НП ,както и претендира юристконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА
От фактическа страна съдът установи следното:
Извършена е проверка на водача на лек автомобил Ленд ровер Рейндж
Ровер Спорт -Т.Б. на дата 10.04.2021г в гр.Пловдив на ул.Георги Бенев 15 в
посока север-юг,като същия отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни
аналози.Издаден е талон за медицинско изследване ,като отказва да даде и
кръвна проба.Като за така описаното му е съставен АУАН560960 от дата
10.04.2021г..А впоследствие и НП 21-0438 -000566от дата 10.05.2021г.Към
преписката са приобщени от административно наказващия орган-талон за
медицинско изследване ,заповеди за упълномощаване по ЗМВР,справка за
нарушител,писмено възражение от Т.Б.,становище на гл.юристконсулт в ОД
на МВР-Пловдив,както и изследване на урина от МЦД Медикус Алфа
Пловдив ЕООД.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят-Б.В.
.Същият потвърди отразеното от него в АУАН.На посочената дата и място , а
имено в гр.Пловдив заедно с колегата му осъществявали пътен контрол.Около
11.30-12.00 ч. те забелязали движещ се автомобил описан в АУАН
впоследствие ,който се приближвал към тях и като ги наближил спрял на
тротоара.Това им се сторило съмнително и приближили автомобила .Като
държали автомобила през цялото време под наблюдение.Представили се на
водача, установили самоличността му ,както и че същия бил сам в
автомобила.Направена му била проба за алкохол с Дрегер алкотест,който
показал отрицателен резултат.Помолили водача да ги съпроводи до Трето РУ
на МВР,тъй като там следвало да му бъде извършена проба с Дръгчек за
наркотични вещества.Там в Трето РУ на МВР -Б. отказал да бъде изпробван
за наркотични вещества.Това наложило да му се състави АУАН и му бил
издаден талон за кръвна проба.Настоящият съдебен състав намира, че следва
да се кредитират напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. И не са оборени по никакъв начин.
По искане на пълномощника на жалбоподателя беше допуснат до
разпит в качеството на свидетел-С.Д. .Същият даде показания ,които обаче не
допринесоха за конкретния случай, а само за това,че действително Б. се е
намирал по работа на въпросната дата и час,като този въпрос обаче не се
2
явява спорен по делото.Като показанията му се възприемат от съда в крайния
съдебен акт,макар и не повлияващи установената фактическа обстановка ,тъй
като същия не е очевидец.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото доказателства,Съдът намира от
правна страна ,че описаното в АУАН деяние е безспорно доказано , а
именно,че Т.Б. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества или техните аналози.Междувпрочем това не се
оспорва и от самия него.Правилно ясно и точно е описано самото нарушение
в АУАН с всички необходими елементи на реквизитите изискуеми по чл.6 от
ЗАНН съставляващи съставомерното поведение на Б..
Това ,обаче ,което представлява опорочаване на процедурата по издаване
на НП е разширяването на обема на съставомерното поведение на
жалбоподателя Б.. А, именно освен описаното в АУАН изпълнително деяние
–отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е вписано за първи път и
изпълнително деяние ..“не изпълни предписание за Химикотоксикологично
лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози.“
Задължителните реквизити на АУАН и НП са в нормативните
разпоредби на ЗАНН са:1. описание на фактическите признаци на
нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Безспорно е изискването към АУАН ,че със
същото се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Като именно срещу тези факти нарушителят се
защитава.И затова трябва да е запознат с тях от самото начало при съставяне
и предявяване на АУАН.И не бива с НП да му се вменяват нови и различни
съставомерни фактически признаци,както е в конкретния случай ,тъй като му
се нарушава в пълен обем правото на защита.
Или изводът е , че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един категоричен начин , както за дееца, така и за съда начин
съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място
на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка
3
съставомерността на деянието). И те следва да бъдат описани по идентичен
начин,без да се разширяват както посочи по-горе съда и внасят нови
съставомерни признаци на деянието и жалбоподателя да научава за тях за
пръв път в НП.
Ако това не е направено ,то и наказателното постановление следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на наказания субект.Това в пълна степен се отнася за процесния
случай и описаното в оспорваното НП№21-0438-000566 от дата 10.05.2021г.
С оглед пълнота при произнасянето съдът не споделя доводите на
пълномощника на Б.,че възраженията на жалбоподателя не са взети предвид
по преписката.Това е така,тъй като има нарочно произнасяне по тях.Не
възприема и твърдяното ,че Б. няма качество на водач,тъй като не е
управлявал автомобила.Напротив,видно от показанията на св.В.,лекият
автомобил и неговото движение преди спирането му са наблюдавани лично
от него и колегата му,тоест няма как този факт да бъде отречен или
омаловажен.Относно посочените мотиви ,поради които е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за наркотични вещества и техните
аналози , а именно информация от медиите за тяхната неточност и
възникнали проблеми с водачите ,то съдът би възприел този довод ,ако Б.
въпреки,че е отказал проба с техническо средство ,се беше съгласил на
изследване на кръвта,което също е отказал.Ето ,защо не възприема за
основателни същите и не счита ,че влияят върху изхода на делото.
Или правният извод ,който се налага е ,че независимо от това,че е
доказано нарушението от страна на Т. ХР. Б. ,то описаното по-горе
процесуално нарушение е достатъчно да мотивира съда за отмяна на
процесното наказателно постановление.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
4
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой
.Размерът е съобразен и с нормативната уредба. По изложените съображения,
в полза на жалбоподателя срещу ОДМВР-Пловдив се поражда право на
разноски в размер на 300 лева.
Ето,защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление / НП/№21-0438-000566 от дата
10.05.2021г.,издадено от С.Ю.Х. – на длъжност **** РУ към ОДМВР-
Пловдив,РУ 03 Пловдив ,срещу Т. ХР. Б. ЕГН ********** ,с което му е
определено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по
чл.174ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Областна дирекция МВР –Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т. ХР.
Б. ЕГН********** сумата от 300/триста / лева , представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5